ОПРЕДЕЛЕНИЕ 332

 

гр. Варна, 08.06.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело № 282/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „АББ България“ ЕООД –  гр. София, чрез адв. В.Т. против определение1086 от 07.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 296/2017 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на преюдициален съдебен спор, предмет на т. д. № 1282/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с решение по чл. 630, ал. 1, чл. 630, ал. 2, чл. 631 или чл. 632, ал. 1 от ТЗ. 

В частната жалба се инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение, поради противоречието му с материалния закон. Навеждат се твърдения за неправилност на аргументите на съда по несъстоятелността за наличие на предпоставки за спиране на производството. Намира, че не е налице преюдициалност между производствата, по аргументи, че макар и двете дела по несъстоятелност да съвпадат с предмета си, то същите не се обуславят. Счита, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия в производството по несъстоятелност. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 296/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд е образувано по депозирана молба от „АББ България“ ЕООД – гр. София за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „САНО и пи си“ ЕООД – гр. Варна, на основание чл. 625 от ТЗ. В молбата се съдържат доводи за притежаването на качеството на кредитор у молителя, предвид наличието на изискуемо вземане, породено от търговска сделка.

Предмет на висящото т. д. № 1282/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд са съединени искове на „Давид Холдинг“ АД, „Елма-М-Груп“ АД, „Планекс“ ООД и „Банка Пиреос България“ АД, като кредитори по търговска сделка, срещу „САНО и пи си“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на последното дружество, на основание чл. 625 от ТЗ. След служебна справка, съдът установи, че по горепосоченото дело са проведени открити съдебни заседания на 16.02.2017 г., 27.04.2017 г., като е насрочено и третото о. с. з. на 07.06.2017 г..

 По същество на спора:

Основният въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция касае възможността за разглеждане на искова молба за откриване на производство по несъстоятелност, депозирана след изтичането на срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ за присъединяване към висящото производство по несъстоятелност, инициирано от други кредитори.

Безспорно е, че до приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството по несъстоятелност могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства, на основание чл. 629, ал.4 ТЗ. Безспорно също така е, че исковата молба по чл. 630 от ТЗ на настоящия жалбоподател, по която е образувано т. д. № 296/2017 г. е депозирана на 10.03.2017 г., т. е. след провеждане на първото открито съдебно заседание от 16.02.2017 г. по т. д. № 1282/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

В относимата съдебна практика е прието, че в случай на пропуск от кредитора на  законово предвидената възможност за присъединяване, подадената от него молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу същия длъжник е процесуално допустима, предвид възможността за недоказване на активната легитимация на кредитора по подадената вече предходна молба по чл. 625 от ТЗ, по която е изтекъл срокът за присъединяване по чл. 629, ал. 4 от ТЗ . В  в този см. е Определение № 129/16.03.17г. на ВКС по ч.т.д. № 2620/2016г., ТО. Независимо от  възприетата процесуална допустимост на просрочената молба за присъединяване обаче, в съдебната практика няма спор, че предвид правилото на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, подадената след законоустановения срок молба по чл. 625 от ТЗ,  не може да се разгледа преди приключване на производството по предходната молба по чл. 625 от ТЗ с влязъл в сила акт. Правни аргументи за това разбиране на съда се извличат от новелата на  специалното правило на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, според което последваща молба на кредитор по чл. 625 от ТЗ, ако е подадена в преклузивния срок по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, може да се разгледа заедно с първоначалната висяща молба по чл. 625 от ТЗ, но не и преди нея. Различното на посоченото разбиране  би игнорирало посочените по-горе специфики на производството по несъстоятелност, вкл. специалната разпоредба на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, регулираща конкуренцията на молби спрямо един и същ длъжник, подадени от различни кредитори, фактът, че молбата по чл. 629, ал. 4 от ТЗ по същество е молба по чл. 625 от ТЗ, като се създаде вкл. и възможност за постановяване на противоречиви решения по спора относно наличието на основание за откриване на производството по несъстоятелност /Определение № 129 от 16.03.2017 г. по ч. т. д. № 2620/2016 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/.

Предвид всички изложени по – горе правни аргументи и съображения, настоящият съдебен състав, отчитайки специфичното за производството правило, визуализирано в чл. 629, ал. 4 от ТЗ, намира, че е налице  основание за спиране на производството по молба на кредитор по чл. 625 от ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходната молба по чл. 625 от ТЗ на друг кредитор срещу същия длъжник, при невъзможност за присъединяване към нея по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, с оглед изтичането на преклузивния срок за това.

С оглед на горното, обжалваното определение е правилно и поради съвпадане на изводите на настоящата съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1086 от 07.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 296/2017 г..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                            2.