Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    220/24.07.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна            търговско   отделение

на  двадесет и пети юни                                                 Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракеля        н                                                             ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                            А.Братанова       

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  285   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Г П” ЕООД / в несъст./, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Жилищен комплекс” № 26, ет.11, ап.21 против решение № 56/19.03.2014г. на Добричкия окръжен съд, търговска колегия, постановено по т.д. № 126/2013г., с което е отхвърлен предявения от него  срещу М.П.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата от 119 000лв, като получена от нея без правно основание и с което дружеството е осъдено да заплати 250лв с.д. разноски за сметка на масата на несъстоятелността, както и по сметката на Окръжен съд Добрич държавна такса от 4 760лв също за сметка на масата на несъстоятелността, ведно с 300лв – възнаграждение за в.лица по тройната СИЕ. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, изложени в жалбата, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

      Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

      Ищцовото дружество „Г П” ЕООД претендира от ответницата М.П.К. заплащане на сумата от 119 000 лв, получена от нея по силата на нотариално заверено пълномощно рег. № 6753/04.12.2006г. по описа на нотариус О О, с рег. № 109 на НК, чрез теглене в брой от банковата сметка на дружеството  „Юробанак България” АД в брой и неотчетена , както следва : на 09.12.2009г. – общо 9 000лв; на 10.12.2009г. – 27 000лв; на 23.12.2009г. – общо 58 000лв и на 15.01.2010г. – 25 000лв.

      От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка :

      На 31.08.2009г. между „Г П” ЕООД, представлявано от Т Г Г и ответницата  М.П.К. е сключен трудов договор № 216/31.08.2009г. за длъжността  „счетоводител”, считано от 01.09.2009г.

      С нотариално заверено пълномощно с рег. № 6753/04.12.2006г. ответницата К. е упълномощена от Т Г Г да оперира с банкови сметки като внася и тегли в брой, извършва преводи и подписва договори и споразумения с банките и други небанкови  институции.

      Не се спори, че въз основа на това пълномощно и по силата на длъжностната си характеристика ответницата К. е изтеглила посочените в исковата молба суми - на 09.12.2009г. – общо 9 000лв; на 10.12.2009г. – 27 000лв; на 23.12.2009г. – общо 58 000лв и на 15.01.2010г. – 25 000лв., в общ размер на 119 000лв.

      Съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция за месец декември 2009г. общо изтеглените суми от банковата сметка на „Г П” ЕООД от ответницата К. са 163 000лв, а внесените от касата на дружеството по банковата сметка на „Г П” ЕООД суми са 36 250лв. Записаните в извлеченията от банковата сметка на дружеството суми съответстват на отразените постъпления в касата по главната книга на ищеца / изтеглени суми от банковата сметка и внесени в касата – 163 000лв/ и преведените от касата суми по банковата сметка – 36 250лв.- л.223 /закл.ССчЕ/.      През месец януари 2010г. общо изтеглените от банковата сметка на „Г П” ЕООД  суми от ответницата К. и Тинко Георгиев и внесени в касата на дружеството са 28 400лв, а внесените от касата на дружеството по банковата му сметка  суми са 300лв. Посочените операции съответстват на записаните в извлеченията от банковата сметка на дружеството суми.

      Процесните суми са осчетоводени като приход в касата на  „Г П” ЕООД. Плащанията, извършвани с тези суми и отразени в счетоводството на дружеството, са към доставчици, за заплати, вноски в банковата сметка, разходи за материали, разходи за външни услуги, такси и към доставчици по освободени сделки. В същото време процесните суми не са отразени  като липси във финансовите отчети на дружеството. Според заключението на в.лице  счетоводството на фирмата е водено редовно, в съответствие с изискванията на ЗСч. Представените по делото касови ордери от 09.12.2009г., 10.12.2009г., 23.12.2009г. и 15.01.2010г. – л.160  са отразени счетоводно, като счетоводните операции, за които са издадени четирите ордера, са взети правилно.

      Идентично е и заключението на тройната ССчЕ, прието пред първата инстанция. Според него процесните суми не са отразени като дължими от подотчетното лице, с тяхното теглене  не е възникнало в счетоводството на дружеството вземане от М.К. в качеството й на длъжник на дружеството. Процесните суми са част от  осъществяваните стопански разходи на предприятието. Те са постъпили в патримониума на дружеството като собствено имущество на неговото предприятие. В с.з. от 04.03.2014г. в.лица са уточнили, че начина по който са оформени четирите ПКО на л.160, независимо от това, че само два от тях са подписани от управителя на дружеството Тинко Георгиев, а другите два – от неизвестно лице / предвид на това, че дружеството не е имало касиер, който да ги подпише/, те са оформени съгласно изискванията на ЗСч и удостоверяват, че сумите са постъпили в касата на дружеството.

      Свидетелските показания на Марияна Ташева, работила като главен счетоводител при ищцовото дружество за периода  от юли 2009 г. до март 2010г.и тези на  Тинко Георгиев, бивш управител на дружеството, потвърждават изводите на експертизата. Според св.Ташева в касата не се държали пари поради  опасност от кражби.  По нареждане на управителя  Тинко Георгиев с изтеглените от банковата сметка суми  се разплащали задължения. Не са съставяни актове за липсващи средства в касата или нередовно водено счетоводство. Дружеството не е имало назначен касиер. За касата отговаряли ответницата К., свидетелката Ташева и другата назначена счетоводителка Димитричка. Тази фактическа установеност се потвърждава и от показанията на свидетеля  Тинко Георгиев, бивш управител на дружеството, според когото всички плащания  ставали с негово знание и съгласие,  като той  получавал пари от касата , за да разплаща задължения на дружеството. За всички средства внасяни в касата са съставяни  касови ордери. Той като управител никога  не е имал претенции към своите счетоводители за липси в касата.

      Фактическата установеност по делото налага извода за неоснователност на предявената искова претенция. В заявената в исковата молба хипотеза на неоснователно обогатяване на получени суми без правно основание не се доказа твърденият ФС на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Всички суми, които ответницата е изтеглила от банковата сметка на дружеството в качеството й на упълномощено лице съобразно даденото й пълномощно с рег. № 6753/04.12.2006г. от управителя  Тинко Георгив, са били внесени в касата със съответните счетоводни документи и с извършено надлежно отбелязване за това в касовата книга, както  и изразходвани за разплащане на задължения на дружеството спрямо доставчици, персонал , към бюджета и др. Съгласно заключението и на двете ССчЕ четирите броя приходни касови ордера са съставени съобразно изискванията на ЗСч и отразяват заприходяването на процесните суми в патримониума на „Г П” ЕООД.

      Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, съдът на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

      По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

      Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за водене на делото в настоящата инстанция, нито е представила доказателства за това, поради което съдът не присъжда такива.

      Водим от горното, съдът

 

Р    Е       Ш      И       :

 

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/19.03.2014г. на Добричкия окръжен съд, търговска колегия, постановено по т.д. № 126/2013г., с което е отхвърлен предявения от „Г П” ЕООД / в несъст./, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Жилищен комплекс” № 26, ет.11, ап.21, представлявано от  синдика И.А.М.   срещу М.П.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата от 119 000лв, като получена от нея без правно основание и с което дружеството е осъдено да заплати 250лв с.д. разноски за сметка на масата на несъстоятелността, както и по сметката на Окръжен съд Добрич държавна такса от 4 760лв също за сметка на масата на несъстоятелността, ведно с 300лв – възнаграждение за в.лица по тройната СИЕ.

      Разноски не се присъждат.

      Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в

          едномесечен срок  от съобщаването му на страните   при

          условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :