РЕШЕНИЕ

   № 166

               гр.Варна, 23.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 07.06.2016 г. в  състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 275 по описа за 2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Язон” ООД - гр.Варна обжалва решение № 141/25.02.2016 г. по т.д. №1504/2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО, с което е осъден да заплати на Н.С.Ж. *** сумата 51 395.75 лв – равностойност на дружествения му дял в „Язон” ООД - гр.Варна предвид прекратяване на участието му в дружеството, както и сумата 4065.83 лв - направени по делото разноски, с молба за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като недоказан по размер. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за  отмяна на решението и за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото и на адвокатско възнаграждение за оказана на страната безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 - ЗАдв.

Ответникът по жалбата – Н.С.Ж. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От служебната проверка на решението се установява, че същото е валидно и допустимо. По въпроси относно правилността му въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 – ГПК.

Оплакването в жалбата относно допуснатото от съда увеличение на предявения иск в хода на производството от 51000 лв до 51395.75 лв е неоснователно. Разпоредбата на чл.372, ал.2 – ГПК, предвиждаща възможност за ищеца по търговски спор да измени предявения иск в срока за допълнителна искова молба, не е пречка той да измени само размера на предявения иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция съгласно чл.214, ал.1, изр.3 – ГПК. При търговски спорове под „да измени предявения иск” следва да се схваща правото на ищеца да измени основанието на иска си или, без да изменя основанието, да измени своето искане, само в срока за подаване на допълнителна искова молба, което при граждански спорове може да стане и в първото съдебно заседание за разглеждане на делото. Но той може да измени само размера на иска си до приключване на съдебното  дирене, така както е предвидено при разглеждане на дела по общия ред, съгласно препращата норма на чл.377–ГПК, предвиждаща приложимост на общите правила за производството пред първата инстанция, когато няма изрични особени правила за производството по търговски дела. В този смисъл е ориентирана константната практика на съдилищата. Ето защо, допуснатото от съда в с.з. на 27.01.2016 г. увеличение на предявения иск със сумата 395.75 лв преди даване ход на делото по същество не е недопустимо.

Оплакването в жалбата относно присъдената на ищеца като част от дружествения му дял неразпределена част от печалбата и приложението на чл.133, ал.1 – ТЗ е неоснователно. Вярно е, че по повод на отговора на исковата молба с наведени доводи за неуточнено с нея основание на иска – по чл.125, ал.3 – ТЗ или и по чл.133, ал.1, изр.2 – ТЗ, ищецът с молба от 03.11.2015 г. с характер на допълнителна искова молба е уточнил, че с иска не претендира част от неразпределената печалба. Това уточнение следва да се схваща в смисъл, че ищецът няма отделно от иска за дружествен дял по чл.125, ал.3 – ТЗ и претенция по иск по чл.133, ал.1 – ТЗ. Поначало иск по чл.133, ал.1, изр.2 – ТЗ за част от печалбата съразмерно на дела им от капитала  може да предявяват действащи съдружници в ООД, а не и съдружник, прекратил членството си. Такъв съдружник може да търси дружествения си дял с иск по чл.127 във вр. с чл.125, ал.3–ТЗ, като същият се определя спрямо имуществото на дружеството съобразно дела му в капитала въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Имуществото на дружеството включва по необходимост и неразпределената печалба, така че тя е задължителен елемент от него, като се отразява в счетоводния баланс и се взема предвид при определяне на дружествения дял, независимо дали прекратилият членството си съдружник се е позовал изрично на нея или не. В този случай вземане на решения от ОСС за разпределяне на печалбата за съответните години не е нужно. Вземането на такива решения е от значение за иск на действащ съдружник, на който въпреки наличието на такива взети решения не е била изплатена съответната част от печалбата. Доколкото предявеният иск е друг, оплакването в тази връзка е несъотносимо.

Съобразно заключението на ССЕ дружественият дял на ищеца от имуществото на дружеството съобразно дела му в капитала е определен в размер на 51395.75 лв при отчитане и на неразпределената печалба за минали години, както и за 2015 г. до края на м.август 2015 г., през който е прекратено членството на ищеца с изтичане на даденото тримесечно предизвестие, което е правилно, предвид което заключението на вещото лице следва да се приеме за обективно и компетентно, като съобразно него искът се уважи изцяло.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Варна-ТО, ето защо решението му като правилно следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №141/25.02.2016 г. по т.д.1504/2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО.

ОСЪЖДА „Язон” ООД - гр.Варна, ЕИК 103216374, с адрес на управление: гр.Варна, ул.”Банат” №37, да заплати на Н.С.Ж., ЕГН – **********, с адрес: ***,  сумата 1200 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.