Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

172

гр. Варна,12.07.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ Х.

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Х. в.т.д.№268 по описа за 2019г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ТИХ ТРУД“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.С., срещу решение №106/01.02.2019г. по т.д.№1600/2017г. на ВОС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Г.“ ЕООД, гр.Благоевград сумата от 54 100лв., представляваща дължима неустойка по Договор за консигнация от 18.11.2013г., на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото не е установено наличието на валидно сключен между страните договор за консигнация, тъй като договорът не е отразен в счетоводствата и на двете страни. Показанията на бившия управител на дружеството не следва да се ценят, предвид неговата заинтересованост от изхода на спора. В счетоводствата на страните не е отразявано движение на стоки, твърдени за предадени на въззивника, нито тяхната продажба. Плащането на сумата от 3000лв. като „гаранция“ не може да се разглежда като доказателство за наличие на договор, тъй като в същия не е предвидено такова. Съобразно уговореното следва да бъдат съставени две отделни документа – опис и приемо – предавателен протокол, каквито липсват по делото.

Доколкото липсва валидно възникнало консигнационно правоотношение, не може и не се установява неизпълнение на задължения от страна на въззивника, поради което и липсват основания за присъждане на неустойка. Още повече, че същата е нищожна, тъй като излиза извън присъщите й функции и се явява уговорена в противоречие с добрите нрави. Загубите на ищеца са в размер на 27 050лв., поради което неустойката ги надхвърля 100% и води до неоснователно обогатяване на насрещната страна.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна „Г.“ ЕООД, гр.Благоевград с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез управителя Г. З. и адв.Н., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Твърди, че по делото е установено по безспорен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, въз основа на представения договор за консигнация. Същият е подписан и не е оспорен в производството, поради което надлежно отразява волята на страните за сключването му. Обстоятелството, че договорът не е отразен в счетоводствата на дружествата не може да обоснове извод за липса на правоотношение. Още повече, че в заключението на вещото лице по допуснатата от ВОС експертиза е посочено, че и двете страни не са предоставили пълната си счетоводна документация, поради което и категоричен извод в тази посока не може да бъде направен.

Възражението, че стоката, описана в приложението, не е получена,  и описът няма характер на приемо – предавателен протокол се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели. Налице са многобройни доказателства, че стоката предмет на договора и описа е предадена на въззивника.

Оспорва и възраженията за нищожност на неустойката поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че същата е уговорена в двойния размер на стойността на неотчетените стоки, който не противоречи на закона и не излиза извън обезщетителните и санкционните й функции. Двойният размер не е прекомерен, когато едната страна е дала нещо в очакване да получи насрещна престация в по-късен момент. Преценен е и срокът на договора – 12 месеца, стойността на предадените стоки и факта на изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца от момента на сключването му.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС в оспорената му част и му присъди направените по делото разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове, уточнени с молби вх.№2225/23.01.2018г., вх.№3811/05.02.2018г. и вх.№23050/01.08.2018г., от „Г.“ ЕООД, гр. Благоевград против „Тих труд" ЕООД, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата 27 050лв. представляваща обезщетение вместо изпълнение в размер на стойността на получени стоки по Договор за консигнация от 18.11.2013 г.; 2/ сумата 54 100лв. представляваща неустойка на основание чл. 16 от същия договор и 3/ сумата 8 258,19лв. законова лихва върху сумата от 27 050лв. за периода от 18.11.2014 г. до 18.11.2017 г.

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2013г. страните по делото са сключили договор за консигнация със срок на действие една година, по силата на който „Г.“ ЕООД предало в склад на „Тих труд" ЕООД, гр. Варна, описаната в приложение № 1 към договора стока представляваща детско, дамско и мъжко облекло на стойност 30 050лв. Като гаранция по договора ищецът получил от ответника сумата от 3 000лв. С договора консигнаторът- ответник се задължил да продаде получената стока от свое име, но за сметка на консигнанта, като отчита извършените всеки месец продажби в срок до 15-то число на следващия месец, а в срок от 10 дни от изтичане на срока на договора да върне непродадената стока и да предаде натрупаните суми.

Твърди се, че ответникът не е отчел изпълнението на договора, което е наложило изпращане на покана за заплащане на сумата 27 050лв., представляваща останалата стойност на предадената стока. Поканата била получена от управителя на ответното дружество, но изпълнение или отговор не последвали.

Сочи се още, че към датата на подаване на исковата молба ищецът няма интерес от връщане на стоката, поради което претендира обезщетение вместо изпълнение в размер на цената на получените стоки равняваща се на 27 050лв, обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва за периода 18.11.2014г. до 18.11.2017г. в размер на 8 258,19лв, както и неустойка за неизпълнение съгласно чл. 16 от договора, в размер на стойността на неотчетената стока и непредадената сума равняваща се на 54 100лв.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва факта на наличие на търговски отношения между страните по силата на представения с исковата молба договор за консигнация. Заявява, че договорът не е отразен в счетоводните му книги. Не оспорва факта, че е превел на ищеца сумата от 3 000лв., но твърди, че сумата не е преведена на основание договора, представен от ищеца, тъй като в него не се съдържа задължение за плащане на гаранция. Сумата е недължимо платена.

Възразява, че стоката, описана в Приложение № 1 не е получена от ответника, както и, че описът в посоченото приложение няма характер на приемо-предавателен протокол. Не оспорва, че е получил покана от ищеца, но на същата не е отговорил по изложените съображения. Сочи, че е уведомил управителя на ищцовото дружество за липсата на договорни отношения и получена стока на основание договора за консигнация.

В условие на евентуалност, ако се установи, че е получил стоката и тя не е продадена, то по силата на договора той дължи единствено нейното връщане, но не и заплащане на стойността и́.

Прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка и за нищожност на неустоечната клауза. По отношение на иска за законна лихва възразява, че същият е неоснователен поради липса на главен дълг, както и поради липса на яснота относно начина на определяне на периода и базата за начисляване на лихвата. Оспорва автентичността на стоковата разписка за получаване на стоките, представена с допълнителната искова молба, по отношение датата на съставянето й, като антидатирана и създадена за нуждите на процеса /о.с.з. от 05.10.2018г., л.92/.

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕ №106/01.02.2019г. по т.д.№1600/2017г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Г.“ ЕООД, ЕИК 101614130, гр. Благоевград 2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2, ап. 6, срещу „Тих труд“ ЕООД, ЕИК 103016943, гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 27 050лева, представляваща обезщетение вместо изпълнение в размер на стойността на получени стоки по Договор за консигнация от 18.11.2013 г., на основание чл. 79, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, и сумата 8 258,19 лева – законна лихва за забава върху сумата от 27 050,00 лева за периода от 18.11.2014 г. до 18.11.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

            За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: валидно съществувало между страните договорно отношение;  фактическото извършване на договорените дейности; наличието на действителна клауза за договорна неустойка и забава на ответната страна.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения.

            Първия спорен в настоящото производство въпрос е за наличие на сключен между страните договор за консигнация. За доказване на съществуващите търговски отношения по делото са представени в оригинал  договор за консигнация от 18.11.013г., Приложение 1 – „опис на стоките по договора за консигнация“, фактура №1110000001/19.11.2013г. за сумата от 3000лв., представляваща платено капаро по договор за консигнация /10% от стойността на договора/, както и стокова разписка за получените стоково материални ценности от 18.11.2013г. /л.83-89/.

            Всички доказателства са подписани от управителите на търговските дружества вписани в ТР към датата на съставяне на документите, съответно Г. Х. М. и В. Р. П..

            Подписите на документите не са оспорени от ответника, предвид изричното изявление на процесуалния му представител в о.с.з. от 05.10.2018г. Оспорена е датата на приложената стокова разписка за получените стоково материални ценности от 18.11.2013г., като антидатирана – съставена за нуждите на процеса.

            Съдът намира, че доколкото договорът за консигнация е разновидност на комисионния договор и на договора за поръчка, същият е двустранен консенсуален договор и сключването му се извършва с постигане на съгласие между страните, за което не е необходима форма за действителност.

Предвид изложеното и доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, подписан е от представителите на дружествата, страни по него, то между тях валидно е възникнала облигационна връзка с предмета, очертан в договора, а именно: ищецът, в качеството си на консигнант е възложил на ответника в качеството на консигнатор, да продава от свое име, но за сметка на консигнанта стоката, описана в Приложение №1 към договора, срещу възнаграждение в размер на 5 % от стойността на продадената стока. Предаването на стоката е следвало да се извърши с приемо-предавателен протокол, който има обвързваща сила за страните относно вида и количеството на получена стока и наличието на недостатъци. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от датата на подписването му.

Уговорено е консигнаторът всеки месец до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени продажбите, да се отчита за извършените продажби и да предава натрупаните от продажбите суми по банков път по посочена банкова сметка (***. 8).

Страните са договорили в срок до десет дни след изтичане срока на действие на договора или след прекратяването му консигнаторът да се отчете за извършените продажби, да предаде натрупаните от продажбите суми и да върне непродадената стока. При неизпълнение на задължението си за отчитане по чл.8 от договора и не предаване на получената от продажбите сума, консигнаторът се е задължил да заплати и законната лихва върху неотчетената в срок сума.

В чл.16 от договора е предвидено още, че ако при изтичане срока на действие на договора или при прекратяването му консигнаторът не се отчете и не предаде останалата стока, в срока по чл.9, ал.1, той дължи неустойка в двойния размер на стойността на неотчетената стока и непредадената сума.

            За установяване факта на предаване на стоките, описани в Приложение №1 към договора, по делото е представена посочената по-горе стокова разписка от 18.11.2013г.

            Съдът намира, че с факта на оспорване на стоковата разписка, на основание чл.193 от ГПК, е открито производство по оспорване датата, на която е била съставена, а именно след прекратяване правомощията на представляващия ответника.

Оспореният документ е частен, издаден от бивш управител на ответното дружество, поради което последното няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл.181 от ГПК и не може да се позовава на липса на достоверна дата. От друга страна, в съдебната практика се приема, че тези документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила за датата на съставянето им и ако същата е оспорена от юридическото лице, тя следва да се установи с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за страната, която черпи изгодни правни последици от фактите, удостоверени с документите, а именно ищецът в настоящото производство /решения по т.д.№4020/2017г. на ВКС,ІV г.о, решение по т.д.№1104/2018г. на ВКС, І т.о и др./. 

            Стоковата разписка удостоверява факта на предаване на стоките, предмет на консигнационния договор, описани в Приложение №1 към него. Фактът на предаване може да бъде установен с всички доказателствени средства и не са налице пречки за допускане на гласни доказателства, поради което допуснатите пред ВОС свидетелски показания следва да бъдат ценени при постановяване на решението.  

            Разпитаните по делото свидетели са В. Р. П., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, като бивш управител на ответното дружество, сключил процесния договор, и А. В. Б., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От същите се установява, че       към края на 2013г. /есента/ ответното дружество е получило стока от ищеца на  консигнация – детски и дамски облекла, които да се продават в неговите магазини на територията на гр.Варна.

            Установява се, че стоката е докарана с бус до склад на „Тих труд“ и е била разтоварена, броена и описана там, от служители на ответника. Стоката е била в кашони, върху които е имало отбелязване за вида на артикула и бройката. Стоката е била приета в склада на ответника и след като е била изброена са съставени документите за предаването й.

Според свид.Б. стоката е била в магазините на дружеството – до склада и на големия пазар до миналата година. Самият той няколко пъти се е свързвал с управителя на дружеството, за да предаде телефона на Г., за да си уредят отношенията. Посочва, че от един от пазачите на дружеството знае, че миналата година са правили ревизия на дрехите и са ги броили.

Свидетелят П. потвърждава, че е подписал предявените му в съдебното заседание от съда приложени на листи 9, 10, 11 и 89 от делото Договор за консигнация от 18.11.2013 г., Опис на стоките по Договора за консигнация – Приложение 1 и Стокова разписка № 17 от 18.11.2013г.

От съвкупния анализ на изслушаните свидетелски показания, които съдът цени в тяхната цялост, тъй като не са противоречиви и съответстват на приложените по делото писмени доказателства, се установява, че стоките предмет на договора за консигнация са били предадени на ответника през есента на 2013г., поради което по делото е установена истинността на оспорения документ стокова разписка и същият следва да бъде ценен като доказателство. Няма пречка един факт да се приеме за доказан, ако е установен със свидетелски показания /при условие, че те са допустими като доказателствено средство/ и липсват други доказателства, както за неговото осъществяване, така и такива, поставящи под съмнение съществуването му /решение по г.д.№4243/2018г. на ВКС/.

            По делото е установен и факта на превеждане на сумата от 3000лв. от ответното дружество във връзка с подписания договор, към датата на сключването му, което обстоятелство, заедно с предаване на договорената стока, води до извод за надлежно възникнало облигационно отношение между страните по делото, въз основа на договора за консигнация, с описаното по-горе съдържание, както и изпълнението на задълженията на ищеца за предаване на стоката по сключения между страните договор.

            Действително, от заключението по допуснатата пред ВОС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесния договор и стоки не са заведени в счетоводствата на двете дружества, но това не може да доведе до извод за липса на облигационно правоотношение, тъй като същото не е елемент от фактическия състав по сключването му. Още повече, че страните в производството не са представили цялата си счетоводна документация на вещото лице, като са препятствали отговора на част от поставените на експертизата въпроси за начина на осчетоводяване на плащането от 3000лв.

            Вторият спорен по делото въпрос е за действителността на неустоечната клауза. Съдът намира, че същият следва да бъде разрешен съобразно ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС, а именно, че нищожна е неустоечната клауза, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна финкции, като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава принцип, който е част от действащото право - принципите за добросъвестност и предотвратяване на несправедливото обогатяване на една от страните по сделката свързано с уговорена неравностойност на насрещните задължения, като преценката се прави във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. 

Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в хипотезата на неравностойност на насрещните задължения би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката; начина на определянето й – като глобална сума или процент от главницата; базата за начисляването й – съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението. В практиката си ВКС приема, че освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението /решение по т.д.№861/2017г. на ВКС, І т.о./.

В настоящия случай въведеното от ответника възражение за нищожност на неустойката е, че същата надхвърля 100% стойността на процесните стоки и води до неоснователно обогатяване на насрещната страна.

Видно от приложения по делото договор, че страните са уговорили различни възможности за кредитора/консигнант при неизпълнение на задълженията за предаване на получената от продажбата сума и връщане на стоката по време на действие на договора и след изтичане на срока, респ. прекратяването му, както следва: 1/ В чл.15 е предвидено, че при непредаване стойността на продадената стока, в сроковете по чл.8, консигнатора дължи законната лихва за забава върху неотчетената в срок сума, и 2/ В чл.16 е предвидено, че при изтичане срока на договора или прекратяването му и неизпълнение на задълженията по чл.9 /за отчитане на извършените продажби, предаване на натрупаните от продажбите суми и връщане на непродадената стока/, консигнаторът дължи неустойка в двойния размер на стойността на неотчетената стока и непредадената сума.

Анализът на клаузите води на извод, че уговорената в чл.16 неустойка има компенсаторен характер, който е от значение за преценката относно действителността й, с оглед правилото на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Същата обхваща вредите в размер на стойността на предадената по договора стока, била тя нереализирана при продажбата или неотчетена като парична стойност /27050лв./, както и обезщетението за забавено плащане на дължимите по договора суми, което в настоящия случай, за периода от изтичане срока на договора до предявяване на иска възлиза в размер на 8256,73лв., съобразно заключението по допуснатата ССЕ.

 Предвид изложеното, съдът намира, че неустойката, преценена към момента на неговото сключване и с оглед начина на уговарянето й - за неизпълнената част от договора, не може да се приеме, че надхвърля характерните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя би била такава само, когато единствената й цел излиза извън присъщите й, посочени по-горе функции. От друга страна, трайно установената съдебна практика приема, че не е необходимо да е налице пълна еквивалентност между неустойката и действително претърпените вреди, доколкото същата има както обезщетителна, така и обезпечителна и санкционна функция.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че по делото, въпреки дадените указания и предоставената възможност, ответникът не е установил своевременно изпълнение на поетите задължения за отчитане на паричните средства, респ. за връщане на нереализираната стока, двойния размер на неотчетената и невърната продукция, обхващащ и обезщетението за забавено плащане не е прекомерен и не излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивникът „ТИХ ТРУД“ ЕООД, гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на „Г.“ ЕООД, гр.Благоевград, сумата от 2200лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът                                                                                   

                                            

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №106/01.02.2019г. по т.д.№1600/2017г. на ВОС в частта, с която „Тих труд“ ЕООД, ЕИК 103016943, гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, е осъдено да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК 101614130, гр. Благоевград 2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 54 100 (петдесет и четири хиляди и сто) лева, представляваща неустойка дължима на основание чл. 16 от Договор за консигнация, сключен между страните на 18.11.2013г., на основание чл.92 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Тих труд“ ЕООД, ЕИК 103016943, гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 1, да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК 101614130, гр. Благоевград 2700, ул. "Зора" № 14, ет. 2, ап. 6, сумата 2 200лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕ №106/01.02.2019г. по т.д.№1600/2017г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: