ОПРЕДЕЛЕНИЕ

322/14.05.2018

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 14.05.2018 г.  в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№ 270 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е частна жалба от С.Г.С. *** срещу определение №13/03.01.2018 г.на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №243/2011 г., с което е оставена без разглеждане молбата й с вх. №36206/21.12.2017 г.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Частната жалба е озаглавена „молба за бавност с частна жалба“, но след оставяне на същата без движение от администриращия съд - ОС Варна подателката е уточнила, че е подала частна жалба срещу посоченото по-горе определение, като с молбата е поискала да бъде освободена от внасяне на държавна такса и това й искане е уважено.

С молба вх. №36206/21.12.2017 г. жалбоподателката е поискала от съда да насрочи открито съдебно заседание по молба за възстановяване на на пропуснат срок вх. №7377/06.03.2015 г. С тази молба тя е искала възстановяване на срок по частна жалба вх.№31661/10.11.2014 г. срещу протоколно определение от 06.10.2014 г. /погрешно посочено в молбата – 06.11.2014 г./ по т.д. №243/2011 г., с което й е отказано възстановяване на срок по частна жалба вх.№18770/14.06.2013 г. Частна жалба вх. №31661/10.11.2014 г. е върната като нередовна поради невнасяне на държавна такса – 15 лв и разпореждането от 08.01.2015 г. на ВОС-ТО за това е влязло в сила /било е потвърдено от АС Варна - ТО с определение от 21.05.2015 г. по в.ч.т.д. №316/2015 г. и касационната частна жалба срещу последното е върната, като разпореждането за връщане на същия съд е потвърдено с определение от 22.06.2017 г. на ВКС-ТК по ч.т.д. №660/2017 г./. Пропускането на срока за внасяне на дължимата държавна такса е условие, а не пречка да се иска възстановяване на пропуснат срок по чл.64 и сл. ГПК. Така че молба вх. №7377/06.03.2015 г. има правен интерес.

Тя обаче е просрочена, тъй като не е подадена в едноседмичния срок по чл.64, ал.3 – ГПК, считано от връчване на съобщението за пропускането му, в случая – считано от 21.01.2015 г., когато жалбоподателката е получила препис от разпореждане №230/08.01.2015 г. за връщане на частната й жалба вх.№31661/10.11.2014 г. Освен това с молбата за възстановяване на пропуснатия срок не са представени доказателства за внос на държавната такса по жалбата, с оглед на която се иска възстановяването на срока съгласно чл.65, ал.2 – ГПК, като нов срок се определя от съда само за внасяне на суми за разноски. Просрочената молба за възстановяване на пропуснат срок е недопустима и подлежи на връщане, ето защо обжалваното определение за оставяне без разглеждане на молбата с вх. №36206/21.12.2017 г. е в крайна сметка правилно, макар по други съображения, и следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение №13/03.01.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №243/2011 г., с което е оставена без разглеждане молбата на С.Г.С. ***.12.2017 г.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните при условията на чл.280, ал.1 - ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.