ОПРЕДЕЛЕНИЕ№53

 

Гр.Варна, …26.01.……… 2018г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Р. СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 28 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на Д.Е.Д. *** срещу разпореждане № 11414 от 14.11.2017г. по в.търг.дело № 450/17г. по описа на Варненски ОС, с което е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба с вх.№ 25416 от 13.09.2017г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 496 от 19.07.2017г.

В частната жалба се твърди че обжалваното разпореждане е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В частната жалба са изложени твърдения и срещу определение № 3245 от 13.10.2017г., с което е оставена без уважение молбата и за освобождаване от държавна такса, без да и се даде възможност да представи доказателства за извършване на преценка за обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК, без да и е указана възможността да обжалва това определение. Моли съда да отмени обжалваното  от нея разпореждане за връщане на касационната жалба.

Насрещната страна по частната жалба „Общинска Банка“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не депозирана отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по в.търг.дело № 450/17г. по описа на ВОС е приключило с решение № 496 от 19.07.2017г. Срещу постановеното въззивно решение в срок е подадена касационна жалба вх.№ 25416 от 13.09.2017г. Производството по касационната жалба е оставено без движение с разпореждане № 9462 от 19.09.2017г. с указания за посочване на касационни основания и представяне на доказателства за внесена държавна такса. С депозирана в срок молба е представено изложение на основания за допускане на касационно обжалване и е направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. С определение № 3245 от 13.10.2017г. е оставена без уважение молбата на Д. за освобождаване от държавна такса и е дадена нова възможност да представи доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 30лв. В определението не е указана възможността за обжалване на определението, в частта му, с която е отказано освобождаване от такси. Съобщението с новия срок за внасяне на държавна такса е редовно връчено на жалбоподателката Д. на 27.10.2017г. и след изтичане на законния срок,  в който няма изпълнение на дадените указания, касационната жалба е върната обратно с обжалваното разпореждане поради невнасяне на дължима държавна такса.

Определението на съда, с което се произнася по молба на страна по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски подлежи на инстанционен контрол - на въззивно обжалване и касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Едва след влизане в сила на определението по чл.83 ал.2 от ГПК, с което е отказано освобождаване от държавна такса и даване на указание за това за страната, задължена да внесе разноски ще тече нов едноседмичен срок за изпълнение. Поради което и въззивният съд намира, че даването на указания за внасяне на дължима държавна такса без определението по чл.83 ал.2 от ГПК за отказ от освобождаване от такси и разноски да е стабилизирано е преждевременно, поради което и неизпълнението на  указанията на съда не е основание за връщане на касационната жалба. 

В настоящата частна жалба вх.№ 33933 от 01.12.2017г. се съдържат оплаквания срещу два акта на съда – срещу постановеното определение за отказ за освобождаване от държавна такса от 13.10.2017г. и срещу разпореждането за връщане на касационната жалба, както и макар и непрецизно формулирани и искания за отмяната и на двата акта. Поради което и въззивният съд намира, че са налице две частни жалби. Въззвиният съд намира, че предмет на настоящето производство е само частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба, а едва след отмяната на това преграждащо развитието на производството по касационната жалба разпореждане следва да бъде даден ход и разгледана и частната жалба срещу определението по чл.83 ал.2 от ГПК. Предвид необходимостта от привеждане на частната жалба към изискванията на чл.261 т.4 от ГПК във връзка с чл.275 от ГПК жалбата следва да бъде върната на компетентния съд.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА разпореждане № 11414 от 14.11.2017г. по в.търг.дело № 450/17г. по описа на Варненски ОС за връщане на касационна жалба с вх.№ 25416 от 13.09.2017г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 496 от 19.07.2017г.

ВРЪЩА на Окръжен съд – Варна частна жалба вх.№ 33933 от 01.12.2017г. срещу определение № 3245 от 13.10.2017г. за отстраняване на нередовности и администриране на същата.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: