Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   219/23.07. 2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                  търговско   отделение

на  двадесет и пети юни                                            Година 2014

  в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян                                                          ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                   А.Братанова

    при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  278   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс” АД, гр.София, ул.”Лавеле” № 19, представлявано от Стоян Станимиров Проданов против решение № 261/13.03.2014г. на Варненския окръжен съд, ТО, І състав, постановено по т.д. № 765/2013г. в частта, с която са уважени исковите претенции. С уточнителна молба  от 08.05.2014г. – л.16, въззивникът  прецизира подадената от него жалба, в смисъл, че решението се обжалва в цялост, тъй като всички претенции на ищците за имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски са уважени изцяло.  Поради недоказаност на валидно застрахователно правоотношение счита исковете за имуществени и неимуществени вреди за изцяло неоснователни.

Уточнено е и искането пред въззивния съд – л.17 : да отмени решението в частта, с която дружеството е осъдена да заплати застрахователно обезщетение на ищцата, както следва : 35 000лв неимуществени вреди; 5 751,95лв законова лихва върху главницата от 35 000лв, за периода от 06.09.2011г. до 23.04.2013г.;  законова лихва от датата на исковата молба до окончателното изпълнение  върху главницата от 35 000лв; 714,60лв имуществени вреди в следствие на ПТП от 06.09.2011г.; 112,56лв законова лихва за забава върху сумата от 714,60лв, за периода от 13.10.2011г. до 23.04.2013г.; законовата лихва от датата на исковата молба до окончателното изпълнение върху сумата от 714,60лв или евентуално да намали посочените суми, ведно със законовите последици, като отмени решението в частта за присъдените на ищцата и съда съдебни разноски. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с  правно основание чл.226 КЗ.

 Ищцата К.Ф.Ж.,*** претендира от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, гр. София заплащане на застрахователно обезщетение, както следва :

- 35 000 лв.  общ претендиран размер за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 06.09.2011г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Ланчия Дедра” с ДК №А 15 81 КХ, Любомир Маринов Николов от с. Кърнаре, обл. Пловдив, при действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №11160213319 от 2011г., със срок на действие от 20.07.2011г. до 20.07.2012г., издадена от ЗД „Бул Инс” АД;

-  5 751,95 лв. -  общ размер на дължимото обезщетение за забава от датата на увреждането - 06.09.2011г. до датата на подаване на исковата молба  - 23.04.2013г.;

      - за заплащане на законната лихва върху главницата 35 000 лв. от  датата на подаване на исковата молба - 23.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението;

        -  714,60 лв  обезщетение за  имуществени вреди, претърпени в резултат  на същото ПТП от  06.09.2011г. в гр. Варна;

-  112,56 лв, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 714,60 лв., за периода от 13.10.2011г. до датата на подаване на исковата молба - 23.04.2013г. както и

- обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 714,60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба  - 23.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по делото разноски.

Съгласно чл.269 ГПК вр. т.1 от ТР  № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК  дължимата от въззивния съд проверка на правилността на обжалвания  съдебен акт следва да бъде ограничена единствено до наведените от страните доводи във въззивната жалба. В процесния случай те се свеждат до липсата на валидно застрахователно

 

 правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, до неправилно прилагане на критериите за справедливо обезщетяване по чл.52 ЗЗД и до възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

По възражението за липсата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” съдът намира следното : Възражението е направено в законоустановения за това преклузивен срок – в отговора на исковата молба и се свежда до твърдения за липсата на договор с платени по него застрахователни премии и сключен от лице без застрахователен интерес.

Служебно установеният от първоинстанционния съд факт чрез справка в сайта на Гаранционния фонд за наличието на активна застраховка „Гражданска отговорност”  към момента на извършване на процесното ПТП – 06.09.2011г. за л.а. „Ланчия Дедра” с ДК №А 15 81 КХ, с номер на полицата Б11160213319, с начална дата на покритие 21.07.2011г. и крайна дата на покритие 20.07.2012г., прекратена на 04.11.2011г. не се оспорва от страните. Не се оспорва и факта, че съдът правилно е процедирал, като с нарочно определение, постановено по реда на чл.374, както и в направения в първото по делото заседание доклад е указал на страните, че наличието на варидна застраховка „ГО” за процесния автомобил и за процесния период е установена от сайта на „Гаранционния фонд”, каквито са указанията на касационната инстанция, дадени по реда на чл.290 ГПК и задължителни за по-долните инстанции, в решение № 274/13.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 1514/2010г. , ІІ г.о. Въззивникът оспорва, че този факт е от категорията на визираните в чл.155 ГПК.

Съгласно чл.292 от КЗ Информационният център към Гаранционния фонд съдържа  данни от договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно номер на застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство. След като в сайта на Гаранционния фонд процесната полица е отразена с посочените по –горе характеристики и след като ответното дружество е било задължено по реда на чл.190 ал.1 ГПК да представи в оригинал или в заверен препис застрахователна полица №11160213319 от 2011г., а не е изпълнил задължението си, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.161 ГПК, като е приел за доказан факта за наличието на  валидна към датата на ПТП - 06.09.2011г. застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №11160213319 с водач Любомир Маринов Николов от с. Кърнаре, обл. Пловдив.

По възражението за неправилно приложение на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД :

Досежно размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В А и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, постановени по реда на чл.290 ГПК.

В процесния случай преди всичко на изследване подлежат получените от ищцата в резултат на ПТП травматични увреждания, изразяващи се в черепно - мозъчна травма: контузно разкъсна рана в дясна челна област, кръвонасядане в дясна слепоочна област и дясна ушна мида, контузно разкъсна рана под дясна ушна мида, лека степен на контузия на мозъка; лицева травма: частично счупване на корона на първи долен десен резец, счупване на 2/3 от короната на първи долен ляв резец с откриване на зъбна пулпа и 1/3 от короната на втори ляв резец на долна челюст, оток и кръвоносядане на долна устна; травма на тялото: обширно кръвонасядане в лява кръстна област и ляв хълбок; травма на горни и долни крайници: ожулвания и кръвонасядания, контузно разкъсна рана по лява ръка, обширни кръвонасядания по ляво бедро ляво коляно и лява подбедрица. Последиците от ЧМТ са отзвучали за 1-3 месеца,  ожулванията и кръвонасяданията – в рамките на две-три седмици. Възстановяването на счупените зъби изисква специализирано лечение, свързано с болкови усещания, а белега в областта на челото е  възможно да бъде заличен единствено чрез операция. Понастоящем здравословното състояние на ищцата е добро.

Според свидетелските показания претърпените от ищцата болки и страдания  са били силни и дълготрайни, приемала е много болкоуспокояващи лекарства. И в болницата, и след изписването й тя не е можела да се грижи сама за себе си, нождаела се е от постоянна чужда помощ. Заради болките по тялото и силния световъртеж дълго време прекарала на легло.

Установени са по делото и психическите травми на ищцата. Съгласно свидетелските показания след злополуката тя променила поведението си, станала изнервена, разсеяна, нестабилна, плачела често, не  искала да излиза никъде, страняла от приятелите си. За да прикрие белега на челото си променила прическата си. Страхът от пътуване с МПС останал и до днес, притеснявала се, че нещо лошо ще се случи, изпадала в паника. Особено силно в негативно отношение й се отразил факта,че поради претърпяното ПТП и получените увреждания  се провалила мечтата й  да започне обучение в Испания.

При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, съобразно задължителната практика на ВКС, отчитайки и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които  са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица за периода до 1.01.2010 г., като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР КЗ и чл.266 КЗ. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Що се касае до цитираната във въззивната жалба казуална практика на ВКС при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че при всеки конкретен казус следва да се изхожда от фактическата установеност по делото, преценена съобразно установените в практиката критерии, поради което размерът на обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде съизмерван с цитираните решения.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и настоящият състав намира за неоснователно, предвид заключението на СМЕ и събраните в тази насока свидетелски показания.

С оглед на горното съдът определя обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 35 000лв. Предвид уважаването на главната искова претенция следва да бъде уважена в пълен размер и акцесорната такава за мораторни лихви.

Предвид изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, настоящият състав изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съдебен акт  и ги прави част от настоящото съдебно решение, на осн.чл.272 ГПК.

        На осн.чл.78 ГПК на въззиваемата страна се присъждат разноски за тази инстанция в размер на 1 850лв, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата.

        Водим от горното, съдът

 

Р     Е       Ш      И       :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 261/13.03.2014г. на Варненския окръжен съд, ТО, І състав, постановено по т.д. № 765/2013г.

        ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, гр.София, ул.”Лавеле” № 19, представлявано от Стоян Станимиров Проданов да заплати на К.Ф.Ж., ЕГН **********,*** сумата от 1 850лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

        Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.