Р Е Ш Е Н И Е   № 202

 

20.10.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 273 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалби вх. № 29/03.01.2017г. и вх. № 1835/18.04.2017г. на „НСП-АТ” ЕООД–гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К М М, срещу решение № 138/09.12.2016г. по т. д. № 98/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, и решение № 23/07.03.2017г., постановено по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 138/09.12.2016г., по реда на чл. 247 ГПК.

С атакуваното решение № 138/09.12.2016г. е прието за установено, че въззивникът дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, сумите, за които е издадена Заповед № 1176 от 08.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2315/2015г. на ШРС, в общ размер на 32 637.50 лв., от които 26 096.45 лв. – главница, 5 891.54 лв. - лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2013г. до 06.09.2015 г., и 649.51 лв. - наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2013 г. до 06.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 07.09.2015 г. до окончателното й изплащане, дължими по договор от 24.11.2009г., обективиран в нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг № ХХХ, том ІХ, рег. № 4468, дело № 1226/2009г. на нотариус С Н, с район на действие РС - В. Преслав, с рег. № 592 на НК, по искове по чл. 422 ГПК.

С решението по чл. 247 ГПК е постановен отхвърлителен диспозитив, на основание чл. 194, ал. 2 във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК по направеното от ответника „НСП-АТ” ЕООД оспорване истинността на представена от ищеца „Уникредит Булбанк” АД разписка от 06.08.2015 г. към уведомление от 06.08.2015 г.

Поддържайки доводи за неправилност на решение № 138/09.12.2016г., въззивникът моли за неговата отмяна, както и за отмяна на решението по чл. 247 ГПК, и постановяване на друго, с което предявените от „Уникредит Булбанк” АД – гр. София установителни искове да бъдат отхвърлени и да се признае за доказано направеното от „НСП - АТ” ЕООД оспорване по чл. 193, ал. 2 ГПК. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 569 и 592 ГПК във връзка с нотариалното удостоверяване на връчването на уведомление за предсрочна изискуемост, за неправилно приета дата на настъпила предсрочна изискуемост, за необоснованост на извода за липса на основание за прилагане на потребителска защита във връзка с неравноправни клаузи в договора за кредит и за нарушение на чл. 76 ЗЗД.

В жалба вх. № 1835/18.04.2017г. не са обективирани самостоятелни релевантни твърдения за неправилност на решение № 23/07.03.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, а искането за отмяната му е основано на доводи за неправилност на правните изводи на съда в поправеното решение за недоказаност на оспорването истинността на документ по чл. 193 ГПК.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез органния представител на въззивното дружество, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими.

Въззиваемото дружество „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, представлявано в производството от адв. Е. Й. и Вл. Б от САК, представя писмени отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбите.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция не се явяват представители на страните.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени от „Уникредит Булбанк” АД – гр. София срещу „НСП-АТ” ЕООД - гр. Велики Преслав, за установяване съществуването на парични задължения на оспорващ солидарен длъжник към банката, по договор за кредит № 1827/22.03.2007г. и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг от 24.11.2009г., обективиран в нот. акт № ХХХ, том ІХ, рег. № 4468, дело № 1226/2009г. на нотариус С Н, с район на действие РС - Велики Преслав, с рег. № 592 на НК.

Обжалваните решения са валидни като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащи реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражения по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са налице.

Предвид конкретните оплаквания в жалба и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че поетите от ответника, като солидарен длъжник, парични задължения произтичат от сключен между ищеца „Уникредит Булбанк” АД и Д Й Д договор за б. кредит № 1827/22.03.2007г., по силата на който банката е предоставил на посоченото физическо лице сумата 60 000лв., с краен срок на погасяване - 20.03.2017г. Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот: масивна триетажна сграда и подобрения застроени в ПИ № 924 по плана на земеразделяне на гр. Велики Преслав. На 24.11.2009г. между ищеца, кредитополучателя и ответника е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг по нот. акт № ХХХ, том IX, рег. № 4468, дело № 1226/2009г. на нотариус С Н, съгласно който кредитополучателят Д Й Д прехвърля на „НСП-АТ” ЕООД недвижимия имот, по отношение на който е сключена договорна ипотека за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит. Вместо погасяване чрез плащане на уговорената продажна цена за прехвърления имот в размер на 56 263.27 лв. е постигнато съгласие между страните по сделката, ответникът „НСП-АТ” ЕООД да встъпи като солидарен съдлъжник по договор за б. кредит № 1827/22.03.2007г., и да отговаря за изпълнението на всички задължения по кредита, които към датата на сделката са общо в размер на 56253.27лв. В нотариалния акт са посочени съществените условия на договора за кредит: размер на предоставената сума, падеж на месечни анюитетни вноски, годишен лихвен процент за периода от 22.03.2007г. до 20.03.2017г., размер на наказателна лихва при просрочие.

От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че договорената сума от 60 000 лв. е усвоена изцяло от кредитополучателя на 12.04.2007г., шестнадесет от месечните анюитетни вноски по погасителен план са платени изцяло в срок, а платени със закъснение или неплатени са 70 вноски. Последното плащане е извършено на 09.06.2014г. след което обслужването на кредита е преустановено.

С нотариална покана per. № 5695 от 29.07.2015 г., том 2, акт № ХХ на нотариус А А с per. № 19 на НК, изпратена ищеца, ответникът е уведомен, в качеството му на солидарен длъжник по договор за б. кредит № 1827/22.03.2007г., че кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.03.2014 г., като към 17.07.2015г. задълженията са в размер на 31 907.77 лв., от които главница – 26 096.45 лв. и дължими лихви - 5 811.32 лв. Ответникът е поканен в седмодневен срок от получаване на нотариалната покана да погаси доброволно задължението в пълния му размер, ведно с начислените до датата на плащането лихви по договора, с предупреждение, че при неизпълнение банката ще реализира правата си по реда на чл. 417 ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Поканата е връчена на вписания в ТР към онзи момент адрес на управление на ответното дружество, с фингирано връчване, на основание чл. 50, ал. 4 ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

На 07.09.2015г. е инициирано заповедно производство и банката е снабдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, за всички падежирали и предсрочно изискуеми вземания по процесния договор за кредит, по счетоводни данни. Солидарният длъжник е подал възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.

Съставът на ВнАпС намира следното по конкретните оплаквания в жалбата:

По оплакванията за нарушение на чл. 569 и 592 ГПК във връзка с нотариалното удостоверяване на връчването на уведомление за предсрочна изискуемост.

По силата на препращаща процесуална норма с императивен характер - чл. 50 ЗННД, разпоредбата на чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47 ГПК за фингирано връчване на юридически лица е приложима в нотариалното производство. В случая, от съдържанието на писмените документи, представени от ищеца за доказване на надлежно връчване на уведомлението на банката до солидарния длъжник за предсрочна изискуемост на кредита, не се установява нарушение на приложимите процесуални норми. Надлежно удостоверено е нарочно изготвения официален документ, че на посочената дата 06.08.2015 г. е залепянето на уведомлението на входната врата на ап. 30 на ул. „ Янко Сакъзов”, № 13 в гр. Шумен, липсата на обозначена пощенска кутия, както и други обстоятелства, при които е залепено уведомлението. Връчването на поканата е удостоверено чрез уведомлението за връчване, тъй като фактическото връчване е осъществено от нотариус в район, различен от района на действие на нотариуса, изготвил поканата. Ответникът не е провел успешно главно пълно доказване по направеното оспорване истинността на представената с исковата молба разписка от 06.08.2015 г. към уведомление от 06.08.2015 г., с характера на официален свидетелстващ документ, съдържащ удостоверителното изявление на нотариус А А peг. № 019 на НК за получаване на нотариалната покана. Ангажираните доказателство във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК не са годни да опровергаят истинността на удостоверените от нотариуса обстоятелства, предвидени от закона за приложения на фикцията за връчване на юридически лица на вписан регистъра адрес на управление, на основание чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47 ГПК.

Оплакването за необоснованост на извода за липса на основание за прилагане на потребителска защита по конкретния спор във връзка с неравноправни клаузи от договора за кредит също е неоснователно. Ответникът е търговско дружество. Предвид легалната дефиниция за „потребител“ - § 13 от ПЗР на ЗЗП, и предвид факта, че защитата срещу неравноправни клаузи е защита срещу уговорки във вреда на лице, което има качеството на потребител, то възраженията за наличие на основание за потребителска защита следва да се квалифицират като лични възражения. При солидарни задължения всеки съдлъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, като всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се удовлетвори интересът на кредитора. Личните възражения на солидарния длъжник могат да се правят само от него, но не и от останалите съдлъжници, респ. солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници - чл. 122, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка, постановеното съдебно решение срещу един солидарен длъжник има действие само спрямо него, но не и спрямо останалите съдлъжници. Това положение произтича от обхвата на силата на пресъдено нещо на решението - в него се включват само тези лица, които са участвали в гражданския процес. Освен това, тъй като в нотариалния акт, в който е обективиран договорът за встъпване в дълг по съглашение на първоначалния длъжник, кредитора и встъпващия солидарен длъжник, са обективирани съществените условия на договора за кредит, а представителят на търговско дружество – ответник е заявил изрично съгласие с всички договорни условия, следва да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Поначало периодичното определяне на договорната лихва само по себе си не съставлява непременно форма на едностранно изменение на договора на основания, които не са изрично предвидени в него по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП. ЗКИ допуска дължимата лихва по договора за кредит да се определя като променлива величина, подлежаща на актуализация – 58 ЗКИ. Съществената престация при ипотечното кредитиране е свързана с дългосрочно ползване на значителни заемни средства, което винаги предполага периодично актуализиране на цената на тази финансова услуга.

По оплакването за нарушение на чл. 76 ЗЗД при усвояване от страна на банката на постъпленията по сметката, от която е обслужван кредита, и разпределението на сумите за погасяване на задълженията по процесния и още един кредит.

От заключението на проведената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, прието от ШОС, се установява, че след сключването на договора за встъпване в дълг, ответникът е извършил двадесет плащания общо в размер на 68711.87лв., по обща разчетна сметка на банката с IBAN: ***. Във всички попълнени от „НСП-АТ” ЕООД платежни документи за извършени плащания на погасителни вноски по процесния и още един б. кредит не е посочено за кой от двата договора се отнася плащането или, ако плащането е и по двете правоотношения, какъв е размерът на сумите, което се внася за погасяване на задължения по всеки от договорите. Като основание за плащане обикновено е попълнен текст „...погасяване на кредит на Д Д  от НСП- АТ ЕООД”/ или текст с подобно съдържание. Платените погасителни вноски са разпределяни от банката за погасяване на задълженията по двата кредита в съотношение едно към две по двата кредита, в полза на погасителната вноска по договор за б. кредит № 1478/31.03.2006г., в съответствие с чл. 76 ЗЗД. Неоснователността на довода на въззивника за нарушение от страна на банката на правилото за погасяване първо на най - старото, еднакво обременително задължение, произтича от неправилното третиране на всички задължения по договора за б. кредит № 1478/31.03.2006г. като по – стари, поради това, че този договор е сключен преди процесния. В случая става дума за еднакво обременителни парични задължения по две правоотношения за встъпване в дълг за заплащане на месечни анюитетни вноски по два кредита, които падежират едновременно, на 20 - то число на съответния месец, при което се погасяват съразмерно от постъпленията.

Относно приетата от ШОС дата на предсрочна изискуемост на задълженията.

При безспорно установено от събраните доказателства преустановяване на плащанията по процесния договор за кредит, считано от 09.06.2014г. и до момента на подаване на заявлението, следва да се приеме, че са се осъществили предвидените в договора за кредит обективни факти за възникване на преобразуващото право на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, преди изтичане на крайния срок за погасяване. В процеса обаче не са релевирани твърдения и не сочат доказателства, че към възприетата от банката счетоводна дата за изискуем на целия размер на кредита, посочена в заявлението по чл. 417 ГПК– 20.03.2014г., е осъществена и втората предпоставка за настъпване на действието на предсрочна изискуемост спрямо задълженото лице, необходима за пораждане вземането на банка - заявител да получи цялата предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок, съгласно задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се и се установява, че изявлението на банката е достигнало до ответника посредством изпратена нотариална покана per. № 5695 от 29.07.2015г., том 2, акт № ХХ на нотариус А А с per. № 019 на НК, връчена на 21.08.2015г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Следователно, доколкото обявяването на предсрочна изискуумост със задна дата е в противоречие с императивна правна норма, а в конкретния казус втората предпоставка за настъпване на действието на предсрочна изискуемост спрямо задълженото лице се е осъществила на посочената дата – 21.08.2015г., неоснователна се явява претенцията за установяване на част от парично задължение за лихва върху просрочена главница за периода 20.03.2014г. - 21.08.2015г., което по счетоводните книги на банката е начислявано не върху падежирали вноски по погасителен план, а върху целия размер на главницата по приетия за предсрочно изискуем кредит, без да е налице основание за това.

За установяване размерите на процесните акцесорни вземания, при дата на предсрочна изискуемост – 21.08.2015г., е назначена служебно от въззивния съд съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която, в частта относно крайните изводи по поставените задачи, не може да бъде въприето / тъй като вещото лице е изчислявало лихви за част от исковия период/. Приложените справки и изчисления към заключението обаче позволяват да се направят собствени изчисления от съда и да се формират фактически изводи относно размер на лихва върху просрочена главница за периода за периода от 20.09.2013г. до 06.09.2015 г. за сумата 1 340.23 лв., и размерът на наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2013 г. до 06.09.2015г. за сумата 649.51лв. / съвпадаща с тази, за която е издадена заповедта на изпълнение/.

По изложените съображения съставът на ВнАпС прави крайния правен извод, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения за главница и наказателна лихва при просрочие за периода 20.09.2013 г. до 06.09.2015г. са изцяло доказани по основание и размер, а искът за установяване на задължение за лихва върху просрочена главница за периода за периода от 20.09.2013г. до 06.09.2015 г. е частично основателен до размер на сумата 1 340.23 лв. и подлежи на уважаване до този размер. Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции, решение № 138/09.12.2016г. следва да бъде отменено в частта за установяване на задължение за лихва върху просрочена главница за исковия период за разликата над 1 340.23 лв. до 5 891.54 лв., като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната инстанция. В останалата част първоинстанционното решение следва да се потвърди.

По жалбата срещу решение № 23/07.03.2017г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 138/09.12.2016г., по реда на чл. 247 ГПК.

Както е посочено по- горе в мотивите, в жалба вх. № 1835/18.04.2017г. не са обективирани релевантни твърдения за неправилност на решение № 23/07.03.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, а искането за отмяната му е основано на твърдения и доводи за неправилност на правните изводи на съда във връзка с оспорването по чл. 193 ГПК / които вече са коментирани от въззивния съд по жалбата срещу решението по същество/. Решението по чл. 247 ГПК е постановено при наличие на предпоставките на посочената норма, тъй като при постановяване на решението по същество съдът е формирал правни изводи за недоказаност на оспорването по чл. 193 ГПК. Допълването с втори изричен диспозитив по чл. 194, ал. 2 ГПК, по реда на чл. 247 ГПК, съответстващ на резултата от проверката истинността на оспорен документ в производство по чл. 193 ГПК, направен вече в поправеното решение, не е било задължително необходимо, но постановяването му не е неправилно. Решението е постановено при наличие на предпоставките по чл. 247 ГПК и следва да се потвърди.

Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи част от направените съдебно– деловодни разноски за заповедно производство и исково производство съразмерно с уважената част от исковете, в следните размери: 1 614.49 лв. за заповедно производство и 2 441.87 лв. за първа инстанция. Първоинстанционното решение № 138/09.12.2016г. подлежи на отмяна и в частта за разноските за разликите над посочените суми до присъдените такива за заповедно и първоинстанционно исково производство. Доказателства за направени разноски от въззиваемото дружество за тази  инстанция не са представени.

Ответникът също е направил искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски за две инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 55.80лв. за първа инстанция и 109.47лв. за въззивна инстанция, които следва да бъде осъден да заплати.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 138/09.12.2016г., постановено по т. д. № 98/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е прието за установено, че „НСП-АТ” ЕООД със седалище гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К М М, дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, сумата 4 551.31лв., представляваща разликата над 1340.23лв. до 5 891.54 лв. - лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2013г. до 06.09.2015г., и съответно разликата над 28 086.19 лв. до 32 637.50лв., посочена в диспозитива на решението като общ размер на парични задължения за главница, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие, дължими по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг от 24.11.2009г., обективиран в нот. акт № ХХХ, том ІХ, рег. № 4468, дело № 1226/2009г. на нотариус С Н, с район на действие РС - В. Преслав, с рег. № 592 на НК, за които вземания е издадена Заповед № 1176 от 08.09.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2315/2015г. на ШРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, срещу „НСП-АТ” ЕООД със седалище гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К М М, с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на парично задължение, за което е издадена Заповед № 1176 от 08.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2315/2015г. на ШРС, в частта за сумата 4 551.31 лв., представляваща разликата над 1340.23лв. до 5 891.54 лв. - лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2013г. до 06.09.2015г., претендирана като дължима по договор за кредит № 1827/22.03.2007г. и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу встъпване в дълг от 24.11.2009г., обективиран в нот. акт № ХХХ, том ІХ, рег. № 4468, дело № 1226/2009г. на нотариус С Н, с район на действие РС - Велики Преслав, с рег. № 592 на НК, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 138/09.12.2016г., постановено по т. д. № 98/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта за разноските, с която „ НСП-АТ” ЕООД е осъдено да заплати на „Уникредит Булбанк” АД разликата над сумата 4056.36 лв. до 4713.95 лв., присъдена като общ размер на разноски за заповедно и първоинстанционно исково производство, съответно за разликата над сумата 1614.49 лв. – разноски за заповедно производство по ч. гр. д. № № 2315/2015г. по описа на РС – гр. Шумен, и над сумата 2 441.87 лв. – разноски за първоинстанционно исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/09.12.2016г., постановено по т. д. № 98/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата част.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/07.03.2017г., постановено по т. д. № 98/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София, ЕИК 831919536, да заплати на „НСП-АТ” ЕООД със седалище гр. Велики Преслав, ЕИК 127567517, представлявано от управителя К М М, сумата 165.27лв., представляваща част от направени съдебно – деловодни разноски за исково производство в две инстанции съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.