Р Е Ш Е Н И Е

 

181/17.06.2015 год./гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 13.05.2015 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.            ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия РАДОСЛАВ СЛАВОВ в.т.д. № 276/2015 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от адв.Ж.Янлъзов от АК-Варна, като пълномощник на „Варна Меритайм”ООД, против Решение № 86/05.02.2015год. по т.д. № 1102/2013год. по описа на ВОС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от “Варна меритайм” ООД, ЕИК-103770612, срещу Ч.С., гражданин на Република Турция, иск за заплащане на сумата от 27 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 480 000 щ.долара, представляваща заплатената на „Наутик шипоунър” ООД /н/ продажна цена на м/к „М С” 4362 регистър тона, плаващ под флага на Република Панама, ИМО 8218407, обективирана в постановление за възлагане 4/24.10.2012 година на БОС, ТО: Осъдил е въззивното дружество да заплати на въззиваемата страна сумата от 7427.75 лева, направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

 Изразява становище за неправилност на решението, поради незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, по изложени съображения.

В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представител, както и чрез писмени статовища  на същите.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от “Варна меритайм” ООД, ЕИК-103770612 срещу Ч.С., гражданин на Република Турция за заплащане на сумата от 27 000 лева- частичен иск от сумата 480 000 щ.долара, представляваща заплатената от ответника на „Наутик шипоунър” ООД /н/ продажна цена на м/к „М С” с 4362 регистър тона, плаващ под флага на Република Панама, ИМО 8218407, обективирана в постановление за възлагане 4/24.10.2012 година на БОС, ТО.

В исковата молба, в уточняваща молба и допълнителна искова молба дружеството-ищец излага, че с постановление за възлагане  4/24.10.2012 година на БОС, ТО синдикът на „Наутик шипоунър” ООД е продал на ответника на основание чл.717 ТЗ м/к „М С”. Към момента на разпореждането с м.к. и към настоящия момент, върху същия кораб е имало и има висящ запор в полза на дружеството, по изп.д. № 20107130400050 по описа на ЧСИ 713 Л.Т., което е спряно на основание чл.638 ал.3 ТЗ.  Ответникът е бил уведомен за наличието на запор, като уведомлението е изпратено и на процесуалния представител на същия. Заплатената цена според разпоредбите на чл.451 и чл.452, ал.3 ГПК се дължи на ищеца, поради което и предявява иска за осъждане на ответника да заплати процесната сума.

         Ответникът чрез представени писмени отговори оспорва иска, като  неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорват, а това се установява и от доказателствата по делото, следните обстоятелства: „Наутик шипоунър” ООД  е обявено в несъстоятелност, както и че в това производство е извършена публична продажба на част от масата на несъстоятелността, а именно м/к „М С”, както и че с постановление за възлагане No-4/24.10.2012 година по т.д.28/2010 година по описа на Бургаския окръжен съд /л.9/ на ответника в настоящето производство Ч.С. е възложен м/к „М С” за сумата от 480 000 щ.долара. Съобразно извършеното официално удостоверяване върху постановлението за възлагане, същото е влязло в сила на 01.11.2012 година.

Не се спори също, че в полза на „Варна меритайм” ООД е издаден изпълнителен лист за сумата от 225 013 евро и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.7683/2009 година, като видно от приложения протокол за опис на движимо имущество /л.17/ върху м/к „М С” е наложен запор по изп.д.20097180400704 на ЧСИ Станимира Данова, а видно от приложеното на л.20 писмо е, че Морска администрация е уведомена за наложения запор.

С решение № 202/15.06.2012год. по описа на БОС постановено по т.д.272/2011 година е прието за установено, в отношенията между ищеца „Варна меритайм” ООД и „Наутик шипоунър” ООД, че „Наутик шипоунър” ООД /в производство по несъстоятелност/ дължи сумите от 935411 евро, представляваща незаплатена цена по извършени ремонтни работи по договори за кораборемонт на корабите „М С” и „Таис С”; 64359 лева, представляваща разноски по издаване на изпълнителен лист за събиране на главницата; 103 423.90 лева, представляваща разноски по принудителното изпълнение – за охрана, кейови такси; 193 817 лева, представляваща общ размер на лихвите за забава, както и, че в частта му за вземането от 935 411 евро, вземането се явява обезпечено по смисъла на чл.722, т.2 ТЗ вр. чл.54 КТК. Не се спори също,че след влизането в сила на решението на БОС, с което „Варна меритайм” ООД е признат за кредитор на „Наутик Шипоунър”ООД, същият не е включен в списъка на кредиторите с одобрени и приети  вземания. Не се оспорва също, че в  изготвената частична сметка за разпределение заплатената сума от ответника, която е постъпила при продажбата на м.к.„М С” е разпределена на „Обединена българска банка”.

Установява се, че купувачът Ч.С. е бил уведомен от ищеца за наложения запор по изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

С изрично уточнение, ищецът основава вземането си в размер на 27 000 лева, частичен иск от сумата 480 000 лева, представляваща продажната цена на м/к „Марина С” по влязлото в сила постановление за възлагане на разпоредбата на чл.452, ал.3 ГПК, като твърди, че разпоредбата е приложима и в случаите, когато е налице вписан запор върху вещ, за който купувача по продажбата е уведомен.

Не се спори, че ищецът е взискател по изпълнително дело и има вписан запор върху м.к. „М С”- предмет на продажбата.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.452, ал.3 ГПК са необходими следните предпоставки: Да е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице, следователно ответникът следва да е лице, което има задължение към длъжника и което след получаване на запорното съобщение  е  изпълнило това свое задължение на длъжника, вместо да плати на взискателя. По делото не се установява да е изпратено до ответника запорно съобщение, по см. на 507 ГПК. Освен това, от посочените предпоставки следва да се направи извод, че разпоредбата на чл.452, ал.3 ГПК не може да се отнася към извършена продажба на вещ, при която цената е заплатена. /Това е така, тъй като купувачът след заплащане на цената не е трето задължено лице и длъжникът продавач няма неудовлетворено вземане към него/ Освен това, при публичната продан  купувачът винаги първо заплаща цената, а едва след това вещта се възлага.  Т.е. при публична продан купувачът не може да има качество на трето задължено лице по см. на чл.450 ГПК. Ако се сподели становището на въззивника..че ответника е следвало да плати на ищеца, а не на синдика, разбира се, продажба не би била извършена. Член 452 ал.3 ГПК се отнася за лица, които имат задължение към длъжника, към момента на налагане на запора-в случая това не е налице. Това е така, защото задължението за плащане възниква едва във връзка с договора за продажба, поради което и 452 ал.3ГПК е неприложима при продажба чрез публична продан. .По договора за продажба собственикът има задължение да прехвърли собствеността върху вещта, срещу заплащане от страна на купувача на определена цена. В допълнение следва да се отбележи, че в производстото по несъстоятелност, при разпореждане с вещи от масата на несъстоятелността, несъстоятелния длъжник не е страна. В това универсално производство страна е синдика /който изпълнява функциите на съдия-изпълнителя в индивидуалното изпълнително производство/ и той извършва осребряване на имуществото, като получените суми са предназначени не за длъжника, а за кредиторите на несъстоятелността.  Следователно, при продажбите извършени в универсалното производство по несъстоятелност, сумата следва за бъде платена на синдика и служи за удовлетворяване на кредиторите. Следва да се отбележи, че при образувано производство по несъстоятелност, се спират всички индивидуални изпълнителни производства срещу имущество от масата на несъстоятелността, като кредиторите се удовлетворяват от сумите, получени при осребряване на имуществото.  За това от една страна ответникът няма качество на трето задължено лице и същият валидно е заплатил на синдика  цената при извършената продажба, като е нямал основание и задължение да заплати на ищеца „Варна Меритайм”ООД процесната сума. Предвид изложеното, не е налице заплащане от страна на ответника на длъжника „Наутик Шипонуър”ООД/н/, поради което и тази предпоставка за уважаване на иска по чл.452 ал.3 ГПК не е налице.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

На основание чл.78 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата срана сумата от 3 000лв. разноски за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86 от 05.02.2015 год., постановено по т. д. № 1102/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪ

ЖДА “Варна меритайм” ООД, ЕИК-103770612, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.”Орел”, No-14 да заплати на Ч.С., гражданин на Република Турция, роден на *** сумата от 3000лв. /три хиляди лева/, направени по делото разноски за процесуално представителство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.