РЕШЕНИЕ

 

                                              187/03.07.2014 г.             град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                               търговско отделение  трети състав

На  четвърти юни                                                                                2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                                  Петя Хорозова       

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 273 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Застрахователна компания ”Л И” АД срещу решение № 60/26.02.2014 г. постановено по гр.д.№ 180/2013 г. на Добричкия окръжен съд в частта с която искът с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. Твърди се неправилност на решението в обжалваната част поради което се претендира отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен. Оплакванията са за незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 51 ал. 2 и чл. 52 ЗЗД и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в резултат на което присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно високо и не е уважено възражението за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат.

В писмен отговор въззиваемата страна И.А.С. оспорва основателността на въззивната жалба.

Третото лице помагач Д.К.Й. не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на решението в обжалваната част и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предмет на въззивното производство е прекия иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането. Във въззивната инстанция не се спори относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС л.а. „Opel astra  1.7 DTI Caravan” с рег № ВТ 24-39АР за причинените на третото лице неимуществени вреди. Вината на Д..Й. е установена с влязла в сила присъда №59/21.05.2012 г. по н.о.х.д. № 257/2012 г. по описа на ОС гр. Велико Търново.

Спорът се свежда до размера на обезщетението за неимуществени вреди и уважаване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

По възражението на застрахователя за принос на пострадалия в първоинстанционото производство е назначена и приета комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Заключението на съдебната експертиза е изготвено въз основа на данните от местопроизшествието и при ползване на установената методика, поради което съдът го възприема като компетентно дадено. Вещите лица са описали механизма на настъпилото ПТП на 21.10.2011 г. около 15.30 ч. по път III – 405 гр. Павликени по  посока с. Караисен /Батак/ Лек автомобил „RENAUT CLIO” С РЕГ № ВТ 53-43АК шофиран от А С Д се е движел със скорост около 77 км./ч. Вещите лица сочат, че при ограничената видимост от 150 м. скорост под 131 км/ч, е съобразена. В противоположна посока се е движел „VOLKSWAGEN GOLF”, а зад него лекият автомобил „OPEL ASTRA  1.7 DTI Caravan” с водач Д.К.Й.. Последният е предприел изпреварване на движещият се пред него автомобил със скорост около 88 км/ч при движение по вертикална крива. При предприетата маневра, като не е избрал скорост съобразена с релефа на местността, деликвентът е  навлязъл в насрещната пътна лента и създал опасност за л.а. „RENAUT CLIO”, като не е могъл да се прибере в своята лента или да  намали скоростта на автомобила. Разстоянието между двата автомобила е било 101 м., когато водачът на л.а. „RENAUT CLIO” е възприел втория автомобил извършващ маневра изпреварване. Пострадалият водач е реагирал своевременно и адекватно в момента в който е могъл да възприеме насрещно движещият се л.а. „OPEL ASTRA”, но то не е имал техническата възможност да предотврати произшествието спирайки автомобила си преди  мястото на удара, защото при скорост на движение 76,76 км./ч опасната зона е 64 м., а той е  бил на отстояние 39 м. от мястото на удара. Следователно не с действията си пострадалият водач на RENAUT CLIO” С РЕГ № ВТ 53-43АК А С Д не е допринесъл за настъпване на ПТП нито е могъл да го предотврати, поради което възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е  неоснователно..

Размерът на обезщетението на наследниците на починало лице вследствие деликт  съгл. чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост. Всяка невъзвратима загуба на близък човек носи страдание, още по - негативно се възприема смъртта причинена от външни събития, затова и ищцата възприема по особено драматичен начин смъртта на баща си, когото е имала като морална опора. Съгласно наложилата се трайна съдебна практика, при общественото възприемане на справедливостта следва да се отчита промяната в стандарта на живот. Растежа на стандарта е в основата на изменението на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, поради което те се явяват един от ориентирите за размерите на обезщетението. След преценка на всички релевантни обстоятелства за настъпилото през 2011 г. пътно-транспортно произшествие, съдът приема сума от 100 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди поради смърт на родител.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционото решение в обжалваната част следва да се потвърди.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищщата  следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 3 600 лв. представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. На застрахователна компания Л И” АД съдебни разноски не се дължат и не се присъждат.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/26.02.2014 г. постановено по гр.д.№ 180/2013 г. на Добричкия окръжен съд в частта с която Застрахователна компания ”Л И” АД със седалище и адрес на управление гр. София ЕИК 121130788 е осъдена да заплати на И.А.С. *** обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 226 ал. 1 КЗ за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. ведно със законнната лихва и съдебни разноски.

ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Л И” АД със седалище и адрес на управление гр. София ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София бул”Черни връх” № 51Д да плати на И.А.С. ЕГН ********** ***  сумата 3 600 лв.                      съдебни разноски за въззивната инстанция .

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :