ОПРЕДЕЛЕНИЕ№491

 

Гр.Варна, …09.07. 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на четвърти юли през двехиляди и деветнадесета а година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА   

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 269 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.657 ал.4 т.1 от ГПК образувано по частна жалба на „Морска Градина Варна“ ЕАД със седалище гр.Варна срещу определение № 505 от 08.02.2019г. по търг.дело № 1495/16г. по описа на Варненски ОС, с което е отхвърлена молбата на дружеството на основание чл.657 ал.2 от ТЗ за освобождаване на Т.Д.И. като синдик на „Морско Казино“ ЕАД в несъстоятелност.

В частната жалба се твърди че искането на дружеството е направено в качеството му на кредитор с прието вземане по чл.693 от ТЗ поради драстични нарушения на закона, несъобразяване със съдебните актове и увреждане на интересите му като кредитор от страна на назначения на несъстоятелния търговец синдик.

На първо място твърди че на 18.07.2018г. И. е представил по делото декларация-съгласие и декларация по чл.655 от ТЗ, че отговаря на законовите условия да бъде синдик на „Морско Казино“ ЕАД в несъстоятелност, за който документ твърди че е с невярно съдържани, тъй като на 26.07.2018г. е дал съгласие и подписал декларация, че отговоря на изискванията на закона по търг.дело № 1410/16г. с длъжник „Франсис Резидънс“ ЕООД в несъстоятелност, дело със същия едноличен собственик на капитала, който отново е основен кредитор. Твърди че на 31.07.2018г. синдикът И. е следвало да поиска незабавно да бъде освободен като синдик поне на едно от двете дружества. Считано от тази дата синдикът И. по търг.дело № 1495/16г. е престанал да отговоря на изискванията на закона – чл.657 ал.1 т.3 във връзка с чл.655 ал.2 т.5 от ТЗ. Твърди че основанието по чл.655 ал.2 т.5 от ТЗ следва да се посочи от лицето, което се ползва от представените декларации, а когато съзнателно прикрива настъпилите нови обстоятелства е налице осъзнато нарушение на закона. Твърди че доколкото „Франсис Резидънс“ ЕООД е член на СД на „Морско Казино“ ЕАД, едно и също физическо лице е едновременно синдик на „Морско Казино“ ЕАД и представител на член на СД на „Морско Казино“ ЕАД , заедно с кредитора с най-голямо вземане, прието от синдика.

На следващо място твърди, че синдикът И. не изпълнява задълженията на синдик. Твърди че с определение от 07.08.2018г. синдикът е задължен да представя ежемесечен доклад за одобрение на извършени текущи разплащания и за движението по сметката и остатъчната наличност. Излага че в нито един месечен отчет не е представен доклад, към нито един месечен отчет няма приложено извлечение или разпечатка от особената сметка, както и в нито един отчет не е посочена наличността в особената сметка за да прецени както съда, така и кредиторите състоянието по делото. Твърди че неизпълнението на това разпореждане е достатъчно за отстраняването на синдика по реда на чл.657 ал.2 от ТЗ, тъй като е пряко нарушение на разпореждане и води до застрашаване на интересите на кредиторите от начина, по който се изпълняват съдебните актове. Сочи че разпечатка е представена по делото едва след тяхно искане и тя безспорно доказва техните твърдения, че до 31.12.2018г. особената сметка е недействаща.

На трето място твърди че синдикът И. не е представил отчет относно въпроса кой, как и срещу какво осъществява счетоводната отчетност на длъжника в несъстоятелност. Твърди че до момента не е изготвен годишен  финансов отчет за 2017г., който е следвало да бъде изготвен до 31.03.2018г. от синдик Бажлеков, но тъй като това не сторено е следвало да бъде изготвен от синдик И.. Сочи че счетоводните документи на дружеството са предадени през април 2018г., а задължението не е изпълнено и до момента, което води до налагане на глоби и административни санкции.

Излага че производството по несъстоятелност е продължило при липса на разноски. Сочи че по делото са постъпили общо 7 100лв., които средства следва да са приключили в края на м.август. Сочи че остава неясно има ли предплащане на разноски след назначаване на синдик И., ако има кога и по кой ред са предплатени. Сочи че ако този процес по търсене на пари за разноски е ръководен от синдика, е недопустимо. Твърди че второто преплащане на разноски е направено касово, което е нарушение на разпоредбата на чл.658 ал.1 т.8 от ТЗ.

Твърди че синдикът контактува само и единствено с „Петрол Холдинг“ АД като кредитор, поради което и твърди че обслужва само неговите интереси..

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането му за освобождаване на Т.Д.И. като синдик на „Морско Казино“ ЕАД в несъстоятелност.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговора от Т.Д.И.,  в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

В производството по несъстоятелност на „Морско Казино“ ЕАД от „Морска Градина Варна“ ЕАД е направено искане на основание чл.257 ал.2 от ТЗ за освобождаване на синдика поради неизпълнение на задълженията му и извършване на действия, с които застрашава интересите на кредиторите и длъжника. Не е спорно, че вземането на кредитора „Морска Градина Варна“ АД, включено в одобрения от съда списък на приети вземания в размер на сумата 278 777лв. е предмет на предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.694 ал.3 от ТЗ, като към момента няма влязло в сила решение.

Въззивният съд намира, че в хипотезата на чл.657 ал.2 от ТЗ легитимиран да иска освобождаване на синдика е всеки кредитор, предявил вземане, независимо дали вземането му е предмет на установяване в неприключили производства по реда на чл.694 от ТЗ. Тъй като нормата на чл.657 ал.2 от ТЗ визира неизпълнение на задължения на синдика или негови действия, застрашаващи интересите на кредиторите, нормата е предоставена в защита на всички кредитори, а не само тези по чл.693 от ГПК, както и е ирелевантен процента на вземанията на кредитора.

Като се имат предвид последиците от прилагане на разпоредбата на чл.657 ал.2 от ТЗ, а именно, че освободеният по този ред синдик не може да бъде назначаван за такъв /чл.655 ал.2 т.8 от ТЗ/, следва да се приеме, че неизпълнението на задълженията на синдика по чл.658 и сл. от ТЗ, заради което той може да бъде освободен по реда на чл.657 ал.2 от ТЗ, трябва да бъде особено съществено и лошо, системно или трайно, със значителни неблагоприятни последици за развитието на производството по несъстоятелност и за състоянието на дружеството. Пак по същите аргументи втората разпоредба – застрашаване на интересите на кредитора или длъжника, трябва да бъде прилагана в случаите, когато с действията или  бездействията си синдикът сериозно, съществено и реално накърнява интересите на кредиторите при удовлетворяване на вземанията им, при попълване масата на несъстоятелността, както и тези на длъжника, или препятства своевременното реализиране на тези интереси, в резултат на което обезмисля процедурата по несъстоятелност.

На следващо място съдът намира, че законодателят е въвел различни форми на отговорност на синдика при неизпълнение на задълженията му. Предвидените в чл.663 ал.1 от ТЗ глоба в определен размер, както и обезщетение за вреди, и предвиденото в чл.657 ал.2 от ТЗ освобождаване на синдика са различни форми на отговорност за неизпълнение на задълженията  и сочат, че съдът следва да прецени тежестта на конкретното нарушение за да наложи съответната на нарушението санкция. А тази тежест неминуемо се измерва с влиянието и върху развитието на производството по несъстоятелност.

С оглед на така изложените принципи, въззивният съд приема, че не са налице основания за освобождаване на назначения синдик по следните съображения:

Първото изложено обстоятелство досежно съществуването на пречка Т.И. да бъде назначен за синдик, съдът намира, че не попада в хипотезата на чл.657 ал.2 от ТЗ, поради което и не следва да бъдат обсъждани всички изложени твърдения във връзка с него.

Нормата на чл.655 ал.2 от ТЗ изброява изчерпателно положителните предпоставки, които следва да са налице и пречките, които трябва да отсъстват, за да може едно лице да бъде назначено за синдик. Наличието на положителните условия, респективно – отсъствието на пречки, се установяват от синдика при неговото назначаване с писмена декларация с нотариална заверка на подписа. Положителните предпоставки следва да са налице, съответно отрицателните условия следва да отсъстват през целия период на съществуването на правоотношението със синдика по конкретното производство по несъстоятелност. Отпадането на някоя от положителните предпоставки или пък проявата на някоя от пречките има за последица възникването на фактическия състав по чл.657 ал.1 т.3 от ТЗ, при който съдът по несъстоятелността освобождава синдика, тъй като последният е престанал да отговаря на изискванията на чл.655 ал.2 от ТЗ.

Следващото твърдение е за неизпълнение на задължения на синдика за представяне на ежемесечен доклад за одобрение на извършени текущи разплащания и за движението по сметката и остатъчната наличност. На основание чл.659 ал.2 от ТЗ синдикът е длъжен да представя на съда ежемесечно отчет за своята дейност. С определение от 07.08.2018г. съдът е задължил синдика да представя ежемесечен доклад за одобрение на извършени текущи разплащания и за движението по сметката и остатъчната наличност. Задължението е подновявано с актовете на съда с разрешения по реда на чл.658 ал.9 от ТЗ. Със всеки от депозираните по делото месечни доклади на синдика са представяни по делото и месечни отчети за разходите с приложени към тях копия на разходно-оправдателни документи и искане за разрешение чл.658 ал.1 т.9 от ТЗ за разпореждане с парични  суми от особената банкова сметка. *** от банката, в която се води особената сметка на несъстоятелния търговец за движението по сметката.

Въззивният съд намира, че не е налице твърдяното нарушение на задължение на синдика. Задължението на синдика по чл.659 ал.2 от ТЗ за представяне на ежемесечен отчет за дейността е редовно изпълнявано. Ежемесечно синдикът е представял на съда по несъстоятелността отчет за всички извършено от него разходи в производството. Указанията на съда не включват задължително представяне на извлечение от банката за движението на паричните средства за месеца, а само уведомяване на наличността по особената сметка. Що се касае до банковите извлечения след изрично задължение по реда на чл.659 ал.3 от ТЗ такива са представени.

Задължението на съда към синдика за ежемесечен отчет за наличието на суми по особената сметка на синдика е продиктувано от обстоятелството, че производството по несъстоятелност е възобновено след предплащане от страна на кредитор на необходимите разноски за продължаването му, поради което и при изчерпване на предплатените разноски съдът по несъстоятелността следва отново да прикани кредиторите за внасяне и ако не се внесат да спре при условията на чл.632 ал.5 от ТЗ. В правомощията на съда по несъстоятелността е да следи за наличието на средства за издръжка на производството по несъстоятелност. Дори и да е имало период, в който средствата са били изчерпани задължение на съда е да укаже на кредиторите да предплатят необходимите разноски. Поради което дори и да е вярно твърдението в молбата че от м.август 2018г. предплатени разноски са изчерпани, това не е в резултат на действия или бездействия на синдика.

Неоснователно е твърдението за нарушение на задължения по чл.658 т.4 от ТЗ -  липса на данни за това кой води счетоводното отчитане на несъстоятелния търговец и несъставяне на годишен финансов отчет за 2017г. В производството по несъстоятелност за налице данни за дружеството, което осъществява счетоводното отчитане по сключен от синдика договор за счетоводно обслужване с „Лоръл Консулт“ ООД. От справка в търговския регистър по партидата на дружеството въззивният съд приема за установено, че още предходният синдик Бажлеков е изпълнил задължението си по чл.38 от ЗСч като в търговския регистър е обявена декларация от синдика по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч.

По твърдението за нарушение на задължението си по чл.658 ал.1 т.8 от ТЗ, въззивният съд намира следното:

Налице е твърдение в искането за освобождаване за съществуване на средства в каса на синдика, а не в особена сметка, както и поддържано оплакване в частната жалба за предплащане на разноски от кредитор в брой срещу издаване на приходен касов ордер от синдика.

В депозирания на 21.01.2019г. отчет на синдика подробно е описано движението на сумите в производството по несъстоятелност. Изрично в отчета синдикът е уведомил съда, че към момента паричната наличност на несъстоятелния търговец е в размер на 5 975.57лв., от които 270лв. – налични в особената сметка и 5 705.57лв. в касата на несъстоятелния търговец. С молба от 06.02.2019г. синдикът е представил на съда по несъстоятелност доказателства, удостоверяващи приемането на авансирани разноски от кредитор в размер на 3 600лв. и внасянето им в особената сметка на длъжника, разкрита в „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Видно от представените приходен касов ордер от 04.12.2018г., касова книга, извлечение от сметки на дружеството, вносни бележки и отчет по сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ въззивният съд приема за установено, че за периода от 27.07.2018г., когато на синдик И. са предадени всички книги и документи от предходния синдик Б* до 31.01.2019г. наличните парични средства не са били внесени в особената банкова сметка, ***елния търговец.

На първо място следва да се отбележе, че в случая не се касае за парични средства от масата на несъстоятелността и същите не принадлежат на длъжника, а само служат за обезпечаване и продължаване на производството по несъстоятелност при липса на средства от масата на разноски на производството. Независимо от това съдът намира, че и по отношение на тях следва да намери приложение нормата на чл.658 ал.1 т.8 от ТЗ и парите следва да бъдат внесени в особената сметка на синдика, а само в счетоводните записвания да се отрази че се касае за предплатени средства от кредитор. Единствено посредством внасянето на средствата в банкова сметка *** на чл.658 ал.1 т.9 от  ТЗ и осъществен контрол от съда върху дейността на синдика по управление на текущите дела на длъжника. Поради което и съдът намира че наличието на парични средства в брой в каса на синдика за период от около шест месеца представлява нарушение на задължението по чл.658 ал.1 т.8 от ТЗ. Тежестта на това нарушение обаче не е от такова естество, че на синдика да бъде наложена най-тежката възможна санкция. Паричните средства са съхранявани от синдика, не са разходвани и същите са внесени в разкрита особена сметка. Представен е по делото пълен отчет за движението на паричните средства. Поради което и съдът намира, че от това няма настъпило увреждане на интересите на кредиторите или на длъжника, на масата на несъстоятелността, нито е повлияно на развитието на производството по несъстоятелност.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира че не са налице предпоставките на чл.657 ал.2 от ТЗ за освобождаване на синдика и молбата на кредитора „Морска Градина Варна“ ЕАД следва да бъде отхвърлена. Поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 505 от 08.02.2019г. на Варненски ОС по търг.дело № 1495/14г., с което молбата на „Морска Градина Варна“ ЕАД на основание чл.657 ал.2 от ТЗ за освобождаване на Т.Д.И. като синдик на „Морско Казино“ ЕАД в несъстоятелност е оставена без уважение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: