ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 311/02.06.2017

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на първи юни през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                                                                                                              

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 281 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.66 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на „Текса“ ООД със седалище гр.Разград срещу определение от с.з. на 24.04.2017г., с което молбата на дружеството за възстановяване на пропуснат срок за отговор на искова молба по търг.дело № 9/17г. по описа на ВОС са оставени без уважение.

Оплакванията на частния жалбоподател са срещу извода на първоинстанционния съд, че не са налице особени непредвидени обстоятелств. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му по чл.64 ал.2 от ГПК и възстанови пропуснатия срок за отговор на исковата молба.

В депозиран в срока по чл.276 от ГПК писмен отговор, насрещната страна по жалбата С.А., гражданин на Нидерландия, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд намира производството по частните жалби за недопустимо по следните съображения:

Определението на първоинстанционния съд да възстанови по реда на чл.64 ал.2 от ГПК установен в чл.131 ал.1 от ГПК, респективно в чл.367 ал.1 от ГПК, срок за подаване на отговор от страна на ответник срещу постъпила в съда искова молба не подлежи на обжалване пред въззивен съд. Това разрешение е дадено в определение № 896 от 08.12.2010г. на ВКС, по ч.търг.дело № 788/10г., І т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите инстанциите.

Съобразно мотивите на касационната инстанция, които настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло, точният разум на чл.64 от ГПК свързва процесуалната възможност за подаване на молба за възстановяване на срок, бил той установен от закона или определен от съда, да става „от получаване на съобщението за пропускането му“ – в нов едноседмичен срок, неподлежащ на продължаване. От тук следва разрешението на законодателя, че не следва да се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснато действие. Изрично разпоредбите на чл.133 от ГПК и чл.370 от ГПК, предвиждат в своя край, че настъпването на установените в тях процесуални преклузии, като последица от неподаването на писмен отговор, се осуетява, ако бъде доказано, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, чието релевиране може да стане „по-късно“. След като е налице такава законова пролонгация, а и по аргумент от текста на чл.145 от ГПК, определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, тъй като хипотезата на чл.66 ал.2 от ГПК , въобще не би могла да възникне.

В настоящия случай по делото е постъпил отговор на исковата молба след изтичане на срока по чл.370 от ГПК, ведно с искания за възстановяване на срока, съдържащи твърдения за наличие на особени, непредвидени обстоятелства, препятствали своевременното подаване на писмени отговори. С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по същество на молбата за установяване на твърдяните в нея особени, непредвидени обстоятелства. Проверката за наличие на особени непредвидени обстоятелства в хипотезите на чл.133 ал.1 от ГПК и чл.370 от ГПК с определение от първоинстанционния съд не подлежи на самостоятелно обжалване. То е постановено в хипотеза, различна от тази по чл.66 ал.2 от ГПК, нито има естеството на преграждащо по-нататъшния ход на делото. Още повече, че ответникът, сега частен жалбоподател, има на свое разположение и допълнителната  възможност по чл.266 ал.3 от ГПК да иска събиране на нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения в какъвто смисъл са оплакванията му.

Предвид на това, въззивният съд намира, частната жалба срещу определение от съдебно заседание от 24.04.2017г. по търг.дело № 9/17г. за недопустима, поради което и въззивното производство, образувано по нея следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

   

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

   

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.дело № 281/17г. по описа на Варненски апелативен съд, търговско отделение.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на частния жалбоподател.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ