Р Е Ш Е Н И Е № 197

 

Гр.Варна, 24.06.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 275 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД срещу решение No-67/24.01.2015 година, постановено по т.д. 1422 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 е осъдено да заплати на „ХАЕКОН” ЕООД, ЕИК119670033 със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.”Московска” №21Б ет.3,  при участието на трето лице помагач на страната на ответника -ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, гр.София, бул.”Дондуков” №8-10, на основание чл.219 от ГПК, сумите, както следва: в размер на 181 964,77лв., представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени от ответника 9 броя фактури за ВяЕЦ „Хаекон 1”, находяща се в с.Поручик Чунчево, общ.Каварна, обл.Добрич, с №№ 0001100625/11.10.2012г. – 5 008,18лв.; 0001100886/06.11.2012г. – 17 882,47лв.; **********/06.12.2012г. – 18 733,90лв.; 0001101474/07.01.2013г. – 27 985,68лв.; 0001101843/05.02.2013г. – 32 618,22лв.; 0001102094/05.03.2013г. – 21 477,95лв.; 0001102417/03.04.2013г. – 22 337,51лв.; 0001102752/07.05.2013г. – 20 588,57лв.; 0001103088/05.06.2013г. – 15 332,29лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 04.08.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, както и на сумата от 11 954,43лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на поканата – 13.12.2013г. до 04.08.2014г., на основание чл.86 от ЗЗД, ведно със сумата от 15 522,13лв., представляваща направените в производството разноски за държавна такса, ССЕ и адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорват се констатациите на съда за обратно действие на отмяната на решението на регулатора. Отмяната на решението има действие занапред, тъй като твърдяния порок води до унищожаемост, а не до нищожност на административния акт. Основанието за възникване на вземането на „Енерго - про мрежи” АД е правоотношението по предоставянето на услугата, а не отмененото решение на ДКЕВР. С отмяната на цената не отпада правоотношението като цяло. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Хаекон” ЕОД е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и се присъдят направените по делото разноски.

В частта, с която е отхвърлен предявения от „ХАЕКОН” ЕООД иск за разликата над 11954.43 лева до размера от 20311.21 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното;

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба от 04.08.2014 година ищецът „Хаекон” ЕООД излага, че е собственик и оперира вятърна електроцентрала /ВяЕЦ/, състояща се от три генератора, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД и е въведена в експлоатация на 08.10.2009 година. Твърди, че централата е въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго –про мрежи” АД, на основание договор за присъединяване №ПД-Д12-202/28.12.2012г. от 28.12.2012г. и договор за изкупуване на енергия от възобновяем източник, сключен с „Енерго-про продажби” АД.

С решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определил временни цени за достъп, които да бъдат заплащани ежемесечно, с размер, определен в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от ВЕИ, като с решението цената, която е определена е в размер на 18.83 лева за мегават часа. Това решение е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм.д. № 10056/2013 г.

За периода от м. 10.2012 г. до м. 06.2013 г. на основание решението на ВАС и за достъпа до мрежата „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е издало 9 броя фактури за достъп на ищеца до мрежата на дружеството на обща стойност 181964.77 лева, които са изцяло заплатени.

Твърди се, че отмяната има ретроактивно действие, поради което задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп е отпаднало с обратна сила, но въпреки отправените му покани същата не е възстановена и до настоящия момент. Твърди, че между страните не е постигнато съгласие за дължимост на отменената цена, а заплащането й е било извършвано заради допуснатото предварително изпълнение на решението на ДКЕВР.

Решението на ДКЕВР е административен акт, поради което конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадане с обратна сила на разпоредените с него последици.

В унисон с изложеното е и изразеното становище на ДКЕВР с решение КМ-1/13.03.2014 година, с което е прието, че отмяната има обратно действие. Моли съда да постанови решение, с което осъди „Енерго-про мрежи” АД да заплати сумата от 181964.77 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно със съдебно-деловодните разноски, както и сумата от 20311.21 лева, законна лихва за забава.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че решението на ВАС за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР има действие занапред, а не с обратна сила; освен това развалянето, респективно отмяната на правопораждащия юридически факт няма обратно действие при договорите с продължително и периодично изпълнение съгласно чл. 88 ал.1 от ЗЗД. Ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа и е сключил договор за изкупуване на ел.енергия с ответното дружество, а предоставените от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД услуги по предоставяне на достъп са заплатени по цени преди тяхната отмяна. Нещо повече – ищецът има регламентирано нормативно задължение да заплаща цена за достъп и същото не е отменено с отмяната на решението на регулаторния орган, нито се основава на това решение, тъй като последното само сочи цената. А последната се дължи от всички ползватели на мрежата, включително и от производителите по смисъла на §1 т.41а б.А от ДР на ЗЕ и съгласно съответните разпоредби от Правилата за търговия с електрическа енергия. Следователно плащанията са извършени на основание разпоредби на закона и другите актове по приложението му и с отмяната на решението на ДКЕВР не отпада задължението за заплащане на суми. Твърди, че на ищеца е предоставен достъп и следователно плащанията не са извършени без основание или на отпаднало такова, респективно не е осъществен фактическият състав по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка, приета от първостепенния съд не се оспорва във въззивното производство.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищецът, понастоящем въззиваема страна е собственик и експлоатира ВяЕЦ, състояща се от 3 бр.вятърни генератори, която е въведена в редовна експлоатация, като вятърната електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника „Енерго-про мрежи” АД.

Няма спор, че с решение No-Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД и всички ЕРП, включително и „Енерго-про мрежи” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

Няма спор, че това решение на ДКЕВР е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм.д. № 10056/2013 г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че сумите са заплатени, както и, че размерът на цената за достъп съответствува на определената с решение  № Ц-33/14.09.2012г.

Служебно известен на съда е факта, че с решение № Ц-6/13.03.2014г. ДКЕВР е утвърдена, считано от 13.03.2014г., окончателна  цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД, която се дължи от производители на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /МВтч и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД, както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/МВтч. За преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  е приела  решение № КМ-1/13.03.2014г., с който утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявената главна претенция е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД като възникването на задължение за плащане се обуславя от отмяната на административния акт за размера на временните цени, която обосновава възникване на задължение за връщане на даденото поради отпадане на основанието.

Наведеното във въззивната жалба оплакване е относно неправилно приложение на материалния закон, касаещо направените от първоинстанционния съд изводи относно действието на отмяната на решението на ДКЕВР, като се претендира, че отмяната има действие занапред, поради което въззивният съд дължи проверка и следва да изложи изводи относно действието на отмяната на решението на ДКЕВР.

Ищецът има качеството производител на електрическа енергия от възобновяем източник, а ответникът –лице, което има вземане, произтичащо от цена за достъп, поради което отношенията между страните следва да се тълкуват съобразно изрично уредената регламентация в ЗЕ и ЗЕВИ. На основание чл.18, ал.1, т.1 ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи, като с приемането на ЗЕВИ /обн. ДВ, бр.35 от 03.05.2011 година/-чл.30, ал.1 за първи път е въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С преходната разпоредба на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 година, в сила от 17.07.2012 година законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С ал.2 на разпоредбата е предвидена самостоятелна възможност за операторите при липса на сключен договор да сезират комисията за определяне на условията за достъп.

Решение Ц-33/14.09.2012 година е постановено в процедура по параграф 197, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт. Определената в това решение престация в полза на електроразпределителното дружество съставлява упражняване на предвиденото в чл.32, ал.4 ЗЕ правомощие на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп, като актът на ДКЕВР се ползва с предварително изпълнение. Намесата на регулаторния орган произтича от закона, като в случай, че окончателно определените цени за достъп са различни от временно определените законодателят е предвидил компенсаторен механизъм за компенсиране на разликите.

Спорния въпрос, който е въведен и като оплакване във въззивната жалба е за действието на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР.

Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респ. производителят на ел.енергия заплаща определена от ДКЕВР цена. Отмяната на административния акт с който са определени временните цени за достъп не се отразява на валидността на съществуващата между страните облигационна връзка по предоставен достъп, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание, тъй като основанието за заплащане на цената е съществуващото между страните облигационно правоотношение, а решението на ДКЕВР само определя размера. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, а създава задължение за преуреждане на разменените престации.

С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е обвързан от формулирания от страната петитум и изложените фактически основания, поради което при наличието на съществуващо между страните облигационно правоотношение не е налице хипотезата на отпаднало основание и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на законна лихва за забава.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на въззивника „Енерго-про мрежи” АД се дължат направените разноски за двете инстанции.

Не е направено възражение за прекомерност в първата инстанция, поради което въззиваемата страна „Хаекон” ЕООД следва да бъде осъдена да заплати сумата от 7582.79 лева,  която ведно с присъдената от окръжния съд сума 337.21 лева дава сумата от 7920 лева дължимо адвокатско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност пред въззивната инстанция, поради което въззиваемата страна „Хаекон” ЕООД следва да бъде осъдена да заплати сумата от 6347.57 лева адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съразмерно на минималния размер, определен в Наредба No-1 от 09.07.2004 година. Заплатеното адвокатско възнаграждение има прекомерен характер, тъй като е проведено едно съдебно заседание, делото не се отличава с фактическа сложност, тъй като фактите не се оспорват между страните, а по отношение на правната сложност страната е ангажирана в множество процеси, където подържа идентична процесуалноправна защита.

Общо дължимата сума е в размер на 13930.36 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Представени са списъци за разноски и доказателства за извършено плащане, както и е направено своевременно искане.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение No-67/24.01.2015 година, постановено по т.д. 1422 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 е осъдено да заплати на „ХАЕКОН” ЕООД, ЕИК119670033 със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.”Московска” №21Б ет.3,  при участието на трето лице помагач на страната на ответника -ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, гр.София, бул.”Дондуков” №8-10, на основание чл.219 от ГПК, сумите, както следва: в размер на 181 964,77лв., представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени от ответника 9 броя фактури за ВяЕЦ „Хаекон 1”, находяща се в с.Поручик Чунчево, общ.Каварна, обл.Добрич, с №№ 0001100625/11.10.2012г. – 5 008,18лв.; 0001100886/06.11.2012г. – 17 882,47лв.; **********/06.12.2012г. – 18 733,90лв.; 0001101474/07.01.2013г. – 27 985,68лв.; 0001101843/05.02.2013г. – 32 618,22лв.; 0001102094/05.03.2013г. – 21 477,95лв.; 0001102417/03.04.2013г. – 22 337,51лв.; 0001102752/07.05.2013г. – 20 588,57лв.; 0001103088/05.06.2013г. – 15 332,29лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 04.08.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, както и на сумата от 11 954,43лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на поканата – 13.12.2013г. до 04.08.2014г., на основание чл.86 от ЗЗД, ведно със сумата от 15 522,13лв., представляваща направените в производството разноски за държавна такса, ССЕ и адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХАЕКОН” ЕООД, ЕИК119670033 със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.”Московска” №21Б ет.3,  срещу  „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 искове за заплащане на сумите, както следва: в размер на 181 964,77лв., представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени от ответника 9 броя фактури за ВяЕЦ „Хаекон 1”, находяща се в с.Поручик Чунчево, общ.Каварна, обл.Добрич, с №№ 0001100625/11.10.2012г. – 5 008,18лв.; 0001100886/06.11.2012г. – 17 882,47лв.; **********/06.12.2012г. – 18 733,90лв.; 0001101474/07.01.2013г. – 27 985,68лв.; 0001101843/05.02.2013г. – 32 618,22лв.; 0001102094/05.03.2013г. – 21 477,95лв.; 0001102417/03.04.2013г. – 22 337,51лв.; 0001102752/07.05.2013г. – 20 588,57лв.; 0001103088/05.06.2013г. – 15 332,29лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, както и на сумата от 11 954,43лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на поканата – 13.12.2013г. до 04.08.2014г., на основание чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ХАЕКОН” ЕООД, ЕИК119670033 със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.”Московска” №21Б ет.3, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621 сумата от 13930.36 лв. /тринадесет хиляди деветстотин тридесет лева и тридесет и шест стотинки/,  разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника -ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, гр.София, бул.”Дондуков” №8-10, на основание чл.219 от ГПК,

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: