Р Е Ш Е Н И Е

 

 

161 /Варна, 08.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 27.05.2015 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 282/2015 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от  „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД - Варна против решение № 90/06.02.2015 год., постановено по т.д.№ 1089/2014 год. по описа на ВОС, с което страната е осъдена  ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, ЕИК 103290570, седалище и адрес на управление гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Атанас Москов“ № 308, сумата 41 402,75 лева (четиридесет и една хиляди четиристотин и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща дължим, но незаплатен остатък от уговореното възнаграждение по сключения между страните договор за възлагане на инженеринг /проектиране и строителство/ от 07.04.2012г., за което е била издадена фактура № 300000512 от 25.05.2012 г. на обща стойност 85 683,30 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.06.2014г., до окончателното й плащане, както и сумата 4 056,38 лева (четири хиляди и петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 41 402,75 лева за периода от 30.06.2013г. (датата на последно договорения падеж) до 16.06.2014г. (датата на подаването на исковата молба в съда), както и сумата 4 115,17 лева (четири хиляди сто и петнадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В предявената въззивна жалба са наведени доводи за неправилност на постановения съдебен акт.  Претендираното вземане се оспорва по основание и размер. Оспорва се и наличието на договорни правоотношения между страните с правопораждащ юридически факт – договор за възлагане на инженеринг.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв.З.Ж., оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Страните са субекти на договорно правоотношение, обективирано в договор за възлагане на инженеринг /проектиране и строителство/, сключен на 07.04.2012 год. Договорът е двустранно подписан, респ. автентичността на положените подписи не е оспорена  по реда на чл. 193 ГПК. 

Сключеното съглашение съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД. Договорът индивидуализира дължимата престация, нейното приемане и цената на изработката.

С извънсъдебно споразумение по протокол от 21.07.2012 г., ответникът – възложител се е задължил да изплати остатъка от дължимото възнаграждение на ищеца по приетата изработка съгласно последната издадена фактура № 300000512 от 25.05.2012г. в размер на 41 402,75 лева в срок до 30.06.2013 г. Коментираното споразумение има установително значение досежно изпълнението на изработката, нейното приемане и размера на непогасеното и дължимо възнаграждение.  Същевременно, споразумението има правното значение на договор, по силата на който изискуемостта на дълга е пролонгирана до 30.06.2013 год. Споразумението е двустранно подписано, респ. е противопоставимо на страните в производството.

Основанието и размерът на съдебно претендираното вземане са изрично признати от въззивника – ответник и съобразно „уведомление – покана” от 11.04.2013 гоз. /л.12/.

С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че претендираният главен дълг е доказан по основание и размер.

Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорното вземане по чл. 86 ЗЗД.

Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 296, 80 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/06.02.2015 год., постановено по т.д.№ 1089/2014 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА  „МОССТРОЙ – ВАРНА” ЕАД, ЕИК 103850624, седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, местност „Свети Никола“ № 60 ДА ЗАПЛАТИ на  „ДЕВНЯ ТРЕЙД” ООД, ЕИК 103290570, седалище и адрес на управление гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Атанас Москов“ № 308 сумата от 2 296, 80 лева – разноски при въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: