Р Е Ш Е Н И Е

 

218/23.07.2014 г. гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 08.07.2014 год. в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                    АНЕТА БРАТАНОВА

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 280/2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по следните сезиращи жалби:

1.Въззивна жалба от Д.С.Б. против решение № 108/29.01.2014 год., постановено по т.д.№ 888/2013 год. по описа на ВОС, в частта, в която е отхвърлен иска на страната против ЗД Б И АД, ЕИК 831830482, гр.София, ул.Лавеле №19, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 08.12.2012г. при управление на л.а.Рено Меган, причинено от Ж П Ж, за разликата над уважения размер от 35 000 лева до претендираните 50 000 лева, на основание чл.226 КЗ вр.чл.50 ЗЗД както и за законните лихви върху разликата от 15 000 лева, считано от датата на деликта до изплащане на задължението на осн.чл.86 ЗЗД. 

2. Въззивна жалба от ЗД „Б И” АД против осъдителната част на съдебния акт, с която ЗД Б И АД, ЕИК 831830482, гр.София, ул.Лавеле №19, представлявано от П П, чрез адв.М.Г., е осъдено да заплати на ищеца Д.С.Б., ЕГН **********,***, сумата от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 08.12.2012 г., когато при управление на л.а.Рено Меган с ДК №В 02 46 НВ водачът Ж П Ж, причинил по непредпазливост на ищеца Д.Б., пътник в същия автомобил, травмите: фрактура на гръдна кост и на 6, 7, 8 и 9 ребро в дясно; счупване на 6, 7 и 8 гръдни прешлени; травматичен шок и контузия на бял брод; комоцио церебри, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на деликта на 08.12.2012г. до окончателното изпълнение на задължението, на осн.чл.223, ал.2 вр.чл.226 КЗ и чл.45 и чл.52 от ЗЗД. 

Съдът по реда на чл. 267 ГПК констатира редовност на сезиращите въззивни жалби и надлежното им администриране. Предявените въззивни жалби отговарят на изискванията на чл. 260 ГПК и са процесуално допустими.

I. По предметните предели на въззивната проверка: Дължимата от въззивния съд проверка във връзка с правилността на постановения съдебен акт следва да бъде ограничена единствено до наведените от страните въззивни доводи по арг. от чл. 269 ГПК вр. т.1 от ТР  № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Отделно от изложеното, недопустимо е за пръв път във въззивното производство да се въвеждат нови възражения, основани на нови фактически твърдения. Ответникът не може след срока за отговор да се брани с възражения, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Подобно недопустимо възражение е твърдението на въззивника ЗД „Б И” АД – София за липсата на валидно възникнало застрахователно правоотношение с оглед неплащането на уговорената застрахователна премия. Ответникът – застраховател не е оспорвал  наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирано в полица № 02112001897085 и не е твърдял отсъствието на предпоставките по чл. 187 КЗ за влизане в сила на договора за застраховка. При незаявено оспорване на фактическото получаване на уговорената застрахователна премия, това обстоятелство следва  да се счита за безспорно в процеса и ищецът не е длъжен да ангажира нарочни доказателства в тази насока /Решение № 341 от 6.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 252/2011 г., II г. о., ГК; Решение № 253/18.05.2011 год. на ВКС по гр.д.№ 1919/2010 год., IV г.о./.

По идентични съображения не следва да бъде изследвано по същество и възражението на ЗК, основано на твърдения за липса на деликт. Предявената въззивна жалба обективира изрични оплаквания, че ПТП е причинено от „случайно деяние” по смисъла на чл.15 НК, изразяващо се в недостатъчно ясна сигнализация за стесняване на пътя. Подобно възражение не е въведено в предмета на спора с отговора на исковата молба. В предявения отговор ЗК е твърдяла единствено, че ищецът не е пострадал от процесното ПТП и че в този смисъл не е налице деликт като деяние от което да е причинена твърдяната в исковата молба вреда.

Отделно от изложеното, "случайно деяние" е налице само тогава, когато водачът не е допуснал други нарушения на правилата за движение, бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му и която ситуация той не е могъл да предвиди и не е могъл да предотврати по начините, посочени в чл.20 ЗДП - чрез намаляване на скоростта или спиране. Установено е по делото, че водачът Живко Петров Жеков е управлявал лекия автомобил в тъмната част от денонощието, по непознат за него път от второкласна републиканска пътна мрежа със скорост от порядъка на 100 км/ч като не е успял да намали или спре автомобила именно поради високата за съответната ситуация скорост /така заключение на САЕ/.

II. По съществото на спора:

С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Въззивните възражения са сведени единствено до наличието на съпричиняване и до определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди.

1. По размера на претендираните неимуществени вреди: ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на увреждания - травматичен шок, контузия на бял дроб и хемопневмоторакс обусловили временно разстройство на здравето опасно за живота; счупване на гръдната кост и на 6, 7, 8 и 9 ребра в дясно, обусловили трайно затруднение в движението на снагата за около 60 дни; счупване на 6, 7 и 8 гръдни прешлени, които затрудняват движението за период от около 6 месеца; комоцио церебри.

От разпита на водените от ищеца свидетели се установява, че след катастрофата ищецът се чувствал физически и психически много зле. Св.Борисов го видял непосредствено след изписването му от болницата във Враца и връщането му във Варна. Известно време /около месец/ ищецът се придвижвал с бастун, но изпитвал силна болка в гърдите и ребрата. Страхувал се от настинка тъй като лекарите му били обяснили, че всяко простудяване може да е фатално за белия дроб. Притеснявал се, че му предстои тежка гръдна операция за наместване на гръдния кош. През зимата Б. изпитвал болка дори при дишане. Отишъл в Германия за да си търси работа и да проучи извършват ли се такива операции.

Според св.Т.Игнатова, след връщането си от Враца, ищецът бил с изскочил напред гръден кош, бавно подвижен, с трудности в дишането, сядането и ставането. Видимо не изглеждал добре. Налагало се да приема антибиотици за да предотврати грипни заболявания.

Според вещото лице по назначената СМЕ претърпяните травми изискват първоначално болнично лечение и последващ постелен режим за около месец. През това време е било наложително обслужването на ищеца и придружаването му от трето лице. Необходимо било и носенето на корсет за около година. Оздравителния период на тези травми е най-продължителен по отношение на счупените гръдни прешлени – около 12 месеца. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не е възможно пълно възстановяване на пострадалия. Същия е с трайно намалена работоспособност. Според вещото лице извършването на оперативна намеса за отстраняване на стърчащите гръдни кости, ще има само козметичен ефект, но не може да подобри биомеханиката на гръдния кош. Такава интервенция би била тежка и рискована за пациента. Обективните, видими признаци на счупването са свързани и със загрозяване с оформена гърбица от прешлените, които в предната си част са клиновидно стеснени и поради това изпъкнали напред.

От заключението на СПЕ на Д-р Лефтерова се установява, че ищецът е леко подтиснат със соматични и церебрастенни оплаквания. Тъй като е налице затруднение в дишането и загрозяване в гръдната кост, може да се приеме, че е налице постоянно състояние на подтиснатост. Според вещото лице пониженото настроение би могло да се коригира с максимално бързата социализация и трудова вградимост.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.

Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че ищецът е млад човек /на 36 год. към датата на деликта/. В резултат на ПТП същият е с намалена работоспособност. Претърпял е оперативна интервенция, труден възстановителен период и множество травми и фрактури в гръдния кош. Налице са и обективни видими признаци – загрозяване с оформена гърбица от прешлени, вкл. предстои нова рискована и тежка операция за отстраняване на стърчащите гръдни кости.  Дори и гръдното физическо загрозяване да бъде отстранено чрез оперативна интервенция,  същата няма да подобри биомеханиката на белия дроб. Ищецът търпи постоянни психически и физически неудобства.  Предвид гореизложеното, дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 50 000 лева, на основание чл. 52 ЗЗД.

2. По твърдяното съпричиняване: Не се спори, а и съобразно показанията на св.Ж.Жеков, ищецът е пътувал на предната седалка на автомобила без поставен предпазен колан. От изслушаната САЕ се установява, че според вида и годината на производство на автомобила, същия е оборудван с предпазни колани на всички места. Коланите са инерционни и с поставени вградени пиро - патрони. Тяхната цел е именно при настъпване на удар допълнително да натегнат предпазния колан като прилепят тялото на пътника към седалката на автомобила.

По арг. от чл.137в, ал.1 ЗДП ищецът е бил длъжен да използва системата за обезопасяване.

Съобразно заключението на СЕ, базирана на механизма на ПТП, динамиката на удара, положението на тялото и нанесените увреждания, в случай, че пътникът Д.Б. беше със закопчан предпазен колан, това би гарантирало задържането на тялото му към седалката. Ищецът не би бил затиснат от автомобила и биха били избегнати „в много голяма степен” травмите около гръдния кош.

Постоянна и задължителна е практиката на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписаните от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Починалото лице е пътувало без поставен колан, в нарушение на изискванията на чл. 137в, ал.1 ЗДП. С оглед механизма на конкретното ПТП, правилно поставеният обезопасителен колан би довел до значително ограничаване на съществените травми – тези в гръдния кош. Налице е доказано съпричинителство в степен, равна с това на водача. Горното мотивира съда да намали определеното обезщетение до размер на 25 000 лева, поради 50%-но съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.

            С оглед формираните от съда правни изводи, решението на ОС – Варна следва да бъде частично отменено.

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените разноски, които му се следват в пропорция спрямо уважената част съгласно чл.78 ГПК. Разноските при първоинстанционното разглеждане на делото възлизат на 4 585 лева, съответно във въззивното – 2809 лева или общо 7 394 лева. Поради това съдът изчислява размер на дължимите разноски на ищеца на 3 697 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Ответникът – въззивник не е претендирал разноски при първоинстанционното разглеждане на спора. Сторените разноски във въззивната инстанция възлизат на 700 лева, от които следва да му бъдат присъдени само 200 лева – съответни на приетата за неоснователна претенция.

По компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 3 497 лева.  

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 108/29.01.2014 год., постановено по т.д.№ 888/2013 год. по описа на ВОС, в частта, в която е ЗД Б И АД, ЕИК 831830482, гр.София, ул.Лавеле №19, представлявано от П П, чрез адв.М.Г. е осъдено да  заплати на ищеца Д.С.Б., ЕГН **********,***, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 08.12.2012г., когато при управление на л.а.Рено Меган с ДК №В 02 46 НВ водачът Ж П Ж, причинил по непредпазливост на ищеца Д.Б., пътник в същия автомобил, травмите: фрактура на гръдна кост и на 6, 7, 8 и 9 ребро в дясно; счупване на 6, 7 и 8 гръдни прешлени; травматичен шок и контузия на бял брод; комоцио церебри, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на деликта на 08.12.2012г. до окончателното изпълнение на задължението, на осн.чл.223, ал.2 вр.чл.226 КЗ и чл.45 и чл.52 от ЗЗД. 

ОТМЕНЯ решение 108/29.01.2014 год., постановено по т.д.№ 888/2013 год. по описа на ВОС, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.223, ал.2 вр.чл.226 КЗ и чл.45 и чл.52 от ЗЗД за разликата от 25 000 лева до присъдените 35 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 25 000 до присъдените 35 000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА ЗД Б И АД, ЕИК 831830482, гр.София, ул.Лавеле №19, представлявано от П П, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.С.Б., ЕГН **********,***, сторените разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 3 497 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: