РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  № 119 /13.05.2016 г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 277/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТР.

Образувано е по жалба на Б.А.Г. ***, в качеството му на съдружник в „КАРД ФОР Ю” ООД, с ЕИК 200226460, чрез адв. Ст. З. ***, срещу решение № 226/07.04.2016 г. на Варненския окръжен съд по т. д. № 405/2016 г., с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията № 20160310160633 от 12.03.2016 г. по заявление вх. № 20160310160633 за вписване на промени по партидата на дружеството – прекратяването на участието му като съдружник.

В жалбата се навеждат подробни аргументи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяната му и указване на длъжностното лице по регистрация да извърши исканото вписване.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема следното:

Предмет на настоящото производство е депозирана жалба срещу решение на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказ на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията.

Предмет на обжалване пред окръжния съд е отказ на длъжностно лице по регистрацията да впише заличаване на съдружника Б.А.Г.. Заявление с вх. № 20160310160633 е подадено от адв. З., като пълномощник на съдружника, чието заличаване се иска.

В производството по съдебна ревизия на откази по реда на чл. 24-25 от ЗТР, съдът не е обвързан от посочените от АВп основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена проверка на предпоставките по чл. 21 от ЗТР.

Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията както на валидното заявяване, така и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване. На основание чл. 21, т. 4 и т. 5 ТЗ длъжностното лице следва да провери прилагането на всички релевантни документи, вкл. и тяхното съответствие със закона.

            Търговският регистър към АВп е бил сезиран с искане за вписване на заличаването на съдружника Б.А.Г. от участието му в „КАРД ФОР Ю” ООД, с ЕИК 200226460, поради изтичане на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Действително представени са доказателства, че направеното писмено изявление за доброволно прекратяване на членственото правоотношение изхожда от съдружника и е достигнало до представляващия дружеството управител, на 11.06.2015 г., като е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ тримесечен срок, считано до датата на подаване на процесното заявление до ТР – 10.03.2016 г. Установява се още, че на 20.03.2012 г. е вписан в ТР към АВп запор върху притежаваните от съдружника дялове от търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК от кредитор на съдружника /Банка ДСК/ чрез съдебен изпълнител.

Съгласно чл. 21, т. 3 от ЗТР длъжностното лице задължително проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице. В случая липсва надлежна легитимация на заявителя в охранителното производство. В ТЗ не е предвидено напусналият с предизвестие съдружник /а и въобще съдружник/ да може сам да поиска вписване в търговския регистър на заличаването му като съдружник в дружеството. Това може да стори само търговецът чрез своя управител, респективно – упълномощен от последния адвокат, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗТР.

При липсата на което и да е от предвидените в чл. 21 от ЗТР изисквания, ДЛР постановява отказ – чл. 24, ал. 1 от ЗТР. С оглед на изложеното, отказът на длъжностното лице по регистрация и потвърждаващото го решение на Варненския окръжен съд са правилни, като в този случай апелативният съд не следва да разглежда останалите поставени в жалбата въпроси, доколкото евентуалната им основателност няма да доведе до различен от достигнатия правен извод.

Независимо от това само за пълнота на съдебния акт, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да посочи и следното:

С нормата на чл. 517 от ГПК се създава ново основание за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност, а именно – по решение на окръжния съд по седалище на дружеството по иск на овластения взискател да иска прекратяването му. Имуществените последици от това прекратяване са аналогични на тези при прекратяването на участието на съдружника в дружеството (чл. 125, ал. 3 от ТЗ). Правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния дял на съдружника – длъжник, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, конкурира с правото на съдружника да претендира равностойността на дружествения дял, респ. на ликвидационен дял при прекратяване на членството или на дружеството на основанията по чл. 125, ал. 1 от ТЗ. Именно за да гарантира възможността на кредиторите на съдружника – длъжник да предизвикат прекратяването на дружеството, за да се удовлетворят от ликвидационния дял на длъжника, което право да не бъде парирано от инициираното от длъжника прекратяване на членствените правоотношения, законодателят е предвидил запора върху дела на съдружника в търговското дружество. Забраната за разпореждане с дела на съдружника, след вписването на запора, е насочена към разпоредителните действия на съдружника. Забраната към съдружника - длъжник обхваща и забраната да се въздейства върху членствените правоотношения (Решение № 835 от 28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/2006 г., I т. о., докладчик председателят Л.И.), поради което и на това основание правилно е отказано вписването на исканата промяна.

Дори и да не се споделят изводите на настоящия състав, че не е настъпила промяна в членственствения състав на дружеството вследствие на доброволното напускане на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, то съществуват и други основания за отказ от вписване на исканата промяна. Това е така доколкото при заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците, регистърният орган е длъжен служебно да следи за съдбата на освободените дялове /преди въвеждане на новата уредба със ЗТР, това служебно задължение е било осъществявано от съда – р. № 230/1995г. по ф. д. №21/95г., ВС, 5 г.о./. Горното задължение произтича от необходимостта за защита на дружествения капитал и запазване на неговото покритие. Дружеството разполага със следните алтернативни права – да намали капитала; оставащият съдружник да поеме освободените дялове или същите да бъдат изкупени от трето лице. Търговскят закон не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни, непоети дялове. Именно поради императивната необходимост за уреждане на посочените последици, законодателят е поставил изискването прекратяването на членственото правоотношение с едностранно предизвестие да се заявява единствено от действащия управител на дружеството, но не и от заинтересования напуснал съдружник.

Към заявлението не са представени и доказателства за съдбата на освободените дялове, собственост на напусналия съдружник. Заявителят не е спазил и изискването на чл. 119, ал. 4 от ТЗ за представяне на препис от дружествения договор, съдържащ направените изменения, заверен от органа, представляващ дружеството. Нормата на чл. 119, ал. 4 от ТЗ има изричен характер и изключения в приложението й не са предвидени.

Предвид всичко гореизложено и при съвпадане на крайния извод на настоящата инстанция с извода на окръжния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 226/07.04.2016 г. на Варненския окръжен съд по т. д. № 405/2016 г., с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията № 20160310160633/12.03.2016 г. по заявление вх. № 20160310160633 за вписване на промени по партидата на „КАРД ФОР Ю” ООД – гр. Варна, с ЕИК 200226460, представляващи заличаване на съдружника Б.А.Г..

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    

   2.