Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   178/18.07.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   дванадесети юни                                                       Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братановя

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 285   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Ергос“ АД, гр.Търговище, ЕИК 148084176, представлявано от изпълнителния директор С.Д.Ч., С.Д.Ч., ЕГН **********,*** и Ц.Г.Ч., ЕГН **********,*** против решение № 783/23.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 188/2017г.  в частта, с която  е признато за установено по отношение на тях, като оспорващи длъжници (издател и авалисти), че  вземането,  удостоверено по Заповед за незабавно изпълнение № 5373/27.08.2015г.,  издадена в полза на цедент по гр.д.10433/15 на ВРС 7 с-в, СЕ ДЪЛЖИ солидарно в полза на правоприемник на заявителя по договор за цесия от 14.10.2015г, в размер на сумата от 532 930.76лв , представляваща изискуема част от главница по запис на заповед на предявяване, издаден на 12.09.2012г в гр. Варна за обща сума от 1 100 000лв, ведно със законна лихва от 25.08.15г върху изискуема главница от 537 930.76лв   и от 15.06.2016г върху изискуема главница от 532 930.76лв  до окончателно плащане на дълга,  на осн. чл. 538 ал.1 ТЗ по иска, предявен от цесионер по реда на чл. 422  ал.1 ГПК от ДЗИ “Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 148084176, гр. София, ул. Г. Бенковски 3, представлявано от изпълнителни директори Ч и Д К, подпомаган от привлечено трето лице цедент „ОМВ България“ ООД, ЕИК 121759222, гр. София, ул. Софийски герой 1, ет. 8, представлявано от управител Величков, срещу „Ергос“ АД, ЕИК 103101781, гр. Търговище, ул. Г. Бенковски 1 вх.А ет.2 офис 5, представлявано от изп. директор Ч., С.Д.Ч., ЕГН ********** и Ц.Г.Ч., ЕГН ********** *** и същите са осъдени  общо да заплатят на ДЗИ “Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 148084176, гр. София, ул. Г. Бенковски 3, представлявано от изпълнителни директори Ч и Д К, като правоприемник на цедент „ОМВ България“ ООД, ЕИК 121759222, гр. София, ул. Софийски герой 1, ет. 8, представлявано от управител Величков сумата от 21 077,37лв, представляваща разноски, за които в полза на цедента е издаден изпълнителен лист по  заповед за незабавно изпълнение  № 5373/27.08.2015г  издадена по гр.д.10433/15 на ВРС 7 с-в, на осн. чл. 81 ГПК, както и само сумата от 19 863,96лв, от общо направени 20 064,61лв. разноски от ищеца по основателна част от иска, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.  По съображения, подробно изложени в жалбата, молят съда да отмени съдебния акт в обжалваните му части и да постанови решение по съществото на спора, с което предявеният срещу тях иск бъде отхвърлен като неоснователен.

          Въззиваемата страна и третото лице помагач считат жалбата за неоснователна и молят съда да я остави без уважение.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие  за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

          Ищецът ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 148084176, представлявано от изп.директори Коста Христов Ч и Геерт Д К  претендира установяване на свое вземане срещу ответниците „Ергос“ АД, ЕИК 148084176, със седалище и адрес на пуравление гр.Варна, ул.“Сирма Войвода“ № 3А; С.Д.Ч. с ЕГН ********** и Ц.Г.Ч. с ЕГН **********,***, м/ст Евксиноград, ул.“24-та“ № 10 по Запис на заповед от 12.09.12г., удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.08.2015г. и изп.лист № 8741/03.09.2015г., издадени в полза на „ОМВ – България“ ООД по ч.гр.д. № 10433/2015г. на РС – Варна, 7 състав.

          Установената по делото фактическата обстановка е следната :

          На 28.04.2005г. между ДЗИ „Общо застраховане, ЕАД  и „ОМВ България“, ООД  е сключен Договор за застраховане на краткосрочни търговски кредити, обективиран в застрахователна полица № 22080522295000002, с предмет : застрахователна защита на вземанията на застрахованото дружество по сключени с трети лица договори за доставка и продажба на петролни продукти.

          По искане на „ОМВ България“ ООД  вземанията му към ответното дружество „Ергос“ АД, произтичащи от сключения между тях Договор за продажба и доставка на петролни продукти от 16.06.2011г.  са присъединени към застрахователното покритие със застрахован кредитен лимит от 1 000 000лв. Като обезпечение на задължението си по договора от 16.06.11г. длъжникът „Ергос“, АД е  предоставил Запис на заповед от 12.09.2012г. за сумата от 1 100 000лв., авалирана от втория и третия ответници С.Ч. и Ц.Ч..

          На 24.04.2015г. в ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е регистрирана щета с № 220829500012/15г- за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 699 309,99лв, просрочени плащания на „Ергос“ АД, по която застрахователят признава задължение за плащане на застрахователно обезщетение в размер на 537 930,76 лв.

          На 13.08.2015г.е сключено споразумение между ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и „ОМВ България“ ООД, което урежда взаимоотношенията на страните по него и последиците от изплащане на застрахователното обезщетение, както и прехвърлянето на вземането срещу „Ергос“, АД  и авалистите по записа на заповед , вкл. условията за снабдяване с изпълнителен лист и прехвърляне на правата по него на „ОМВ България“, ООД. В изпълнение на същото на 18.08.2015г. застрахователят  е изплатил на „ОМВ България“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 537 930,76лв.

          На 25.08.15г. е инициирано заповедното производство.

          На 14.10.2015г.,  пак в изпълнение на споразумението, е сключен и Договор за цесия , по силата на който „ОМВ България“ ООД прехвърля на застрахователя правата си по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.08.2015г. и изп.лист № 8741/03.09.2015г., издадени  по ч.гр.д. № 10433/2015г. на РС – Варна, 7 състав, с които „Ергос“, АД, С.Ч. и Ц.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на ОМВ следните суми :

          - 537 930,76лв част от задължението общо в размер на 1 100 000лв, дължима по запис на заповед от 12.09.2012г., с падеж на предявяване и предявен на 03.04.15г., ведно със  законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.08.15г. до окончателното изплащане на задължението , както и

          - 21 077,37лв разноски в заповедното производство.

 В предмета на цесията е включено и правото за предявяване на съдебни искове срещу длъжника и авалистите за установяване или присъждане на прехвърленото вземане, т.е. – активна материалноправна и процесуалноправна легитимация в пълен обем. Изрично е посочено, че вземането произтича от записа на заповед от 12.09.12г., с падеж на  предявяване и предявен на 03.04.2015г., издаден за обезпечаване на вземането по Договор за продажба и  доставка на петролни продукти от 16.06.2011г. с „Ергос” АД.

          На 03.05.16г. между ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД от една страна и „Ергос“, АД, С.Ч. и Ц.Ч. от друга страна е сключено Споразумение, по силата на което страните са приели за безспорно установено, че „Ергос“ АД   не е изпълнил свои задължения  по договора от 16.06.2011г. към „ОМВ България“ ООД в размер на 699 309,99лв.;  че на 18.08.2015г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение по полица № 2208295000002/28.04.05г. и щета № 22082295000002/15 в  полза на „ОМВ България“ ООД в размер на  537 930,76лв.,  че след изплащане на обезщетението застрахователят встъпва в правата на „ОМВ България“ ООД до размера на платеното, както и че между „ОМВ България“ ООД и застрахователя е сключен договор за цесия от 14.10.2015г. за прехвърляне на правата на цедента върху Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 10433/15г. на ВРС, 7 с-в и изпълнителен лист от 03.09.2015г. Със същото споразумение „Ергос“ АД , С. и Ц. Ч признават задълженията си  по Заповед за изпълнение на парично задължение  по ч.гр.д. № 10433/15г. и изп.лист от 03.09.15г., с което са осъдени да заплатят същата сума, ведно с разноски в заповедното производство от 21 077,37лв.; признават и валидността и действието спрямо  тях на Договора за цесия от 14.10.15г., като поемат задължение да погасяват при условията на солидарност така признатите задължения, за което са изготвили погасителен график.

          Поради неизпълнение на задълженията по споразумението е образувано изп.дело № 734/16г. на ЧСИ Орлин Мендов, с рег. № 846 на КЧСИ и РД – СГС срещу „Ергос“ АД, С. и Ц. Ч.

          Предвид подадените от длъжника и авалистите възражения по чл.414 ГПК е предявен и настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

          По оплакванията на въззивниците във въззивната жалба съдът намира  следното :

          По недопустимостта на обжалваното решение:

          На първо място във въззивната жалба се твърди недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск. Позовавайки се на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и на уточняващата молба с вх.№ 100369/10.04.2016г. въззивниците считат, че ищецът е предявил иск „за установяване по отношение на оспорващите ответници на вземането си по Заповед /без номер/  на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 27.08.2015г. по ч.гр.д. № 10433/2017г. от РС Варна, 7 състав за главница в размер на 537 939,76лв”. Окръжният съд  се е произнесъл по иск за вземане  по „цедиран” запис на заповед. И тъй като искът по чл.422 ГПК не е за установяване законосъобразността на заповедта за изпълнение, а за установяване на вземането по документа, с който е инициирано заповедното производство  считат, че на предявеното основание искът е следвало да бъде отхвърлен, а не да се постановява диспозитив на непредявено основание.

          Оплакването е неоснователно.

          Петитумът в исковата молба действително е искане за установяване вземането на ищеца по издадената срещу ответниците заповед за изпълнение по ч.гр.д.10433/15г. на ВРС, 7 с-в и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

В уточняващата молба с вх.№ 10369/10.04.2017г. –л.89 предметът на спора е индивидуализиран като „установяване  по отношение на оспорващите ответници като солидарни длъжници  на вземането по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10433/15г. на ВРС за главница в размер на 537 930,76лв, представляващи част от задължението общо в размер на 1 100 000лв по запис на заповед от 12.09.12г. По-нататък ищецът уточнява, че предметът на въведения с иска по чл.422 ГПК правен спор се свежда до установяване на паричното вземане, за което „ОМВ България“ ООД  като заявител – кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство документ по чл.417 ГПК и ДЗ. Налице е изрично позоваване на записа на заповед като фактическо основание на претенцията и правопораждащ вземането ЮФ.

Тъй като настоящото производство съставлява исковата фаза на заповедното производство, която има за цел да установи съществуването на вземането и неговия размер,  естествено е ищецът да посочи заповедта за изпълнение, в която това вземане, произтичащо от издадения за обезпечение на задълженията на длъжника по Договора за продажба и доставки на петролни продукти от 2011г. запис на заповед от 12.09.12г. е инкорпорирано. Което не прави искането му такова за установяване законосъобразността на издадения изпълнителен титул. В нито един момент от процеса ищецът не е искал установяване на тази законосъобразност.

 В диспозитива на обжалваното решение  съдът е признал за установено по отношение на ответниците дължимостта, в условията на солидарност, на вземането по записа на заповед от 12.09.12г., УДОСТОВЕРЕНО по заповед за  незабавно изпълнение от 27.08.15г., издадена по ч.гр.д. № 10433/15г. на ВРС, 7 с-в по иска, предявен от цесионер по реда на чл.422 ГПК. Предвид на това следва да се приеме, че съдът не се е произнесъл по непредявен иск, а се е произнесъл по претенцията, с която е бил сезиран.

          На второ място въззивниците считат, че повторното присъждане на сумата от 21 077,37лв деловодни разноски за заповедното производство с осъдителния диспозитив на обжалваното решение, след като за същата тази сума е издаден приложения по делото изпълнителен лист от 03.09.2015г. въз основа на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 10433/2015г. на ВРС, 7 състав, би дало основание за издаване на още един изпълнителен лист за същото вземане, което е процесуално недопустимо.

          Оплакването е неоснователно. Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014. по тълк.дело № 4/13г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес.

          Следователно като е постановил осъдителен диспозитив по отношение на разноските в заповедното производство, исковият съд е процедирал съобразно задължителната тълкувателна практика на ВКС.

          По оплакването за нарушение на процесуалния закон :

          Като противоречащ на процесуалния закон въззивниците възприемат извода на ВОС, че релевираното с допълнителния отговор тяхно възражение срещу съществуването на каузалното правоотношение, въз основа на което е издаден записа на заповед, не следва да бъде включено в предмета на делото, тъй като е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба. Тъй като според тях конкретизацията на каузалното правоотношение е направена не с исковата молба, а едва със становището на третото лице – помагач „ОМВ България“, ООД, подадено след срока за отговор,  оспорването на връзката между посочените от третото лице помагач фактурни продажби и записа на заповед  е можело да бъде направено едва след въвеждането на новите доводи в полза на подпомаганата страна.

          Това разбиране не може да бъде споделено.

          В Регресната покана от 17.09.15г., която е описана в исковата молба и приложена като доказателство към нея, е посочено, че по заведената в ДЗИ щета № 220829500012/15 „ОМВ България“ ООД претендира изплащане на застрахователно обезщетение за суми по издадени и неплатени от“Ергос“, АД фактури  за м.декември 2014г – 92 506лв и за м.януари 2015г. – 606 803,99лв, в общ размер за двете години  от 699 309,99лв. Няма спор, че регресната покана е получена от „Ергос“, АД. Така в свое писмо до застрахователя от 10.12.15г., имащо за предмет плащането на вноските по цедираните му задължения, длъжникът се позовава на тази регресна покана, както и на уведомлението за цесията. В отговора на исковата молба е оспорена относимостта, релевантността на съдържанието и материалноправното действие на поканата, с твърдения, че същата не създава задължения за „Ергос“, АД, а включените в нея изявления на ищеца са в противоречие с материалния закон.  Ето защо необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства е твърдението във въззивната жалба, че конкретизацията на каузалното правоотношение е направена със становището на третото лице – помагач. Без да взема отношение доколко това е процесуално допустимо, настоящият състав намира, че каузалното правоотношение е достатъчно конкретизирано както с исковата молба, така и с приложените към нея доказателства, поради което възражението срещу неговото съществуване, направено след срока за отговор, е процесуално недопустимо като преклудирано. 

          Нарушения на материалния закон :

          Изразено е в жалбата несъгласие с извода на ВОС, че валидността на цесията не засяга пряко цедирания длъжник. Според въззивниците последният има право да я оспорва и да черпи аргументи от нейното съдържание, както и да твърди нейната нищожност. Освен това    се поддържа и твърдението за  невалидност на прехвърлянето на процесния запис на заповед от 12.09.2012г.  посредством договор за цесия от 14.10.2015г., поради липсата на изискуемата от закона форма – джиро.      Поддържат оспорването на валидността на договора за цесия и с твърдения за нищожност поради липсата на предмет – годно за прехвърляне вземане и поради липсата на  съдържание  - валидно договорена цена.                  

          Настоящият състав намира, че всички възражения срещу валидността на цесията, независимо от това кога са направени – с отговора на исковата молба или след това, следва да бъдат разгледани, тъй като споделя тезата, че възражението за нищожност на договора или на отделни негови части не се преклудира, а може да бъде релевирано във всяко положение на делото.

          Разбирането, че след изплащане от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД  на чуждия дълг преди сключването на договора за цесия е настъпило заместване в дълг по смисъла на чл.74 от ЗЗД и вече не е имало какво да се цедира, поради настъпване на погасителния ефект на плащането в отношенията между цедента и неговите длъжници не може да бъде споделено. В чл.1 ал.1 от договора за цесия е очертан предмета на прехвърлителната сделка – цедентът прехвърля, а цесионерът приема и придобива изцяло правата на „ОМВ България“ ООД  срещу длъжника върху вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.08.15г., издадена по ч.гр.д. № 10433/15г. на ВРС, 7 с-в и изпълнителен лист от 03.09.15г. Следователно цедираното вземане е не това на обезщетения застрахован в качеството му на неудовлетворен кредитор по договора за покупка и доставка на петролни  продукти / т.е. – вземането по каузалното правоотношение/, а вземането на поемателя по записа на заповед, обезпечаващ изпълнението на задълженията по каузалното правоотношение / т.е. – вземането по абстрактната сделка/. Освен това с изплащане на застрахователното обезщетение отношенията между страните се уреждат не от нормите на чл.74 ЗЗД /общия закон/, а от тези на чл.213 КЗ / отм./, който се явява специален закон, уреждащ регресните  права на застрахователя. Ако тези права произтичат от закона, то правата на застрахованото лице по ценната книга обаче застрахователят може да получи или чрез джиро, или чрез цесия, каквато в случая е осъществена. Ето защо съдът не възприема тезата на въззивниците, че след изплащане на застрахователното обезщетение вече няма какво да се цедира. С изплащане на застрахователното обезщетение вземането по ценната книга, издадена с обезпечителна функция, не е погасено, поради което няма пречка да бъде и цедирано.

          Доколкото съдебната практика еднозначно приема съществуването на два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти : гражданскоправен – чрез цесия и търговскоправен – чрез джиро  /Реш.218/01.03.13г. на ВКС по т.д. № 1008/11г., ІІ т.о./, като отчита  съществуващите разлики при двата способа, изразяващи се във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, правните последици и различното им действие, съдът намира, че  оплакването на въззивниците за нищожност на извършеното прехвърляне на правата по записа на заповед в нарушение на изискванията за форма  се явява неоснователно. Вярно е, че към момента на постановяване на настоящото решение посоченото разрешение, прието по реда на чл.290 ГПК не съставлява задължителна за съда съдебна  практика, но  изложените в него мотиви съставляват относимо към настоящия спор тълкуване на закона, поради което настоящият състав счита, че това разрешение може да намери приложение и в процесния случай. Правата на длъжниците са охранени от евентуална порочна практика по издаване на втори изпълнителен лист, доколкото съгласно императивното изискване на чл.418 ал.2 пр.2 ГПК за издаването на изпълнителния лист в заповедното производство съдът прави надлежна бележка върху ценната книга  и върху заповедта за изпълнение.

          Материалноправната легитимация на ищеца  в качеството му на цесионер по договора за прехвърляне на вземането от страна на заявителя в заповедното производство съдът намира за доказана. След като ищецът по делото представя доказателства за валидно извършена цесия, имаща за последица и валидно настъпило  правоприемство на страната на заявителя след издаване на заповедта за изпълнение, съдът, съгласно приетото в т.10б от ТР ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 4/13г. разрешение, е длъжен  да приеме наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422  ГПК. Правните последици на така осъществената цесионна сделка са намерили отражение и в новелата на  чл.1 ал.2 от договора за цесия, съгласно която  наред с вземането по ал.1 на цесионера е прехвърлено и правото да предявява съдебни искове срещу длъжника и авалистите за установяване и\или присъждане на цедираното вземане, като носител на материалноправна и процесуална легитимация в пълен обем. В този смисъл възражението за липсата на легитимация в лицето на ищеца за водене и уважаване на предявения иск се явява неоснователна.

          Процесната цесия не е нищожна и поради липсата на насрещна престация - валидно договорена цена:

          Дори и да се приеме твърдението на въззивниците, че те са легитимирани по това възражение, тезата им не намира опора в закона и установената съдебна практика. И законът, и практиката допускат наличието както на възмездна, така и на безвъзмездна цесия. Законът не определя императивно характера на престацията на цесионера при възмездната цесия. Практиката приема, че  тази престация може да бъде определена във вида на всяко прехвърлимо материално право. Вземането има цена само когато цесията има характера на договор за продажба. Когато вземането се прехвърля срещу парична престация (цена), последната може да бъде договорена в брой или чрез безкасово плащане, с отложено плащане, плащане на части или дори като вечна или пожизнена рента или като парично вземане от друг или от същия длъжник (замяна на вземания). Доколкото законът не поставя ограничения за това, могат да се договарят всички способи и начини за плащане на цената, които са допустими при договора за продажба.

Според доктрината и по-новата съдебна практика цесията е действителна и поражда права и задължения за страните и когато е безвъзмездна. Характерен пример за такава цесия е, когато каузата на цесията е да се надари цесионерът. Друг случай на безвъзмездна цесия е обсъден в Решение № 150 от 24.02.2010 г. по гражд.д. № 1043/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., което разглежда хипотезата на „безвъзмездна цесия с оглед на смърт”.

При преценка на характера на цесията – възмезден или безвъзмезден съдът изхожда от обезпечителния характер на ефекта по отношение на каузалното правоотношение. Изплащайки застрахователното обезщетение застрахователят  встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, съгласно изричния императив на чл.213 ал.1 КЗ / отм./. Като носител на уредените в закона регресни права, в съответствие с правната логика е суброгиралият се кредитор да може да се удовлетвори и от даденото обезпечение. Липсата на насрещна престация в този случай не съставлява неоснователно разместване на имуществени права, доколкото се определя от връзката между каузалното правоотношение и даденото за неговото изпълнение обезпечение.

          Твърдението за частична нищожност на записа на заповед, в частта, с която са обезпечени бъдещи, т.е. – невъзникнали към датата на издаване на ефекта вземания на „ОМВ България“ ООД, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.535 т.2 от ТЗ е също неоснователно. Твърдението намира опора в сочените в становището на третото лице – помагач на ищеца „ОМВ България“, ООД фактурни доставки за периода 04.04.2015г. – 26.01.2015г., поясняващи  каузалното правоотношение, които очевидно не са били извършени към датата на издаването на ефекта.

Един от основните изискуемо по закон реквизити на записа на заповед според чл.535 т.2 от ТЗ т.е безусловното обещание да се плати определена сума пари. В процесния запис на заповед този реквизит е налице, тъй като видно от съдържанието му издателят е поел задължението да заплати без разноски и протест сумата от 1 100 000лв. От съвместната преценка на относимите към предмета на спора факти, посочени в договора за цесия и регресната покана става ясно, че подлежащата на установяване процесна сума е формирана от сбора на фактурираните доставки за м.декември 2014г.  и м. януари 2015г.  Доколкото техният общ сбор  от 699 309,99лв е част от размера на обезпечената от ефекта сума, съдът намира, че процесният запис на заповед не страда от сочения от въззивниците порок – липса на елемент от законоизискуемото съдържание , в частност – посочване на обезпечената сума.

          Не се възприема и поддържаното в жалбата твърдение, че споразумението от 03.05.2016г. е нищожно и не поражда правно действие, а  ако се приеме, че е валидно, съдържа всички елементи на субективната активна новация, доколкото в него се сочи, че встъпва нов кредитор и обективна новация – доколкото дългът се редуцира и разсрочва.

          С коментираното споразумение „Ергос“ АД  признава неизпълнението на задължението си за плащане на сумата от 699 309,99лв към „ОМВ България“ ООД, произтичащи от договора за доставки, удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, признава се извършената цесия, като задълженията са разграничени на главно и разноски и двете части са разсрочени по отделно на вноски с фиксирани падежи. Тълкувайки волята на страните по споразумението, съдът прави извода за отсъствие на елементите от фактическия състав на новация – изразена воля за пораждане на ново задължение, различаващо се от старото по предмета или основанието си, както и новационно намерение /анимус нованди/. Според трайно установената съдебна практика  разсрочването на задължението и уговарянето на нов погасителен  план съставляват преструктуриране на дълга, не и новация. От приетата като доказателство по делото и неоспорена от страните електронна кореспонденция между ищеца и «Ергос», АД се установяват водените между страните преговори за доброволно и разсрочено изплащане на прехвърлените задължения, срокове и размери на погасителните вноски, дори е изготвено и изпратено от длъжника проект за споразумение. Никъде обаче не се коментира нов предмет или ново основание на задължението, не е изразена и воля в подобна насока.

          С оглед на горното жалбата се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, съдът на осн.чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

          С оглед изхода на спора на ДЗИ «Общо застраховане» ЕАД се дължат направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 15 132лв с ДДС, съобразно отправеното искане и приложените към него доказателства за извършено плащане.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 783/23.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 188/2017г.  в обжалваната част.

          В необжалваната част решението е влязло в сила.

          ОСЪЖДА „Ергос“АД, ЕИК 103101781, гр. Търговище, ул. Г. Бенковски 1 вх.А ет.2 офис 5, представлявано от изп. директор Ч., С.Д.Ч., ЕГН ********** и Ц.Г.Ч., ЕГН ********** *** да заплатят на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 148084176, гр.София, район Триадица, бул.”Витоша” № 89Б разноски за настоящата инстанция в размер на 15 132лв.

          Решението  е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „ОМВ България“ ООД, ЕИК 121759222, гр. София, ул. Софийски герой 1, ет. 8, представлявано от управител Величков

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :