О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 28

 

                                             гр.Варна, 15.01.2019 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №27 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба от „ДОБРИН - 371 ЕООД, ЕИК 204014177, със седалище гр.Варна против определение N 3691/18.10.2018 г., постановено по в.ч.т.д.№1599/2018 год. по описа на ОС - Варна, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба с вх.№ 55999/24.03.2018 г. на „ДОБРИН – 371“ ЕООД, ЕИК 204014177, срещу Определение от 09.08.2018 г., постановено по гр.д. № 549/2018 г. по описа на ВРС, с което не са приети за разглеждане направените от ответното дружество в условия на евентуалност, както следва: 1/ възражение за прихващане на процесните вземания срещу задължението на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - Варна, да заплати на ответника сумата от 7014,72 лева - частична претенция от претенция в общ размер на 150 000 лева, с която ищецът неоснователно се обогатил, а ответникът е обеднял, като е извършил необходими ремонти в жилищни помещения, коридори, стълбищни клетки, технически помещения в коридори и покрив в имот - Студентско общежитие бл.15, находящо се в гр.Варна, ул. Дубровник, бл.15 2/ възражение за прихващане на процесните вземания срещу задължението на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - Варна, да заплати на ответника сумата от 7014,72 лева частична претенция от претенция в общ размер на 90 000 лева, представляваща обезщетение за вреди на основание чл. 87 ЗЗД /пропуснати ползи от прекратен договор за наем на кафе- ресторант в в имот - Студентско общежитие бл.15, находящо се в гр.Варна, ул. Дубровник, бл.15/; 3/ възражение за прихващане на процесните вземания срещу задължението на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна да заплати на ответника сумата от 20 710 лева, частичен иск от иск в общ размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 230, ал. 2 от ЗЗД за извършени в наетия от университета съгласно Договор за наем № 84/30.05.2016 г. имот Студентско общежитие бл.15, находящо се в гр.Варна, ул. Дубровник, бл.15, необходими ремонти в жилищни помещения, коридори, стълбищни клетки, технически помещения в коридори и покрив; 4/ възражение за прихващане на процесните вземания срещу задължението на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна да заплати на ответника сумата от 3 340,29 лева, частична претенция от претенция в общ размер на 150 000 лева, с която сума ищецът неоснователно се обогатил, а ответникът е обеднял, като е извършил необходими ремонти в жилищни помещения, коридори, стълбищни клетки, технически помещения в коридори и покрив в имот - Студентско общежитие бл.15, находящо се в гр.Варна, ул. Дубровник, бл.15 и е прекратено производството по в.ч.т.д. № 1599/2018 г., по описа на ВОС, ТО.

Насрещната страна ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, ЕИК 000083626, със седалище гр.Варна,  е подала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата.          

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:                                Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:                                                     За да постанови обжалваното определение, Варненският окръжен съд е приел, че подадената от „ДОБРИН – 371“ ЕООД частна жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение на ВРС за неприемане на направените от частния жалбоподател възражения за прихващане не е от категорията определения по чл.274, ал.1 ГПК, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба.

Определението, с което се оставя без уважение молба, обективираща възражение на ответника за прихващане, т.е. определението, с което не се приема за разглеждане по висящия процес възражение за прихващане, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като няма характер на преграждащо, нито обжалването му е предвидено в закона изрично.

Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т.2/. Определението за неприемане на възражението за прихващане не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, за да е допустимо самостоятелното му обжалване с частна жалба пред въззивния съд. Възможността за обжалване на определението не е уредена изрично в процесуалния закон, което изключва хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Правото на частна жалба не може да бъде изведено и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника, чрез което противопоставяйки за прихващане свое насрещно вземане към ищеца, ответникът цели да отблъсне иска. Отказът на съда да приеме възражението за прихващане не лишава ответника от възможността да предяви иск за вземането си в отделно производство и по никакъв начин не прегражда развитието на делото, образувано по предявения от ищеца иск. Преграждащи по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК са само определенията, които препятстват по-нататъшното развитие на делото, а не и тези, които препятстват извършваните в хода на делото процесуални действия на страните, в случая - предприетата защита чрез възражение за прихващане.

Като е приел, че определението за неприемане на възражение за прихващане не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК и е оставил без разглеждане подадената срещу определението частна жалба, Варненският окръжен съд е постановил правилен съдебен акт, поради частната жалба, следва да се остави без уважение.                                          Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ДОБРИН - 371 ЕООД, ЕИК 204014177, със седалище гр.Варна против определение N 3691/18.10.2018 г., постановено по в.ч.т.д.№1599/2018 год. по описа на ОС – Варна.

           

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: