О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 335..

 

гр.Варна, 08.06. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на осми юни, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ Д.

Като разгледа докладваното от съдия Ж. Д. в.ч.т.д.№ 276 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

          Образувано е по постъпила частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД против определение № 876/21.03.2017 г., постановено по т.д.№ 1445/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото, В ЧАСТТА по предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“,  ЕИК 000694749, със седалище гр. София искове срещу В.А.П., ЕГН **********,*** за приемане за установено, в отношенията между страните, че В.А.П. дължи сумата 151 665,86 швейцарски франка (CHF),  представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното й плащане; както и за сумата 26 872,52 CHF, представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г.; както и за сумата 1 360,90 CHF, представляваща дължими такси по договора, за които е издадена по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г. , на осн. чл.422 ГПК и е обезсилена заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г. и изпълнителен лист от 12.04.2010г., издадени по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, в полза на кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, спрямо длъжника В.А.П., ЕГН **********,***.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно и незаконосъобразно,  постановено в противоречие с материално-правните норми и трайната съдебна практика. За да прекрати производството като недопустимо окръжният съд е приел, че предявените искове са недопустими поради липса на активна легитимация на ищеца за водене на иск по чл.422 ГПК. Този извод на съда е неправилен. Заповедното производство е инициирано от ищец, който е сред субектите по чл.417, т.2 ГПК и в това качество е упражнил признатото от закона право на банките да поискат издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си към ответника. Цитираната в определението на Варненски окръжен съд практика е неприложима, защото касае законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение. Посочената практика е неприложима защото касае случите когато цесията е извършена преди иницииране на заповедното производство, а процесният случай не е такъв-заявлението за издаване на заповед за изпълнение е инициирано към момент, в който носител на вземането е банката, поради което същата има качеството активна процесуална легитимация. Определението е в противоречие с приетото в ТР 4/2014 година по т.д.4/2013 година на ОСГТК на ВКС, съгласно т.10б, на което при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение легитимиран да участвува в производството е цедентът. С оглед на горното към момента на иницииране на заповедното производство ищецът е сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК субекти, който може да се ползва от облекчената процедура за снабдяване с изпълнителен лист, въз основа извлечение от счетоводни сметки. Да се приеме, че при извършени цесии след издаване на заповедта за изпълнение е недопустимо подаването на установителен иск е нарушение на съдебната практика и обществените отношения по търговския оборот.Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът по частната жалба В.А.П., чрез процесуалния си представител е подала писмен отговор, в който моли да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по т.д.1445 по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“,  ЕИК 000694749, със седалище гр. София искове срещу В.А.П., ЕГН **********,*** за приемане за установено, в отношенията между страните, че В.А.П. дължи сумата 151 665,86 швейцарски франка (CHF),  представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното й плащане; както и за сумата 26 872,52 CHF, представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г.; както и за сумата 1 360,90 CHF, представляваща дължими такси по договора, за които е издадена по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г., на осн. чл.422 ГПК, съединени, в отношение на евентуалност с осъдителни искове за същия размер.

От приложеното като доказателство ч.гр.д. №4708/2010г. на ВРС, 8 състав се установява, че същото е образувано по заявление от  01.04.2010г. от кредитора – заявител „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София (с наименование към този момент „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД) за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В.А.П., ЕГН **********,***, по сключен между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., на осн. чл.417, т.2 ГПК, въз основа извлечение от сметка.

С разпореждане от 07.04.2010 година заявлението е уважено и е издадена заповед за незабавно изпълнение 2716/07.04.2010 година.

От приложеното като доказателство ч.гр.д. №4708/2010г. на ВРС, 8 състав се установява, че длъжникът В.А.П. *** е подал възражениe срещу заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.423 от ГПК, прието от въззивния съд с определение №2754/19.08.2016г. по ч.т.д. №904/2016г. по описа на Варненски окръжен съд. С оглед на това с разпореждане №34174/29.08.2016г. заповедният съд е указал на заявителя необходимостта от предявяването на иск (чл.415, ал.1 ГПК). Съобщението е получено на 13.09.2016г., а исковата молба е подадена на 13.10.2016г., като на същата дата кредиторът е представил пред заповедния съд доказателство за предявяването на иска по чл.422 от ГПК, поради което едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е спазен.

От приложеното по ч.т.д. №904/2016г. по описа на Варненски окръжен съд копие на изп. дело №20107110400475 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, се установява, че въз основа на издадения на банката – кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД изпълнителен лист още през м. април 2010г. е било образувано изпълнително производство спрямо длъжника В.А.П. за принудително събиране на сумите по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №4708/2010г. на ВРС, 8 състав.

С молба от 03.06.2015г. трето за изпълнителното производство лице – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, гр. София, е поискало на основание чл.429, ал.1 от ГПК да бъде конституирано като взискател, легитимирайки се като частен правоприемник на кредитора – взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД по силата на сключен между страните договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2015г. Молбата е била уважена от съдебния изпълнител.

Липсва спор между страните, а и се установява от представените писмени доказателства по изп.д. №20107110400475 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова и тези на л.65 – л.80, че процесното вземане е прехвърлено от кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД на трето лице – цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД със сключен между тези страни на 31.03.2015г. договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, конкретно посочени в Приложение №1 към него, където В.П. изрично е включена, а на 12.10.2016г. страните са сключили нов договор за цесия, по силата на който кредитора - цедент „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит на цесионера „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

Няма данни длъжника да е бил уведомяван за тези договори за цесии, като в допълнителната искова молба ищецът твърди, че уведомяването на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД се прави в хода на исково производство с връчването на препис от исковата молба. С оглед на това ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че именно той е титуляр на правата и задълженията на кредитор по договора, което определя неговата процесуална и материална легитимация по предявените искове.

Между страните липсва спор относно фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, а именно, че ищецът, предявил установителния иск по чл.422 ГПК има качеството банка, че е заявител в заповедно производство по чл.417, т.2 ГПК като се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от сметка, че договора за цесия е сключен след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, че длъжникът не е бил уведомяван за извършените цесии.

Спорно е между страните как прехвърлянето на вземането следва да се отрази на активната процесуалноправна легитимация на ищеца, като се съобрази и обстоятелството, че твърдението за уведомяването за договора за цесия е извършено с връчването на препис от исковата молба. Спорен е въпросът и относно това как последващото прехвърляне на вземане следва да се отрази на активната процесуалноправна легитимация на ищеца, като втория въпрос е обусловен от отрицателния отговор на първия въпрос.

Практиката на ВКС по въпроса за това налице ли е активна процесуална легитимация за банка да води установителен иск по чл.422 ГПК, при условие, че е прехвърлила вземанията си преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение е стабилна и е в смисъл, че банката не е легитимирана да предяви иска по чл.422 ГПК, поради което производството следва да бъде прекратено, а заповедта обезсилена.

Проблемът от прилагането на тази практика към настоящия случай се обуславя от два факта, първия, че прехвърлянето на вземане е извършено след издаване на заповедта за изпълнение, поради което приложение следва да намери т.10б от ТР 4/2014 година на ОСГТК на ВКС и втория, дали съдът следва да съобрази последващото прехвърляне на вземане в патримониума на банката, като факт настъпил в хода на процеса и обуславящ наличие на активна процесуална легитимация за ищеца. 

По първия въпрос има постановено решение по чл.290 ГПК, съставляващо задължителна практика за съдилищата.

С Определение № 560 от 06.10.2014 г., постановено по т.д.3228 по описа за 2015 година е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата на въпроса: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК.

По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството, в т.10б от ТР№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Поради това отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК.

По аргумент от противното при прехвърляне на вземането след издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК по заявление на кредитор банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е само цедентът, не и цесионерът, поради което банката е активно процесуално легитимирана да предяви иска по чл.422 ГПК.

Дали към момента на приключване на устните състезания банката се легитимира като носител на вземането т.е. е страна по материалното правоотношение е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

Гореизложеното обуславя извода, че активно процесуално легитимиран да предяви искът е банката цедент, поради което производството се явява допустимо.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.       

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

    ОТМЕНЯ определение № 876/21.03.2017 г., постановено по т.д.№ 1445/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото, В ЧАСТТА по предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“,  ЕИК 000694749, със седалище гр. София искове срещу В.А.П., ЕГН **********,*** за приемане за установено, в отношенията между страните, че В.А.П. дължи сумата 151 665,86 швейцарски франка (CHF),  представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.04.2010г., до окончателното й плащане; както и за сумата 26 872,52 CHF, представляваща неплатена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 24.09.2009г. до 31.03.2010г.; както и за сумата 1 360,90 CHF, представляваща дължими такси по договора, за които е издадена по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г. , на осн. чл.422 ГПК и е обезсилена заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г. и изпълнителен лист от 12.04.2010г., издадени по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав, в полза на кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, спрямо длъжника В.А.П., ЕГН **********,*** И ВРЪЩА на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: