Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  202/02.08.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на двадесет и пети юли                                                 Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Петров

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   Г.Йовчев

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 279   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Пътно строителство“ АД, ЕИК 124000579, със седалище и адрес на управление гр.Добич, ул.“Отец Паисий“ № 15, представлявано от изп.директор В В Зпротив решение № 46/12.03.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 141/2017г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на  „Аква Екопроект Системс“ ООД, ЕИК 201830570, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“ Самоков“ № 28 Е, ет.2, ап.14, представлявано от управителя В Д Всумата от 40 223.07лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава за периода 14.02.2014г. до 25.01.2017г. върху дължимото възнаграждение за извършени услуги в размер на 134  161.60 лв. по фактура № 042/24.01.2014г., както и съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 4 554.22 лв. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. чл.86,ал.1 и чл. чл.99 от  ЗЗД.      

Ищецът „Аква Екопроект Системс” ООД, ЕИК 201830570, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Самоков” № 28 Е, ет.2, ап.14, представлявано от управителя В Д В

 претендира от ответника „Пътно строителство” АД, ЕИК 124000579, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „Отец Паисий” № 15, представлявано от изпълнителния директор В В Ззаплащане на сумата от 40 970.01 лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава за периода 25.01.2014г. до 25.01.2017г. върху дължимото възнаграждение за извършени услуги в размер на 134  161.60 лв.по фактура № 42/24.01.2014г., което вземане ищецът е придобил по силата на договор за цесия, сключен на 25.04.2015г. с цедента «Еко Аква Системс» ООД, ЕИК 201226157.    

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

На  31.01.2011г. по реда на чл.357 ЗЗД е учредено дружество с наименование „Обединение Строй Еко Ябланица“ от учредителите : „Пътно строителство“ АД, „Еко Аква Системс“ ООД, „Диц“ ЕООД, „Зип Сайд“ ЕООД и „Витковице Пауър Инженеринг“ АД. В подписаното Споразумение за обединение е посочена общата стопанска цел    - участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Инженеринг – работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ с довеждащ колектор на гр.Ябланица“ и изпълнение на договора в случай на възлагане на поръчката. „Пътно строителство“ АД е определено да отговаря за подписването на офертата към възложителя, за представяне на банкова гаранция за участие в процедурата, както и да поема задължения и сключва договори от името на съдружниците до стойността на офертата по поръчката, необходими във връзка с нейното изпълнение.

          На 11.11.2011г. е сключен договора за обществена поръчка между Община Ябланица и изпълнителя „Обединение Строй Еко Ябланица“, представлявано от изп.директор на „Пътно строителство“ АД инж.В З. На 05.01.2012г. съдружниците са подписали Споразумение за разпределение на дейности по договора с общината, с което са възложили на „Пътно строителство“ АД  цялостното изпълнение на проекта. Подписан е и договор между обединението като възложител и „Пътно строителство“ АД като изпълнител, по силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск и срещу възнаграждение да изпълни целия предмет на договора с Община Ябланица. Така изпълнителят на обществената поръчка се явява именно ответникът „Пътно строителство“ АД и като такъв има право да сключва договори за всички подобекти на изпълнение с проектанти, доставчици и изпълнители. Ето защо всички негови действия се осъществяват в полза на общия интерес и стопанска цел на обединението.

          Безспорно установено още по делото е, че правопораждащият вземането на ищеца юридически факт се явява възникналото между него като цесионер  и ответника правоотношение по повод на договор за обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и участие при единични изпитания на оборудване машини и пуск на ПСОВ, посочен като основание за издаването на процесната фактура № 42/24.01.2014г. , чиято неплатена част е в размер на 134 181,60лв.

          Настоящият състав приема горния факт за безспорно установен въз основа на направените в отговора на исковата молба признания от страна на ответника, а именно : признание за получаване на уведомление за извършената цесия между „Еко Аква Системс” ООД  и цесионера  „Аква Екопроект Системс” ООД на вземането за неплатено възнаграждение по фактура № 42/24.01.2014г. съгласно договора за обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и участие при единични изпитания на оборудване машини и пуск на ПСОВ; признание на вземането на цедента за изпълнена работа в размер на 134 181,40лв, както и за издаване на фактура № 42/24.01.2014г., представянето й на дружеството и осчетоводяването й от него като получател; признание, че на 14.02.2014г. „Пътно строителство” АД е превело сумата от 26 836,32лв по сметката на „Еко Аква Системс” ООД  с посочено основание за превода – фактура № 42/24.01.14г., която сума представлява начисления във фактурата ДДС. И най-накрая се признава верността на изчислението на размера на обезщетението за забава за периода от 25.01.14г. до 25.01.17г. върху сумата от 134 181,60лв, който е 40 970,01лв.  Предвид на така заявената процесуална позиция в отговора на исковата молба от страна на ответника съдът намира релевираното от него възражение за неизпълнена работа едва във въззивното производство за процесуално недопустимо, поради настъпила преклузия.

          Т.е. – доказани се явяват по делото твърденията на ищеца за наличието на вземане по договор  в полза на неговия праводател в размер на 134 181,60лв, издадената въз основа на това вземане фактура № 42/24.01.14г., размерът на лихвата за забава, съвпадащ с исковата сума, както и осъществената цесия на вземането, с която активната легитимация на ищеца по материалното правоотношение се явява установена.

Основният спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до наличието на пасивна материалноправна легитимация на ответника по иска в лицето на „Пътно строителство” АД предвид въведените от него твърдения, че  всички свои действия като възложител на дейности по изпълнение на обществената поръчка е извършил в качеството си на представляващ  съдружниците в гражданското дружество, а не от свое собствено име, поради което и не носи самостоятелна отговорност за неизпълнение на паричните задължения на консорциума. В тази връзка съдът съобразява, че отношенията между участниците в обединението са уредени от нормите на чл.357 и сл.ЗЗД, както и детайлно -  от постигнатите между ответника по иска и другите участници в обединението договорености, визуализирани в приети по делото доказателства – Споразумение за обединение от 31.01.2011г., договор за инженеринг от 11.11.2011г., споразумение за разпределение на дейности по договора за инженеринг от 05.01.2012г. и договор от 16.05.2012г. между  ДЗЗД „Строй Еко Ябланица“, гр.Добрич и „Пътно строителство“ АД, гр.Добрич.

Съвкупният анализ на сочените доказателства установява, че „Пътно строителство” АД е определено от съдружниците да ръководи изпълнението на обществената поръчка, да отговаря за извършването на СМР на обектите, да отговора за управлението на обединението, за подписване на офертата към възложителя, за представяне на банкова гаранция, както и да сключва договори с подизпълнители от името на сдружението до стойността на офертата по поръчката. В този смисъл основателно се явява твърдението му, че в отношенията между съдружниците не само то следва да понесе тежестта от неизпълнението или несвоевременното изпълнение на задължението за разплащане с подизпълнителите. Още повече, че Община Ябланица е превела сумата за приетото изпълнение, в която влиза и изпълнението по процесната фактура, по сметката на обединението, като сумата не е разпределена между съдружниците. Сумата не е постъпвала и по сметката на „Пътно строителство” АД, тъй  като сметката на сдружението  е запорирана от трима частни съдебни изпълнители с цел погасяване на задължения към кредитори на двама от участниците в него. Ето защо при осъдително решение  ответникът ще следва да плати на ищеца сума, която вече е получена от всички участници в сдружението и поради това е дължима от всички тях. Възстановяването на припадащата се част от задължението от останалите съдружници съобразно разпоредбата на чл.361 ЗЗД, предвиждаща всички загуби да се разпределят между съдружниците съразмерно на техния дял, няма да представлява реализиране на регресна отговорност на участниците в  обединението, а ще бъде осъществяване на постигнатите между тях договорености досежно участието им в печалбата и загубите от дейността на консорциума.

Това обаче е в отношенията между съдружниците. В отношенията между „Пътно строителство” АД и подизпълнителите, в частност – ищеца е налице валидно възникнало облигационно отношение по повод изпълнението на договора за обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и участие при единични изпитания на оборудване машини и пуск на ПСОВ, посочен като основание за издаването на фактура № 42/24.01.2014г. И този договор не е сключен от името на обединението. Макар че от формална страна такъв договор няма подписан, облигационната връзка между страните е фактически установена освен от признанията на ответника, още и от осчетоводяването на фактурата от ответника и от частичното заплащане на дълга по нея. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че фактурата инкорпорира, обективира  договора между страните, тъй като съдържа всички негови основни елементи : страни, предмет, цена. В случая фактурата не е подписана от ответника, но затова пък е осчетоводена от него. Според съдебната практика  осчетоводяването на фактурата, включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит  представлява извънсъдебно признание на задълженията по нея. Осчетоводяването на фактурата представлява и признание на приемането на работата.

Тези правни изводи в множество свои решения касационната инстанция е съотнесла и към неподписаната от купувача фактура по договор за търговска продажба и от възложителя по договор за изработка. Настоящият състав ги споделя, макар и към момента на постановяване на настоящото решение те да не съставляват задължителна съдебна практика. С оглед на това съдът приема за установено по делото от правна страна съществуването на договора между страните, неговото изпълнение, дължимостта на уговореното възнаграждение и неговият размер, както и забавата в плащанията на длъжника.

Оплакването в жалбата, че няма как да има забава, настъпила в периода 31.01.14г.- 25.01.17г., след като праводателят на ищеца „Еко Аква Системс” ООД е получил сумата 134 181,60лв по фактура № 42/24.01.14г. по сметката на гражданското дружество, в което участва, е неоснователно и необосновано. Безспорно се установи по делото, а и в отговора на исковата молба самият ответник поддържа, че на 30.01.2014г.Община Ябланица е превела сумата за приетото изпълнение по сметката на обединението, в която сума влиза и стойността на изпълнението по процесната фактура № 42/24.01.14г. и че тази стойност не е преведена по сметката на „Пътно строителство” АД, тъй като е запорирана от трима съдебни изпълнители. При това положение съдът приема, че изпълнителят не е получил своето възнаграждение.

Моментът, от който длъжникът изпада в забава по отношение на задължението си за плащане на дължимото възнаграждение по процесния договор съвпада с момента на получаването и осчетоводяването на фактурата, тъй като съвпада с момента на отправяне на покана за плащане. В процесния случай този момент е 14.02.2014г., когато „Пътно строителство” АД е превело  по сметката на „Еко Аква Системс” ООД  дължимия ДДС. Обезщетението за забава е присъдено именно от този момент.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват  разноски за настоящата инстанция. Представени са доказателства за заплатено адв.възнаграждение в размер на 2 500лв. Същото  се редуцира до размера на предвиденото минимално възнаграждение по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения – 1 740лв, предвид направеното възражение за прекомерност.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/12.03.2018г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 141/2017г. в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Пътно строителство“ АД, ЕИК 124000579, със седалище и адрес на управление гр.Добич, ул.“Отец Паисий“ № 15, представлявано от изп.директор В В Зда заплати на „Аква Екопроект Системс” ООД, ЕИК 201830570, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Самоков” № 28 Е, ет.2, ап.14, представлявано от управителя В Д Всумата от 1 740лв. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може  да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: