РЕШЕНИЕ

   № 163

               гр.Варна, 08.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 26.05.2015 г. в  състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                 КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 284  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Енерго - Про Продажби” АД – гр.Варна е обжалвал решение №137/18.02.2015 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1519/2014 г., с което искът на ”В2М” ООД - гр.Варна срещу него е уважен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата -  „В2М” ООД - гр.Варна с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендирания от въззивника адвокатски хонорар. Съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС - Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предявен е иск от „В2М” ООД - гр.Варна за заплащане на сумата 56389.03 лв – незаплатена част от цената на произведена електроенергия от фотоволтаична електроцентрала „Орлова могила” по фактура №19/30.06.2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.05.2012 г., на отпаднало основание предвид отменено от ВАС Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКВР за определяне на временни цени за достъп до ЕРМ и нищожност на цесия на вземане за цена на достъп до ЕРМ по фактура №1103270/05.07.2013 г. на „Енерго Про Мрежи” АД – гр.Варна и прихващане, извършени с протокол за прихващане на взаимни задължения №4/08.07.2013 г.

Този иск следва да се квалифицира по чл.327 – ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 – ЗЗД.

Между страните по делото и неучастващо трето лице - „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна има подписан споразумителен протокол от 08.07.2013 г., наречен протокол за прихващане на взаимни задължения, с характер на договор за спогодба по чл.365 – ЗЗД, в който страните, в т.ч. ищецът, са се съгласили с извършена цесия на вземане от „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна на „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна за цена на достъп до електроразпределителната мрежа по ф-ра №1103270/05.07.2013 г.  и е извършено прихващане в отношенията между  „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна и ищеца „В2М” ООД - гр.Варна на същото вземане срещу насрещно вземане на последния за цена на продадена електроенергия по фактура №19/30.06.2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.05.2012 г. По същество ищецът оспорва действителността на този договор за спогодба, по които той е страна, предвид отмяната с влязло в сила решение на ВАС на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКВР за временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа.

От една страна, съгласно чл.20а, ал.1 - ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно чл.21, ал.1 – ЗЗД договорът поражда действие между страните. Съгласно чл.365, ал.1 – ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Никоя страна не може оттегля в последствие дадено с договор, в случая – с договор за спогодба, съгласие за пораждане на конкретни права в полза на другата страна и за поемане на свой ред на конкретни задължения. Това означава, че извършените с договора за спогодба цесия и прихващане са породили правно действие между страните и не могат да бъдат сега оспорвани и ревизирани. Частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – чл.180 – ГПК. Частните документи, съдържащи неизгодни за издателя си факти, важат срещу него. В случая подписаният от ищеца протокол за прихващане, съдържащ изявленията му за даване на съгласие за извършени цесия на вземания и прихващане на насрещни задължения,  важи срещу  него и може да му бъде противопоставен. Съгласно чл.297 – ТЗ не може да се поддържа, че търговска сделка, сключена между търговци, е унищожаема поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

От друга страна, отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор, в случая – договор за спогодба.  Същото важи и за  сключения между ищеца и трето лице оператор -  „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна неформален договор за достъп до ЕРМ, представляващ по съществото си договор за услуга, близък до договора за наем, който е с продължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Действието на отмяната спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Сключването на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с признаването й от ищеца с подписания протокол за прихващане на взаимни задължения. Първоизточник на задължението за заплащане на цена на достъп до ЕРМ е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият в последствие административен акт за определяне на временни цени за достъп,  издаден на основание §197, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./.

Поначало отмяната на административния акт има действие спрямо всички съгласно чл.177, ал.1 – АПК, от което следва, че актът се счита отменен спрямо всички занапред. Този текст не предвижда обратно действие на отмяната на административния акт. Обратно действие може да има закон, ако това е предвидено изрично в него; обратно действие има и развалянето на договора, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, по силата на закона – чл.88, ал.1 – ЗЗД. Съдебното решение с конститутивен ефект има обратно действие само в редки случаи - при унищожаване на договори и при разваляне по съдебен ред на договори за вещни права върху недвижими имоти. Иначе решението има действие занапред, но е противопоставимо спрямо всички трети лица  /има действие спрямо всички/ и конститутивното му действие в случай на уважаване на иска или жалбата се зачита от момента на упражняването на потестативното право с подаването им. Становището на други съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не е задължително за общите граждански съдилища съгласно чл.302 – ГПК, предвиждащ задължителност на влязлото в сила решение на административния съд за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Становището на ДКЕВР по този въпрос в Решение №КМ-1/13.03.2014 г. е повлияно от тези становища, ирелевантно е за спора, а и самото решение е оспорено пред ВАС.

Независимо какво е действието на съдебното решение за отмяна на административен акт, то има значение за административните, а не и за гражданските последици от акта. Последните не следват автоматично от отмяната на акта, а се преценяват в случай на спор ведно с всички останали доказателства по делото от гражданския съд.

Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп и с оглед обстоятелството, че този договор е с продължително изпълнение, и услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от оператора за миналия период. Предвид естеството на престацията в  противен случай само другата страна би получила реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и продължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид продължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца за минало време следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с продължително изпълнение.

Всички възражения на ищеца се свеждат в крайна сметка до недължимост поначало на заплатената на „Енерго Про Мрежи” АД – гр.Варна цена на достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като същият не доказвал направени разходи за такава услуга и в нито един момент не бил пренасял електрическа енергия – собственост на ищеца. Както беше вече посочено достъпът е правото за използване, в случая - на разпределителната мрежа за пренос на електроенергия, като не включва самия пренос. Самият закон е предвидил, че тази услуга е възмездна и за нея се сключва задължително договор за достъп, като производителят на електическа енергия заплаща на оператора цена за достъп. Законът е закон, за да се изпълнява. Обстоятелството, че ищецът е подписал доброволно протокола за прихващане на взаимни задължения подкряпя извода, че задължението на ищеца е било дължимо и именно поради това той го е признал със сключването на спогодбата по протокола. 

Оттук следва изводът, че вземането на „Енеро - Про Мрежи” АД – гр.Варна за цена на достъп спрямо ищеца и цедирането му на ответника са действителни, респективно – прихващането му срещу насрещно вземане на ищеца към ответника за цена на продадена електроенергия с процесния протокол за прихващане на взаимни задължения с характер на договор за спогодба е валидно настъпило.

Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. ОС Варна е достигнал до други правни изводи и краен резултат, като позоваването и обсъждането с него на друго решение на ДКЕВР – Решение №Ц-6/13.03.2014 г., което нито е сочено за основание на иска, нито дори е представено по делото, а и е оспорено и висящо по жалба пред ВАС, е неправилно.

Предвид това обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявения иск, ведно с присъждане в полза на въззивника на съдебните разноски по делото.

Съдът намира, че представеното преводно нареждане на л.28 доказва извършено плащане, а възражението на ответника по жалбата по чл.78, ал.5 - ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение /в размер на 5328 лв с вкл. ДДС/ е основателно, предвид което го намалява на основание чл.78, ал.5 - ГПК съобразно действително положения труд от адвоката и фактическата и правна сложност на делото и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до размера на 2700 лв /с вкл. ДДС/, като присъжда в полза на въззивника общо сумата 6503.78 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №137/18.02.2015 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1519/2014 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „В2М” ООД - гр.Варна срещу „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна за 56389.03 сумата лв  – незаплатена част от цената на закупена електроенергия, произведена от фотоволтаична електроцентрала „Орлова могила” по фактура №19/30.06.2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.05.2012 г., прихваната по протокол за прихващане на взаимни задължения №4/08.07.2013 г. с прехвърлено вземане по фактура №1103270/05.07.2013 г. на „Енерго-Про Мрежи” АД - гр.Варна на отпаднало основание поради отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2013 г. на ДКЕВР, ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА „В2М” ООД - гр.Варна, ЕИК 201106243, да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата 6503.78  лв – съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.