Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №183

 

Гр.Варна, 19.07. 2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА 

                                                                                          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА   

           При участието на секретаря Десислава Чипева   

             Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 271 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Мак“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна срещу решение № 74 от 06.02.2018г. по търг.дело № 1194/16г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което е прието за установено, че „Мак“ ООД в несъстоятелност дължи на „Билд Корект“ ЕООД със седалище гр.Варна сумата от 100 000 евро, представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден на 25.01.2013г. в гр.Варна за сумата 250 000 евро, с падеж 31.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 13.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 3257 от 14.06.2016г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 6747/16г. по иска на „Билд Корект“ ЕООД срещу „Мак“ ООД в несъстоятелност при участието на синдика на несъстоятелния търговец, на основание чл.538 ал.1 връзка чл.463 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.422 ал.1 от ГПК и чл.637 ал.3 т.2 от ТЗ, както и е осъдено да заплати направените в заповедното производство и по делото разноски и дължима държавна такса.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Излага в жалбата, че представеният по делото запис на заповед от 25.01.2013г. с издател С Д И и авалист „Мак“ ООД не отговаря на императивните разпоредби на чл.486 ал.1 от ТЗ, поради което и на основание чл.535 т.3 във връзка с чл.486 ал.2 от ТЗ представената ценна книга е нищожна като по отношение на издателя, така и по отношение на авалиста, в какъвто смисъл са наведени и възражения по делото. Твърди че падежът на задължението в представената по делото ценна книга е определен по два начина и са указани два падежа: „срещу представяне на този записа на заповед да платя ….. до 31.12.2013г.“ и „сумата е платима при гр.Варна, ул.“Райко Блъсков“ № 14А, ет.1 на 31.12.2013г.“. Твърди че от това съдържание може да бъде направен единствено възможен извод за наличие на нарушение на чл.535 т.3 от ТЗ и императивната норма на чл.486 ал.2 и чл.537 от ТЗ. Сочи че при наличието на така посочени падежи е налице неяснота относно момента на плащане на поетото задължение, поради което може да се приеме че липсва валидно определен падеж и процесният запис на заповед е нищожен.

Оспорва извода на съда, че изразът „срещу представяне на този запис на заповед“ няма отношение към падежа на задължението, а е свързан с легитимиращата функция на ценната книга, която инкорпорира в себе си правото на кредитора по такъв начин, че упражняването му не може да се осъществи без притежаване на фактическата власт върху ефекта. Твърди че този извод на съда няма отношение към тълкуването на съдържанието на ценната книга, от която ищецът черпи своите права.

Твърди че в съдебно заседание е направил възражение за липса на каузално правоотношение, което съдът е бил длъжен да изследва. Твърди че при направено от него възражение в тежест на ищеца е било да установи съществуването на каузално правоотношение между издателя и ищеца, доказателства, за което не са представени.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявеният от „Билд Корект“ ЕООД установителен иск срещу авалиста да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Билд Корект“ ЕООД със седалище гр.Варна, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски.

Синдикът на „Мак“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В депозирано писмено становище за съдебно заседание, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Билд Корект“ ЕООД срещу „Мак“ ООД, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземане в полза на „Билд Корект“ ЕООД от „Мак“ за сумата 100 000 евро, представляваща част от задължение по запис на заповед от 25.01.2013г. с падеж 31.12.2013г., за което вземане има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 6747/16г. по описа на Районен съд – Варна. След откриване на производство по несъстоятелност на „Мак“ ООД настоящето производство е допустимо и продължава в хипотезата на чл.637 ал.3 т.2 от ТЗ при участието на синдика на несъстоятелния търговец.

Като доказателство в заповедното производство е представен запис на заповед от 25.01.2013г. за сумата 250 000 евро с падеж 31.12.2013г., издаден от С Д И и авалиран от „Мак“ ООД.

По абсолютното възражение на въззивника „Мак“ ООД за нищожност на записа на заповед на основание чл.486 ал.2 от ТЗ, въззивният съд намира следното:

Твърдението на въззивника е за посочени в записа на заповед два падежа – на предявяване, в израза „срещу представянето на този запис на заповед да платя … до 31.12.2013г.“ и на определен ден, посочен в израза „сумата е платима … на 31.12.2013г.“

Освен тези две изречения в записа на заповед следва да се отбележи и следващото изречение в записа на заповед „Настоящата запис на заповед е без предявяване и протест“.

Безспорно е, че менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за съдържанието на които, законът съдържа императивни норми. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително и за определяне на падежа /чл.535 т.3 във връзка с чл.486 ал.1 във връзка с чл.537 от ТЗ/, налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.

Въззивният съд намира, че в процесния запис на заповед е уговорен само един падеж по чл.486 ал.1 т.4 от ТЗ – на определен ден, а именно 31.12.2013г. 

Въззивният съд намира, че използваният в процесната запис на заповед от издателя на ефекта израз „срещу представяне на този запис на заповед да платя на …. в срок до 31.12.2013г.“ не представлява уговаряне на различен падеж по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 – т.3 от ТЗ. Изразът „срещу представяне да платя“ не е относим към уговаряне на падеж „на предявяване“, а към „представяне за плащане“ по смисъла на т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по търг.дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, което разграничава значението на понятията именно в хипотеза на записа на заповед с определен падеж. Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост /освен при падеж „на предявяване“/, а представлява необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. В решения на касационния съд, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че при издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителния ефект не е опорочена. Прието е че израза „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежът в хипотезата на чл.486 ал.1 т.1 и т.2 от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа. /в този смисъл решение № 148 от 15.11.2017г. по търг.дело № 61/17г. на ВКС І т.о/

 С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд, приема, че волята на издателя на процесната запис на заповед, авалирана от дружеството въззивник, е ясна и формулирана по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Поетото от издателя задължение за плащане срещу представяне на записа на заповед в срок до 31.12.2013г., при изрично поето задължение за плащане без предявяване, не е относимо към уговоряне на падеж „на предявяване“ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 от ТЗ, а към „предявяване за плащане“ с оглед упражняване на правата на платеца по чл.492 от ТЗ. Поради което и въззивният съд намира, че менителничният ефект е редовен от външна страна и оспорването му от авалиста като нищожен е неоснователно.

По възражението на въззивника за липса на каузално правоотношение:

Съобразно разрешението, дадено в т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение.  В настоящия случай е налице общо оспорване от страна на ответника по менителничния иск, тъй като той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед, а твърди липсва на каквото и да е каузално отношение с ищеца. Поради което и за ищеца, сега въззиваем, не е налице задължение да твърди и да установява каузално правоотношение.

С оглед на така изложеното, съдът намира, предявения установителен иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 5 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

На основание чл.694 ал.7 от ТЗ и предвид изхода на спора дружеството – въззивник следва да бъде осъдено да заплати дължимата за въззивно производство държавна такса в размер на сумата 3 911.66лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 06.02.2018г. по търг.дело № 1194/16г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение.

ОСЪЖДА „Мак” ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“, хотел „Мак“, ЕИК 103248482, да заплати на „Билд Корект“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 148095692, сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/, представлява направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА „Мак” ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“, хотел „Мак“, ЕИК 103248482, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Варненски апелативен съд сумата 3 911.66лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: