О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №322

 

14.05.2016г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 274

по описа на ВнАС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 1744/01.04.2016г. на Ю.И.Т. и Р.Д.Т., подадена чрез адв. С.Е. от ШАК, срещу определение № 198 от 15.03.2016г., постановено по т. д. № 195/2015г. по описа на ШОС, в частта, с която е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаването им от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на определението. Признава се, че представените пред първоинстанционния съд са непълни и не отразяват имущественото състояние на молителите. Същевременно се твърди, че съдът е следвало, въз основа на данните от лично попълнените и подписани декларациите и от останалите представени доказателства да достигне до извода, че молителите не разполагат с достатъчно средства за заплащане на такси и разноски по обжалване решението на ШОС.

Частната жалба е подадена в срок, от упълномощен представител на легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите на частните жалбоподатели във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.

В разглеждания случай жалбоподателите, които са съпрузи, са представили декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК, според които съпругът Ю.Т. получава пенсия в размер на 350 лв., а съпругата Р.Т. има месечен доход в размер на 567 лв., от които 187 лв. – пенсия и 380 лв. – заплата. Двамата молители страдат от различни заболявания, които налагат, според декларациите, допълнителни периодични месечни разходи общо в размер на 55 лв.

И двете декларации са непопълнени в частта „ Имуществено състояние”, в която, според използвания образец, е следвало да се заявят най - съществената част от релевантни обстоятелствата - дали молителите притежават недвижимо имущество, МПС и влогове на тяхно име, дали получават наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Същевременно за тези обстоятелства не са били представени писмени доказателства.

Пропускът да се декларират тези обстоятелства е преценен от първоинстанционния съд като препятстващ обосноваването на извод за невъзможността на молителите да заплатят държавна такса за въззивно обжалване.

В тази връзка, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи, че преди да се произнесе по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК ШОС е следвало да даде указания на молителите да декларират, респ. да представят доказателства за имуществено състояние.

В тази инстанция обаче, тъй като с мотивите на обжалвания съдебен акт молителите вече са уведомени за невъзможността, въз основа на частично попълнените декларации и приложените документи / само във връзка със здравословно състояние/, да бъде направена необходимата комплексна преценка за уважаване на искането им, същите са имали възможност и е следвало да декларират и да представят доказателства с частната жалба.

Към частната жалба не са приложени декларации за имуществено състояние. Представени са две справки от Търговски регистър, от които се установява, че молителят е бил регистриран като ЕТ, но е заличен през 2009г., както и справки по лице, за всеки от молителите, от Служби по вписванията - гр. Варна и гр. Нови пазар, видно от които съпрузите са съсобственици на магазин за хранителни стоки с площ от 273.10 кв. м. в гр. Варна, а в края на 2014г. съпругът, заедно с друг съсобственик, е отчуждил чрез покупко – продажба поземлен имот в гр. Нови пазар с площ от 3 892кв.м.

Като краен резултат, и след съобразяване на всички данни от декларациите и представени документи, оставят неизяснени съществени релевантни обстоятелства, въз основа на които би следвало да се направи преценка за имущественото състояние на молителите – дали притежават други имоти, освен тези, които са били предмет на нотариално удостоверяване и за които са представени справки, дали имат МПС и влогове на тяхно име, дали получават наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, или дивиденти от акционерни дружества. Същевременно, независимо от това, че върху притежаваният от тях, в съсобственост с други лица, търговски обект – магазин за хранителни стоки в гр. Варна, е вписана ипотека, това не е пречка молителите да получават граждански плодове от имота, а данните от справката от Служба по вписванията - гр. Варна предполагат изрично деклариране на обстоятелствата дали и в какъв размер по влогове на тяхно име или на друго място се съхранява парични средства от осъществената в края на 2014 г. продажба на недвижим имот, чиито характеристики предполагат получаване на значителна по размер продажна цена.

Приложените документи и декларираните обстоятелства не е установяват молителите да не разполагат с финансови възможности и не могат да обусловят преценка за освобождаване им от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 717.11 лв., тъй като в тази преценка се включват всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. За уважаване на молба по чл. 83, ал. 2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителите, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплатят.

Във връзка с довода в частната жалба, че финансовите възможности на молителите не следва да бъдат преценявани само във връзка със задължението за държавна такса за сумата 717.11 лв., тъй като е поискано освобождаване и от внасяне на разноски за въззивно производство, съдът намира следното:

Преди всичко следва да се посочи, че с обжалвания съдебен акт съдът се е произнесъл по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, т. е. искане за освобождаване от разноски не е разгледано. Поначало във въззивното производство допускането и събирането на доказателства, вкл. такива, които са свързани с разноски за страните, е изключение, ако е възможно преодоляване на забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК и в хипотезите на т. 2 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства и към момента няма основание съдът да извършва преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК досежно възможността на молителите за изпълнение на процесуално задължение за авансиране на разноски, чието възникване е малко вероятно и не може да се предположи.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции относно неоснователността на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 198 от 15.03.2016г., постановено по т. д. № 195/2015г. по описа на ШОС, в частта, с която е оставено без уважение искането на Ю.И.Т. и Р.Д.Т.,***, за освобождаването им от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.