РЕШЕНИЕ

 

                                              №204/12.07..2013 г.        град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                    търговско отделение

На единадесети юни                                                                                2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вилиян Петров

                                                                           ЧЛЕНОВЕ::Златка Златилова

                                                                                                 Радослав Славов

при участието на секретаря Е.Т.  сложи на разглеждане възз.т.д. № 284 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.С решение №1793/14.12.2012 г. постановено по т.д.602/2011 г. на ВОС по предявените от „И” ЕООД  при условията на обективно и субективно съединяване искове са осъдени „С Г” ООД и „Р” ЕООД да заплатят солидарно сумата 279 265,88 лв. представляваща дължими средства за поправка на извършеното строителство в обект „офисна част на търговско – складова база, като са отхвърлени за разликата до 352 223 лв; осъден е „К” ЕООД да заплати сумата 97 564,12 лв., от които 6 752,00 лв. платено възнаграждение, поради разваляне на договора и 90 812,12 лв. за поправка на сградата и привеждане на строителната конструкция в съответствие с действащите строително-технически норми, като претенцията за поправката на вредите е отхвърлена за разликата  до 152 223 лв. Изцяло е отхвърлен иска срещу С.Ц.В. за връщане на даденото по договора за архитектурния проект поради развалянето му  в размер на сумата 20 017 лв. и 79 983 лв. за поправка на некачествените работи.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от „И” ЕООД. Въззивникът /ищец/ счита решението в обжалваната част за постановено в противоречие с материалния закон и необосновано поради което иска отмяната му и уважаване на претенции изцяло, ведно със съдебни разноски.

Въззивна жалба от „К” ЕООД е подадена  срещу решението в частта с която е осъден да заплати сумата 97 564,12 лв., от които 6 752,00 лв. платено възнаграждение, поради разваляне на договора и 90 812,12 лв. за поправка на сградата и привеждане на строителната конструкция в съответствие с действащите строително-технически норми. Оплакванията са за недопустимост евентуално неоснователност на иска поради което се иска обезсилване евентуално отмяната му. Сочените пороци са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивната жалба на „Р” ЕООД е срещу решението в осъдителната част с която е уважен иска на „И” ЕООД за сумата 279 265,88 лв. представляваща дължими средства за поправка на некачествено строителство. Иска се отмяната на решението поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените действия и отхвърляне на иска.

С писмени отговори срещу жалбата на „И” ЕООД ответниците „Р” ЕООД, „К” ЕООД, С.В. и третите лица помагачи ЗПАД”Армеец” и ЗК„Уника” АД по изложени във всеки отговор съображения оспорват основателността на жалбата и потвърждаване на решението в отхвърлителната част.

Постъпили са писмени отговори от „И” ЕООД срещу въззивните жалби на „К” ООД и „Р” ЕООД с изложени становища за неоснователността им и искане да се потвърди решението в осъдителната част. 

Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт и са допустими.

Съдът след служебна проверка и по оплакванията в жалбата на „К” ЕООД констатира валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част и като инстанция по съществото на спора приема за установено:

Ищецът като възложител по договор за строителство твърди, че поради некачествени проект в част конструктивна и лошо изпълнение на СМР обектът, който е в недовършен вид е със спряно строителство, след което е изготвен проект за укрепването му, като съществуващия архитектурен проект е адаптиран към новите изисквания на конструктора. Видно и от обяснението на законния представител на ищеца в с.з на 13.07.2012 г. реализирането на проекта за укрепване не налага пълно разрушаване на сградата, а частично. Претендират се разходите за поправка на негодния строеж недостатъците на който са резултат както на неспазени законови изисквания за носимост при изработване на конструктивния проект, така и поради лошо изпълнение на СМР / десортиране на бетоновата смес, прекъсване на армировъчни плочи/. Ищецът е приел, че построеното следва да се укрепи, т.е. за се поправят недостатъците. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 265 ал. 1 пр. 2 ЗЗД, а не както ищецът ги е квалифицирал по чл.265 ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 265 ал. 2 ЗЗД.. Последната хипотеза е специално уреден случай на разваляне, когато работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. След като поръчващият е преценил, че недостатъците могат да бъдат поправени претенциите му обезщетение следва да се редуцират до заплащане на всички необходими разходи за поправката. Законът не предвижда кумулативно, а алтернативно упражняване на права по чл. 265 ал. 1 или ал. 2 ЗЗД.

Предмет на въззивното производство са предявените при условията на  субективно и обективно съединяване искове: 1/ Срещу „Р” ЕООД с правно основание чл. 265 ал. 1 пр. 2 ЗЗД за сумата 352 223 лв, представляваща стойността на разходите за поправка на недостатъците на извършеното строителство, които се дължат от страната поради солидарната отговорност по силата на чл. 168 т. 7 от ЗУТ, ведно с изпълнителя на СМР „С Г” ООД, който не е обжалвал решението и по отношение на него въззивната инстанция не се произнася.

2/срещу „К” ЕООД: на основание чл. 265 ал. т.2 ЗЗД - за сумата  145 471 лв.                  обезщетение по 265 ЗЗД и за сумата 6 752 лв.- платена цена за конструктивния проект, на осн  чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

3/срещу С.Ц.В.: на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД – за връщане на възнаграждението по развален договор за проектиране в размер на сумата 20 017 лв. и на основание чл. 265 ал. 1 т.2 ЗЗД за сумата  79 983 лв. обезщетение за щети в размер на припадащата се част от необходимата сума за привеждане на строителната конструкция в съответствие с действащите строително-технически норми.

По делото безспорно се установяват договорни отношения между страните по спора възникнали във връзка с изпълнение на  строителството на обект „Търговско складова база с офисна част” в западно промишлена зона по плана на гр. Варна. Въз основа на договор №ОЗ /27.04.2006 /л. 47 първ.д/ ищецът е възложил на арх. С.В., като главен проектант изготвяне на цялостен технически проект за обекта, но изработването на част „Конструкции”, е възложено от ищеца на „К” ЕООД и платено на същата фирма, с която е сключен и договор за авторски надзор № 9/2.08.2007 г. / л. 36 първ.д./ Договор за извършване на оценка на съответствието на инвестиционния проект е сключен с „Р” ЕООД, а с договор от 1.03.2007 г. между същите страни е сключен и договор за упражняване на строителен надзор. /л. 42 първ.д./ видно от който „И” ЕООД е възложил на „Р” ЕООД в качеството му на консултант да упражнява строителен надзор на строежа съгл. чл. 166 ал. 1 т. 1 от ЗУТ. Договорът за строителство е сключен между ищеца като възложител и „С Г” ООД  /л. 24 и сл. първ.д/ на 1.08.2007 като изпълнител с предмет изграждане и предаване в груб строеж на обект „Търговско складова база с офисна част”. Строежът е изпълнен в периода 12.08.2007  - 02.04.2008 г. до фаза приемане на конструкцията, с акт обр. 14/02.04.2008 г. /л. 61 първ. д./. През м. август 2008 г. са констатирани недостатъци по изпълнението, видно от заповед № 29а /11.08.2008 г. на строителния надзор. /л. 64 първ.д./ Констатациите са за пукнатини в междуетажните плочи, по гредите и частично в колоните. Ищецът „И” е възложил изготвяне на конструктивно-технически експертизи, за определяне на деформациите на етажните плочи и за състоянието на бетона. По искане на ищеца на 30.04.2009 г /л. 66 първ.д./ е съставен констативен протокол от РДНСК – Варна. В него са посочени установените след оглед деформации и дефекти на конструкцията; радиални пукнатини по кръглите колони; пукнатини  по горна повърхност на междуетажни плочи; пукнатини по долната повърхност; коси пукнатини в зоната на опорите на някои от крайните греди натоварени с плътна зидария; видимо провисване на плочи на коти 8,28 м. и 11,35 м. по контура на сградата; частични вертикални пукнатини по преградни стени на  трети етаж появили се около месец преди огледа; отлепване на зидария на четвърти етаж.. Съставения констативен протокол от РДНСК – Варна, орган овластен с функциите по строителен надзор, е годно доказателство относно наличието на недостатъци на обекта, довели до спиране на строежа и изготвяне на проект за укрепването му. Констатациите в него са направени в присъствието на страните по спора, а в подкрепа на изводите му за причините довели до дефектите са заключенията на назначените СТЕ в първоинстанционото производство. Експертите сочат, че дефектите са резултат на изготвяне на инвестиционен проект в част „Конструктивна” в несъответствие с императивните изисквания на „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” от 1987 г, Наредба № 3/21.07.2004 г., „Норми за проектиране на бетонни и стоманенобетонни конструкции” от 1988 г. които са възпроизведени в „Нормите за натоварване и въздействие” от 2007 г. както и на неспазена технология от страна на изпълнителя „С Г” ООД при полагане на бетона и арматурата. Доводите на „К” ЕООД, че не се доказва пряка и непосредствена причинна връзка между проявените дефекти и проекта на сградата в част „конструктивна” не намират опора в доказателствата. Изводите на всички вещи лица са, че сградата не е понесла вертикалното натоварване на собственото си тегло в незавършен вид, без допълнителни зидарии и натоварване с постоянен товар. Последната СТЕ с в. л. А.Коларова, назначена по искане на „К” ЕООД също сочи, че провисването на плочите при непълно натоварване надвишава стойността на нормативните изисквания. Дори тези отклонения в стойностите на провисване да са в рамките на допустимото, вещото лице подчертава, че проверката на продънване не би издържала, тъй като кръглите колони не са конструирани съгл. определението на чл. 104 на Норми 2-04-01. Затова необосновани са доводите на конструктора „К” ЕООД, че некачественото изпълнение е резултат само от действията на изпълнителя на СМР и на въздействието на атмосферни условия след спиране на строежа.

Изпълненото строителство е негодно за употреба поради драстични отклонения в нормативно уредените качествени изисквания, но тези недостатъци са отстраними видно от представения проект за укрепване на сградата.

С оглед изложеното ищецът е активно материалноправно легитимирана страна да предяви исковете за поправка на недостатъците за сметка на виновните лица, тъй като договорите с тях са прекратени занапред след спиране на строителството.

Неоснователни са и доводите на ответниците „К” ЕООД, С.В. и третото лице ЗК „У” АД за преклузия евентуално давност на правото да се търси обезщетение за некачествено изпълнение след като проектът е приет без забележки, одобрен от главния архитект, който въз основа на него е издал разрешение за строеж и че дори вече изпълнената конструкция е приета с акт обр. 14/ 02.04.2008 г. без възражения. За разлика от обикновения договор за изработка при договора за строителство законодателно са въведени строги нормативни изисквания за качество. Общото правило на чл. 264 ал. 3 ЗЗД, че ако за приемане на работата / в случая проекта/ не се направят възражения за некачествено изпълнение, тя се счита за приета по необорима презумпция, при договора за строителство следва да се тълкува стеснително поради обществената му значимост. В закона чл. 169 ал. 1 и 2 от ЗУТ са уредени съществени нормативни изисквания за строежите. Те трябва да отговарят на минималните изисквания на носимоспособност /устойчивост и дълготрайност на строителната конструкция и на земната основа при есплоатационни и сеизмични натоварвания/ безопасност при пожар, хигиена, безопасна експлоатация, защита от шум опазване на околната среда и ефективна енергийност, които се установяват с държавното приемане /с протокол обр. 16 и разрешение за ползване/. Императивните изисквания на ЗУТ и подзаконовите актове уреждащи приложението му определят изискванията за качество и контрола при приемане на работата, включително и отстраняване на недостатъците. На този етап правото на ищеца-възложител да търси обезщетение за недостатъци не е преклудирало, нито е погасено по давност. При договорите за строителство, давността за лошо изпълнение в качествено отношение при скрити недостатъци е 5 годишна. Договорът за проектиране като елемент от цялостния процес на изграждане на готовия обект не прави изключение от тази давност.

По иска срещу „Р” ЕООД консултат по договор с ищеца за възложен строителен надзор. Основанието му е чл. 168 т. 7 ЗУТ вр. с чл. 265 ал. 1 пр.. 2 ЗЗД. Законът урежда пасивна солидарност на консултанта и строителя /изпълнител по договора за СМР/ за щетите причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти. Доводите на ответника, че само при иск по чл. 265 ал. 2 ЗЗД носи солидарна отговорност заедно с изпълнителя, но не и при иск за присъждане на сумите за поправка на вредите, не намират опора в закона. В чл. 168 т. 7 от ЗУТ няма отграничение на щетите дали са поради пълна непригодност или за поправка на недостатъците на обекта. Законът сочи за щети от кои действия и бездействия се ангажира отговорността на консултанта, без да се прави разлика дали ще се претендират като стойност на поправката на дефектите или като обезщетение за пълно неизпълнение. Съдът възприема мотивите на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението от 279 265,88 лв. В нея не е включена стойността на изградените и подлежащи на разрушаване елементи /123 760,57 лв./ и е намалена приложената от СТЕ /л. 737 и сл.  първ.дело/  стойностна сметка в размер на 374 618,61 лв. съобразно направените допълнения на експертизата и взети по- ниски стойности по офертни цени. Така стойността на дължимото обезщетение за поправка на дефектите е 279 265,88 лв. Посочените в п.2.2 от защита на ответника”Р” ЕООД суми са изключени,  включени са само разходите за разрушаване и транспорт на отпадъчните материали .До този размер на иска „ответникът „Р” ЕООД носи солидарна отговорност със строителя. „Сизиф” ООД. За разликата до предявения размер от 352 223 лв. искът е неоснователен. Претендираните цени не са съобразени със средните пазарни определени в справочниците за цени в строителството.

Върху стойността на необходимите разходи за поправка не се начислява ДДС. Доводите на ищеца, че действително платеното от него за поправката включва и тази стойност и тя следва да бъде присъдена за да не се обедни са неоснователни. Данъкът добавена стойност /ДДС/. се начислява при извършени сделки или услуги и като косвен данък тежестта от данъчното облагане се понася от потребителите, а не от производители и търговци. В случая няма облагаема сделка, а присъдено обезщетение. Освен това начисленото ДДС по фактурите за извършените работи във връзка с поправката на дефектите не е разход за ищеца /възложител/, тъй като той е търговец регистриран по ЗДДС и този данък му се възстановява.

По исковете срещу „К” ЕООД: Искът за стойността на работите които следва да бъдат поправени е с правно основание чл. 265 ал. 1 пр.2 ЗЗД. Ответникът е пасивно легитимирана страна по него, тъй като договорът за проекта в част „Конструкции” е сключен директно между възложителя и „К” ЕООД, видно от извършеното плащане и освен това на 1.03.2007 г между тях е сключен и договор за авторски надзор. Като изпълнител на част „Конструктивна” от проекта ответникът отговаря при наличие на дефекти произтичащи от годността на проекта  Искът е основателен до размера на сумата 87 792 лв., която включва освен стойността на работата по проекта за укрепване и разходи по премахване на негодните части от конструкцията и тяхното транспортиране. Последните разходи са различни от присъдените за плащане от изпълнителя и консултанта „Р” ЕООД разходи за събаряне, касаят други съборени части от построеното.

По кумулативния иск с правно осн. чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД,  за връщане на платеното договорно възнаграждение на сума 6752 лв. поради разваляне на договора: Както вече по- горе бе уточнено разваляне е възможно само в хипотезата на чл. 262 ал. 2 ЗЗД т.е. при пълна непригодност на построеното. В случая не е налице тази хипотеза, поради което и искът за връщане на даденото на осн. чл. 55 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 88 ЗЗД в размер на платеното договорно възнаграждение на „К” ЕООД е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска срещу С.В. и връщане на даденото възнаграждение по договора за проекта. Съдът намира, че след като проекта в част конструктивна не отговаря на императивните законови изисквания, изпълнителят на част”Конструктивна”, който е договарял пряко с възложителя и е получил възнаграждение за проекта част конструктивна, а освен това е сключил и договор за авторски надзор от 1.03.2007 г., отговаря за обезщетението за поправка на некачествено изпълнените строителни работи свързани с дефекти в конструкцията. Поради липса на твърдяни несъответствия на проекта в останала му част и факта че проявилите се недостатъци, са в причинна връзка с проектирането са само в конструктивната част, счита че проектанта не следва да носи отговорност за обезщетение в размер на сумата 43 061 лв. представляваща стойността на изработен проект за укрепване на офисната сграда и 36 922 лв. обезщетение в размер на стойността на подлежащите на разрушаване елементи от строителната конструкция. Неоснователен е и иска за връщане на даденото по договора за архитектурен проект. Договорът с него не е прекратен, напротив видно от доказателствата и потвърждението на законния представител на ищеца през м. септември 2009 г. след утвърждаване на проекта за укрепване проектантът В.  е съобразил промени в архитектурния проект, поради което  няма основание за разваляне на договора и искът за връщане на платените 20 017 лв. е неоснователен.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат решението следва да се потвърди в обжалваната част по исковете с правно основание чл.265 ал. 1 пр. 2 ЗЗД предявени спрямо ответниците „Р” ЕООД С.В. и „К” ЕООД и с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД срещу С.В. и да се отмени само в частта с която е уважен иска с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД спрямо ответника „К” ЕООД за сумата 6 752 лв и се постанови друго с което искът се отхвърли като неоснователен.

 

За въззивната инстанция съдебни разноски се присъждат само на „К” ЕООД съобразно уважената част от  жалбата общо в размер на сумата 384, 18 лв.

Поради неоснователността на останалите жалби в осъдителната и отхвърлителна част на решението съдебни разноски не се присъждат.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение №1793/14.12.2012 г. постановено по т.д.602/2011 г. на ВОС само в частта с която е осъден е „К” ЕООД със седалище гр.Варна да заплати на „И” ЕООД със седалище гр. Варна сумата  6 752,00 лв. представляваща недължимо платено възнаграждение по развален договор и присъдени съдебни разноски за първата инстанция за разликата над  4 691,70 лв. до 5 040,50 лв.  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „И” ЕООД със седалище гр. Варна срещу „К” ЕООД със седалище гр.Варна  за сумата 6 752 лв. представляваща недължимо платено възнаграждение по развален договор.

ПОТВЪРЖДАВА  решение№1793/14.12.2012 г. постановено по т.д.602/2011 г. на ВОС  в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „И” ЕООД ЕИК 103760671 със седалище и адрес на управление гр..Варна ул.”Ген. Столетов” № 90 ет. 4 ап. 6 да заплати на „К” ЕООД ЕИК 103839962 със седалище и адрес на управление гр. Варна „Кап.лейтенант Тодор Соларов” бл. 26 ет. 15 ап.89 сумата 384,18 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: