РЕШЕНИЕ

206

               гр.Варна, 10.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 01.07.2014 г. в  състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 270  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„С Ж Е” АД – Варна обжалва решението на Окръжен съд-Варна, ТО по т.д.№2 /2013  г., с което е отхвърлен искът му по чл.422 ГПК, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата - М.К.А. *** – моли с писмен отговор и в с.з. чрез особения си представител за потвърждаване на решението и за възлагане сторените по делото разноски и адвокатски хонорар в тежест на въззивника, като съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Въззивният съд с определение от 10.05.2014 г. е задължил въззивника да представи в съдебно заседание оригинала на допълнително споразумение № 2 към договора за овърдрафт № 31 от 25.11.2008 г. В съдебно заседание оригиналият екземпляр на допълнителното споразумение е бил представен като след сравнение от съдебния състав и констатиране на пълната им идентичност оригиналът е бил върнат, а представеното с въззивната жалба заверено за вярност с оригинала копие на допълнителното споразумение № 2 е прието като доказателство по делото. Видно от същото допълнително споразумение на лист 9 от т.д.№ 133/2014г. на АС - Варна, съдържанието му е разположено на един лист, като подписите на страните, в т.ч. на ответницата М.А., са положени на гърба на втората страница на листа. От това следва без съмнение, че същата е могла да се запознае с цялото съдържание на документа преди да го подпише. Законът  поначало не изисква, в случай че договорите и допълнителните споразумения са разположени на няколко листа, да се подписват на всеки лист от страните. Установено от материалите по преписка 261/2012 г. на РП гр.Троян подписът върху допълнително споразумение № 2 е положен от М.К.А.. Въпросът пред кого и при какви обстоятелства е подписано допълнителното споразумение от същата е несъотносим към предмета на спора. След като ответницата е положила подписа си под документа, се предполага, че същата се е запознала със съдържанието му. Въпросът дали допълнителното споразумение е подписано извън офиса на банката или пред служител на банката е без значение, с оглед валидно изразеното съгласие от ответницата с личното полагане на подписа върху документа. Без значение е обстоятелството, че върху първата страница на допълнителното споразумение не са отразени имената и качествата на двете лица, встъпили като съдлъжници по договора за кредит – Д Г Д и ответницата М.К.А.. Това е сторено на втората страница от допълнителното споразумение като лицата са идентифицирани с имена, ЕГН и адреси в т.2.2 и т.2.3 от споразумението, непосредствено над положените от същите лица подписи. При това положение възражението за нищожност на допълнителното споразумение поради липса на съгласие е неоснователно, същото е породило валидно правно действие и е доказателство за поетата от ответницата М.А. солидарна отговорност с кредитополучателя „ВИПАК” ООД гр.Троян и другия съдлъжник Д Д по договора за овърдрафт. Задълженията на ответницата към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 15.08.2013 г. са установени със заключение на ССЕ, което съдът приема за обективно и компетентно дадено. Ответницата като солидарен длъжник дължи на банката - ищец главница в размер на 142 212.88 лв и договорни лихви - 7276.67 лв. Ето защо, искът следва да се уважи за следните суми по заповедта за изпълнение: 142 065.95 лв - главница, ведно със законната лихва, считано от  15.08.2013 г., 7276.67 лв – договорни лихви, както и за сумата 2986.85 лв – разноски по съразмерност за заповедното производство, като в останалата му част искът за разликата от 7276.67 лв до 13070.40 лв - договорни лихви е неоснователен. Предвид това обжалваното решение следва да се отмени частично и вместо него да се постанови друго в посочения по – горе смисъл, а в останалата му отхвърлителна част относно договорните лихви да се потвърди. Съобразно уважената част от иска в полза на въззивника следва да се присъдят съдебни разноски за първата и за въззивната инстанция, съответно  в размер на 7378.85 лв и 3853.23 лв. 

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 8 /03.01.2014 г. на Окръжен съд –Варна, ТО по т.д.№2/2013 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.422 ГПК за сумата 142 065.95 лв – главница ,  до размера на сумата 7276.67 лв и до размера на сумата 2986.85 лв – разноски в заповедното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С Ж Е” АД – Варна, ЕИК 813071350, има вземане към М.К.А., ЕГН **********,***, при условията на солидарност с „В” ООД - гр.Троян и Димитър Георгиев Делов, за сумата 142 065.95 лв, представляваща главница по договор за кредит за овърдрафт № 31 от 25.11.2008 г., ведно със законната лихва, считано от  15.08.2013 г., сумата 7276.67 лв, представляваща договорна лихва върху главницата за периода 21.01.2012г. – 09.08.2012 г., сумата 2986.85 лв - направени в заповедното производство разноски, за които е издадена заповед за изпълнение № 441/17.08.2012 г.  по ч.гр.д.№ 692/2012 г. на РС-Троян.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалата му отхвърлителна част за разликата от 7276.67 лв до 13070.40 лв - договорни лихви.

ОСЪЖДА М.К.А.,  ЕГН **********,***, да заплати на „С Ж Е” АД – Варна, ЕИК 813071350, сумите: 7378.85 лв - съдебни разноски за първата инстанция, и 3853.23 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.