ОПРЕДЕЛЕНИЕ№335

 

Гр.Варна, 18.05. 2018г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети май през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА    

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 268 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на Ш.Р.Ш. *** срещу определение № 50 от 02.02.2018г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което молбата му за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона. Твърди че не разполага с възможност да заплати дължимата държавна такса и по същество актът на съда представлява отказ от правосъдие. Оспорва извода на съда че не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, както и че ако такива са били необходими съдът е следвало да му укаже да ги представи, а още повече, че съдът разполага с възможност да провери и част от посочените обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното определение и да го освободи от заплащане на държавна такса.

Насрещната страна по частната жалба М.Х.Д. ***, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 53/17г. по описа на ТОС е образувано по установителен иск след заповедно производство на М.Х.Д. срещу Ш.Р.Ш. за установяване на съществуването на част от вземане по запис на заповед. С решение № 57 от 08.11.2017г. предявеният установителен иск е уважен. Срещу постановеното решение от ответника, сега частен жалбоподател Ш., е подадена въззивна жалба. За отстраняване на нередовностите на въззивната жалба на Ш. е указано да представи доказателства за внесена дължима по делото държавна такса в размер на сумата 3 500лв. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на въззивника за освобождаване от внасяне на дължимата по делото държавна такса.

Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

В настоящия случай дължимата държавна такса за въззивно обжалване е в размер на сумата 3 500лв.

От задълженото за внасянето и лице е представена декларация за материалното и гражданско състояние. Молителят е на 57г., разведен, дължи издръжка на седемгодишно малолетно дете. Посочил е че не получава доходи. Не е посочил източникът на средства за своята издръжка. Посочил е че притежава недвижими имоти: ½ ид.ч. от къща в с.Драгановец, 1/3 ид.ч. от вила в с.Ловец, сгради в стопански двор в с.Преселец и с.Драгановец, възбранени. Налице са данни за притежание на всички дялове от капитала на „Агрофул – 2006“ ЕООД, върху които е наложен запор. Представени са доказателства за постановено и влязло в сила решение по гр.дело № 684/2009г. по описа на ТРС, с което на молителя са поставени в дял недвижими имоти – две ниви, стопански сгради в с.Приселец и в с.Драгановец, и движими вещи, всички на стойност 112 193лв.

Доказателства за влошено здравословно състояние не са представени, както с искането за освобождаване от държавна такса, така и настоящата частна жалба.

С оглед на така събраните данни за имущественото състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост, въззивният съд намира, че за въззивника е налице невъзможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на дължимата по делото държавна такса. Фактически за въззивника липсват доходи, а същият има и задължение за осигуряване на издръжка към малолетен низходящ. Но притежаваните от въззивника недвижими имоти и движими вещи, възложени му в делбеното производство на обща стойност 112 193лв., съставът на въззивния съд намира, за достатъчни да обосноват възможност за плащане на част от дължимата държавна такса, която съдът определя в размер на 750лв. Дори и недвижимите имоти да са възбранени, каквито са твърденията, това представлява пречка за тяхната продажба, но не и да се реализира доход от тях. На следващо място при липсата на доказателства за влошено здравословно състояние, както и предвид възрастта на молителя, съдът намира, че същият е  в трудоспособна възраст, даваща му възможност за работа и осигуряване на средства.

Предвид на така изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено частично за размера над сумата 750лв. и вместо него постановено друго, с която молбата на въззивника за освобождаването и от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъде уважено до размера на сумата 750лв.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 50 от 02.02.2018г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Окръжен съд - Търговище, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Ш.Р.Ш. за освобождаване от внасяне на дължима по делото държавна такса за въззивно производство за разликата над сумата 750лв. до 3 500лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА въззивника Ш.Р.Ш. от задължението за плащане на дължима за въззивно производство по жалба срещу решение № 57 от 08.11.2017г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Окръжен съд – Търговище държавна такса за разликата над 750лв. до 3 500лв. на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 02.02.2018г. по търг.дело № 53/17г. по описа на Окръжен съд - Търговище, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Ш.Р.Ш. за освобождаване от внасяне на дължима по делото държавна такса за въззивно производство до размера на сумата 750лв.

Определението в частта му, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: