Р Е Ш Е Н И Е

102 / 17.04.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.03.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          АНЕТА БРАТАНОВА

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело №28 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

 

Постъпили са въззивни жалби срещу решение № 932/25.10.2013 г. по т.д.№ 61/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд, както следва:

1.Въззивникът К.В.И. чрез адв.А.Д. обжалва решението в отхвърлителната му част, за разликата над присъдените 31000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди до претендираните 43000 лв., в резултат на настъпили увреждания от ПТП на 22.12.2010 г. причинено от А.Р.Р..  Счита решението за неправилно. Моли съдът да го отмени и по справедливост да определи размера на обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 43 000 лв., както е претендиран иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и мораторна лихва.

Направено е възражение относно размера на адвокатския хонорар от 3550 лв., присъдени на евентуалния ответник, с искане същият да се редуцира, съгласно уважената част от иска на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от ЗК „У.” АД, в който оспорват изцяло същата и излагат съображения в тази насока. Моли, за присъждане на разноските по делото.

2.Въззивникът „Застрахователна компания У.” АД гр.София чрез процесуален представител обжалва решението в частта, с която са уважени исковете на ищцата К.И., както следва: за сумата над 10 000 лв. до присъдения размер от 31 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди;  за сумата 1782 лева - изцяло като присъдено обезщетение за имуществени вреди.

Навеждат се доводи за неправилност на решението, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, както и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, като обстоятелство, което не е взето предвид от ВОС и е присъдено обезщетение в завишен размер.

Моли, за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което да се отхвърли исковата претенция над сумата 10 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди и изцяло за сумата 1782.03 лв. присъдена за имуществени вреди.

Депозиран е отговор срещу тази жалба от въззивницата К.И. чрез адв.Асенов. Счита същата за неоснователна  и следва да се остави без разгреждане.  Навеждат се аргументи в тази насока, както и за липсата на съпричиняване от страна на пострадалата. 

 В съдедбно заседание поради смърт на въззивницата, като въззивник е конституиран наследникът й А.И.А., който чрез процесуален пълномощник поддържа жалбата и оспорва жалбата на насрещната страна. В подкрепа на становището са представени и писмени бележки.

Въззивникът „ЗК-У.”АД гр.София чрез процесуален представител поддържам изложеното в депозираната от дружеството  въззивна жалба и  оспорва жалбата на другата въззивна страна.

Въззиваемата страна А.Р.Р., чрез процесуален представител оспорва жалбите на въззивните страни като неоснователни.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Предявените искове са с  правно основание чл.226 КЗ вр.чл.45 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.

Предявени са искове от К.В.И. чрез процесуален представител, срещу „ЗК У.” АД, в евентуалност срещу А.Р.Р.,  за заплащане на сумата от 54 821,98лв. включваща главница от 43 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания и психически стрес/, в резултат на настъпило ПТП на 22.12.10год., причинено от А.Р.Р. при управление на МПС-л.а. марка „Шевролет Авео”р.№ В ХХХХ КТ,застраховано в „ЗК У.” АД гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-11.01.13год. до окончателното изплащане на сумата:  Сумата от 2254,03лв. –обезщетение за имуществени вреди.

Иск за заплащане на сумата от 9 140,40лв. -мораторна лихва върху главницата, считано от 22.12.2010 г. /датата на ПТП/ до 11.01.2013 г. датата на исковата молба.

В исковата молба се излага, че вторият ответник- А.Р.Р. при управление на МПС-л.а. марка „Шевролет Авео”, р.№ В ХХХХ КТ, поради нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил ПТП на 22.12.2010год. в гр.Варна,  при което поради непредпазливост причинил средна телесна поврена на ищцата К.В.И., изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник за период около 7-8 месеца. Срещу извършителя на деянието е образувано и водено наказателно производство-НАХД № 5324/2011год. по описа на ВРС, по което  подс.Р. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.а НК, като на основание чл.чл.78а е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание от 1 000лв.глоба. Излага, че вследствие на ПТП е била настанена в клиника по ортопедия при МБАЛ Св.Анна, където и е извършена операция-частична смяна на лява тазобедрена става с протеза. По време на престоя в болницата за обслужването и била необходима помощта на близки лица, като това състояние е продължило повече от три месеца след изписването й от болницата. Вследствие на телесните повреди, не е могла да се придвижва самостоятелно за период над 8 месеца, като претърпяла болки и страдания и все още не може да се придвижва самостоятелно, освен телестите повреди изпитвала и психически-изпадала в стрес и паника, когато й се налагало да се вози в л.а. Тъй като МПС, чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК”У. ”АД гр.София, желае същото да бъде осъдено да й заплати обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени мъки и страдания от претърпяната средна телесна повреда, в размер  на 43 000лв., сумата от 2 254,03лв. –имуществени вреди, в отношение на евентуалност, сумите  да бъдат заплатена от ответника А.Р.Р..  Сумите се претендират ведно със сумата 9 140,40лв.- мораторна лихва върху главницата, считано от увреждането до завеждане на иска-11.01.2013год., ведно със законната лихва от иска до окончателното им изплащане.

Застрахователят оспорва размера на претенцията на претърпените неимуществени вреди, въвел е в процеса и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Ответникът по евентуалия иск оспорва основателността на иска спрямо него, като сочи, че отговорност за вредите следва да понесе застрахователната компания.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Както се посочи, решението се обжалва от ищеца и ответното по главния иск дружество.

Не се спори, че вторият ответник- А.Р.Р. при управление на МПС-л.а. марка „Шевролет Авео”, р.№ В ХХХХ КТ, поради нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил ПТП на 22.12.2010год. в гр.Варна,  при което поради непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата К.В.И., изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост. Срещу извършителя на деянието е образувано и водено наказателно производство-НАХД № 5324/2011год. по описа на ВРС, по което  подс.Р. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.а НК, като на основание чл.чл.78а е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание от 1 000лв.  МПС, чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК”У.” АД гр.София.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата А.Р.Р. при управление на МПС-л.а. марка „Шевролет Авео”, р.№ В ХХХХ КТ, поради нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил ПТП на 22.12.2010год. в гр.Варна,  при което поради непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата К.В.И., изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост. Следователно, установява се причинно-следствената връзка между извършеното ПТП и настъпилия вредоносен резултат-причинената средна телесна повреда на ищцата И.. Според неоспорената СМЕ, ищцата е получила счупване на шийката на лява бедрена кост, на 28.12.10год. е оперирана, като е направена частична смяна на лявата тазобедрена става. Следоперативния период е протекъл обичайно и пострадалата е изписана  за лечение у дома с указание да не натоварва крайника 6 месеца.  Пак според експертизата, след няколкомесечно обслужване на легло, жената е трябвало да бъде раздвижена, но без да стъпва на левия си крак, а да се придвижва на патерици. Тъй като не е била стабилна, през м.май 2011год. отново е паднала и е счупила дясната си бедрена кост. При такава степен на уврежданияне може да се очаква възстановяване и връщане към нормален начин на живот, затова й е присъдена пожизнена 100% инвалидност.

Съобразно заключението на СПсЕ, в резултат на прекараното ПТП, освидетелстваната е развила фобия-страх да се придвижва.

От заключението на САвТЕ, неоспорено от страните се установява следния механизъм на извършеното от евентуалния ответник ПТП.

Лекият автомобил Шевролет Авео се е движел по еднопосочната  улица Професор М. Д.. Водачът на л.а. е извършил маневра на заден ход с избягване на ПТП с л.а. „Деу Дамас”. При създалата се ситуация на изтегляне и изчакване на  л.а. Шевролет назад, се е наложило повторно даване назад, при което е причинява ПТП с пресичащата пешеходка К.В.И.. В близост до мястото на ПТП няма маркирова, или пътен знак оказващи пешеходна пътека.

         С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на съдебен акт, чрез който ответникът А.Р.Р. е признат за виновен  в извършеното деяние, е основание за ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45  от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно е установено, че МПС управлявано от ответникът Р. и чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД”У.”АД гр.София.

Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ отговорността за обезвреда на  настъпилите  увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество.

При определяне на размера на паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Безспорно, в резултат на извършеното ПТП и характерът на получените увреждания, ищцата е претърпяла твърдяните неимуществени вреди-болки и страдания в които са включени и получените фобийни състояния, поради което следва да се приеме, че са доказани претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие получената средна телесна повреда.  От представените писмени доказателства, описани от окръжния съд се установява, че ищцата е направила разходи свързани с лечението в общ размер 1980,03лв.

Съдът намира, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД  е обезщетение в размер на от 35 000 лв. При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид характера на получената средна телесна повреда- същата е засегнала левия долен крайник, което е довело до обездвижване на пострадалата за един сравнително дълът период от време, което пък е ангажирало и близките да се грижат за нея. Претърпените неимущствени вреди се установяват и от гласните доказателства-показанията на свидетелите А. и Д., според които  пострадалата е останала на легло три-четири месеца, и към момента продължава да има болки, особено когато времето е студено, като е казвала, че я боли където е операцията.  Относно възражението за съпричиняване:  С оглед на събраните доказателства, следва да се направи извод, че ищцата, макар и в минимална степен, също е допринесла за настъпването на ПТП.  Това е така, тъй като след като е стъпила на пътното платно, е трябвало да възприеме спрелият автомобил като евентуална опасност, като предположи, че същият може да започне да се движи на заден ход. Заради  това поведение, съдът определя съпричиняване от страна на ищцата в размер на около 10%, поради което дължимото обезщетение следва да се редуцира до 31 000лв. относно неимуществените и 1782,03 за имуществените вреди, като за разликата до предявените размери претенциите следва да се отхвърлят. 

Относно жалбата на ищцата срещу определения хонорар на евентуалния ответник: Жалбата е основателна. По делото евентуалният иск не е разгледан-т.е. съдът не се е произнесъл по него с решението.  При това положение, от една страна, не може да се приеме, че искът е неоснователен за да се дължат разноски, от друга, евентуалния ответник има качество на трето лице-помагач, на което съобразно чл.78 ал.10 ГПК, разноски не се дължат. С оглед  на изложеното, обжалваното решение, в частта с която на евентуалния ответник е присъдена сумата от 3 550лв. разноски за процесуално представителство, следва да бъде отменено.  В останалите части решението следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на ВОС относно направените правни изводи.

 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 932/25.10.2013 год., постановено по т.д.№ 61/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд в ЧАСТТА, с която К.В.И. ЕГН ********** е осъдена да заплати на А.Р.Р. ЕГН ********** сумата от 3 550лв., представляваща направени по делото разноски за процесуално представителство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.

 


 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия А.Братанова в частта, в която е отменено първоинстанционното решение за присъдените разноски за процесуално представителство на А.Р.Р.:       

Разпоредбата чл.78, ал.4 ГПК предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. В случаите, когато евентуалният иск е оставен без разглеждане, последиците от предявяването му се заличават с обратна сила. Соченият резултат е идентичен с прекратяването на исковото производство  - и в двата случая е налице отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с депозиране на исковата молба в съда.

Правото на разноски за ответника по чл.78, ал.4 ГПК не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството по иска /оттегляне, отказ и др./. При евентуално субективно съединяване на исковете събирането и проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във времето. Резултатът от решаващата дейност на съда - уважаването на главния и оставянето без разглеждане на евентуалния иск намира израз в съдебния акт - решението по съществото на спора. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Прилагането по аналогия, съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, на нормата на чл.78, ал.4 ГПК и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на уважаване на главния и оставяне без разглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на закона. Целта на законодателя би могла да се определи като право на възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес, в случаите, когато тя е била обвързана от правните последици от предявяването иска в течение на производството по делото, но същите са отпаднали с обратна сила. Соченото разбиране  е последователно застъпено в практиката на ВКС /Определение № 82 от 19.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 60/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 89 от 22.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 752/2009 г., I т. о., Определение № 857 от 20.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 815/2012 г., I т. о./.

Съдия