РЕШЕНИЕ

   № 352

               гр.Варна, 12.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 12.11.2013 г. в  състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

   ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                        КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 286 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Тимекс” ЕООД – гр.София обжалва решение № 102/04.01.2013 г. по т.д.№ 18/2012 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му срещу „Семпе 2” ООД – гр.Разград за намаляване на договорената цена с договор между тях за търговска продажба на 63 тона „резене-реколта 2010 г.” със сумата 29 572.15 лв поради доставка на стоката в отклонение от договореното качество и със скрити недостатъци; и е осъден по насрещния иск на „Семпе 2” ООД да му заплати сумата 45 840.90 лв – дължим остатък от цената на доставено количество „резене, реколта 2010 г.” – 63 тона по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2012 г. до окончателното изплащане, сумата 5212.02 лева  – обезщетение за забавено  плащане на същата главница за периода 25.02.2011 г. до 18.11.2011 г., както и 4492.10 лв. разноски по делото.  Моли за отмяна на решението изцяло и за постановяване вместо него на друго решение, с което се уважи искът му и се отхвърли насрещният иск, ведно с присъждане на разноските, в т.ч. и адвокатски хонорар. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата – „Семпе 2” ООД – гр.Разград моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да е в състояние ищецът - купувач по транзитна покупко-продажба с доставчик – ответника и краен получател – германски купувач на ищеца, да твърди идентичност между стоката - резене, в която последният е констатирал недостатъци – наличие на примеси и наднормено съдържание на глифозат, и натоварената в склада на доставчика стока – резене, е било нужно той да осигури преди екпедирането й на адрес на чуждестранния купувач двустранно вземане на средна проба за всяка от трите доставки и запечатването й с оглед извършването на анализ при евентуални рекламации относно качеството на стоката. След като ищецът не е предприел приемане на стоката, която е била натоварена и извозена в отсъствие на негов представител, и не е осигурил двустранно вземане на средна проба, той не е охранил собствените си интереси, както и на интересите на доставчика си – ответник. По този начин той от една страна не може да установи идентичност между подложената на анализ в Германия стока и продадената му такава от ответника, а от друга - не може успешно да възрази пред германския си купувач, че доставената му стока има необходимото качество, нито пък да докаже сега, че доставчикът му – ответник му е продал стока с лошо качество. По начало няма представени анализни свидетелства за извършен анализ на стоката от независима сървейорска организация в Германия, а само информация за резултати от извършен анализ при самия германски купувач. Това са едностранно съставени от последния доказателства, които не могат да се противопоставят на ищеца, но въпреки това той не е търсил правата си спрямо своя купувач, който въз основа на тези документи му е направил отбив от цената. Обстоятелството, че ищецът не е възразил срещу отбива от цената, не е основание да прехвърли неблагоприятния  за него резултат върху ответника, тъй като първо, не може да му противопостави едностранно съставените от германския купувач документи, и второ, защото не е действал с грижата на добрия търговец – не е охранил интересите си с двустранно вземане на средна проба от доставките на резене, както беше посочено по-горе, и не е правил изобщо опит да осъди по съдебен ред купувача си за неплатената му част от цената на резенето. Съгласно чл.83, ал.2 – ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Ето защо, главният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли, а насрещният иск е основателен и следва да се уважи. До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Разград, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №102/04.01.2013 г. на Окръжен съд - Разград по т.д.№18/2012 г. изцяло.

ОСЪЖДА „Тимекс” ЕООД – гр.София, ЕИК  831534031, да заплати на „Семпе 2” ООД – гр.Разград, ЕИК 116561210, сумата 800 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.