О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

        

                                                             290

 

                 гр.Варна, 21.04.2015г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В* А*

ЧЛЕНОВЕ: В* П*

          К* Г*

 

като разгледа  докладваното от съдия К* Г* ч.т.д. № 271 по описа на съда  за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на частни жалби от „О* Б* Б*” АД и „Б* ДСК” ЕАД против определение № 50/09.02.2015г. по т.д. № 85/14г. на СОС, с което по реда на чл.248 ГПК са осъдени частните жалбоподатели да заплатят на „Д* & К* К*” – интернационално търговско дружество, с адрес на управление : Република Сейшели, остров Мае, район Монт Бъкстон, с директор Л* Р*, сумата от 1 305 025,24 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

    В рамките на служебната проверка относно наличието на положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива за съществуването и надлежното упражняване на правото на частна жалба , ВнАС намира следното:

Производството по т.д. № 85/14г. на СОС е приключило с решение № 70/04.07.2014г., постановено по реда на чл.239 ГПК – неприсъствено решение, с което е уважен иск по чл.694 ТЗ, предявен от „Д* & К* К*” – интернационално търговско дружество, с адрес на управление : Република Сейшели, остров Мае, район Монт Бъкстон, с директор Л* Р*, против „Б* Х*”АД / в несъстоятелност /за установяване на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 22 232 253 евро, равностойни на 43 483 508 лв.

    В единственото проведено по делото с.з. от 04.07.2014г. по т.д.№ 85/14г. на СОС са постъпили молби от настоящите частни жалбоподатели за конституирането им като трети лица-помагачи на страната на ответника - несъстоятелен длъжник. Същите са отхвърлени с протоколно определение от същата дата от състав на СОС и е даден ход на делото по същество, след което е постановено и горепосоченото решение по чл.239 ГПК от 04.07.2014г.

    Определението по чл.220 ГПК е било обжалвано пред ВнАС. С определение № 607/17.09.2014г. по ч.т.д. № 523/14г. на ВнАС въззивната инстанция е отменила определението на СОС, с което е отказано конституиране на „О*”АД и „Б* ДСК”ЕАД като трети лица-помагачи на страната на „Б* Х*”АД /в несъстоятелност/ в производството по т.д. № 85/14г. на СОС.

    По т.д. № 85/2014г. са постъпили две молби за отмяна на решение № 70/04.07.2014г. от „О*”АД и „Б* ДСК”АД. По същите СОС е дал указания на всяко дружество-молител  да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 869 650,16лв. по сметка на ВнАС за разглеждане на всяка една молба.

    С определение № 1/05.01.2015г. по т.д. № 85/2014г. СОС поради неизпълнение на указания на съда е прекратил производството по делото . ВнАС приема, че диспозитивът следва да се тълкува е в смисъл на връщане на молбите за отмяна. Срещу определение № 1/05.01.2015г. по т.д.№ 85/2014г. на СОС са подадени частни жалби от „О*”АД и от „Б* ДСК”АД, които са пришити към т.д. № 85/2014г. / л.235-л.267/ на СОС и не са изпратени от администриращия първоинстанционен съд за произнасяне от компетентния съд.

    С молба от 21.01.2015г. ищецът по т.д. № 85/2014г. на СОС „Д* & К* К*” – интернационално търговско дружество, с адрес на управление : Република Сейшели, остров Мае, е поискал присъждане на сторените от него разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 305 025,24лв., предвид прекратяване на производството с определение № 1/05.01.2015г. по т.д. № 85/2014г. на СОС.

    С обжалваното определение № 50/09.02.2015г. по т.д. № 85/14г. на СОС молбата му е уважена. След което са постъпили и настоящите частни жалби.

    ВнАС прави следните правни изводи:

    Произнасянето по частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК / разноски в производството по: въззивна жалба , касационна жалба , частна жалба , молба за отмяна/ е обусловено от произнасянето по частна жалба срещу определението за прекратяване на производство /респ. връщане обратно/ по: въззивна жалба , касационна жалба , частна жалба , молба за отмяна. Ето защо първоинстанционният съд следва да администрира и изпрати на компетентния по-горестоящ съд едновременно настоящите частни жалби вх. № 604/27.02.2015г. и вх. № 619/04.03.2015г. срещу определението по чл.248 ГПК и частни жалби с вх. № 191/24.01.2015г. и вх. № 206/26.01.2015г. срещу определение № 1/05.01.2015г. по т.д. 85/2014г. на СОС. Тази дейност не е извършена от СОС.

    При определяне кой съд се явява компетентен да се произнесе по така описаните частни жалби , следва да се изходи от характера на обжалваните с тях актове и в рамките на кое производство те са постановени.

    В случая се констатира следното:

    Към момента на постановяване на решение № 70/04.07.2014г. по т.д. № 85/14г. на СОС лицата подали молба за отмяна на същото решение – „Б* Д*”ЕАД и „О*”АД не са били конституирани като страни в производството. Следователно те се явяват трети лица за това производство към момента на постановяване на решението , с което то е приключило. Видно и от двете молби за отмяна – вх. № 2910/26.09.2014г. и вх. № 3095/15.10.2014г. молителите са навели твърдения, че към датата на постановяване на атакуваното решение на СОС не са били надлежно конституирани като трети лица-помагачи на ответника „Б*Х*”АД, въпреки подадените в срок и при наличие на основание молби от тях за встъпване в това им качество в процеса по т.д. № 85/2014г. на СОС. Считат, че не са конституирани като надлежна подпомагаща страна в процеса, поради което им е нарушено правото на защита. А от друга страна на осн. чл.694,ал.4 ТЗ влязлото в сила решение по чл.694 ТЗ има обвързващо и тях в качеството им на кредитори на несъстоятелния ответник по иска установително действие.

    Горното обуславя извод, че независимо от дадената от  „Б* ДСК”ЕАД и „О*”АД правна квалификация на подадените от тях молби за отмяна – чл.240 ГПК, правилната такава е задължение на съда и тя е чл.304 ГПК. Тъй като се касае до хипотеза на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, същото подлежи на отмяна по реда на чл.240 ГПК пред въззивния съд само в изрично изброените случаи /не и във всички тези по чл.303 ГПК, арг. от чл.303,ал.3 ГПК/ от страна по решението. Но за трето лице, което не е било надлежно конституирано като страна – главна , подпомагаща или контролираща, вкл. и при постановяване на неприсъствено решение , пътят за защита е този по чл.304 ГПК пред ВКС. Който в случая е бил упражнен.

    Следователно частните жалби срещу постановените от СОС определения за връщане на молбите за отмяна и за допълване на това определение в частта за разноските, след като са във връзка с производство по чл.304 ГПК, подлежат на разглеждане от ВКС, а не от ВнАС.

    Следва настоящето производство да се прекрати и делото да се върне на СОС за изпращане на цялото дело ведно с постъпилите частни жалби вх. № 604/27.02.2015г. и вх. № 619/04.03.2015г. срещу определението по чл.248 ГПК и частни жалби с вх. № 191/24.01.2015г. и вх. № 206/26.01.2015г. срещу определение № 1/05.01.2015г. по т.д. 85/2014г. на СОС и съдебни книжа по тях, на компетентния по спора съд– ВКС.

    Водим от горното,съдът

 

                 О П Р Е Д Е Л И

 

    ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 271/15г. на ВнАС.

    ВРЪЩА делото на СОС за администриране , на осн. чл.306,ал.3 ГПК, на частни жалби вх. № 604/27.02.2015г. и вх. № 619/04.03.2015г. срещу определение № 50/09.02.2015г. по т.д. № 85/14г. на СОС по чл.248 ГПК и частни жалби с вх. № 191/24.01.2015г. и вх. № 206/26.01.2015г. срещу определение № 1/05.01.2015г. по т.д. 85/2014г. на СОС за прекратяване на производство по молби за отмяна и изпращането им заедно и при прилагане на преписките към тях и цялото т.д. № 85/214г. на СОС на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.

 

   

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: