РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   105   / 17.05.2015 г.,                            град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесети март                                                                         Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер     27         по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Ю. Б.” АД гр. София срещу решение №172/31.10.2014 г. по т.д. №68/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от банката в условие на пасивно субективно съединяване против В.Т. Г. и С.Н.Н. искове по чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците в условие на солидарност задължение по просрочена главница по договор за кредит в размер на 178 496,14 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане; лихва по договор за кредит за периода от 21.05.2011 г. – 11.07.2012 г. от 20 193,50 лв. и такси по договора за кредит в размер на 1 682,64 лв., за което и в качеството си на кредитор се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК под №275/17.07.2012 г. по ч.гр.д. №2360/2012 г. на Районен съд-Добрич.

          Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, предвид постановяването му в противоречие с материалния закон  и процесуалните правила, както и необоснованост, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважат предявените искове ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции съгласно приложените списъци по чл.80 ГПК.

          Въззиваемата страна В.Т. Г. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К. и в депозирани по делото от него писмени бележки изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Въззиваемата страна С.Н.Н. в срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.

          Жалбата е редовна, депозирана е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          Предмет на производството са предявените от „Ю. Б.” АД гр. София против В.Т. Г. и С.Н.Н. пасивно субективно съединени установителни искове по чл.422 ал.1 ГПК за вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК вр. с чл.60 ал.2 от ЗКИ и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2360/2012 г. на Добрички районен съд, приложено по делото, както следва: 178 496,14 лв., представляващи просрочена главница по договор за кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” от 09.04.2008 г. и анекси към него, сключен между банката и „С.-А.” ЕООД с. Полковник Иваново, общ. Добричка, по който договор първият ответник В. Г. е встъпила като съдлъжник на осн. чл.101 ЗЗД, а вторият ответник С.Н. е поръчителствал по силата на сключен договор за поръчителство от 08.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане; 20 193,50 лв. – уговорена по договора възнаградителна лихва за периода от 21.05.2011 г. до 11.07.2012 г. и 1 682,64 лв. дължима такса по договора.

          Видно от доказателствата по приложеното посочено по-горе ч.гр.д., в срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжниците – ответници са депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение. Исковата молба на „Ю. Б.” АД е подадена в указания от РС едномесечен срок по чл.415 ал.1 ГПК, поради което настоящият състав на съда я намира за допустима, а предявените с нея искове и за подлежащи на разглеждане по същество.

          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между „Ю. и Е. Д. Б.” АД /сега „Ю. Б.” АД гр. София и С..” ЕООД с. Полковник Иваново, общ. Добрич, е сключен договор за банков кредит за продукт „Бизнес револвирашща линия – плюс” №BL13964 от 09.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила на търговското дружество – кредитополучател кредит под формата на кредитна линия за сумата от 160 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Уговореният срок на погасяване е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. С р. IV страните са уговорили и специални условия по кредита, от които става ясно, че на практика сумата по кредита ще се използва за рефинансиране /погасяване/ на съществуващи задължения на ответниците по отпуснати им текущи банкови кредити - за С.Н. в ПИБ АД и за С.Н. и В. Г. – в „Банка Пиреос” АД. С анекс №1/08.07.2009 г. страните по договора са се съгласили към датата на сключване на анекса размера на кредита да бъде намален до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит. Постигнато е и съгласие за предоговаряне на остатъчния дълг по кредита по реда и условията на анекса. С последния е въведен и облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката при определени условия, визирани в т.1 и т.3 от анекса. След изпълнение на същите кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване, през който ще заплаща месечено по 1 225 лв. След изтичане на горния период съгласно т.6 кредитополучателят погасява остатъка от главницата заедно с дължимите лихви на равни месечни анюитетни погасителни  вноски за срок до 17.04.2028 година.

В р. III на договора  за банков кредит „Обезпечение” кредитополучателят се е задължил за обезпечаване всички вземания на банката, поризтичащи от договора вкл. главници, лихви, такси и др. разноски да „учреди” в полза на банката - осигури сключването на договор за поръчителство с поръчител физическото лице С.Н.Н., който е и управител на дружеството кредитополучател „С.-А.” ЕООД. Такъв договор е сключен на датата, на която е подписан и анекс №1 – 08.07.2009 г. /л.28/. Анексът е подписан и от С.Н., като поръчител. С договора за поръчителство вторият ответник се е задължил да отговаря спрямо банката за задължението на дружеството – кредитополучател по сключения между банката и дружеството договор за банков кредит. С подписване на договора поръчителят е декларирал, че е получил копие от същия договор, запознат е с неговото съдържание и е съгласен с всичките му условия, параметри и срокове по него, както и с всички произтичащи от него задължения. Задължил се е да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за цялото задължение по сключения договор, включително и в случая на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съобразно клаузата на т.8 от договора за поръчителство страните са се споразумели този договор да е неразделна част от сключения договор за банков кредит.

          По силата на сключен на 07.07.2010 г. анекс №2 към договора за банков кредит, между банката, дружеството – кредитополучател и ответницата В. Г., в качеството и на встъпил на осн. чл.101 ЗЗД и чл.14 от анекса съдлъжник, страните са преоформили задълженията на кредитопучателя/съдлъжниците към банката по реда и условията, залегнали в анекса – чл.1. Според чл.2 постигнато е съгласие между страните общият размер на дълга, така както е очертан от елементите в чл.2 ал.1 т.1-т.4, да е в размер на сумата от 167 564,51 лв., като е прието посочването да е индикативно и действителният размер към датата на преоформянето на дълга да се посочи в погасителния план по чл.4 ал.1 от анекса, съставляващ неразделна част от него. Предоставена е възможност на кредитополучателят и съдлъжниците при поискване от тяхна страна да им бъде предоставена детайлна справка за дължимите плащания по чл.2 ал.1 т.1-т.4. дългът е разделен на две части А и Б, като е уговорен и гратисен период за погасяване на главниците от част А. Срокът за погасяване на част А е определен на 17.04.2028 г.. Такъв гратисен период е уговорен и за част Б от дълга. Съгласно чл.6 на анекса страните са се задължили да получат в десетдневен срок от подписването му изготвения нов погасителен план и да погасяват дълга по схемата, въведена с него. Изрично е въведено правилото, че неполучаването и/или неподписването на екземпляр от погасителния план не ги освобождава от задълженията им за плащане на погасителните вноски по дълга, в сроковете и размерите, определени в погасителния план. В чл.8 е уговорено, че при незаплащане в срок на която и да е било вноска по част А или част Б от дълга, в полза на банката възниква субективното й право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем и да предприеме действия по принудителното му събиране. С клаузата на чл.14 ал.1 ответницата В. Г. е встъпила като съдлъжник в задълженията на търговското дружество-кредитополучател, произтичащи както от договора за кредит, така и от всички анекси към него вкл. и анекс №2. Изразила е пълно съгласие с всички условия на договора и анексите, от които произтичат и нейните задължения като съдлъжник по силата на встъпването в дълга. Чл. 20 от анекс №2 обективира съгласието на всички подписали го страни, неразделна част от договора за банков кредит да са и Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица на „Ю. и Е. Д. Б.” АД /сега „Ю. Б.” АД, за които страните са декларирали че са запознати и ги приемат. Анексът е подписан от банката, „С.-А.” ЕООД, съдлъжника В. Г. и поръчителя С.Н.. Последният е декларирал с подписа си освен, че е получил екземпляр от анекса, така също и че е съгласен с неговите условия и продължава да поръчителства за изплащане задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците при условията и в сроковете, уговорени в анекс №2.

          По делото е представено извлечение от счетоводните книги на ищеца /л.35/ по процесната кредитна сделка, видно от съдържанието на което кредитополучателят „С.-А.” ЕООД към датата 11.07.2012 г. няма извършени погасителни плащания по главницата от 178 496,14 лв. и е в забава в плащането на 14 погасителни вноски по дължимата лихва, като от тях първата просрочена вноска е от 21.05.2011 година. С оглед на горното, ищецът е отправил нотариални покани до длъжника, съдлъжника В. Г. и поръчителя С.Н., с които поради констатираното неизпълнение и на осн. чл.25 б.”в” от договора за банков кредит е обявил кредита за предсрочно и изцяло изискуем. Изявлението на банката е достигнало до длъжника при условията на чл.30 от договора т.е. счита се за получено, тъй като е достигнало до адреса на страната-кредитополучател, посочен в договора /л.14-л.19 от приложеното ч.гр.д./. На ответницата В. Г. поканата-изявление е връчена лично на 28.06.2012 г., видно от извършеното нотариално отбелязване върху нея /л.36-л.37/. Изявлението следва да се счита връчено на същата дата и на втория ответник С.Н. при условията на чл.46 от ГПК, тъй като Г. я е получила със задължение да му я предаде /л.38-л.39/.

          С отговора на исковата молба първият ответник Г. е навела няколко възражения, първото от които е за нищожност на сключения анекс №2 поради неопределеност на предмета на договора. Това възражение следва да бъде разгледано преди останалите, тъй като то се явява законова предпоставка за валидността на съглашението за заместване в дълг по чл.101 ЗЗД. Липсва ли валидно правоотношение, по силата на което да е възникнало задължението, ще липсва и валидно съглашение за встъпване в това задължение.

          Настоящият състав на съда намира това възражение за неоснователно. Тълкувайки клаузата на чл.2 от анекса съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД, преценявайки я във връзка с отделните уговорки и последните едни с други в смисъла, който произтича от съглашението и договора, с оглед целта му и добросъвестността, съдът приема, че волята на страните е ясно изразена и тя е в смисъла, вложен в чл.2 ал.1. Действителната обща воля на страните е: посоченият общ размер на дълга от 167 564,51 лв. е формиран от дължимите плащания по чл.2 ал.1 т.1 – т.4. Страните са се съгласили „посочването на общия размер на дълга” към датата на подписване на анекса да е „индикативно”. Тази уговорка не следва да се тълкува самостоятелно, а във връзка и с последната част на изречение последно на същата алинея на чл.2, както и с ал.2, а именно – предметът на договора да е определяем чрез параметрите по чл.2 т.1-т.4 и определен в последствие в погасителния план, неразделна част от същия анекс и договора за банков кредит.

          Уговореното между страните по начина, посочен по-горе е израз на свободата им да определят съдържанието на договора, и то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл неоснователно се явява и възражението, че анексът противоречи на Закона за потребителския кредит. Това е така, защото сключеният договор за банков кредит е с наименование Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” и предмет предоставяне на юридическо лице – търговец в лицето на „С.-А.” ЕООД кредит във формата на кредитна линия за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съдържанието на анекса не противоречи и на морала и добрите нрави, тъй като ответницата е могла съгласно чл.2 ал.2 от анекса да поиска от ищеца детайлна справка за дължимите плащания по т.1-т.4 към датата на проформяне на кредита, но не го е сторила, поради което не може да черпи права от собственото си бездействие. Поради собственото си бездействие ответницата не се е снабдила и с екземпляр от погасителния план, нито го е подписала, въпреки изрично поетото от нея в чл.6 от анекса задължение да получи и подпише изготвения от банката погасителен план. А видно от събраните по делото доказателства, такъв погасителен план не само е изготвен, но и подписан от кредитополучателя. В тази връзка съдът намира за неотносимо позоваването от ответницата на нормата на чл.58 ЗКИ.

          Предвид изложеното по-горе, съдът приема уговореното между страните по банковата сделка в анекс №2 за валидно.        

          Съобразно чл.101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или длъжника. НезавиС.о от това с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря  пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено задължението не се отразява на действителността на встъпването в дълг. То има значение само относно възможността  встъпилият едностранно  да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма това право такова право, ако съглашението е сключено с кредитора – решение №34/17.02.2014 г. по гр.д. №2586/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение №447/18.02.2014 г. на ВКС по гр.д. №2340/2013 г. на ВКС, IV г.о., и двете постановени по реда на чл.290 ГПК.

          В случая анекс №2, обективиращ съгласието на ответницата Г. да встъпи като съдлъжник, е сключено едновременно с кредитора и длъжника. Предвид изложеното по-горе в мотивите и задължителната съдебна практика, съдът приема, че ответницата валидно се е задължила пред ищеца – кредитор да отговаря солидарно за дълга на кредитополучателя „С.-А.” ЕООД. В резултат на това кредиторът е придобил правото да търси дължимото от длъжника и от съдлъжника – встъпилото трето лице.

          По възраженията на втория ответник – поръчител Н.. Същият в депозирания от него отговор на исковата молба излага, че ищецът е бил длъжен, а не го е уведомил за неплащането на вноските по кредита от дружеството кредитополучател, поради което счита, че не следва да отговаря за неизпълнението. Оспорва и факта на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Позовава се на изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД.

          Съдът намира всички възражения за неоснователни.

          Със сключения на 08.07.2009 г. договор за поръчителство /л.28/ вторият ответник се е задължил спрямо кредитора – ищец да отговаря за задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит солидарно за цялото задължение, включително главница, лихви, такси и др. разноски по събиране на вземането – чл.4. По силата на чл.5 от договора поръчителят отговаря пред банката до окончателното и пълно погасяване на всички задължения по договора за кредит включително и в случая, когато банката обяви кредита за предсрочно изискуем. Поръчителят Н. е подписал и анекс №2/07.07.2010 г. като изрично е декларирал, че е получил копие от анекса и е съгласен с условията му, както и че ще продължи да поръчителства. Съгласно разпоредбата на чл.138 ал.1 ЗЗД поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, поради което съдът приема, че липсата на уведомление за неизпълнение задълженията на кредитополучателя за погасяване на съответните вноски по кредита не освобождава поръчителя от отговорност.

          Досежно оспорването на факта на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съдът приема следното:

          Според разрешенията, дадени в т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост съставлява форма на изменение на договорната връзка. В заповедното производство, а така също и в настоящото по чл.422 ГПК ищецът навежда твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредитния дълг на основание клаузите на чл.24 б. „г” и чл.25 б.”в” на договора за банков кредит, както и тези на чл.8 б.”А” на анекс №1 и чл.8 на анекс №2. Съобразно посочените договорни клаузи, задължителни и за поръчителя – втори ответник Н., при неизпълнение на договорното задължение за заплащане на дължима вноска по главницата и/или лихва, банката има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото кредитно задължение. Страните са уговорили, че правото на банката не възниква автоматично със забавата в плащането на вноската или вноските, а следва да бъде упражнено. Упражняването от банката на субективното й право да обяви кредита изцяло и предсрочно за изискуем е предпоставено от наличието на двата елемента от фактическия му състав, а именно: неизпълнение на кредитополучателя и доведено да знанието на длъжника волеизявлението на банката да направи кредита за предсрочно изискуем. И двата елемента в случая са налице. Видно от заключението по т.3 на ССЕ /л.230/, по силата на анекс №2/07.07.2010 г. дългът е преоформен и е договорен нов облекчен ред за погасяването му с гратисен период от 24 месеца за вноски по главницата. Останало е задължението за вноските по лихвите, първата незаплатена от които е с падеж 21.05.2011 г.. По нея и следващите вноски няма извършени погасявания от длъжника или съдлъжника, а не се и твърди плащане. С нотариална покана, отправена до длъжника – кредитополучател „С.-А.” ЕООД, изявлението на банката следва да се счита за достигнало до длъжника съобразно уговореното в чл.30 от договора за банков кредит /л.14-л.19 от ч.гр.д./. На ответницата В. Г. поканата-изявление е връчена лично на 28.06.2012 г., видно от извършеното нотариално отбелязване върху нея /л.36-л.37/. Изявлението следва да се счита връчено на същата дата и на втория ответник С.Н. при условията на чл.46 от ГПК, тъй като Г. я е получила със задължение да му я предаде /л.38-л.39/. С поканите за изпълнение банката е уведомила всяка от страните, че длъжникът е в забава в плащането на посочената в поканата сума, предоставила е 7-мо дневен срок за доброволно изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение в срока кредитът ще бъде обявен изцяло за предсрочно изискуем. С оглед достигането на изявлението на банката до длъжника, съдлъжника и поръчителя и непоследвало от тях погасяване на изискуемите задължения, съдът приема, че материалните предпоставки за упражняване потестативното право на банката са били налице, поради което същата валидно е упражнила правомощието си да направи кредита предсрочно изискуем при предпоставките на чл.60 ал.2 ЗКИ. Видно от доказателствата по делото, ищецът е упражнил правото си на кредитор на 28.06.2012 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 16.07.2012 г. пред РС-Добрич, установено от приложеното ч.гр.д. №2360/2012 г. на РС-Добрич.

          Съобразно изложеното по-горе в мотивите, съдът намира възражението за преклудиране правото на банката по чл.147 ал.1 ЗЗД за неоснователно. Срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е преклузивен. С изтичането му се прекратява самото поръчителство. В хипотезата на чл.60 ал.2 ЗКИ, пред която сме изправени, начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост – решение №81/08.07.2014 г. на ВКС по т.д. №1705/2013 г. на I т.о. ТК. С оглед казаното, в случая падежът на първата просрочена вноска по кредита 21.05.2011 г. е ирелевантен. От настъпването на предсрочната изискуемост т.е. от изискуемостта на целия кредит започва да тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. Към датата на подаване от ищеца на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК 16.07.2012 г. този срок не е изтекъл.

          След като наведеното от втория ответник специфично основание за прекратяване на поръчителство по договора за банков кредит съдът приема, че не се е осъществило като юридически факт, ответникът Н. остава обвързан със задължението на поръчител. Обвързан е с поетото от него задължение към банката – кредитор по силата на правоотношението му със същия кредитор, възникнало от договора за поръчителство, което съгласно чл.141 ЗЗД има солидарен характер. Предметът и обемът на главния дълг определят съответно предмета на задължението на поръчителя и обема на отговорността му, чл.139 ЗЗД и чл.140 ЗЗД.

          По първоинстанционното дело е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, настоящият състав кредитира изцяло. Видно от същото, непогасените задължения по договора за банков кредит ведно с анексите към него към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са за: главница от 178 496,14 лв., договорни лихви за периода от 21.05.2008 г. – 11.07.2012 г. от 20 193,50 лв. и начислени такси и дължими застраховки от 1 682,64 лв.. За тези суми ищецът е поискал от РС-Добрич издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условие на солидарност срещу длъжника – кредитополучател „С.-А.” ЕООД и двамата ответници. Такава заповед и изпълнителен лист са издадени, поради което и с оглед на всичко изложено по-горе в мотивите на решението, вземането по тях съдът приема за съществуващо  и установено по размер. Предявеният по чл.422 ал.1 ГПК установителен иск е изцяло основателен и се уважава.  

          Като го е отхвърлил, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца „Ю. Б.” АД гр. София се присъждат, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК, сторените от него разноски за двете инстанции - 6 488,49 лв. за първа и 4 235,49 лв. за втора инстанция или общо сумата от 10 724,48 лева.  Съобразно т.12 от ТР №4/2013 г. на ВКС ОСГТК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Видно от доказателствата по приложеното ч.гр.д. №2360/2012 г. на РС-Добрич, сторените от ищеца разноски са ва размер на сумата от 6 951,92 лв., от които 4 007,45 лв. – държавна такса и 2 944,47 лв., адвокатско възнаграждение.

         

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ изцяло решение №172/31.10.2014 г. по т.д. №68/2013 г. на Добрички окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Т. Г., ЕГН **********,*** и С.Н.Н., ЕГН **********,***, дължат солидарно на „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, гр. София, р-н Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, по просрочена главница по договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №ВL13964 от 09.04.2008 г. и анекси към него сумата от 178 496,14 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане; договорна лихва за периода от 21.05.2011 г. до 11.07.2012 г. в размер на 20 193,50 лв. и такси по договора за кредит в размер на 1 682,64 лв., за които суми е издадена заповед №275/17.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2360/2012 г. на Добрички районен съд.

          ОСЪЖДА В.Т. Г., ЕГН **********,*** и С.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на осн. чл.78 ал.1 ГПК на „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, гр. София, р-н Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, сторените от него разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 10 724,48 лв., както и направените разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №2360/2012 г. на РС-Добрич в размер общо на сумата от 6 951,92 лв..

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.