Р Е Ш Е Н И Е

 

208

 

Гр.Варна, 11.07.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 272 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАД В. АД гр.София против решение № 29/21.03.2014 г. по т.д.№ 223/2013 г. по описа на СОС, с което въззивникът е осъден на осН.ние чл.226 ал.1 КЗ да заплати на Д. М. П. /поч. на 05.04.2014 г./ от с.Н. Ч. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени травми при ПТП, настъпило на 18.04.2013 г. от водач на застраховано МПС в размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане и обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото събитие в размер на 819.16 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2013 г. до изплащането й, както и съдебно деловодни разноски в размер на 1 882.85 лв.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирано лице, редовна е и подлежи на разглеждане по същество.

Оплакванията във въззивната жалба са за несправедливо завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и недоказаност на претърпените имуществени вреди, с оглед на което се претендира отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се определи ново справедливо обезщетение за неимуществените вреди и отхвърляне на иска относно имуществените. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемите страни - Е.Д. *** и Г. ***, конституирани по чл.227 ГПК на мястото на своя наследодател с определение № 343/20.05.2014 г., с писмен отговор оспорват въззивната жалба. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено, като обосН.но и законосъобразно, с присъждане на разноските по делото.

Въззивният съд, като съобрази оплакванията в жалбата и данните по делото, приема за установено следното:

         Няма спор относно наличието на застрахователно правоотношение с въззивника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз осН. на полица № 15113000239901 от 14.01.2013 г., валидна по време на настъпване на ПТП, причинено на 18.04.2013 г. при управлението на л.а. ФОЛКСВАГЕН ПОЛО с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ по вина на Х.Д.Т., от което е пострадал ищецът Д. М. П. /69 г./. Горните факти ангажират пряката отговорност на ЗАД В. АД за обезщетяване на претърпените вреди по иска с правно осН.ние чл.226 ал.1 КЗ.

Възражението, че пострадалият е допринесъл за увреждането, не се поддържа във въззивната жалба като осН.ние за намаляване на отговорността на застрахователя.

По размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно критериите на чл.52 ЗЗД въззивният съд намира следното:

От приетото и неоспорено заключение по назначената СМЕ, ценено от съда като обективно и компетентно дадено, представената епикриза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в резултат на произшествието пострадалият е получил пертрохантерно счупване в горна трета на ляво бедро, обусловило трайно затруднение на движенията, болки и страдания за срок не по-малко от една година. Бил е опериран с поставяне на остеосинтеза DHS – компресивна плака, при леглови болничен престой от 7 дни. Пълният срок за възстановяване от травматичното увреждане е поне година и половина, при съобразяване възрастта на лицето, след който евентуално предстои отстраняване на остеосинтезните средства /последното е невъзможно, предвид настъпилата смърт на ищеца на 05.04.2014 г./. Фрактурата се квалифицира като тежка по медицинските критерии. Както от заключението на вещото лице, така и от гласните доказателства се установява, че пострадалият е търпял както болки, така и значителни неудобства в ежедневието си, поради невъзможността да се придвижва нормално. Травмата го е принудила да промени изцяло обичайните си битови и физически занимания, като до произшествието е бил активен за възрастта си. Първоначално бил напълно неподвижен и не е бил в състояние да се обслужва без чужда помощ, месец и половина след операцията започнал да се придвижва с патерици, след около половин година започнал да ходи с една патерица, а последно – с бастун.

Предвид така установеното от фактическа страна въззивният съд намира, че справедливото обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди следва да възлиза на 35 000 лв. При определянето му съдът съобрази характера и интензитета на причиненото телесно увреждане, довело до трайно затруднение в придвижването на ищеца до смъртта му /около 1 год./, факта, че лечението е проведено посредством оперативна намеса, липсата на данни за настъпили усложнения в оздравителния период, възрастта на ищеца, отразила се неблагоприятно върху способността на организма за възстановяване до кончината му, както и обществено-икономическите критерии, от които се формира понятието за справедливост, към момента на увреждането.

До този размер искът по чл.226 ал.1 КЗ следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен, което налага решението в частта за разликата над 35 000 лв. до 45 000 лв. да бъде отменено и да се постанови друго, в указания смисъл.

Искът за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за закупуване на остеосинтезни средства и др., е осН.телен, доколкото след оспорване на доказателствената стойност на фактурите от страна на ответника са приложени техните оригинали с прикрепени касови бонове за заплащане на сумите в брой, доказващи сторените разходи и техния размер.

Частичното отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди води до изменение на решението в частта за разноските, като същото следва да бъде отменено за разликата над 1577 лв. За настоящата инстанция, с оглед изхода от спора въззивникът дължи съдебно-деловодни разноски в размер на 1867 лв., а въззиваемите – 1030 лв. Не са налице осН.ния за намаляване на размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 29/21.03.2014 г. по т.д.№ 223/2013 г. по описа на СОС в частта, с което ЗАД В. АД гр.София е осъдено на осН.ние чл.226 ал.1 КЗ да заплати на Д. М. П. /поч. на 05.04.2014 г./ от с.Н. Ч. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинени травми при ПТП, настъпило на 18.04.2013 г. от водач на застраховано МПС за разликата над 35 000 лв. до присъдените 45 000 лв., както и съдебно-деловодни разноски за разликата над 1 577 лв. до присъдените 1 882.85 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. М. П. от с.Н. Ч. /поч. на 05.04.2014 г., заместен по реда на чл.227 ГПК от Е.Д. *** и Г. ***/ против ЗАД В. АД гр.София с правно осН.ние чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане при ПТП, настъпило на 18.04.2013 г. при управлението на л.а. ФОЛКСВАГЕН ПОЛО с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ от водача Х.Д.Т. за разликата над 35 000 лв. до присъдените 45 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/21.03.2014 г. по т.д.№ 223/2013 г. по описа на СОС в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА ЗАД В. АД гр.София с ЕИК 119037309 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д. *** с ЕГН ********** и Г. *** с ЕГН ********** сумата 1857 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Е.Д. *** с ЕГН ********** и Г. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД В. АД гр.София с ЕИК 119037309  сумата 1030 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението по иска за обезщетение на неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, а решението в останалата част е окончателно, на осН.ние чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: