ОПРЕДЕЛЕНИЕ№295

 

Гр.Варна, 25.05.  2017г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                               

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 268 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на „Форекско“ АД със седалище гр.София срещу определение № 1065 от 06.04.2017г. по търг.дело № 63/16г. по описа на Варненски ОС, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

Подадената в срок частна жалба е бланкетна. В нея се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, постановено от незаконен състав, в нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането на „Форекско“ АД за освобождаване от дължимата по делото държавна такса за въззивна жалба.

Насрещната страна по жалбата „Консолид Комерс“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, като твърди, че чл.83 ал.2 от ГПК е неприложим за търговци.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

„Форекско“ АД е ответник по търг.дело 63/16г., подало въззивна жалба срещу решение № 916 от 12.12.2016г., с което е осъдено да заплати на „Консолид Комерс“ АД сумата 2 392 396.30 евро, представляваща неизпълнено задължение по т.1 от договор за форуърд валутна сделка от 09.06.2006г. и допълнително споразумение към него от 12.06.2006г., сумата 199 172.12 евро, законна лихва върху главницата за периода от 04.05.2014г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.05.2015г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане и разноски. С молба от 28.03.2017г. „Форекско“ АД е отправило искане до първоинстанционния съд за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, определена от съда в размер на 100 423лв. Дружеството прави искането си поради липса на необходимите парични средства, които твърди, че са били депозирани в СМС Груп Лондон и не са му възстановени. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

Хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК обаче е приложима само за физически лица, а не и по отношение на търговци, в който смисъл има трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС. Практиката на касационната инстанция е в смисъл, че нормата на чл.81 ал.2 от ГПК има социални функции, като цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Търговските дружества и изобщо юридическите лица не са адресати на социалната политика на държавата, като в тази област липсва основание за еднакво третиране на физически и юридически лица. Търговецът по занятие осъществява дейност с цел извличане на печалба и няма социално оправдание държавата да поеме разходи по делата, които му осигуряват реализация на тази търговска печалба. Невъзможността на търговеца да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, включително за събиране на вземанията си по съдебен ред, обуславя различен правен интерес и ред за защита – с иницииране на производство по установяване на неплатежоспособност и реализиране на права, респ.събиране на вземания по реда на универсалното принудително изпълнение при отрито производство по несъстоятелност.

Оплакването в частната жалба за незаконен съдебен състав е неоснователно. Определението е постановено от съдията от ВОС, определен за докладчик по делото при образуването му.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че молбата на подалия въззивна жалба срещу първоинстанционното решение ответник – търговец за освобождаване от внасяне на държавна такса следва да бъде оставено без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1065 от 06.04.2017г. по търг.дело № 63/16г. по описа на Варненски ОС, с което е оставена без уважение молбата на „Форекско“ АД за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: