РЕШЕНИЕ

   № 165

               гр.Варна, 22.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 07.06.2016 г. в  състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 271 по описа за 2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

         Постъпила е въвззивна жалба от „Финанс инженеринг”АД-гр.Търговище и Г.Р.Т. *** срещу решение № 128/18.02.2016 г. по т.д. №1146/2015 г. на Окръжен съд Варна - ТО, с което съдът е уважил предявения от „Инвестбанк” АД гр. София иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата 30 000 евро и е присъдил разноски на ищеца в размер на 3613.75 лв, както и сумата 2583.62 лв - разноски за заповедното производство, с молба да бъде отменено като неправилно изцяло, в т.ч. и в частта за разноските и за постановяване на друг съдебен акт, с който се отхвърли исковата претенция. С писмена молба въззивниците молят за уважаване на жалбата им.

          Въззиваемата страна „Инвестбанк” АД - гр. София с писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстационното решение като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер за осъщественото процесуално представителство. Съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата във връзка с неприлагането от съда на последиците по чл.161 във връзка с чл.190 – ГПК е неоснователно. Няма представени доказателства, че на основание подписания анекс №5 от 28.03.2012 г. към договора за банков кредит №902/07.12.2007 г. е бил издаден реално от кредитополучателя нов запис на заповед, авалиран от Г.Т. като физическо лице, за друга сума в по-нисък размер, с удължен срок, до който може да бъде предявен записът. Клаузата на чл.9, ал.4 от договора за кредит е действително променена, като с нея само се намалява първоначалната сума по записа с извършените до момента плащания по кредита и се променя срока за предявяване на записа на заповед за плащане. Уговорено е по същество не погасяване на старото задължение по записа, а замяната му с оставащото задължение по кредита след отчитане на плащанията. Щом сумата на остатъка по кредита /чл.18, ал.1/ е сумата и на предвидения нов запис на заповед /чл.9, ал.4/ – 1 966 371.71 евро, се касае не за ново задължение по кредита, обезпечено чрез издаване на нов запис на заповед, а за замяна на стария запис с нов запис на заповед за оставащото задължение по кредита. За да е възможно това да стане, е следвало банката да анулира /обезсили/ и върне на кредитополучателя стария запис на заповед, а последният вместо него да му издаде нов запис на заповед при новите условия. Няма данни да са предприети действия по замяната на вече издадения запис на заповед от 28.12.2010 г. с предвидения в анекс №5 нов такъв. Ако имаше издаден нов запис на заповед, ищецът не следваше да разполага със стария оригинален запис на заповед. Доколкото той е в държане на стария запис, е очевидно, че нито го е върнал на кредитополучателя, нито пък последният му е издал нов запис на заповед. Няма следователно основание съдът да прилага последиците по чл.161 – ГПК с оглед непредставянето от ищеца на документ, за който няма доказателства, че съществува. Даже и да съществуваха други записи на заповед, всички те, в т.ч. и записът на заповед от 28.12.2010 г., обезпечават изпълнението на договора за кредит за не повече от размера на действителното остатъчно задължение по договора за кредит. В случая банката признава със служебна бележка от 01.11.2013 г. на л.79 /предвид договореностите със споразумението от 11.10.2013 г. и нот.акт №3029/11.10.2013 г. за прехвърляне на имоти на основание уговорка - дълг срещу собственост/ в размер на 715 049.36 евро - главница към 31.10.2013 г. Доколкото ищецът претендира не за цялата сума по записа на заповед –  2 800 000 евро, а за сума далеч по-ниска по размер и от сумата по записа, и от сумата по анекс №5, и от сумата по служебната бележка на банката, и от сумата на оставащото общо задължение по кредита към момента по заключението на ССЕ в размер на 836 852.03 евро /главница - 715 049.36 евро, договорни лихви – 98490.98 евро, лихви върху просрочена главница – 11112.46 евро, неустойка върху просрочени лихви – 12199.23 евро/, а именно - сумата 30 000 евро, такова възражение няма практически смисъл.  Записът на заповед е основание и доказателство за наличието на задължение на издателя, респективно на авалиста, към поемателя - ищец, до размера на тази сума, която е значително по-ниска от задължението на кредитополучателя към банката по каузалното правоотношение – договора за кредит. Това е само малка част от задължението по главницата с настъпил падеж към 10.03.2015 г. в размер на 120884.07 евро, формирано от 11 бр. месечни вноски с падежи на всяко десето число в периода - 10.05.2014 г. – 10.03.2015 г., установено от заключението на ССЕ, така че задължението по договора за кредит за сумата 30 000 евро е с настъпил падеж и е изискуемо.

Оплакването в жалбата за неизискуемост на задължението по записа на заповед поради непредявяването му за плащане на издателя и авалиста е неоснователно. Записът на заповед от 28.12.2010 г. е с падеж на предявяване, като е уговорено в него, че следва да бъде предявен за плащане в срок до 26.03.2013 г. В случая под записа на заповед е направено изявление от Г.Р.Т. в качеството му на представляващ издателя – „Финанс инженеринг” АД, заверено с подпис и печат, и от същия като физическо лице – авалист, заверено с подписа му, че записът на заповед им е предявен в срок. В тази му част документът е с характер на частен свидетелстващ такъв, с който се удостоверява неизгоден за издателите им факт, като документът важи срещу тях за така удостовереното обстоятелство. Следва при това положение да се приеме, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и авалиста към датата – 26.03.2013 г., уговорена в записа на заповед като краен срок, до който той е следвало да бъде предявен за плащане. Дори и да се приеме, че записът на заповед не е предявен за плащане в посочения срок, пак издателят и авалистът дължат сумата, доколкото при записа на заповед издателят е същевременно и платец, по аргумент от разпоредбата на чл.514, ал.1 – ТЗ. Ето защо, задължението по записа на заповед за сумата 30 000 евро е изискуемо и вземането на ищеца за същата сума е съществуващо.

Оплакването в жалбата за отпадане на процесния запис на заповед като източник на задължение по силата на изрична договорна клауза по т.14 от споразумението между страните от 11.10.2013 г. е неоснователно. Тази уговорка предвижда сключване на анекс към договора за кредит с предоговаряне на остатъчния размер на експозицията след приспадане цената на придобитите имоти, обезпечение – учредяване на особен залог на вземания на кредитополучателя от трети лица до общия размер на задължението и задължение на банката да върне в оригинал всички подписани до този момент от последния записи на заповед. Няма обаче постигната уговорка, че при тези условия всички издадени записи на заповед се считат обезсилени. Такава уговорка липсва и в анекс №6 от 10.10.2013 г. към договора за кредит. С него не е определен размерът на остатъчния дълг по експозицията, представляващ остатъчен размер на задължението по кредита /посочен вече от банката със служебната й бележка от 01.11.2013 г./ и се учредява първи по ред особен залог на вземания във връзка с изграждането на ТЕЦ Хасково като допълнително обезпечаване на остатъчния размер на дълга, без обаче банката да се отказва от другите си обезпечения, в т.ч. издадени записи на заповед, без да е договорено заменянето им с новото обезпечение, като изрично е посочено, че то е допълнително, без да е потвърдена уговорката по споразумението за връщане на издадените записи на заповед и без да е предвидено отпадане на силата им.

Предвид изложеното, искът по чл.422-ГПК е основателен и следва да се уважи. ОС Варна - ТО е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272-ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по делото, определено от съда в минимален размер от 2290.25 лв по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №128/18.02.2016 г. по т.д. №1146/2015 г. на Окръжен съд Варна - ТО.

ОСЪЖДА „Финанс инженеринг”АД - гр.Търговище, ЕИК 125538552, и Г.Р.Т., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплатят на „Инвестбанк” АД - гр. София, ЕИК 831663282, сумата 2290.25 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.