О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 359

 

31.05.2018г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 269

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 15 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Д.Л.П., гражданин на Кралство Швеция, представляван по пълномощие от адв. Ж* Я., срещу определение № 587/14.02.2018г., постановено по т. д. № 721/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е производството по отношение на ответника "ТС Шоу Джъмпинг ГмбХ", HRB 10702, седалище и адрес на управление: ФР Германия, Лохмар, ул. „Ам Алтен Гартен" № 24, поради липса на компетентност на българския съд съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012.

С твърдения за нищожност и неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Първото оплакване за неправилност на определението са е във връзка с фактическия извод на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за реално предоставяне на средства от ищеца на първия ответник "Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД със седалище на територията на България, за плащане по изпълнителна сделка. Излага се също, че съдът е следвало да преквалифицира иска срещу ответника със седалище на територията на България, тъй като ако ищецът и първият ответник са придобили заедно, в качеството на купувачи, състезателен кон “ Уиспър”, от ответното германско търговско дружество, то искът срещу втория ответник следва да бъде на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а не на основание комисионен договор. Като основания за нищожност на обжалвания съдебен акт се сочи провеждането на две съдебни заседания без изготвянето на доклад по 140 и чл. 146 ГПК, както и произнасянето по въпроси по съществото на спора с определението във връзка с компетентността на българския съд.

Насрещната страна „ТС Шоу Джъмпинг ГмбХ", представлявано от адв. Иван Кръстев от САК, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, с подробни доводи и съображения.

Съставът на АС – Варна приема, че е сезиран с допустима и редовна частна жалба срещу определение, с което е разрешен спор относно международната компетентност на българския съд.

Обжалваното определение е валидно като постановено в писмена форма, от законен състав на надлежен орган, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Заявените от жалбоподателя конкретни оплаквания в т. 3 от обстоятелствената част на жалбата, с които е обосновано твърдението за нищожност на определението, а именно, че са проведени две съдебни заседания без изготвянето на доклад по чл. 140 и чл. 146 ГПК, както и че съдът се е произнесъл по въпроси по съществото на спора, са ирелевантни при преценката относно валидността на определението.

Като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания по правилността на определението, съобрази становището на другата страна и провери данните по делото, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С исковете, с които Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Д.Л.П., гражданин на Кралство Швеция, се цели реализиране на отговорност по чл. 195, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за скрити недостатъци на придобит чрез покупко-продажба състезателен кон “ Уиспър”, чрез осъдителен иск за връщане на част от платената цена от купувача на продавача до размер на сумата 115 000 лв., с която според ищеца следва да се намали стойността на коня. Исковете са предявени срещу продавача със седалище и адрес на управление в ФР Германия и срещу "Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД със седалище на територията на България, при условията на солидарност. Като основанието за солидарната отговорност се сочи, че българското дружество е комисионер делкредере по силата на комисионен договор от 16.02.2014г., като и че чрез това дружество е платена на продавача предоставената от доверителя първата част от продажната цена в размер на сумата 135 000 евро. Излага се също, че собствеността върху коня е придобита от ищеца с факта на плащането на остатъка от 100 000 евро, директно от купувача Д.Л.П. на управителя на ТС Шоу Джъмпинг ГмбХ – Тайзо Сугитани, след което конят му бил предаден и съответно, вписан в Шведския състезателен регистър през 2015г.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е подаден отговор от процесуалния представител на "ТС Шоу Джъмпинг ГмбХ", ФР Германия, HRB 10702, в който е направено възражение за липса на компетентност на българските съдилища по правния спор между ищеца и германското дружество – продавач, на основание Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Допълнително се заявява, че комисионният договор е съставен за нуждите на процеса, за да се отклони общата компетентността на съда по седалище на ответника, както и че документът, на който се позовава ищеца, няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.

За да уважи възражението за липса на международна компетентност и да прекрати производството по отношение на чуждестранното търговско дружество първоинстанционният съд е направил изводите, че ответникът "ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ е носител на процесуалното право да се ползва от общата местна подсъдност по седалището си съгласно правилото на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, тъй като не са налице предвидените в Регламента изключения, даващи основание за дерогиране на тази подсъдност.

Изводите се споделят от състава на въззивния съд, като съображенията за това са следните:

Предметът на спора, очертан с исковата молба и описан по-горе безспорно попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012, посочен в чл. 2, т.1 и не е сред предвидените изключения в чл. 2.2. Спорният въпрос по делото е дали българският съд е компетентен да се произнесе по предявения иск срещу германското дружество с оглед правилата за международна компетентност.

Компетентният съд при делата с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните. Регламент /ЕС/ 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент ЕС/ 44/2001, в това число и тези относно определянето на компетентния съд, като общото правило е, че това е съдът на държавата – членка по местожителството или седалището на ответната страна. В случаите на дела във връзка с договор остава в сила специалната подсъдност, като компетентен е съдът по местоизпълнението на договорното задължение / чл. 7, б. „а“./ Като място на изпълнението в случаите на договори за покупко – продажба регламентът определя мястото, където са доставени или е трябвало да бъдат доставени стоките. Ищецът въвежда допълнително, като основание за подсъдност на предявения иск срещу "ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ на Варненски окръжен съд, чл. 7, ал. 1, б. „б“, предл. първо от Регламента, но същевременно не релевира никакви конкретни твърдения за осъществяване, форма, дата, съдържание, местоизпълнение на изпълнителна сделка между продавача и комисионера, както и на отчетната сделка между комисионера и доверителя. Твърденията в исковата молба са в смисъл, че собствеността върху коня е придобита от ищеца съгласно действащия вещно – прехвърлителен режим на Кралство Швеция, с факта на плащането на остатъка от 100 000 евро, директно от купувача Д.Л.П. на управителя на продавача ТС Шоу Джъмпинг ГмбХ – Тайзо Сугитани, след което конят му е бил предаден и вписан в Шведския състезателен регистър през 2015г. Допълнително се заявяват различни, противоречиви твърдения относно момента и начина на придобиване на собствеността и на предаването на предмета на продажбеното правоотношение.

С допълнителната искова молба по направения отвод за липса на международна компетентност на сезирания съд ищецът конкретно се позовава на изключенията по чл. 8, ал.1 и ал. 2 на Регламент ЕС 1215/12 в хипотезите на предявена искова молба срещу „множество ответници" – чл. 8, ал. 1, и солидарна отговорност на първия ответник "Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД със седалище на територията на България с втория ответник "ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ - чл. 8, т. 2 от Регламента.

Съдържание на приложимите според ответника разпоредби за обща компетентност на германския съд:

Чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 „ При условията на настоящия регламент исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата в тази държава членка“.

Чл. 5, ал. 1 от регламента „ Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от глава ІІ.

Приложимите според ищеца разпоредби за специална компетентност на българския съд:

Чл. 8, ал. 1 и 2 от регламента – „ Срещу лице с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск, (1) когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства и (2) като трета страна по дело за поръчителство или гаранция или в друго производство на трета страна, в съда, сезиран с първоначалното дело, освен ако тези производства са образувани единствено с цел това лице да бъде отклонено от подсъдността на съда, който би бил компетентен по неговото дело.

Съобразно твърденията на ищеца, на които са основани претендираните права, без да е необходимо да се обсъжда съдържанието на писмени документи или други доказателства, в процес относно процес за допустимостта на производството срещу германското дружество, се извежда извод за липса на хипотеза по чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Целесъобразността според посочената разпоредба от Регламента произтича от рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства, при тясна връзка между исковете. За разлика от поръчителството, твърдяното от ищеца задължението на първия ответник като комисионера делкредере, няма акцесорен характер. Претенциите срещу всеки от двамата ответници се основават на различни правоотношения, всеки от солидарните длъжници може да предяви самостоятелни възражения, произтичащи от неговото правоотношения с кредитора. Липсата или наличието на отговорност на българското дружество спрямо ищеца е без значение за отговорността на чуждестранното юридическо лице, от което ищецът твърди, че е придобил вещ с недостатъци с факта на директно плащане на цената от купувача на продавача. По спора между ищеца и българското дружество последното би могло да не оспори отговорността по симулативен договор, да несъществуващи гаранционни задължения или да прояви процесуална пасивност, без това да може да се противопостави на германското дружество – продавач, независимо дали споровете по двете правоотношения се разрешават в общо или отделни производства. Изявленията в частната жалба, че ако ищецът и първият ответник са придобили състезателен кон “ Уиспър” заедно от ответното търговско дружество със седалище и адрес на управление: ФР Германия, то съдът е следвало да квалифицира иска срещу втория ответник на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а не на основание комисионен договор, и това би обусловило приложение на правилото за специална подсъдност чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, са адекватни на твърденията в исковата молба за действителното реално участие на българското дружество в правоотношението по придобиването на състезателен кон „Уиспър“ чрез проучване на пазара и чрез плащане на част от продажната цена. С други думи, ищецът е склонен да признае ирелевантността на сочения комисионен договор за процесните отношения с продавача на стока с недостатъци, ако с това ще постигне целта да обоснове приложение на специална международна компетентност на българския съд по чл. 8, ал. 1 и 2 от Регламента.

По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, възражението на втория ответник "ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ, че комисионният договор му е непротивопоставим и е съставен за нуждите на процеса, следва да бъде разрешен именно при произнасяне на съда по основателността на направеното възражение за липса на компетентност на българския съд по предявения срещу него иск. Ако се приеме обратното, а именно, че това е въпрос по същество, би била невъзможна преценката за допустимостта на производството, респ. за наличие на процесуална пречка за произнасяне на сезирания съд по същество, обусловена и от това дали този договор е съставен единствено с цел чуждестранното лице да бъде отклонено от подсъдността на германския съд, който би бил компетентен по неговото дело. По същество по предявения иск срещу германското дружество последното няма признат от закона интерес да сезира съда с произнасяне по възражение за симулативност на комисионния договор, тъй като той не носи отговорност спрямо купувача за задълженията на комисионера по това правоотношение.

Изводът на първоинстанционния съд, че комисионният договор не може да бъде противопоставен на ответника "ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ, е направен след обстойно обсъждане на всички релевантни твърдения, факти и обстоятелства. По делото няма никакви данни за съществуването на комисионния договор нито към посочената в него дата, нито към датата на плащане на сумата 135 000 евро чрез банков превод от "Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД по сметка на "ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ, нито към по - късен момент. Няма конкретни твърдения за осъществяване на изпълнителна сделка, както и за извършване на отчетна сделка между ищеца и "Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД и такава не е намерила съответното счетоводно отражение.

Този извод няма съществено значение при разрешаване на спора за подсъдност във връзка с приложение на специалната подсъдност по чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, тъй като при изложените от ищеца фактически твърдения, искът срещу ответника "Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД би могъл да се предяви пред германския съд по седалището на ответника, който се сочи като носител на гарантираното от комисионера задължение – „ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ, освен ако производството пред този съд е образувано единствено с цел това лице ("Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД) да бъде отклонено от подсъдността на българския съд, който е компетентен по неговото дело. При направените конкретни фактически твърдения от ищеца по иска срещу българското дружество, „ТС Шоу Джъмпинг" ГмбХ не може да се квалифицира с качеството на трето лице по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Регламента, тъй като комисионният договор не е посочен като юридически факт, от който за това лице произтичат някакви преки или гаранционни задължения.

По конкретните оплаквания в жалбата

Направено е оплакване за необоснованост на фактически извод на съда относно липсата на доказателства за реално предоставяне на средства от ищеца на първия ответник "Пъдпъдък Блек Сий Сървисиз" ЕООД. Този извод няма самостоятелно значение като аргумент за правните изводи на съда, а е посочен само като нереализирана от ищеца възможност да докаже до необходимата степен на вероятност, за целите на произнасянето по възражението, на относимостта на соченото като съществуващо, относително самостоятелно комисионно правоотношение, към главното правоотношение по придобиване на процесния състезателен кон, на което е основана исковата претенция срещу германското дружество за реализиране на отговорност на продавач за вещ със скрити недостатъци.

Заявените доводите по второто оплакване по т. 2 от жалба, които са в смисъл, че съдът е бил длъжен да преквалифицира иска срещу ответника със седалище на територията на България, тъй като ако ищецът и първият ответник са придобили заедно състезателен кон “ Уиспър”, от ответното германско търговско дружество, то искът срещу втория ответник следва да бъде на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а не на основание комисионен договор, са нелогични. Възприемането на невъведени от ищеца факти и обстоятелства като релевантни за правната квалификация на предявените за съдебна защита права, биха съставлявали нарушение на принципа на диспозитивнотото начало – чл. 6, ал. 2 ГПК.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно липса на компетентност на сезирания Варненски окръжен съд да се произнесе по предявения иск срещу ответника "ТС Шоу Джъмпинг ГмбХ" съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012, по своевременно направено от ответника възражение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І – ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 587/14.02.2018г., постановено по т. д. № 721/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.