Р Е Ш Е Н И Е

 

186/ 28.06.2013 год./гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.06.2013 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ          ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия РАДОСЛАВ СЛАВОВ в.т.д. № 273/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от И.Х.Г.-синдик на „Ценко-95”ООД в несъстоятелност гр.Русе, против Решение № 48/15.02.2013год. по т.д. № 23/2012год. по описа на СОС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от въззивното дружество срещу „Сибиел” ООД гр.Силистра искове, за осъждане на дружеството  за заплащане на сумата от 7362,74лв., представляващи 5400лв. –дължими по фактура 86/30.09.2008год.  и 1962,74лв.-обезщетение за забавено изпълнение до датата на подаване на иска, както и обезщетение за забавено изпълнение от подаване на иска до окончателно изплащане на задълженията: Осъдил е въззивното дружество да заплати деловодни разноски в размер на 654лв.

 Изразява становище за неправилност на решението, поради незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, по изложени съображения.

Чрез писмен отговор насрещната страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемата страна чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от И.Х.Г. –синдик на „Ценко 95”ООД в несъстоятелност гр.Бяла, обл.Русе, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД срещу „Сибиел” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, представлявано от Т.О. с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата 7 362,74 лв., представляваща 5 400 лв. –неизплатено договорно задължение за предоставена от ищеца услуга, отразена  във фактура № 86/30.09.2008год. и 1 962,74лв. –обезщетение за забавено изпълнение от деня на забавата до предявяването на иска, както и обезщетение в размер на законната лихва, от иска до изплащането на задължението.

Ответникът „Сибел” ООД, в писмен отговор, както и в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва получаването на фактурираната стока, респективно че е имал задължение, но заявява, че е погасил същото чрез плащане към ищеца.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че страните са били във валидно облигационно отношения, породени от сключен договор за доставка, по който ищеца като доставчик на 1 800бр. вкоренени присадени лози, е издал фактура № 86 от 30.09.2008год., на стойност 5 400лв. с ДДС. Не се спори относно изпълнението на задължението на доставчика. Единствено се спори по изпълнението на задължението за плащане от страна на получателя-ответното дружество „Сибел”ООД. Във връзка с възражението за неоснователност на иска, поради погасяване на задължението чрез плащане, ответното дружество е представило по делото преводно нареждане от 09.10.2008год. за заплащане на ищеца сумата от 900лв., с посочено основание –по ф.86/30.09.2008год. /стр.11/, както и РКО от 12.11.2008год., подпечатан с печата на ответното дружество и подписан от управителя Павлина Шишманова,  удостоверяващ, че „Ценко 96”ООД е получил сумата от 4 500лв., като основание е посочено-плащане по фактура № 86 от 30.09.2008год.

Ищецът е въвел възражение за неистинност на РКО, тъй като не е подписан от представител на „Ценко 95”ООД. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като не е доказано с релевантни средства.  

Напротив, в  показанията си,  разпитания свидетел М. А.К. -съдружник в „Ценко 95”ООД,  сочи, че е присъствал при съставяне на РКО, и при получаване на посочената в него сума от 4 500лв. от управителя на дружеството.

С оглед на изложеното, съдебният състав намира, че задължението на ответното дружество „Сибиел”ООД по фактура № 86/30.09.2008год.  е било 

погасено чрез плащане от същото. Предвид посочения извод, исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърл

ят.

На основание чл.620 ал.5 ТЗ, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата от 147,25лв.-държавна такса по въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 15.02.2013 год., постановено по т. д. № 23/2012 год. по описа на Силистренски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ценко 95”  ООД в несъстоятелност, ЕИК 827229789 със седалище и адрес на управление: гр.Бяла, обл.Русе, ул.”Крали Марко”  №2, представлявано от синдика И.Х.Г., да заплати в приход на държавния бюджет по сметка на ВАпС сумата 147,25лв.-държавна такса по въззивната жалба.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                      2.