ОПРЕДЕЛЕНИЕ№362 

 

Гр.Варна, 02.06.2016………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на първи юни през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 273 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Горски кът – 1221” ЕООД със седалище гр.Попово, „Римски път – 2018” ЕООД със седалище гр.Попово, Й.Д.М. *** и М.С.М. *** срещу определение № 40 от 15.02.2016г. по търг.дело № 120/15г. по описа на Търговищки ОС, с което е оставено без уважение възражението за неподсъдност на делото на ТОС и прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди че с предявената искова молба образувана в търг.дело № 120/15г. по описа на ТОС се атакува по реда на чл.424 от ГПК влязлото в сила решение на ТОС № 7 от 26.02.2014г. постановено по търг.дело № 103/13г. Твърди че решението по търг.дело № 103/13г. и обжалваното определение са постановени от един и същи състав, което според жалбоподателите е неправилно и в нарушение на процесуалния закон. Твърди че посочените в исковата молба и допълнителната искова молба новооткрити доказателства са релевантни към правния спор и искът с правно основание чл.424 от ГПК е допустим, като местно компетентен да се произнесе по него е СГС предвид седалището на ответника. Молят съда да отмени обжалваното определение за прекратяване и да изпрати делото на местно компетентния съд, а в отношение на евентуалност на друг състав на ТОС.

Насрещната страна по жалбата „Алфа Банк” АД, дружество регистрирано в Гърция, действащо чрез своя клон „Алфа Банка – Клон България” със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли съда да я остави без уважение.

Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 120/15г. по описа на ТОС е образувано по предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.424 от ГПК от на „Горски кът – 1221” ЕООД със седалище гр.Попово, „Римски път – 2018” ЕООД със седалище гр.Попово, Й.Д.М. *** и М.С.М. *** срещу „Алфа Банк” АД, дружество регистрирано в Гърция, действащо чрез своя клон „Алфа Банка – Клон България” със седалище гр.София. Първоначално молбата е подадена по търг.дело № 103/113г. като молба за отмяна на влязло в сила решение, адресирана до ВКС. С оглед констатираните от съдията-докладчик по търг.дело № 103/13г. противоречия и смесвания на различен ред за защита, производството по молбата е оставено без движение и от жалбоподателите изрично е уточнено, че предявяват иск по чл.424 от ГПК. След уточнението е образувано търг.дело № 120/15г. и е определен съдия-докладчик. След провеждане на двойна размяна на книжа първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането на ищците по делото за изпращане на делото по подсъдност на СГС и е прекратил производството по иска поради недопустимост.

Въззивният съд намира обжалваното определение за законосъобразно по следните съображения:

След изричните уточнения от страна на частните жалбоподатели, обективирани в молба вх.№ 3532 от 05.10.2015г., първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск по чл.424 от ГПК за оспорване на вземането на „Алфа Банк” АД, дружество регистрирано в Гърция, действащо чрез своя клон „Алфа Банка – Клон България” със седалище гр.София по издадена заповед № 4078 от 09.12.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по  ч.гр.дело № 3135/11г. по описа на РС – гр.Горна Оряховица, установено с влязло в сила решение на ТОС по търг.дело № 103/13г.

По частната жалба в частта и относно произнасянето на първоинстанционния съд по възражението за местна подсъдност:

За местната подсъдност съдът не следи служебно и тя се проверява само по отвод на ответника, направен най-късно с отговора на исковата молба на основание чл.119 ал.3 от ГПК. В настоящия случай ищецът сам е определил Търговищки окръжен съд като местно компетентния съд. В срока за отговор ответникът не е направил възражение за неподсъдност на делото пред ТОС, поради което и местната подсъдност е стабилизирана. Ищецът след предявяване на иска не е легитимиран да променя вече избрания от него местен съд.

По допустимостта на предявения иск:

Съобразно разрешението в т.16 на тълк.решение № 4/13г. от 18.06.2014г. на ОСГТК преценката дали в исковата молба по чл.424 от ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че допустимостта на специалния установителен иск по чл.424 от ГПК е обусловена от надлежно излагане на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязла в сила заповед за изпълнение. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от съществено значение, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона.  По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор. Аналогично на съобразяването дали поисканото доказателство в хода на процеса е относимо към релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя допустимостта на производството, а не е въпрос по същество

В исковата молба се сочат следните новооткрити писмени доказателства: отговор на частна жалба, подаден от ответника с вх.№ 8274 от 15.06.2015г. по заповедно производство по ч.гр.дело № 3135/11г. по описа на РС – гр.Горна Оряховица с приложена към него товарителница на „Спиди” от 18.06.2013г., за които се твърди че установяват че исковата молба по чл.422 от ГПК срещу М.С.М. е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК. На второ място твърдят приета в съдебно заседание на 19.02.2015г. съдебно-техническа експертиза по гр.дело № 1476/13г. по описа на ОС – гр.Велико Търново, установяваща че кредиторът не е уведомил кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Предмет на специалният отрицателен установителен иск по чл.424 от ГПК е съществуването на вземане по влязлата в сила заповед за изпълнение. Новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства следва да бъдат относими именно към този материален спор. Те следва да са такива, които страната не би могла да узнае при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателствата за тях, което не се дължи на собствената и небрежност. За да са от съществено значение за делото обстоятелствата следва да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане, да са свързани с фактическата страна на правния спор /с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за спора/, да имат значение за възникването, съществуването и прекратяването на спорното правоотношение, да обосновават връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени изводите за издаване на заповедта за изпълнение. Когато са от съществено значение за делото, тогава новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства ще променят извода за дължимост на  вземането, тъй като търсената от длъжника с отрицателния установителен иск защита е да отрече съществуването на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение.

С първите две сочени писмени доказателства ищците обосновават извод за недопустимост на исковото производство по търг.дело № 103/113г. Недопустимото решение може да бъде атакувано само по реда на обжалването. Поради което и твърденията за нови писмени доказателства, установяващи предявяване на иска след изтичане на предоставения на кредитора месечен срок са твърдения за порочни действия на съда по търг.дело № 103/13г. Същите не са относими към правоотношението, породило вземането на кредитора, предмет на специалния установителен иск.

Заключението на приета по търг.дело № 1476/13г. по описа на ОС – Велико Търново, образувано по установителен иск по чл.422 от ГПК от банката срещу ищеца М., съдебно-техническа експертиза, установяващо различни входове на търговски обект № 6, находящ се в гр.Горна Оряховица, ул.”Княз Борис І” № 1, от които ищците правят извод че съобщението за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита вместо на адреса на кредитополучателя е лепен във вход, различен от адреса на дружеството, въззивният съд, намира, че същото е неотносимо към предмета на иска по чл.424 от ГПК. Дори и да се приеме за установен, посоченият в експертизата факт за наличие на два входа на адреса на управление на кредитополучателя, това обстоятелство само по себе си не може да бъде ново за кредитополучателя с оглед твърдението, че това е негов адрес на управление. Поради което и възражение за липса на предсрочна изискуемост на кредита, поради ненадлежно връчване на уведомлението на банката е могло да бъде направено в отговора на исковата молба. Още повече че в решението по търг.дело № 103/13г. въпросът за изискуемостта на кредита е обсъждан от съда. Евентуалните неправилни изводи на съда могат да бъдат атакувани само с обжалване на постановеното решение, а същото е влязло в сила.

С оглед на така изложеното, съдът намира че сочените в исковата молба доказателства са неотносими към правоотношението, обуславящо вземането на кредитора, по влязлата в сила заповед за изпълнение, поради което и предявеният иск по реда на чл.424 от ГПК за оспорване на вземането е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Неснователно е и твърдението в частната жалба за един и същ състав на съда, постановил решението по търг.дело № 103/13г. и обжалваното определение по допустимостта на иска, доколкото видно от приложеното копие от решение № 7 от 26.02.2014г. по търг.дело № 103/13г. двете са постанови от различни съдебни състави на Търговищки ОС.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 40 от 15.02.2016г. на Търговищки ОС, търговско отделение, по търг.дело № 120/15г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: