Р Е Ш Е Н И Е № 183

 

гр. Варна, 30.08.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на шестнадесети август през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                                                                                                                         

секретар Ели Тодорова                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 280/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от „Агроимпулс 2000” ООД – гр. Тервел, чрез управителя Е.Н. против решение № 43 от 15.03.2017 г., постановено по т. д. 100/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен иска на настоящия жалбоподател против „ЗК „Калето““ – гр. Тервел /в ликвидация/ за откриване на производство по несъстоятелност на кооперацията и обявяване на неплатежоспособността на същата, на основание чл. 625 от ТЗ, вр. с чл. 608 от ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при противоречие с приложимия материален закон. Жалбоподателят излага становище за наличие на предпоставки за спиране на настоящото производството до приключване на висящото т. д. № 1508/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, предвид депозирането на молба вх. № 1512 от 07.03.2017 г. до касационната инстанция за допълване на постановеното определение № 41 от 26.01.2017 г. по същото дело, евентуално за отмяна на влязлото в сила решение № 116 от 16.06.2015 г. по т. д. № 276/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд. Моли за спиране на производството по делото до произнасянето по депозираната молба вх. № 1512 от 07.03.2017 г..

Въпросите касаещи исканията, инкорпорирани във въззивната жалба са разрешени с определение № 348 от 15.06.2017 г., постановено по настоящото производство по реда на чл. 267 от ГПК.

В депозирания писмен отговор от въззиваемата „ЗК „Калето““ – гр. Тервел чрез адв. Г.Д. се сочи, че не са налице предпоставките за откриване на производството, поради отсъствието на качество на кредитор у молителя предвид погасяване на вземането на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В открито съдебно заседание законния представител на въззивника не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 16.08.2017 г., процесуалният представител на въззиваемия излага становище за погасяване по давност на вземанията. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Агроимпулс 2000” ООД – гр. Тервел срещу „ЗК „Калето““ /в ликвидация/ за откриване на производство по несъстоятелност на последния на основание чл. 625 от ТЗ, вр. с чл. 608 от ТЗ, обявяване в несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ и определяне на начална дата на неплатежоспосожбост.

            Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Между страните е безспорно установено, че е издаден в полза на „Белрим” ЕООД изпълнителен лист от 30.05.2001 г. по описа на Тервелския окръжен съд по ч. гр. д. № 171/2000 г., с който „ЗК „Калето““ е осъдено да заплати сумата в размер на 168 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 28.02.2000 г., с падеж – 10.08.2000 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски.

Образувано е изп. дело № 38/2001 г. на СИС при Тервелския районен съд за вземането по горепосочения изпълнителен лист от 28.02.2000 г.. След осъществена цесия от 07.05.2003 г. на изпълняемото право като взискател по изпълнението е конституирано дружеството „Агроимпулс 2000” ООД /настоящ въззивник/. С Постановление за възлагане на недвижими имоти от 28.11.2003 г. по същото изп. дело на взискателя „Агроимпулс 2000” ЕООД са възложени шест недвижими имоти, собственост на длъжника /„ЗК „Калето““/, на обща стойност 248 248.12 лв.. Същото е влязло в сила на 14.01.2004 г..

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано и изп. дело № 56/2013 г. по описа на СИС при Тервелския районен съд след прекратяване по право на предходното изп. дело.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Агроимпулс 2000” ООД против „ЗК „Калето““ за откриване на производство по несъстоятелност на кооперацията и обявяване на неплатежоспособността на същата, на основание чл. 625 от ТЗ, вр. с чл. 608 от ТЗ.

Материалноправната си легитимация ищецът основава от договор за цесия на вземане от 07.05.2003 г. по процесния запис на заповед от 28.02.2000 г., с падеж – 10.08.2000 г. в размер на 168 000 лв..

Основанията, чиято кумулативна наличност предпоставят откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 607 а, ал. 1 от ТЗ, са търговското качество на субекта и фактическото му състояние на неплатежоспособност като качеството на субекта, обуславя надлежната активната процесуална легитимация и съответно допустимостта на съответния иск, а второто обуславя неговата основателност.

В съдебна практика безпротиворечиво се приема, че в производството по молба за откриването на производство по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ молителят-кредитор следва да установи, че притежава непогасено, изискуемо, парично задължение породено или отнасящо се до търговска сделка, което длъжникът не изпълнява, т. е. следва да установи материалноправната си легитимация като кредитор /в тази насока – решение № 118 от 09.08.2013 г. по т. д. №1042/2012 г., І т. о., ТК на ВКС, решение № 45 от 10.03.2017 г. по т. д.  № 2095/2016 г., ТК, II т. о. на ВКС и решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Същото качество на кредитор по смисъла на чл. 613а, ал. 2 от ТЗ трябва да е налице и към момента на постановяване на съдебното решение /в тази насока – решение № 209 от 29.12.2010 г. по т. д. № 509/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед посочената, непротиворечива практика на ВКС, следва на изложения въпрос да се отговори, че като преценява налице ли са материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, съдът следва да отговори и на въпроса лицето, подало молбата за откриване на производство по несъстоятелност, има ли качество на кредитор на длъжника по търговска сделка, съгласно чл. 625 от ТЗ – въпрос на материално- правна легитимация, по който съдът се произнася с решението.

В процесния случай по въпроса за наличието на твърдяното, изискуемо вземане в полза на молителя е налице влязло в сила решение № 116 от 16.06.2015 г. по т. д. № 276/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд, потвърдено с решение № 23 от 22.01.2016 г. по в. т. д. № 594/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване. Със същото на основание чл. 124 от ГПК е признато за установено по отношение на „Агроимпулс 2000” ООД, че вземането му по изп. дело № 56/2013 г. по описа на СИС при Тервелския районен съд, произхождащо от процесния запис на заповед, издаден на 28.02.2000 г. срещу „ЗК „Калето““ /в ликвидация/ не съществува поради погасяването му по давност.

В производството е представено и разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство предвид погасяването по давност на държавните вземания към кооперацията, на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Съобразявайки императивната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 608 от ТЗ за наличие на изискуемо, т. е. непогасено парично вземане (1/ породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването, 2/ публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или 3/ задължение по частно държавно вземане), съдът счита, че разглежданото изискване за изискуемост на задължението не е налице в настоящия случай, предвид  вече формираната сила на пресъдено нещо.

При изграждане на своите правни изводи, съдът съобрази служебното задължение за следене за наличието на активната легитимация на молителя и материалноправните предпоставки по молбата за откриване на производството по несъстоятелност. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че молителят не притежава материалноправната легитимация, както и обусловената процесуалноправна такава за депозиране на молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „ЗК „Калето““ /в ликвидация/ поради установеното погасяване по давност на вземането, породено от разглеждания запис на заповед.

По разноските:

Съобразно изхода на спора съдебно-деловодно разноски следва да се присъдят в полза на въззивамия „ЗК „Калето““ /в ликвидация/ в размер на 3 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционният съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 15.03.2017 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 100/2014 г..

OСЪЖДА „Агроимпулс 2000” ООД, ЕИК: 130387582, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул. „Ген. Столетов“ № 20, представлявано поотделно от управителите Е.Н. и Любчо Аронов да заплати на „Земеделска кооперация „Калето““ /в ликвидация/, ЕИК: 834023818, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул. „Ген. Столетов“ № 19, представлявано от ликвидационна комисия в състав: Трифон Стоев, Съби Господинов и Симеон Симеонов, сумата в размер на 3 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

         

  

    2.