Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

73 /гр. Варна, 23.03.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№27/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на «БУЛ ИНС» АД, със седалище гр.София срещу решение №712/09.10.2015 г. по т.д.394/2015 г.  по описа на ВОС, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 5000 лева до 20 000 лева.

Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е съобразен с направеното възражение за съпричиняване.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5000 лева.

Постъпила е и частна жалба от «БУЛ ИНС» АД, със седалище гр.София срещу определение 4002/24.11.2015 г. по гр.д.394/2015 г.  по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя по реда на чл.248 от ГПК, за допълване на решението в частта за разноските. Счита, че липсата на списък по чл.80 от ГПК, не е предпоставка за допустимост на молбата за допълване на решение, в което не е налице произнасяне по искането за присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Д.И., в която се излагат доводи за нейната неоснователност.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение  се установява, че въззиваемата  И., в резултат на произшествието е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост в горната трета, счупване на носните кости в дясно, които са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота и трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за около 3 месеца. Установява се, че въззиваемата е престояла 10 дни в болница, където е било проведено оперативно лечение за открито наместване с вътрешна фиксация на хумеруса, медикаментозно лечение за преодоляване на болките и антитромботична терапия, направена е била ортеза. От показанията на свидетелите Еленка Вълчева и Валентин Вълчев, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че за период от около седмица след изписването от болницата, въззиваемта е била на легло, със силни болки, за което е приемала обезболяващи медикаменти, като възстановителен период е продължил около 3-4 месеца, през които се е нуждаела от чужда помощ и грижи както за обичайните санитарно-хигиенни нужди, така и за храненето. По лекарско мнение и препоръка поставената при оперативно лечение метална планка не е била премахната поради възрастта на пострадалата и свързаната с това опасност от не зарастване на счупването.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                             

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.       Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като и по отнопение на двете пострадали, нанесените травни не са отшумели.                                                                          Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. 

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемата не се е съобразила с пътната обстановка и приближаващото МПС. Това е така, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че произшествието е настъпило след като въззиваемата е започнала пресичане на платното по пешеходна пътека тип зебра, а  към момента на настъпването му, на това мяст е имало както вертикална сигнализация – знак Д17 – “Пешеходна пътека”, така и хоризонтална маркировка – пешеходна пътека тип зебра. По смисъла на чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване на пешеходна пътека, водачът е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, поради което съдът намира, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача, който не е спазил горепосочената разпоредба.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 980 лева.

По частната жалба:

С определение 4002/24.11.2015 г. по гр.д.394/2015 г.  по описа на ВОС, съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя по реда на чл.248 от ГПК, за допълване на решението в частта за разноските. За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представила списък по чл.80 от ГПК, до приключване на последното заседание по делото.

Действително този извод на съда е неправилен, тъй като липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. За да е допустима молбата за допълване в частта за разноските обаче, следва да е налице своевременно направеното от страната искане за разноски. В случая, не е налице валидно заявено и прието искане за разноски, тъй като молбата на страната е останала неподписана, въпреки дадените по реда на чл.101 от ГПК указания, поради което и инициираното производство по реда на чл.248 от ГПК е недопустимо.

              ГПК С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.     

  Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №712/09.10.2015 г. по т.д.394/2015 г.  по описа на ВОС, в обжалваната част, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 5000 лева до 20 000 лева.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.Д.Д., с ЕГН ********** ***, като пълномощник на Д.А.И., сумата 980 (деветстотин и осемдесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по настоящото дело, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на «БУЛ ИНС» АД, със седалище гр.София срещу определение 4002/24.11.2015 г. по т.д.394/2015 г.  по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя по реда на чл.248 от ГПК, за допълване на решението в частта за разноските.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: