Р Е Ш Е Н И Е

 

227

                            

                гр. Варна ,24.07.2015г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Кр. Генковска в.т.д. № 268 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от С.И.С. *** и Д.М.С. *** срещу решение № 198/28.11.2014г., постановено по т.д.№ 66/2014 год. по описа на ОС – Добрич  в частта, с която е признато за установено по отношение на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, че Ч.Д.М.С. с БУЛСТАТ ********** с адрес ***,С.И.С. с ЕГН- ********** *** и Д.М.С. с ЕГН-********** ***, дължат СОЛИДАРНО на ищеца по Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес № 1473/26.01.2009г.и Анекс № 1 към него във връзка с което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7/13.01.2014г. по ч.гр.д.№ 83/2014г. на ДРС и изпълнителен лист за следните суми : 48 540,98 лв., представляващи дължима просрочена главница по договора, ведно със законна лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда-10.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 10 001,53 лв. просрочена лихва по договора  за кредит за периода от 21.04.2012г. до 09.01.2014 г. в това число договорна лихва по чл.4.1– 4 209,01 лв., лихва по чл.4.2 – 1551,93 лв. и наказателна лихва по чл.4.3 – 4 240,59 лв., сумата 470,61 лв., представляващи дължими незаплатени такси за управление по Тарифата на банката.

Въззивниците излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Наведени са конкретни твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения – липса на указание до въззивниците, че носят доказателствена тежест за установяване нищожност в размера на неустойката, уговорена като наказателна лихва, евент. за нарушение на задължението на съда служебно да назначи такава. По доказателственото искане ВнАС се е произнесъл с определение № 333/14.05.2015г. от разпоредително заседание. Молят да бъде обезсилено първоинстанционното решение, при условията на евентуалност - отменено , като се постанови друго за отхвърляне на исковете. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк”АД оспорва основателността на въззивната жалба по съображения изложени в писмения отговор.

ВнАС прецени следното:

В исковата молба „Уникредит Булбанк”АД твърди, че с лицето Д.С. , регистрирано като частен земеделски производител, е сключило процесния договор за предоставяне на инвестиционнен кредит  в размер на 50 000 лв. със срок за връщане 21.01.2019г. По същия договор като солидарни длъжници отговорност наред с кредитополучателя са поели и лицата Д.С. и С.С.. В договора е уговорен начин на погасяване на дълга, на изчисляване на лихвите- договорни и наказателни, както и хипотеза на предсрочна изискуемост на целия кредит. Поради просрочие в изпълнение на задължението на  кредитополучателя и по негово искане на 25.03.2011г. всички страните са подписали Анекс към договора. Към тази дата е била погасената част от главницата в размер на 3 899,27 лв.  С анекса е постигната договорка, че редовният дълг ,формиран от сбора на редовната главница,неиздължената просрочена и изискуема част от главницата,начислената просрочена и изискуема лихва възлиза на 48 532,09 лв. Уговорен е гратисен период по главницата от 12 месеца, както и след изтичането му погасяване на 81 месечни вноски по 590 лв.,с последна изравнителна вноска от 750,98 лв. Задължението не е погасявано точно  и своевременно, поради което кредиторът е изпращал на длъжниците покани за доброволно изпълнение.Тъй като задължението не е изпълнено с уведомление от 05.12.2013г. кредитът е обявен от Банката за предсрочно изискуем,същото е връчено на длъжниците с нотариална покана и по реда на чл.47 от ГПК.Твърди се,че считано от 24.10.2013г. задължението е изцяло изискуемо поради просрочие от 180 дни.По заявление на Банката е образувано ч.гр.д.№ 83/2014г. на ДРС,по което е издадена заповед за изпълнение за процесните суми № 7/13.01.2014г. Солидарната отговорност се мотивира с чл.121 ЗЗД по силата на подписания от ответниците договор за кредит като солидарни длъжници с кредитополучателя.Претендират се направените разноски.

Постъпил е писмен отговор само от ответника С.С.. Същият оспорва предявеният срещу него иск в няколко пункта. Счита , че в исковата молба не се обосновава откъде произтича солидарността, при преподписването на договора не е подписван договор за поръчителство. Не са подписани Общи условия. Липсва еднозначно твърдение за датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Намира , че частният земеделски производител няма самостоятелна правосубекност и иск срещу него е недопустим.Тъй като правоотношението с главния длъжник рефлектира върху акцесорното – със солидарния длъжник, то е недопустим и искът срещу последния. Върху договорната лихва е оказвано неправомерно въздействие от страна на банката , тъй като базовият лихвен индекс се е променял в посока понижение, а това не е било съобразено. Отделно от това банката е променяла надбавката към увеличение без договаряне. Клаузата относно наказателната лихва противоречи на добрите нрави и е налице прекомерност.Същата се начислява върху целия размер на главницата дори и за само една просрочена вноска. Счита, че анексът е нищожен поради липса на форма по аналог. на чл.171 ЗЗД. С него се уговаря изцяло нов предмет.Моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и да му се присъдят разноски по спора.

    Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми намира за установено следното от фактическа и правна страна:

    Предявени са искове по чл.422 ГПК за признаване за установено , че Д.С. в качеството й на Ч. и кредитополучател, С.С. като солидарен длъжник и Д.С. като солидарен длъжник дължат солидарно на ищеца сумите по процесната заповед за незабавно изпълнение. Видно от заповед за незабавно изпълнение  №7/13.01.2014г. по ч.гр.д. № 83/2014г. на ДРС е разпоредено Ч.Д.С. като заемател , С.С. като съдлъжник и Д.С. като съдлъжник да заплатят солидарно на банката-заявител процесните суми. 

    По допустимостта на производството:

    Насочването на иска срещу Дияна С. в качеството й на Ч. не променя правосубектността на този ответник. Както и подробно е мотивирал ищецът в становището си от 23.09.2014г. искът срещу нея е насочен като физическо лице с посочени данни по лична карта и ЕГН. Регистрацията й като частен земеделски производител не променя правосубектността, а само разширява възможността й да участва в търговския оборот при определени по-благоприятни условия: може да продава земеделска продукция с преференции, да получава данъчни облекчения, има право да участва в разпределение на субсидии. Т.е. влияе върху правоспособността й. Именно с оглед на тази й разширена правоспособност банката е сключила с нея като кредитополучател не договор за потребителски кредит , а договор за бърз кредит за стартиращ бизнес, т.е. кредит с инвестиционна цел.

    Следователно искът срещу Дияна С. за признаване за установено , че съществува вземане на банката спрямо нея като кредитополучател е допустим.

    По отношение исковете спрямо солидарните длъжници:

    Искането е за солидарно осъждане на С.С. и Д.С. като солидарни длъжници с кредитополучателя Д.С. за сумите по заповедта за незабавно изпълнение. Солидарната  отговорност предпоставя процесуалната фигура на обикновеното другарство. Същото по правило, на осн. чл.215 ГПК : „Иск може да бъде предявен от няколко ищци срещу няколко ответници…” , за да е допустимо предполага налачие на няколко , т.е. различни лица /субекти/, които да бъдат ответници. Ето защо е недопустимо да се предяви иск срещу Д.С. като кредитополучател и за солидарно осъждане със самата нея като солидарен длъжник. Поради което решението на ДОС в частта , с която е признато за установено, че Д.С. / по заповедта за незабавно изпълнение като съдръжник/ дължи солидарно с Д.С. в качеството й на Ч. сумите по процесната заповед е недопустимо и следва да се обезсили, а производството в тази част – да се прекрати.

    Горното не влияе върху процесуалното правоотношение с ответника С.С., който е  лице различно от Д.С. и е надлежно процесуалноправно легитимиран да отговаря по иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че е солидарно отговорен с Д.С. спрямо банката-ищец. Въпрос по съществото на иска е дали съществува задължение и за него.

    Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми намира за установено следното от фактическа и правна страна:

    Не се оспорва и от писмените доказателства се установява , че на 26.01.2009г. между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД гр.София и Д.М.С. в качеството й на Ч. *** като кредитополучател, със солидарни длъжници Д.М.С. и С.И.С. с пост.адрес *** е сключен Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес № 1473/26.01.2009г. с размер на кредита 50 000 лв. за инвестиционни цели. От представените писмени доказателства от ищеца-Булстат на Ч./стр.18/,искане за отпускане на кредит/стр.20/,анкетна карта за регистрация като Ч. е видно,че Д.С. е регистрирана като частен земеделски стопанин и в това си качество е поискала кредита,свързан с бизнеса й,както и в това си качество е подписала договора като кредитополучател. Следва да бъдат съобразени изложените по-горе изводи относно правните последици на регистрацията й като Ч., което не й придава правосубектност различна от тази на ФЛ, а само разширява правоспособността й да участва в това й качество в оборота. Именно с оглед на същото и отпуснатият кредит не е потребителски за физическо лице,а инвестиционен – с цел инвестиция в основната дейност на Ч..

Доколкото искът срещу Д.С. като солидарно отговорен длъжник е недопустим, съдът следва да обсъди единствено положението на останалия солидарен длъжник С.С.. Същият е подписал договора за кредит като солидарен съдлъжник на осн. чл. 121 вр. чл.101 ЗЗД и встъпил в дълга на кредитополучателя, за което съглашение съгласие са изразили и  кредиторът, и кредитополучателят. Солидарността не възниква задължително въз основа на договор за поръчителство. Ищецът е навел в достатъчна степен фактически твърдения, които да дадат основа за правните изводи на съда и съответната правна квалификация на правоотношението. Следователно С.С. се е задължил лично за същото , каквото дължи и главният длъжник-кредитополучател.

Условията на договора за бърз кредит са в насока на отпуснат и респ. усвоен кредит в размер на 50 000лв. Погасяването му е договорено да се извършва по погасителен план на равни вноски по главницата по 416,66 лв. плюс лихва  в срок до 21.01.2019г. на 21 число от месеца. Относно дължимата лихва е предвидено, че годишният лихвен процент се формира като сбор от базов лихвен индекс SOFIBOR1MS  в размер на 8,411% и надбавка от 5,589%. При просрочие на главница се начислява лихвен процент само върху просрочена главница, който се формира от горепосочения годишен лихвен процент плюс 2% надбавка. Отделно от това при просрочие на главница и/или лихва се начислява и наказателен лихвен процент от 5%. В чл.11 от договора е уговорена промяна в годишния лихвен процент към всеки период на олихвяване съобразно промените на базовия лихвен индекс в съответствие с обявеното на страниците на Ройтерс. Предвидено е и в чл.17 , че кредиторът по своя преценка може да направи усвоения кредит за предсрочно изискуем изцяло или частично при неизпълнение на всяко едно кое и да е задължение на кредитополучателя.

Налице е признание от Д.С.  по молба вх.№ 866 от 02.03.2011г., че задължението й по договора за кредит към посочената дата е необслужвано, поради което иска преструктуриране на кредита с даване на едногодишен гратисен период, през който е дължима само лихвата.

На 25.03.2011г. всички страни по първоначалния договор, и допълнително ипотекарният гарант , който е трето за спора лице, са подписали Анекс № 1. Видно от същия дължниците Д.С. и С.С. са признали, че за периода на действие на договора от 2009г. до подписване на анекса през 2011г. отпуснатият кредит от 50 000лв. е изцяло усвоен като погасена е само част в размер на 3899,27 лв.

Неоснователно е възражението на С. за липса на форма за действителност на този анекс с оглед наличието на фигурата на встъпил в дълг съдлъжник. Нормата на чл.171 ЗЗД регламентира форма за последващо обезпечаването с ипотека встъвпане в дълг и то само относно действието на тези последващи факти спрямо ипотеката, не спрямо договора за кредит, който тя обезпечава. В настоящия казус не се поставя изобщо въпрос за реализиране на права на обезпечения кредитор на основание договор за ипотека.

По отношение на довода налице ли е новация на задължението по договора за кредит с подписването на анекс №1, следва да се изходи не само от формалното съдържание на обективираното по §1, че установеното с договора от 2009г. изцяло се преурежда и заменя със съдържанието и параметрите по анекса, а от конкретните условия по последния. А те са в смисъл , че страните приемат, че задължението продължава да бъде с правно основание договор за кредит /независимо дали това е стандартен инвестиционен или за стартиращ бизснес целта и в двата случая е инвестиционна/. Съгласяват се, че сумата е усвоена още през 2009г. при сключване на първоначалния договор, както и част от нея е погасена. Липсва изразена воля, че с подписване на анекса считат задължението за погасено и че на негово място възниква ново, различно по предмет и основание. Продължава да се дължи същата по вид престация- парична. Променен е само нейният размер като в дължимата по анекса главница от 48 532,09лв. са включени компонентите: редовна главница от стария договор към датата на анекса от 39 166,89лв.; неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата по основнаия договор в размер на 6933,89лв. и начислена , просрочена и изискуема лихва в размер на 2440,25лв. Лихвите и комисионните изрично е записано, че не се променят. Не се променя крайният срок за изпълнение на задължението за изплащане на кредита – 21.01.2019г. като с анекса допълнително е даден 12 месеца гратисен период,считано от 21.04.2011г. до 21.03.2012г., като след изтичането му задължението следва да се погасява на 81 равни месечни вноски от 590 лв. всяка и последна изравнителна вноска в размер на 750,98лв. Остава възможността за кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на което и да е парчино задължение на кредитополучателя. Ето защо съдът намира, че горните изменения с оглед преструктурирането на дълга-като общ размер и поотделно на дължимите вноски, както и в уговорения гратисен период от 12 месеца, не променят предмета и основанието на възникването на задължението по договор за кредит от 26.01.2009г. Същото не се е погасило. Страните по първоначалния договор остават задължени по него с оглед на променените условия след подписване от тяхна страна на анекс №1.

Относно въпроса за обяваване на кредита за предсрочно изискуем на обсъждане подлежи наличието на предпоставки за това към дата 24.10.2013г., посочена изрично по исковата молба. Наведени са и твърдения, които се доказават от представените писмени доказателства, че банката е връчила на длъжниците уведомлението по чл.60, ал.2 ЗКИ, обективирано в нотариална покана / л.50 по делото на ДОС/. На С.С. нотариалната покана е връчена чрез неговата майка на 05.12.2013г., а на Д.С.– чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК  на 03.12.2013г. Произнасянето на съда в рамките на заповедното производство относно момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не обвързва решаващият съд по иска по чл.422 ГПК. Последният в общото исково производство, а не заповедният съд,  разглежда по същество претенцията на банката относно съществуването на вземането й.

Видно от представените от банката писмени доказателства – обобщена справка за извършени плащания и констатацията на в.л. по ССЕ / основно и допълнително/ последното погасяване по процесния договор и анекс към него е от 21.03.2012г. Към датата на образуване на заповедното производство – 10.01.2014г. непогасената главница е в размер на 48 540,98лв. / основно заключение на ССЕ/. Не се твърди и не се доказва в последвалия период  след 21.03.2012г. до връчване на нотариалната покана  /повече от година и половина/ да е предприето каквото и да е плащане. Следователно дори и да се съобрази констатираното и от ДОС неправилно формиране от страна на банката на годишния лихвен процент /поради включване на недоговорена премия/, това не променя извода за наличие на непогасени задължения по процесния договор и анекс към датата на обяваване на кредита за пресрочно изискуем. Начинът, по който е бил изчисляван размерът на договорната лихва и лихвата за забава , в отклонение от договореното , рефлектира единствено върху размера на дължимите суми по тези задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 10.01.2014г. Видно и от допълнителното заключение на ССЕ общият размер на дължимите лихви за периода 21.04.2012г. до 09.01.2014г. е 10 001,53 лв.,от които по чл.4.1-4 209,01 лв.,по чл.4.2 – 1 551,93 лв. и наказателна лихва по чл.4.3 – 4 240,59 лв.,в който размер ищецът поддържа иска в условията на евентуалност.

Съдът счита, че неоснователно се явява възражението на въззивниците за допуснато процесуално нарушение от ДОС по отношение разпределение на доказателствената тежест относно претенцията за наказателната лихва. В първото по делото с.з. първоинстанционният съд е указал на ответниците, че носят доказателствена тежест да установят твърденията си за изплащане изцяло на задълженията. Тъй като въпросът за погасяване на дълга може да се постави само при условие, че задължението е редовно възникнало, то възражението на С.С. /Д.С. не депозира писмен отговор/ за нищожност на клаузата за наказателна лихва е преюдициално и е включено в предмета на доказване в тежест на този ответник.   

         Уговорката за дължимост на наказателни лихви  е предвидена в чл.4.3 във вр. с чл.11.2.3 от договора за кредит и чл.11 от анекса. По съществото си има характер на неустоечна клауза, като проявление на нейните обезпечителна , обезщетителна и санкционна функция. Тя е договорена като постоянна величина – 5%. По чл.11.2.3 от договора е предвидено , че следва да се начислява върху целия дълг по главницата /редовна и просрочена/. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е обусловено единствено и само от неплащане на задължение за наказателна лихва. След упражняване на това право от страна на кредитора, цялата главница става изискуема и начисляването на наказателна лихва върху така посочената основа не се явява необосновано и в нарушение на добрите нрави. Не се доказва размерът на неустойката да надвишава многократно евентуалните вреди от неизпълнението. Като такива следва да се съобразят и невъзможността банката да получава възнаградителна лихва, каквато би получила при нормално обслужване на кредита. Следва да се има предвид, че за процесния период 21.04.2012г.-09.01.2014г.законната лихва върху главница от 48 540,98лв., изчислена с помощта на Апис-финанси, е в размер на 8 546,78лв. А този размер е  по-голям от размера на лихвата за забава по чл.4.2 от процесния договор / 1551,93лв./ и наказателната лихва по чл.4.3 / 4240,59лв./ взети заедно за същия период.

С оглед на гореизложеното , съдът намира за доказани исковете на „Уникредит Блубанк”АД против Д.С. и С.С. за признаване за установено , че ответниците дължат солидарно на банката  по Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес № 1473/26.01.2009г.и Анекс № 1 към него във връзка с което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7/13.01.2014г. по ч.гр.д.№ 83/2014г. на ДРС и изпълнителен лист за следните суми : 48 540,98 лв., представляващи дължима просрочена главница по договора, ведно със законна лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда-10.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 10 001,53 лв. просрочена лихва по договора  за кредит за периода от 21.04.2012г. до 09.01.2014 г. в това число договорна лихва по чл.4.1– 4 209,01 лв., лихва по чл.4.2 – 1551,93 лв. и наказателна лихва по чл.4.3 – 4 240,59 лв., сумата 470,61 лв., представляващи дължими незаплатени такси за управление по Тарифата на банката.

По отношение искането на въззивниците за присъждане на разноски съдът намира следното: Държавна такса е внесена за въззивната жалба в частта по исковете насочени срещу Д.С. и С.С. , не и по трети иск - отново  срещу Д.С.. Разноските, направени от С.С. не подлежат на заплащане , тъй като решението на ДОС по отношение на същия е потвърдено. Не се доказва Д.С. да е извършила разноски за адв.възнаграждение в полза на уплъномощения от нея процесуален представител – адв. С.Р.. Видно от уточнителна молба л.13 по настоящето дело последната е упълномощена от Д.С. извън и независимо от участието си в адвокатско дружество и в адвокатско съдружие „Ф., Р. и партньори”.

Водим от горното , съдът

 

              Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 198/28.11.2014г., постановено по т.д.№ 66/2014 год. по описа на ДОС в частта, с която е признато за установено по отношение на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, че Д.М.С. ЕГН-********** ***, като съдлъжник, дължи СОЛИДАРНО с  Д.М.С. като кредитополучател на ищеца по Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес № 1473/26.01.2009г.и Анекс № 1 към него във връзка с което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7/13.01.2014г. по ч.гр.д.№ 83/2014г. на ДРС и изпълнителен лист за следните суми : 48 540,98 лв., представляващи дължима просрочена главница по договора, ведно със законна лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда-10.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 10 001,53 лв. просрочена лихва по договора  за кредит за периода от 21.04.2012г. до 09.01.2014 г. в това число договорна лихва по чл.4.1– 4 209,01 лв., лихва по чл.4.2 – 1551,93 лв. и наказателна лихва по чл.4.3– 4 240,59 лв., сумата 470,61 лв., представляващи дължими незаплатени такси за управление по Тарифата на банката.

ПРЕКРАТЯВА  производството по т.д. № 66/2014г. на ДОС и по в.т.д. № 268/2015г. на ВнАС в горепосочената част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/28.11.2014г., постановено по т.д.№ 66/2014 год. по описа на ДОС в частта, с която е признато за установено по отношение на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, че Д.М.С.,  ЕГН ********** ***, като кредитополучател и С.И.С. ЕГН ********** ***, като съдлъжник дължат СОЛИДАРНО на ищеца по Договор за бърз кредит за стартиращ бизнес № 1473/26.01.2009г.и Анекс № 1 от 25.03.2011г. към него, във връзка с което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7/13.01.2014г. по ч.гр.д.№ 83/2014г. на ДРС и изпълнителен лист за следните суми: 48 540,98 лв., представляващи дължима просрочена главница по договора, ведно със законна лихва  върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда-10.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 10 001,53 лв. просрочена лихва по договора  за кредит за периода от 21.04.2012г. до 09.01.2014 г. в това число договорна лихва по чл.4.1– 4 209,01 лв., лихва по чл.4.2 – 1551,93 лв. и наказателна лихва по чл.4.3– 4 240,59 лв., сумата 470,61 лв., представляващи дължими незаплатени такси за управление по Тарифата на банката.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: