Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                            

79./гр. Варна, 07.04.2017 г.

                                  

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№28/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.                                                                                                                  Производството е образувано по въззивна жалба на „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, със седалище гр.Варна срещу решение № 708/07.10.2016 г. по т.д.1649/2015 г. по описа на ВОС, с което съдът е прилел за установено в отношенията между „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, със седалище гр.Варна и „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, със седалище гр.Варна, че „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД дължи на „ИМПРЕСИЯ” ЕООД сумата 28 000 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 30.06.2014 г., както и законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 06.07.2015 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 и сл. ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8021/2015 г., по описа на ВРС, XLII с-в.                 Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Счита процесната ценна книга за нередовна от външна страна. Излага съображения за това, че предявеният иск, касаещ установяване на вземане присъдено със заповед за незабавно изпълнение, следва да бъде отхвърлен само на основание нередовността на процесната ценна книга в качеството й на документ по чл. 417, т. 9 ГПК. Поради това намира въведеното от ищеца казуално правоотношение за ирелевантно с оглед непредявяването в производството на осъдителен иск на това правно основание. В случай, че въззивната инстанция не приеме тези оплаквания за порочност на обжалваното решение, въззивникът твърди недоказаност на връзката на въведеното от ищеца казуално правоотношение с процесния запис на заповед и изрядността си по него.                                       Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск.                                                                                       Насрещната страна „ИМПРЕСИЯ“ ЕООД, със гр.Варна с депозирания писмен отговор е оспорила въззивната жалба, намирайки същата за неоснователна с подробно изложени съображения за това. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.                                                                                                      Постъпила е и частна жалба от „ИМПРЕСИЯ“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу определение №3988/09.12.2016 г., постановено по т.д. №1649/2016 г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на „ИМПРЕСИЯ“ ЕООД – гр.Варна по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване и изменение на постановеното по делото Решение № 708/07.10.2016 г. в частта за разноските.                                                       Насрещната страна „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД е подала писмен отговор, в който оспорва жалба.                                                                              За да се произнесе съдът взе предвид следното:                               Предмет на разглеждане е предявен от „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, със седалище гр.Варна, представлявано от Гинка Стоянова Минкова, срещу „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, със седалище гр.Варна, представлявано от Костадин Илиев Вълчев, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 и сл. ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД дължи на „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, сумата от 28 000 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 30.06.2014 г., както и законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 06.07.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8021/2015 г., по описа на ВРС, XLII с-в.                                                                                                    В исковата си молба, ищецът твърди, че на 30.06.2014 г. „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, в качеството на издател е подписал запис на заповед, с който е поел задължение за сумата от 28 000 лв., платима на 30.06.2015 г. Излага доводи за наличие на казуално правоотношение възникнало между страните на основание договор за изработка от 25.04.2014 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца изработката на рекламни павилиони „Нестле”. Твърди, че е изпълнил изцяло поетото по договора задължение на изработка на павилиони, като на 30.06.2014г. е предал, респ. възложителят е приел без възражение 10 бр. луксозни павилиони за сладолед „Нестле“. Съгласно Договора цената на изработката е била уговорена в размер от 35 000 лв., като плащането от страна на възложителя – ответник е следвало да се извърши на три вноски в следните срокове: 1) авансова в размер на 4 000 лв. платима до три месеца от подписването на договора; 2) междинно плащане в размер на 3 000 лв. платими ди 5 месеца от подписването на същия и 3) окончателно плащане в размер на 28 000 лв., което е следвало да се извърши на 30.06.2015 г. Предвид неизпълнение от страна на възложителя „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД – гр. Варна на поетото задължение за заплащане на третата вноска по договора, въпреки поканата за изпълнение, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 8021/2015 г. по описа на ВРС, XLII с-в. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение длъжникът е депозирал възражение, което е обусловило предявяването на иск за установяване на вземане от иницииралия заповедното производство „ИМПРЕСИЯ” ЕООД – гр. Варна.                                                                        Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска с възражения относно действителността на документа, считайки процесния запис на заповед за нищожен поради съдържащото се в ценната книга едновременно посочване на точна дата на падежа (30.06.2015г.) и падеж „на предявяване“. По отношение каузалното правоотношение твърди, че между тях е било уговорено изработката на 50 бр. павилиони, като с приложения приемо-предавателен протокол са получени 10 бр. павилиона и за частично изпълнение по договора е извършено плащане. Твърди, че изработените 10 бр. изглеждали по друг начин от предвидения в неприетата от него оферта – приложение 6.1.13 от договора. Оспорва твърденията, че предметът на договора е следвало да се изработи по проект на изпълнителя. Счита, че не е дължим пълния размер на уговореното възнаграждение, тъй като не е налице точно изпълнение по договора, поради което намира предявения иск за неоснователен. В условията на евентуалност признава иска до размера му от 7 000лв., като оспорва същия за горницата над тази сума.                                                                                              Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                           Не се спори между страните за наличието на валидно сключен помежду им договор за изработка на рекламни павилиони „Нестле“ от 25.04.2014г., съгласно който ответникът е възложил на ищеца изработването на рекламни павилиони „Нестле“, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 35000 лв. по начин и в срокове конкретно посочени в договора. Последният е с ясно формулиран предмет, като от доказателствата по делото се установява, че е налице изпълнение от страна на изпълнителя по договора, както и предаването на 10 бр. павилиони, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 30.06.2014 г. – двустранно подписан и без възражения.                                        За безспорно е прието и подписването от въззивника на запис на заповед издаден на 30.06.2014 г. за сума в размер на 28 000 лв., въз основа на който запис на заповед ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение, като поради депозирано възражение от страна на задълженото лице, изпълнителят по договора е инициирал производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.                                                                                  Спорните въпроси по делото касаят валидността на процесния запис на заповед и в частност датата на падежа на вземането. Спори се и по отношение на каузално правоотношението, респ. за връзката между менителничния ефект и това правоотношение. Спори се и досежно броя павилиони предмет на договора за изработка, респ. за изработката на колко броя е платима предвидената в договора цена, обезпечена със записа на заповед. На изследване следва да се подложи и въпроса относно цената на договора и коя част(и) от нея е останала неизплатена.                           Съгласно договора, изпълнителят се е задължил да изработи и предаде рекламните павилиони в срок до 2 работни дни, считано от датата на извършване на плащанията по договора съгласно чл. 5 от същия. Плащането на цялата цена е било уговорено да стане на три етапа – авансова вноска, междинно и окончателно плащане. За всяко едно от плащанията е предвиден срок, в който то да бъде изпълнено от възложителя. Така авансовата вноска е следвало да бъде платена на изпълнителя до 3 месеца, а междинното плащане да се извърши до 5 месеца от подписването на договора. Касателно окончателното плащане страните са договорили същото да се извърши до 2 дни след предаването на стоката, т.е. от подписването на Приемо-предавателния протокол, подписването на който е предвидено в чл. 8 от договора. Именно изплащането на сумата от 28 000 лв. страните са предвидили да бъде обезпечена със запис на заповед съгл. чл. 5, б. „в“ от договора, за каквато сума ответникът е издал процесния запис на заповед. Изрично договорът предвижда, че окончателното плащане следва да се извърши от възложителя на 30.06.2015 г., която дата съответства и на падежа на издадения запис на заповед. Т.е. налице е краен срок, до която дата следва да се извърши изпълнението на поетата поръчка, предаването на изработената стока, нейното приемане и съответното заплащане.              От приложения по делото приемо-предавателен протокол съставен на 30.06.2014 г., двустранно подписан и без възражения, се установява по безспорен начин,  че на възложителя „Айс Лайн А.М.” ЕООД са предадени 10 бр. луксозни павилиони за сладолед „Нестле“ по договор от 25.04.2014г. Датата на предаване на изработката, съответства и на датата на която е издаден и записа на заповед за остатъка от възнаграждението.                      Действително изпълнителят е предал на възложителя 10 бр. рекламни павилиона (за което е подписан и приемо-предавателен протокол), като при подписването на договора страните не са посочили изрично броя павилиони, които е следвало да се предадат в изпълнение на договорената услуга - изработка на рекламни павилиони. От друга страна, обаче, ответникът не е оспорил представения приемо-предавателен протокол. Същият е двустранно подписан, обективира предаването на 10 бр. павилиона и изрично е отразено, че е окончателен, като работата, респ. стоката е приета без възражения. Това е достатъчно основание да се приеме, че договорената изработка е изпълнена изцяло и стоката предмет на изработката е била приета от възложителя без наличието на недостатъци. Поради това, настоящият състав приема, че „Импресия“ ЕООД е изпълнил поетото с Договора задължение за изработка на рекламните павилиони „Нестле“, поради което възраженията на жалбоподателя досежно въпроса за броя изработени павилиони, както и тези касателно качеството на павилионите и относимостта на изработените спрямо поръчаните такива, се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.                                                                                                                 По делото са представени 3 броя фактури с ясно посочено основание за издаването им, което кореспондира изцяло с предмета на договора. Двете данъчни фактури - фактури №№ 1825/16.09.2014 г. и 1834/25.09.2014 г., посочват като получател трето за страните по спора лице, а именно „Венид Айс“ ООД, представлявано от Костадин Вълчев. От събраните по делото доказателства се установява, че в деня на издаване на горепосочените данъчни фактури сумите посочени в същите действително са постъпили в касата на ищцовото дружество. Респ. фактурираните суми са платени, при това в брой. В този смисъл е и приетото по делото експертно заключение, според което фактурираните суми са платени в брой от „Венид Айс“ ООД – трето за страните по делото дружество. Направените в тази връзка възраженията на ответника за недължимост на сумите не могат да бъдат приети, тъй като видно от представителството на дружеството получател по фактурата и дружеството възложител по договора, същите се представляват от едно и също лице – управляващия съдружник Костадин Вълчев, който е едноличния собственик на капитала и управител и на ответното дружество. Тази фактическа установеност съдът субсумира под нормата на §1, ал.1, т. 3 ТЗ, съгласно който свързани лица са лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото, поради което приема, че е налице поемане на чуждо задължение от свързано лице. Следователно за възложителя не е отпаднало задължението за заплащане на окончателното договорно възнаграждение. По делото липсват доказателства за извършване от страна на възложителя на окончателното плащане по Договора в размер на 28 000лв.. В този смисъл са и твърденията на страните, че такова плащане не е осъществявано. С оглед на това, съдът приема окончателното възнаграждение по договора се явява дължимо, поради което същото е следвало да се изпълни на уговорената дата, а именно 30.06.2015г., което не е сторено.                                                                                                                    Записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга, в случаите когато ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя. Затова за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент.                                                                                                За обезпечаване неизпълненото договорно задължение „Айс Лайн А.М.” ЕООД за изплащане на „Импресия“ ЕООД на окончателно плащане от цената на договора в размер на 28 000 лв., съконтрахентите са постигнали уговорка за издаване на запис на заповед. На 30.06.2014г. в полза на изпълнителя „Импресия“ ЕООД, възложителят „Айс Лайн А.М.” ЕООД - ответник по иска, е издал процесния запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати, без протест срещу представяне на записа на заповед, сумата от 28 000лв. на ищеца „Импресия“ ЕООД. Всичко това води до извода за наличие на връзка между сключения Договор за изработка, като каузално правоотношение, окончателното плащане по което е предвидено да се обезпечи със запис на заповед и процесния запис на заповед.                                                                                                            Настоящият състав на ВАпС намира, че процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ., като съображенията за това са следните:             Изискванията на чл. 535, т. 3 ТЗ са записът на заповед да съдържа падеж. Законът предвижда в случай на непосочване на падежа в записа на заповед, последният да се счита платим на предявяване (чл. 536, ал. 2 ТЗ), като не се указва изрично как да бъде определен същият. Съществува възможност за избор, поради което и страните са посочили конкретна дата на падеж в процесния запис на заповед, а именно 30.06.2015 г. Без значение е факта, че в ценната книга е упоменат и израза „на предявяване по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД“. Посочената разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД се прилага за случаите, в които записът на заповед няма определен ден на изпълнение, в които случаи длъжникът би изпаднал в забава след покана от страна на кредитора. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Непосредствено след израза „на предявяване“ е посочена и конкретна дата, на която дата задължението ще се счита за изискуемо и волята на издателя е била да плати посочената в записа на заповед сума именно на посочения в същи ден от календара, което кореспондира и с изискванията на чл. 486, ал. 1, т. 4, вр. чл. 537 ТЗ. Следователно след като процесният запис на заповед има изрично определен ден на падеж на задължението, нормата на чл. 536, ал. 2 ТЗ не може да намери приложение. Поради това, възраженията на ответника за порочност на процесния запис на заповед следва да се приемат за неоснователни.                                                                По делото безспорно се установи наличието на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът „Импресия“ ЕООД се явява поемател, а ответникът – настоящ въззивник – издател, респ. задължено лице. Доказа се и твърдяната връзка между менителничния ефект и Договора за изработка, в т.ч. и на посочените в него параметри.Налице е изпълнение от страна на „Импресия“ ЕООД на поетите с Договора задължения и успоредно с това неизпълнение от страна на възложителя – ответник по иска „Айс Лайн А.М.” ЕООД. С други думи, налице е и задължение на ответника спрямо ищеца, което към момента на иницииране на заповедното производство от страна на ищеца е било обосновано по основание и размер.                                                                                          Горните фактически и правни констатации обуславят извода, че процесният менителничен ефект материализира валидно породено вземане в полза на поемателя срещу издателя, чиято изискуемост е настъпила към момента на подаване на заявлението.                                             В този смисъл, искът с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.                                                                                                        По отношение частната жалба на „ИМПРЕСИЯ“ ЕООД – гр.Варна срещу определение №3988/09.12.2016 г., постановено по т.д. №1649/2016 г. по описа на ВОС, в частта с която е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските:                                                   За да остави без уважение молбата на „ИМПРЕСИЯ“ ЕООД – гр.Варна по за допълване и изменение на постановеното по делото Решение № 708/07.10.2016 г. в частта за разноските ВОС е приел, че се е произнесъл по всички претенции на ищеца за присъждане на разноски, поради което не е налице основание за допълване на постановения съдебен акт, респ. че не са налице обстоятелства, които да водят до извода, че се налага ревизиране на възприетите от съда изводи за размера на дължимите разноски, а и такива обстоятелства не са конкретизирани със сезиращата молба.                                           Настоящият състав на ВАпС намира, че претендираните разноски сторени в обезпечително производство не следва да се присъждат, тъй като видно от материалите по делото такова производство не е провеждано. Неоснователно е и искането за разноски сторени в производството по възстановяване на срок за отговор на исковата молба. Проведеното по делото производството по възстановяване на срок за отговор касае процедурата по връчване на съдебните книжа – искова молба. Същото представлява част от исковото производство и по него самостоятелно възнаграждение не се дължи. Неоснователна е и претенцията за присъждане на разноски сторени в производството образувано пред Инспектората пред ВСС. Става въпрос за производство, което не е относимо към страните по делото като цяло, а е провокирано от молителя по сигнал до Инспектората поради породили се съмнения за допускане на необосновано забавяне на производството по делото, което касае само и единствено докладчика по делото. Поради това сторените в това производство разноски не могат да бъдат поставени в тежест на насрещната страна по делото.                                                                                               По отношение оплакванията касаещи оставената без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските:                                   С оглед естеството на заповедното производство действията по защита интересите на кредитора се изразяват в подаване на заявление. Размерът на държавната такса е зависим от материалния интерес. Поради това самото подготвяне на заявлението не е показателно за правната и фактическа сложност на делото. Сам по себе си размерът на претендираната сума, респ. високият материален интерес в този вид производства, не обуславя автоматично правната и/или фактическата сложност на делото. Поради това, приемайки, че заповедното производство не се отличава с правна и фактическа сложност, ВАпС счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК според материалния интерес от 28 000 лв. до предвидения в чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 НМРАВ минимален размер от 950 лв. Поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските за адвокат сторени в заповедното производство е неоснователна и същата следва да се остави без уважение. До този извод е стигнал и първоинстанционния съд, поради което в тази част обжалваното определение ВАпС намира за правилно и жалбата следва да се остави без уважение.                                                                                      По отношение разноските за адвокат сторени в исковото производство пред ВОС, настоящият състав на ВАпС намира, че частната жалба в тази й част е основателна.                                                                             Като е разпределял сторените в производството по т.д. № 1649/15г. на ВОС разноски с постановеното по делото решение, съдът е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност, като е намалил дължимото на ищеца възнаграждение за адвокат прилагайки разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. минимум на адвокатското възнаграждение.                                                                                                           Относими към сложността на делото обстоятелства са тези във връзка с естеството на претенцията – нейното основание, характера и обема на фактите, възраженията на ответната страна, релевантната правна уредба, наличието или не на практика на върховната инстанция или на достижения на теорията и т.н. Като прецени конкретиката на спора, обема от факти и обстоятелства, които съдът постави на изследване, и особено значителния брой възражения на ответника по иска, ВАпС намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, респ. възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат се явява неоснователно. Предвид гореизложеното и в съответствие с направеното искане и представен списък по чл. 80 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноските за адвокат направени в първоинстанционното производство в размер на 2 320 лв. Следователно обжалваното определение в съответната му част следва да бъде отменено, като вместо това, на молителя следва да се присъдят допълнително разноски за адвокат за исковото производство пред ВОС в размер на 950 лв. до достигане на претендирания от него размер от 2 320 лв.                                                           На осн. чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора, на въззиваемия „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, следва да се присъдят и направените по делото разноски за защита срещу въззивната жалба в размер на 2120 лева.              За производството по частната жалба съдът намира, че с оглед изхода от спора и частичната отмяна на обжалваното определение, респ. частичната неоснователност на частната жалба, разноски по последната не следва да се присъждат с оглед идентичния размер на претендираните от страните разноски за адвокат по частната жалба.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 708/07.10.2016 г. по т.д.1649/2015 г. по описа на ВОС.                                                                                                                 ОТМЕНЯ определение №3988/09.12.2016 г., постановено по т.д.1649/2015 г. по описа на ВОС в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокат сторени в исковото производство пред ВОС, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:                                                                                                                  ИЗМЕНЯ решение № 708/07.10.2016 г. по т.д.1649/2015 г. по описа на ВОС, КАТО ОСЪЖДА „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК 201080909 със седалище гр.Варна, представлявано от Костадин Илиев Вълчев ДА ЗАПЛАТИ НА „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК 148126376, със седалище гр.Варна, представлявано от Гинка Стоянова Минкова, сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на осн. чл.248 от ГПК вр. чл.78, ал.3 от ГПК.                                                  ОСЪЖДА „АЙС ЛАЙН А.М.” ЕООД, ЕИК 201080909 със седалище гр.Варна, представлявано от Костадин Илиев Вълчев ДА ЗАПЛАТИ на „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК 148126376, със седалище гр.Варна, представлявано от Гинка Стоянова Минкова, направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба, в размер на 2120 (две хиляди, сто и двадесет) лева, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №3988/09.12.2016 г., постановено по т.д.1649/2015 г. по описа на ВОС, в останалата обжалвана част.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: