Р Е Ш Е Н И Е № 160

 

Гр.Варна, 06.07.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                     ЖЕНЯ Д.

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 276 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЦВЕТЕЛИНА“ ЕООД срещу решение № 94/12.02.2018 година по т.д.№ 1492/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е развален по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, ЕИК 201722445, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 8, вх. Б, ет. 2, представлявано от управителя Х. Ж. Ж. Л., гражданин на Република Белгия, срещу „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, ЕИК 148049816, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, бл. 115, вх. 10, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя И. Н. Г., договор за прехвърляне на право на строеж, сключен между „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, в качеството на прехвърлител, и „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, в качеството на приобретател, обективиран в нотариален акт № 68, том 5, рег. № 10615, дело № 781/2011 г. на Д. П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Ж. Т., с район на действие РС – Варна, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 214; осъдено е „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, ЕИК 148049816, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, бл. 115, вх. 10, ет. 1, ап. 3, да заплати на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, ЕИК 201722445, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 8, вх. Б, ет. 2, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от 15268 евро /петнадесет хиляди двеста шестдесет и осем  евро/, представляваща платена цена по развален предварителен договор № 9/2011 от 20.11.2011 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, както и на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 1527 евро /хиляда петстотин двадесет и седем евро/, представляваща договорена неустойка в размер на 10% от общата сума, дължима съгласно чл. 16, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване над исковата молба – 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 2741,00 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и един лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че сградата е завършена и е издаден акт обр.14. Правото на строеж е вече реализирано и ищецът е собственик на отделен обект от сграда. Съдът възприема пълно неизпълнение от страна на ответника, въпреки, че с представената експертиза е доказано завършването на сградата на повече от 70%, издадена е с акт обр.14 и завършени на 90% довършителни работи. Моли съдът да отмени решението на  първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011“ ЕООД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 24.10.2016 година ищецът Х. Ж. Ж. Л. излага, че на 20.11.2011 г. между него, като представляващ „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011“ ЕООД като купувач от една страна и ответника „Цветелина“ ЕООД като продавач е сключен предварителен договор № 9/2011 от 20.11.2011 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот с предмет на договор недвижим имот, както следва: АПАРТАМЕНТ-СТУДИО №2А /две А/, находящ се на етаж 1 /първи/ на блок Малина 1 /едно/, с обща застроена площ 33,90 /тридесет и три цяло и деветдесет стотни/ кв.м., от които чиста застроена площ 30,50 /тридесет цяло и петдесет стотни/ кв.м., състоящ се от: дневна с кухненска част и баня с тоалет, в сграда на ваканционен комплекс „Хилс енд Сити Комплекс", която сграда е в процес на строеж върху парцел, находящ се в землището на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, област Варна, местност „Ялнъз баа", представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №147044 /едно четири седем нула четири четири/, с площ от 1050 /хиляди и петдесет/ кв.м., с начин на трайно ползване: Ж.ищна територия, за продажна цена в размер на 15268 евро с включен ДДС. Съгласно чл. 2 от посоченият договор, продавачът се е задължил да продаде на купувача правото на строеж и да построи за своя сметка в срок до 30.06.2012 г. сградата на ваканционен комплекс „Хилс енд Сити Комплекс", находящ се в с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, област Варна и на апартамента в него, предмет на договора - апартамент-студио №2А. Съгласно чл. 2 от договора, продавачът се задължава да предаде владението на жилището на купувача, след като му бъде изплатена изцяло продажната цена и бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. В чл. 6 се посочва размерът на цената на Ж.ището - 15268 евро с включен ДДС, в която са включени цената за построяване на жилището, довършителните работи и придобиването на правото на строеж. Посочена е и схемата на плащане с размера на съответните вноски и срокове за заплащането им.

Твърди се, че купувачът е изпълнил задълженията си по договора и е изплатил всички вноски в посочените срокове, но жилището и до настоящия момент не е построено и ищецът не е влязъл във владение на същото.

Излага се, че съгласно чл. З, ал. 2 на предварителния договор купувачът трябва да придобие правото на строеж на жилището с нотариален акт, след заплащането на сумата по чл. 6, ал. З - преди заплащането на 100% от продажната цена на жилището, а продавачът има право да задържи владението на жилището до окончателното изплащане на дължимите суми. Той трябва да предаде владението на жилището на купувача единствено след като му бъде изплатена цялата продажна цена и бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочено е, че на 09.12.2011 г. е подписан нотариалния акт за продажбата на правото на строеж на недвижим имот - на жилището, а именно: нотариален акт № 68, том 5, рег. № 10615, дело № 781 от 2011 г. при Д. П. помощник-нотариус по заместване на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд-гр.Варна, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №214. В самият нотариален акт, в точка 3 е упоменато изрично, че за всички неуредени въпроси в нотариалния акт, остават в сила разпоредбите на предварителния договор № 9/2011 от 20.11.2011 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот.

Сочи се, че в действителност строителството, което е започнало тогава е останало до ден днешен на същия етап и към днешна дата не завършено, обекта не разполага нито с акт 15, нито с удостоверение за въвеждане в експлоатация, Ж.ището не е построено, а съответно купувача не е нито собственик, нито владелец на жилището, чиято продажна цена е платил напълно и в срок.

Твърди се, че предвид неизпълнението на задължението от страна на продавача за построяване и предаване на владението върху жилището и на основание чл. 16, ал. З, продавачът дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0,2 /нула цяло и два процента/ за всеки ден забава, калкулирана върху сумата на вече платените от купувача на продавача суми, но не повече от 10%  или понастоящем продавача дължи на ищеца неустойка в размер на 1527 евро, представляващи 10% от платената до момента сума в размер на 15268 евро.

Излага се, че тъй като строителството не е завършено и правото на строеж не е реализирано, което неизпълнение се дължи на причини, за които ответникът отговаря, за ищецът се поражда правото да развали договорите и да получи обратно всички заплатени от него суми.

Твърди, че на 19.09.2016 г. е отправена официална покана за доброволно изпълнение от страна на продавача за връщането в 7-дневен срок обратно и заплащането на всички платени до момента от купувача суми и неустойка върху тях, ведно с уведомление за развалянето на предварителния договор между страните и всички договорни отношения между тях. В посочения срок изисканата сума не е изплатена по доброволен начин на ищеца.Моли съда да постанови решение, с което развали договора за учредяване на право на строеж, поради неизпълнение на насрещно задължение за построяване и предаване в срок на посочения в нотариалния акт и в предварителния договор обект - жилище, както и на осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 15268 евро, представляваща платена цена по договора и сумата от 1527 евро, представляваща договорена неустойка в размер на 10% от общата сума.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, редовно уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подало писмен отговор. В първото по делото заседание оспорва иска, като твърди, че е изпълнил задължението си за прехвърляне на правото на строеж, като в договора липсва задължение за предаване на имота и въвеждането му в експлоатация. Сградата е завършена на повече от 75%.

Съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и се установява, че на 20.11.2011 година между „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, в качеството на продавач и изпълнител и „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, в качеството на купувач, е сключен предварителен договор № 9/2011 за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, находящ се във ваканционен комплекс „Хилс енд Сити Комплекс", по силата, на който „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД се е задължило да продаде на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД правото на строеж на обекта, индивидуализиран в чл. 2, ал. 2 от договора, както и да изгради същия обект за своя сметка като го предаде на ищеца напълно завършен след издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация срещу насрещното задължение на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД да заплати на „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД сумата в размер на 15268 евро с включен в нея ДДС, като в тази сума е включена цената за построяване на жилището, довършителните работи и придобиването на правото на строеж.

Видно от отбелязването в договора е, че към момента на сключване на договора вече е заплатена сумата от 1000 евро.

Съгласно договора „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД е следвало да заплати сума в размер на 7636 евро в деня на подписването на договора, но не по-късно от 15 календарни дни, считано от деня на заплащане на авансовото плащане, която сума е представлявала цената на правото на строеж, както и четири вноски, всяка от тях в размер на 1658 евро. Договорът е следвало да влезе в сила и да породи действие между страните от момента на заплащане на сумата от 7636 евро, което плащане е станало на 02.11.2011 г. В последствие на 12.01.2012 г. и на 12.04.2012 г. „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД е превело на „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД две суми по 1658 евро, а на 10.07.2012 г. са извършени два превода по 1658 евро, видно от платежните нареждания на л.18-32.

Установява се, че на 09.12.2011 г. между страните е сключен договор за прехвърляне на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 68, том 5, рег. № 10615, дело № 781/2011 г. на Д. П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Ж. Т., с район на действие РС – Варна, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 214, с който „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД е продало на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД правото на строеж върху обекта, който е предмет на предварителния договор.

Видно от представената покана /л.37/ е, че ищецът е уведомил ответника за развалянето на договора.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Милка Д. Атанасова, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че сградата е изградена в груб строеж със завършени покрив, монтирана дограма, топлоизолация и фасади и частично изпълнение на довършителните работи вътре в сградата. Изпълнени са вътрешните ВиК и електро инсталации, както и вътрешните мазилки и  шпакловки на част от жилищата. Стълбището в сградата е изградено в груб строеж. Положени са тръбите на външната канализация до пътя Варна – к.к. Албена, като е изградена пречиствателна станция за отпадни води в землището на с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, за която има съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Към момента сградата не може да бъде въведена в експлоатация, тъй като не е въведен трафопоста в експлоатация, както и няма разрешително за вливане на външната канализация на сградата в пречиствателната станция.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.55, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и предявен в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.92 ЗЗД.

Между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, находящ се във ваканционен комплекс „Хилс енд сий комплекс“ с дата 20.10.2011 година, по силата, на който ответникът, в качеството на продавач е поел задължението в срок до 30.06.2012 година да продаде на ищеца, в качеството му на купувач правото на строеж върху жилището, подробно описано в договора и да построи за своя сметка жилището, а ищецът, в качеството на купувач е поел задължението да заплати продажната цена, при условия, подробно посочени в договора.

Установява се от представените разписки, че ищецът има качеството изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си за плащане, поради което същия има правото да поиска договорът да бъде развален.

Възникналото между страните облигационно правоотношение по силата на сключения договор от 20.10.2011 година представлява сложен договор, съдържащ в себе си съществените елементи на два договора – предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище и договор за изработка, като предпоставките за разваляне на договора следва да се разглеждат в съвкупност, с оглед крайната цел на договора, а именно придобиване правото на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище. В тежест на продавача по този договор, именно с цел осъществяване предмета на договора е да изпълни задължението си да прехвърли правото на строеж до 30.06.2012 година на купувача, което той е изпълнил, като с изграждането на сградата в груб строеж правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху отделен самостоятелен обект в сградата. Съществено задължение по този договор обаче е изпълнението на задължението за изработка, обусловено от получаването на разрешение за ползване на сградата и въвеждането и в експлоатация. Едва с въвеждането на сградата в експлоатация може да се приеме, че продавачът е изправна страна по договора.

Развалянето на договора не е допустимо, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интересите на кредитора - чл.87, ал.4 ЗЗД.  Преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително следва да се извърши не с оглед субективното отношение на кредитора, а от обективните дадености /Така Постановление № 3/29.03.1973 год. на Пленума на ВС/. Прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД изисква преценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената  част от задължението при съобразяване вида на договора и характера на престацията /решение № 102/03.08.2010 год. на ВКС по т.д.№ 897/2009 год./

Съдът приема, че срокът 30.06.2012 година касае само задължението за прехвърляне правото на строеж, но не и построяването на сградата, който извод се налага при логическото и систематическо тълкуване на текста, както и предвид уговорките в договора в чл.6ал.6 и 7, касаещи срокове за заплащане на вноски за построяване на жилището, които са с падежи, съответно 31.07.2012 година и 31.10.2012 година.

Същевременно страните в чл.16, ал.4 от договора са посочили този срок в чл.2, ал.1 от договора -30.06.2012 година като срок за въвеждане на сградата в експлоатация като са дали допълнителен срок от 160 дни, след изтичането на който купувачът има право да с писмено уведомление да даде подходящ срок за довършване на сградата, който не може да бъде по-кратък от 60 дни или общо 220 дни.

Съдът, тълкувайки волята на страните приема, че същите са посочили краен срок, преди изтичането на който забавата не е основание за развалянето на договора, но след изтичането, на който купувачът има право да развали договора по правилото, че срокът кани длъжника и този срок към момента на отправяне на поканата е изтекъл. 

Същевременно, съдът отчита, че към момента на отправяне на поканата от купувача,  както и до приключване на устните състезания продавачът не е предложил изпълнение, а с оглед заключението на вещото лице, от което се установява, че сградата не може да бъде въведена в експлоатация, тъй като не е въведен трафопоста в експлоатация, както и няма разрешително за вливане на външната канализация на сградата в пречиствателната станция няма данни дали изпълнението е възможно в рамките на разумен срок. Горното обуславя извода, че продавачът е неизправна страна по договора.

От съществено значение за извода дали купувача има право да развали договора е отговорът на въпроса след като неизпълнението се дължи на действията на енергоразпределителното дружество и на ВиК може ли да се приеме, че неизпълнението се дължи на причина, за която кредиторът не отговаря или следва да се приеме, че кредиторът отговаря.

Това обаче не може да бъде квалифицирано като „непреодолима сила” по смисъла на чл. 12, ал. 2 от предварителния договор, доколкото при сключването на същия ответникът е бил наясно с това какви действия следва да бъдат извършени за окончателното завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, като е следвало да предприеме съответните организационни действия, за да изпълни задължението си в срок. С оглед на това ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД е било в състояние да прецени какво време приблизително е необходимо за завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация и да съобрази срока, в който е следвало да изпълни задълженията си по предварителния договор с това време. Несъвпадането на тази преценка с действителното фактическо положение не е основание за освобождаване на ответника от отговорност за неизпълнение.

Гореизложеното обуславя извода, че за ищеца е възникнало потестативното право да развали договора, което същият е сторил.

Развалянето на договора води като правна последица връщането на разменените престации по него, поради което продавачът дължи връщане на заплатената цена в размер на 15268 евро, а купувачът връщане на учреденото право на строеж, което може да бъде сторено единствено по съдебен ред, поради което предявените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за право на строеж, обективиран в НА 68/2011 година и искът по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за осъждане на дружеството продавач да заплати сумата от 15268 евро се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно разрешението, дадено с ТР 7/2013 година на ОСГТК на ВКС не се дължи неустойка за забава при разваляне на договора, като за да се присъди неустойка при разваляне на договора, същата следва да е изрично уговорена, поради което неоснователен се явява предявения иск за заплащане на неустойка в размер на 1527 евро, съгласно чл.16, ал.3 от договора. Видно от уговореното в чл. 16, ал. 3 от предварителния договор същата е уговорена като неустойка за забава, а именно, в случай, че ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД не спази срока за подписване на нотариален акт или не предаде владението върху обекта, дължи на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД неустойка в размер на 0,2% за всеки ден забава върху сумата на вече платените от купувача на продавача суми, но не повече от 10%. Искът следва да бъде отхвърлен.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено, в частта, с която са уважени исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД, а отменено, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.92 ЗЗД.

Направено е искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за направени такива от въззиваемата страна.

На въззивника „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД , с оглед направеното искане и представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 3200 лева и 200 лева за СТЕ следва да се присъди сумата от 220 лева, съразмерно на отхвърлената част на иска.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 94/12.02.2018 година по т.д.№ 1492/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, ЕИК 148049816, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, бл. 115, вх. 10, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя И. Н. Г. да заплати на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, ЕИК 201722445, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 8, вх. Б, ет. 2, и на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 1527 евро /хиляда петстотин двадесет и седем евро/, представляваща договорена неустойка в размер на 10% от общата сума, дължима съгласно чл. 16, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване над исковата молба – 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ иска на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, ЕИК 201722445, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 8, вх. Б, ет. 2 срещу „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, ЕИК 148049816, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, бл. 115, вх. 10, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя И. Н. Г. за заплащане на сумата от 1527 евро /хиляда петстотин двадесет и седем евро/, представляваща договорена неустойка в размер на 10% от общата сума, дължима съгласно чл. 16, ал. 3 от договора, на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 94/12.02.2018 година по т.д.№ 1492/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, ЕИК 201722445, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 8, вх. Б, ет. 2, представлявано от управителя Х. Ж. Ж. Л., гражданин на Република Белгия, срещу „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, ЕИК 148049816, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, бл. 115, вх. 10, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя И. Н. Г., договор за прехвърляне на право на строеж, сключен между „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, в качеството на прехвърлител, и „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, в качеството на приобретател, обективиран в нотариален акт № 68, том 5, рег. № 10615, дело № 781/2011 г. на Д. П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Ж. Т., с район на действие РС – Варна, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 214; осъдено е „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, ЕИК 148049816, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, бл. 115, вх. 10, ет. 1, ап. 3, да заплати на „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, ЕИК 201722445, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 8, вх. Б, ет. 2, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от 15268 евро /петнадесет хиляди двеста шестдесет и осем  евро/, представляваща платена цена по развален предварителен договор № 9/2011 от 20.11.2011 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, сумата от 2741,00 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и един лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТРЕЙД БЪЛГЕРИЯ 2011” ЕООД, ЕИК 201722445, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 8, вх. Б, ет. 2 да заплати на  „ЦВЕТЕЛИНА” ЕООД, ЕИК 148049816, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, бл. 115, вх. 10, ет. 1, ап. 3 сумата от 220 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: