Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №160

 

Гр.Варна, 11.07.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети юни през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                          

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 277 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „Армеец“ АД със седалище гр.София срещу решение № 153 от 02.03.2017г. по търг.дело № 960/16г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Ц.Т.Г. *** обезщетение за неимуществени вреди за понесени болки и страдания в резултат на настъпило на 06.12.2014г. в гр.Варна пътно-транспортно произшествие, за разликата над 12 000лв. до присъдените 47 500лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането.

В жалбата се твърди че решението в обжалваната му част е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди че първоинстанционният съд не е взел предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и направените от него с отговора на исковата молба възражения.

Твърди че по делото е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Твърди че настъпилите травматични увреждания са резултат от неупотребата на предпазен колан. Твърди че не са налице увреждания, които да бъдат резултат от поставен предпазен колан, а счупването на пателата е именно от свободното падане на тялото от инерционните сили на удара и контакт с арматурното табло на автомобила.

На следващо място твърди, че по делото са събрани доказателства, установяващи че при извършените контролни прегледи е констатирано подобрение и нормално, предвид възрастта на ищеца възстановяване на травмата, като още на първия месец след настъпване на събитието ищецът се е предвижвам само с една патерица, а 11 месеца след извършената операция липсват съществени оплаквания. Твърди че по делото са останали недоказани претенциите за причинена от пътно-транспортното произшествие хипертония, за изброените в исковата молба психични и психологични пристъпи и сривове. Твърди че от гласните доказателствата по делото се установява датиране на хипертонично заболяване, предхождащо произшествието, а в съдебно-медицинската експертиза се сочи, че генезисът на вестибуларните проблеми е именно в хипертоничното заболяване. Твърди че не е доказана причинно-следствената връзка между паническия страх от тълпи и травматичните увреждания. Твърди че установените от експерта тревожност и ограниченост на контактите, страх при вида на приближаващ автомобил са симптоми на разстройства, различни от твърдения панически страх от тълпи.

Излага, че по делото е останало недоказано и загубата на възможност да работи и да изкарва необходимите за издръжка на него и семейството му средства. Твърди че още при настъпване на пътно-транспортното произшествие ищецът е бил навършил пенсионна възраст, както и че той по собствено желание е прекратил правоотношенията по договора за преподавателска дейност.

Твърди че съобразно събраните по делото доказателства определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, не съответстват на реално претърпените от ищеца вреди и не са съобразени със задължителната съдебна практика за сходни случаи за същия период.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което предявения срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 12 000лв. Моли в съответствие с присъдения размер да присъди и направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна Ц.Т.Г. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са  искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Ц.Т.Г. *** срещу ЗАД „Армеец” АД за обезщетения за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на травматични увреждания и негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, претърпени в резултат от пътно-транспортно произшествие на 06.12.2014г., причинено виновно от Ж М К, при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законни лихви от датата на произшествието. Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати имуществени вреди и неимуществени вреди до размера на сумата 12 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Не е спорна пред въззивна инстанция установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

С решение, постановено по реда на чл.78а  от НК № 102 от 27.01.2016г. по НАХД № 5186/15г. на Варненския РС, Ж М Ке признат за виновен в това, че на 06.12.2014г. в гр.Варна, на бул.“Христо Ботев“, кръстовището с ул.“Кракра“ при управление на МПС – лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ Х ХХХХ ХХпри завиване наляво за навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, нарушил правилата за движението по пътищата – чл.37 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ц.Т.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за период около 2.5 – 3 месеца, обусловено от счупване капачето на дясното коляно, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.Б предл.2 във връзка с чл.342 ал.1 от НК.

Не е спорно, че между ЗАД „Армеец” и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от К вреди при управлението на лекия автомобил.

Не е спорно плащането след постановяване на първоинстанционното решение от застрахователя на пострадалия на сумата 12 000лв. съобразно влязлата в сила част от първоинстанционното решение.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото епикризи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалият Г. е получил счупване на дясното колянно капаче. Лечението е било оперативно – фиксация на костните фрагменти с метал с последваща гипсова имобилизация за 45 дена, както и физиотерапия и рехабилитация за възстановяване обема на ставата и тонизиране на мускулатурата. Посочено е от експерта, че счупването на колянно капаче е предизвикано от много силни болки, усилващи се при всеки опит за движения в ставата, както и че след операцията и обездвижването на крайника болките намаляват до поносими. Обяснено е от експерта, че въпреки оперативната намеса, функционалната годност на коляното на пострадалия не е възстановена, поради което и той не може дълго време да върви пеша или да стои прав. Установено е от експерта че към момента има ограничение на движението, тъй като разгъването не е напълно. Посочено е от експерта, че с оглед вида на претърпяната травма и възрастта на пострадалия след свалянето на гипса пациента следва да ходи с патерици почти до шестия месец.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че въззиваемият Г. непосредствено след инцидента е развил остра стресова реакция, а към момента е редуцирана тревожността. Към момента в поведението му доминират страхови изживявания, отбягващо поведение и  емоционална лабилност. Експерта сочи, че Г. не е успял пълноценно да преработи събитието, налице са данни за тревожност, ретроспективни спомени и други симптоми, свързани с преживяното.Продължителното въздействие на психотравмиращите фактори, свързани с физическите увреждания и провежданото лечение водят до формирането на трайна личностова промяна по органичен тип. Посочено е от експерта, че макар и да компенсира с базисните си личностови особености, Г. е със значително ограничено социално функциониране. 

От показанията на разпитаните от първоинстанционният съд свидетели М П Г и В Ц Г., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК, съдът приема за установено че след инцидента е налице огромна промяна в поведението  и живота на Г.. След катастрофата Г. е останал пет дена в болницата, а след това е бил напълно обездвижен дълго време. До средата на м.февруари 2015г. е бил с ортеза от бедрото до глезена, което е наложило да бъде на легло и обслужван за ежедневните си потребности от друг човек. След махането на ортезата е започнал да се предвижва с помощта на две патерици, а от началото на м.август с една патерица. До инцидента, макар и пенсионер е бил преподавател в ТУ – Варна, но не е могъл да довърши първия семестър. В резултат на настъпилите травматични увреждания, претърпяните болки и неудобства от невъзможността сам да се обслужва са настъпили и промени в неговото поведение – станал е затворен, ограничил е социалните си контакти, бил е тревожен и стресиран, чувствал се е в тежест на близките си.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд определя сумата 42 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от Цанков емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота му в резултат на претърпяното на 06.12.2014г. пътно-транспортно произшествие. Въззивният съд намира че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде общо и да обхване всички, претърпени от пострадалия Г. болки, страдания, неудобства, страхове, както от травматичните увреждания, така и от тяхното отразяване в психичното му състояние и промени в личността на емоционално и личностово ниво.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалия Ц.Т.Г., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият Г. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

Не е спорно, че пострадалият Г. е пътувал в качеството си на пътник на предната дясна седалка лек автомобил „Фолксваген Венто“. Лекият автомобил, производство 1992г. е фабрично оборудван на предните седалки с 3 – точкови инерционни предпазни колани. От заключението на приетата от първата инстанция съдебно-автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло, и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, се установява, че функцията на 3 – точковия предпазен колан е да противодейства на породените при пътно-транспортно произшествие инерционни сили като задържа тялото /торса/ на пътника към седалката /облегалката/ на автомобила и по този начин го предпазва от по-големи наранявания /по-специално главата му от удар в таблото на автомобила/. Коланът обаче не го предпазва от странични движения на тялото и главата в зависимост от механизма на удара и направлението на породилите се от него сили, както и не предпазва крайниците на пътника, чието движение е свободно и не се ограничава от колана. От експерта е направен извод с голяма степен на вероятност, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Липсата на описани в медицинската документация наранявания по гръдния кош – характерни травми, породени от предпазния колан е обяснена от експерта с по-ниската сила на удара. Ако е бил без поставен обезопазителен колан, вероятно пострадалият би получил много по-големи наранявания включително и по-главата от удара в арматурното табло на автомобила. Получената от пострадалия травма е вследствие на удар на коляното в зоната на арматурното табло, доколкото 3 – точковия колан не може да предпази крайника, защото няма такава функция.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване.

С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от въззиваемия Г. неимуществени вреди – болки и страдания, претенцията му е доказана и основателна до размера на сумата 42 000лв. Поради което и обжалваното решение в частта му с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено за разликата от 42 000лв. до 47 500лв., като искът за тази разлика следва да бъде отхвърлен. Решението в останалата обжалвана част от 12 000лв. до 42 000лв. следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и съразмерно отхвърлената част от исковете от въззивната инстанция следва да бъде изменено решението на първоинстанционния съд и в частта му за присъдените разноски. Дължимите в полза на ищеца разноски за първа инстанция са в размер на 1 858.94лв., поради което и решението в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати направените по делото разноски за разликата над 1 858.94лв. до присъдените 2 100лв. следва да бъде отменено. Дължимите в полза на застрахователното дружество разноски за първа инстанция са в размер на 265.97лв., поради което и въззиваемият Г. следва да бъде осъден да ги заплати.

За въззивна инстанция с оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени както следва: в полза на ищеца Г. – сумата 1 379.37лв., представляваща адвокатско възнаграждение и в полза на застрахователното дружество сумите 82.21лв., представляваща държавна такса и 52.11лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено от съда съобразно изхода на спора и в размерите по чл.25 т.1 и т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ на основание чл.73 ал.8 от ГПК.

С оглед промяната в уважената част от исковете и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и в частта му с която застрахователното дружество е осъдено да заплати дължимите по делото държавни такси и заплатени от бюджета на съда суми за разликата над 1 873.57лв. до присъдените общо 2 116.53лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 153 от 02.03.2017г. по търг.дело № 960/16г. по описа на Варненски ОС в частите му, с които ЗАД „Армеец” със седалище гр.София е осъдено да заплати на Ц.Т.Г. ***

разликата над 42 000лв. до 47 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания причинени от телесни повреди – счупване на капачето на дясно коляно и от негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, получени в резултат на  пътно-транспортно произшествие от 06.12.2014г., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 06.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението и

за разликата над 1 858.94лв. до 2 100лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение,

както и в частта на решението, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда дължими държавни такси и разноски за разликата над 1 873.57лв. до 2 116.53лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Т.Г. *** срещу ЗАД „Армеец” със седалище гр.София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки, страдания и негативни психически преживявания и състояние  на емоционален стрес, получени в резултат на  пътно-транспортно произшествие от 06.12.2014г., причинено виновно от Ж М К, като водач на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ В 1695 РР, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗАД „Армеец” АД за разликата над 42 000лв. до 47 500лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 153 от 02.03.2017г. по търг.дело № 960/16г. по описа на Варненски ОС в частите му, с които ЗАД „Армеец” със седалище гр.София е осъдено да заплати на Ц.Т.Г. *** сумата 42 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания причинени от телесни повреди – счупване на капачето на дясно коляно и от негативни психически преживявания и състояние  на емоционален стрес, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 06.12.2014г., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 06.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, в частта му, с която са присъдени разноски до размера на сумата 1 858.94лв. до 2 100лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и в частта на решението, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда дължими държавни такси и разноски до размера на 1 873.57лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, ЕИК 121076907 да заплати на Ц.Т.Г. ***, ЕГН **********, сумата 1 379.37лв. /хиляда триста седемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА Ц.Т.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Армеец” със седалище гр.София, ЕИК 121076907, сумата 265.97лв. /двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски за първа инстанция, сумата 82.21лв. /осемдесет и два лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски и сумата 52.11лв. /петдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: