ОПРЕДЕЛЕНИЕ№430

 

Гр.Варна, 14.07.2017

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                          

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 279 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Ченсфилд – 55“ ЕООД със седалище с.Кичево, община Аксаково срещу определение № 1328 от 04.05.2017г. по търг.дело № 271/17г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Твърди че исковата молба отговоря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК и съдържа достатъчно ясно изложение на обстоятелствата, както и посочване на искането. Твърди че основание за връщане на исковата молба е само ако предявените искове са недопустими, каквато недопустимост не е налице. Твърди че дадените от съда указания никога не са имали конкретика, а са били абстрактни и общи, отнасящи се до фактическите твърдения. Сочи че съдът не може да указва на ищеца какво да твърди.

Оспорва извода на съда относно недопустимост на предявения от него първи иск. Излага че предявеният от него срещу ответниците установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ГФО за 2012г., обявен по партидата на дружеството въз основа на заявление образец Г2 № 20130701195053, и приложените към заявлението протокол от 23.03.2013г. за приемане на ГФО и декларация за истинността, са неистински и неавтентични документи, които не са подписани, съставени и представени от ищеца, а от ответника Ц. е допустим. Твърди че интересът му от иска, произтича от необходимостта да отрече доказателствената стойност на обявените в ТР документи, на които ответниците могат да се позоват.

По отношение на втория предявен иск твърди че същия е допустим. Твърди че съдът е възприел погрешно фактическите твърдения в исковата молба. Сочи че никога не е твърдял че плащане не съществува. Твърдението му е че не съществува основание на това плащане, тъй като първият ответник Ц. е съставил неистински документи – договори и фактури, описани подробно в обстоятелствената част на исковата молба и приложени като доказателства по делото. Твърди че парите са получи от първия ответник, а вторият ответник е използван само като средство за получаване на плащането. Сочи че е изложил и поддържа, че вредата произтича от създаването на неистински документи. Твърди че деликвентите са двамата ответник, предвид, че към датата на извършването първият ответник е представлявал втория, поради което и на основание чл.53 от ЗЗД иска солидарното им осъждане. Твърди че претърпяните вреди са описани в исковата молба и те са всичко дадено по неистинските документи – сумата 170 100лв.

По отношение на третия иск сочи, че същият е предявен в отношение на евентуалност на втория. Сочи че неговото твърдение е че сумата от 170 100лв. е получена от първия ответник. Твърди че по иск с правно основание чл.55 от ЗЗД ищецът следва да твърди получаване на суми от ответника без основание, а ответникът по иска следва да докаже основанието за получаване на сумата. Оспорва извода на съда, че не са въведени конкретни обстоятелства за симулативност на сделките, като твърди в нито едно указание на съда няма указания в този смисъл. Сочи че въведените от него твърдения са в резултат на указания на съда във връзка с поставения въпрос за солидарността.

По отношение на четвъртия иск твърди че същият е допустим, като твърденията му са че вредите произтичат както от неизпълнение на договора, така и от непозволено увреждане и в исковата молба ясно са изложени фактите, от които произтича искането.

Размяна на книжа на основание чл.130 изр.второ от ГПК не е извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 271/17г. по описа на ВОС е образувано по предявени от „Ченсфилд – 55“ ЕООД срещу Ц.К.Ц. и „Хоумър“ ЕООД обективно и субективно, кумулативно и евентуално, съединени искове. С две определения №№ 850 от 20.03.2017г. и 1051 от 05.04.2017г. съдът е дал указания на ищеца да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, като в срок от ищеца са подавани молби в изпълнение на указанията. С обжалваното определение № 1328 от 04.05.2017г. съдът е прекратил производството по делото, като е изложил мотиви, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, като по отношение на първия иск е изложил и мотиви за недопустимост на предявения иск.

Изискванията към редовността на исковата молба са посочени в чл.127 от ГПК, като задължителното и съдържание, съобразно чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК е изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането. Даването на правна квалификация на предявените искове е задължение на съда.

По всеки от исковете, въззивният съд намира следното:

Първият предявен иск е установителен иск за приемане на установено че посочени три частни свидетелстващи документа – ГФО за 2012г., обявен по партидата на дружеството, и приложени към заявлението протокол от 23.03.2013г. за приемане на ГФО и декларация за истинността на обстоятелствата са неистински и неавтентични документи, които не подписани, съставени и представени от ищеца. Интересът си от иска ищецът обосновава с целта да отрече доказателствената стойност на обстоятелствата, обявени в търговския регистър, на които ответниците могат да се позоват. Сочи и вече изложени мотиви на съда по друго водено между страните дело /т.дело № 177/15г./, в който аргумент на съда за отхвърляне на иска е и обстоятелството, че резултатът е приет от ищеца с подписването на ГФО и приемането му.

На основание чл.124 ал.4 от ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинност на един документ.

Съобразно разрешението дадено в тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012г. по тълк.дело № 5/12г. на ОСГТК на ВКС е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по  чл.124 ал.4 изр.първо от ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193 ал.1 от ГПК. С оглед обстоятелството, че с исковата молба не е предявен само установителен иск по чл.124 ал.4 от ГПК, а ведно с него са предявени и други искове, съдът намира че в случая разрешението на тълкувателното решение не може да намери приложение.

С исковата молба и уточненията към нея няма твърдения за иск по реда на чл.29 от ЗТР, поради което и изискване по отношение на страните няма. Целта на предявения иск е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документите, представени със заявлението за обявяване на ГФО, а именно тяхната формалната доказателствена сила на подписани частни свидетелстващи документи и спорът за тяхната истинност да бъде разрешен със сила на присъдено нещо между страните по делото.

Вторият иск, кумулативно предявен с първия, е иск за непозволено увреждане. Искът е допустим. Изложени са твърдения за извършване на действия от страна на първия ответник Ц., лично и като представляващ втория ответник, описани в исковата молба и повторени в молбата от 30.03.2017г., от които са причинени вредите, свързани със съставянето на неистински и неавтентични документи. По отношение на претърпените вреди с молбата от 30.03.2017г. е внесена неяснота, но същата е отстранена с молбата от 19.04.2017г., като претърпяната вреда е уточнена като получената от ответниците сума в размер на 170 100лв. въз основа на съставените от Ц. неистински документи. Посочено е от къде произтича солидарността между двата ответници.

Третият иск е за неоснователно обогатяване. Предявен е в отношение на евентуалност с втория иск за непозволено увреждане, като претенцията е предявена солидарно срещу двамата ответници, в отношение на евентуалност ако не е налице солидарност, искът се предявява срещу първия ответник Ц., а в отношение на евентуалност ако искът срещу Ц. се отхвърли, моли да се разгледа същия иск срещу „Хоумър“ ЕООД. Предявеният иск е допустим. Ищецът твърди получаване на сумата 170 100лв. без основание, както и излага твърдения за нищожност на договорите въз основа на които е извършено плащането. При фактическия състав по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.

Четвъртият иск е иск за вреди от неизпълнение на договорно задължение, предявен кумулативно само срещу първия ответник Ц.. Изложени са твърдения за съществуване на договорно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е извършвал счетоводно обслужване на предприятието на ищеца. Изложени са факти за неизпълнение на задълженията му като счетоводител – факти за действия и за бездействия. Изложени са твърдения са настъпили вреди в размер на установени с РА № Р-03-1400756-091-01 от 16.09.2014г. данъчни задължения.

Но въззивният съд намира предявения иск за вреди от неизпълнение на договорни задължения по договор за счетоводно обслужване в размер на начислени с РА от 16.09.2014г. данъчни задължения за недопустим на основание чл.299 от ГПК. Между страните по делото е водено търг.дело № 177/15г. по описа на ВОС, приключило с влязло в сила решение, с което  предявеният от „Ченсфилд – 55“ ЕООД срещу Ц.К.Ц. частичен иск с правно основание чл.79 ал.1 предл.второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000лв., претендирана като част от претърпени от ищеца вреди в общ размер 98 301.70 лева, която сума е сбор от допълнително определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 85483,63 лева – главница и законна лихва за забава в размер на 12818,07 лв. към датата на предявяване на иска, установени с ревизионен акт (PA) № Р-03-1400756-091-01/16.09.2014 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит е отхвърлен. Изпълнението на задълженията на ответника Ц. в облигационната връзка между страните и настъпилите в резултат на неизпълнението вреди изразяващи се в допълнително начислени данъчни задължения вече е било предмет на воден между страните спор, поради което и спорът не може да бъде повторно пререшаван. С оглед на така изложеното, макар и по различни съображения от първата инстанция, производството по предявения с исковата молба последен иск следва да бъде прекратено.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение в частта му за първите три иска следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, а по отношение на четвъртия иск обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 1328 от 04.05.2017г. на Варненски ОС по търг.дело № 271/17г., в частта му, с което е прекратено производството по делото и върната исковата молба на „Ченсфилд – 55“ ЕООД срещу Ц.К.Ц. и „Хоумър“ ЕООД по отношение на първите три иска, именно: иск с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК за установяване на неистинност на документи, иск за непозволено увреждане за сумата 170 100лв., и в отношение на евентуалност с втория иск – иск за сумата 170 100лв., претендирана като получена без основание.

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по първите три иска.

ПОТВЪРЖДАВА . определение № 1328 от 04.05.2017г. на Варненски ОС по търг.дело № 271/17г., в частта му, с която е прекратено производството по делото и върната исковата молба на „Ченсфилд – 55“ ЕООД срещу Ц.К.Ц. по предявения частичен иск за 1 000лв., претендирана като претърпени вреди от неизпълнение на договорно задължение по договор за счетоводно обслужване изразяващи се в начислени с РА от 16.09.2014г. данъчни задължения.

Определението не подлежи на касационно обжалване. В частта му, с която прекратителното определение е потвърдено не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.4 от ГПК във връзка с чл.280 ал.2 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: