О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                

 427

 

                 гр.Варна, 23.06.2014г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М* Х*

    ЧЛЕНОВЕ:В* П.

                         К* Г*

 

като разгледа  докладваното от съдия К* Г* ч.т.д. № 279 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   

    Производството е по повод на частна жалба от „Р* Б* И*” ГМБХ, дружество , учредено в Германия, със сед. и адрес на управление 59439 Холцвикеде, Ренус Платц 1, вписано в ТР В към Районен съд Хам, чрез пълномощника адв.А., против определение № 1001/10.03.2014г. по т.д. № 746/13г. на ВОС в частта, с която е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за прекратяване на производството по делото по отношение на него, поради неподведомственост на спора пред български съд.

    В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита , че компетентен да разгледа спора по евентуалния иск срещу него е немски съд , а не българския. Като приложение следва да намерят правилата на Регламент № 44/2001г. и Регламент № 593/2008г. От значение е естеството на дължимата от него престация по процесното споразумение от 07.10.2010г. И след като то е поето задължение за вземане на определени решения от търговско дружество, то приложимото право към този договор е немското, предвид обичайното местопребиваване на частния жалбоподател, т.е. седалището му. По мястото на седалището се формира и волята на търговското дружество. Моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което се прекрати производството по евентуалния иск като неподведомствено на български съд.

    Не е постъпил писмен отговор от ответника Г.М. по частната жалба.

    ВнАС прецени следното:

    Производството пред ВОС е по повод на главен иск от Г.М. против „Р* П* Л* Б*” ООД , сед. гр. Варна за заплащане на сумата от 107 570,65 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за управление от 01.08.2008г. за периода 22.04.2010г.-22.03.2011г. и сумата от 9 429,35лв. – обезщетение за вреди от забава в плащане на дължимо възнаграждение по договор за управление. При условията на евентуалност са предявени искове от Г. М* за същите суми срещу ответника „Р* Б* И*” ГМБХ.

    По отношение на евентуалния ответник навежда като основание за възникване на задължение за заплащане на претендираните суми по споразумение от 07.10.2010г. Същото е подписано от „Р* Б* И*” ГМБХ като съдружник в „Р* П* Л* Б*” ООД и от Г. М*. Навеждат се твърдения по исковата молба , че с това споразумение мажоритарният собственик в „Р* П* Л* Б*” ООД - „Р* Б* И*” ГМБХ  е поело задължение да гарантира изплащането на мениджърско възнаграждение на ищеца. Твърди се , че германското ЮЛ е поело задължение при неизплащане на възнаграждение от българското търговско дружество да стори това вместо него.

    По направеното в срок възражение за неподсъдност на спора по евентуалния иск настоящата инстанция намира следното:

    Доколкото страните по този иск са български гражданин и германско ЮЛ , намира че приложение при определяне на международната подсъдност на спора намира правото на ЕС и в частност – Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността , признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

    Определящо в случая е правилото на чл.6, ал.1 от цитирания регламент. Касае се до хипотеза на множество ответници, поради евентуално съединяване на искове. Предвид наведените твърдения по исковата молба относно основанията за възникване на задълженията за всеки един ответник – договор за управление по главния иск и допълнително споразумение, което обезпечава изпълнение на задължение по договора за управление – по евентуалния иск, се налага извод за наличие на тясна връзка между исковете срещу ответниците. Тъй като главният иск е срещу ЮЛ със седалище в Р България , то и българският съд е компетентен да разгледа спора по двата съединени иска.

    Отделно от това съдът намира, че следва да се изложат мотиви относно несподеляне становището на частния жалбоподател за приложимост на Регламент № /ЕО/ № 593/2008г. на Европейския парламент и на Съвета  от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения / Рим І / по отношение на релевантния за настоящия спор въпрос дали българският съд е компетентен да разгледа делото по евентуалния иск срещу ответник чуждестранно ЮЛ. Регламент № 44/2001г. урежда процесуални проблеми и се явява специален по отношение на въпроса за компетентността, поради което и правилата на Раздел 2 от същия намират приложение , вкл. и относно начина на определяне мястото на изпълнение на спорното задължение , пред тези по  Регламент № 593/2008г., регламентиращи приложимото към спора материално право.

    Доколкото наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и неговия петитум очертават спорното правоотношение, в т.ч. и спорното задължение, изхождайки от конкретната искова молба, съдът намира, че мястото на изпълнението на твърдяното парично задължение е на територията на Р България. Следователно и на осн. чл.5, ал.1 от Регламент № 44/2001г. отново българския съд е компетентен да се произнесе по спора, с който е сезиран по евентуалния иск. Проверка дали действително е възникнало такова задължение за евентуалния ответник – германско ЮЛ ще се извърши по съществото на спора с окончателния съдебен акт – решение. Само за изчерпателност следва да се посочи , че дори и да се касае до изпълнение или не на задължение за вземане на решение, според чл.2, ал.1 от процесното споразумение от 07.10.2010г. се визира вземане на такова от Общото събрание на съдружниците в „Р* П* Л* Б*” ООД. Т.е. на българско ЮЛ и вземането на такова решение за изплащане на възнаграждение на управителя му следва да се осъществи по логика на частния жалбоподател по седалището му – т.е. в Р България.

    Предвид което обжалваното определение следва да се потвърди.

    Водим от горното , съдът

 

              О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА определение № № 1001/10.03.2014г. по т.д. № 746/13г. на ВОС в частта, с която е отхвърлена молбата на „Р* Б* И*” ГМБХ, дружество , учредено в Германия, със сед. и адрес на управление 59439 Холцвикеде, Ренус Платц 1, вписано в ТР В към Районен съд Хам,  за прекратяване на производството по делото по отношение на него, поради неподведомственост на спора пред български съд.

    Определението не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: