Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №183

 

Гр.Варна, 13.07.2016г.  

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря  Д.Ч.    

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 286 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Община Дългопол срещу решение № 140 от 24.02.2016г. по търг.дело № 1264/15г. по описа на Варненски ОС, с което общината е осъдена да заплати на „М.Н.Строй” ООД със седалище гр.Дългопол сумата 85 132.73лв. с ДДС, представляваща извършени и приети, но незаплатени СМР по договор от 25.08.2008г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди че на основание чл.110 от ЗЗД претенците на ищеца, изискуеми към 03.11.2009г. са погасени по давност. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че потвърждението на счетоводни данни представлява признание на вземането по смисъла на чл.116 б.а от ЗЗД, поради което и прекъсва давността. Твърди че представеното по делото писмо от 03.11.2014г. и молба за потвърждение от м.януари 2014г., подписани от Началник отдел финанси на Община Дългопол, не представляват признание на вземането, имащо за последица прекъсване на давността. Твърди че се касае за ежегодно изпълнение на вменено по закон задължение за инвентаризация на активи и пасиви с оглед съставяне на ГФО, поради което и не представлява и не следва да се окачествява като волеизявление на длъжника за изпълнение на задължението, насочено спрямо кредитора. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявения срещу общината иск да бъде отхвърлен като погасен по давност. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „М.Н.Строй” ООД със седалище гр.Дългопол в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „М.Н.Строй” ООД срещу Община Дългопол за сумата 85 132.73лв., претендирана като незаплатено възнаграждение за изпълнени СМР по договор между страните от 25.08.2008г.

Не е спорно между страните възникването на процесното вземане. Същото представлява незаплатено възнаграждение на изпълнителя за изпълнени СМР по договор между страните от 25.08.2008г. Не са спорни между страните размера на задължението – 85 132.73лв., неговия падеж, обусловен от издаването и приемането на фактури №№ 922 от 01.07.2009г. и 1020 от 03.11.2009г., както и неизпълнението на задължението на възложителя – Община Дългопол за заплащане на сумата. Не е спорно че вземането на въззиваемото дружество в предявения размер е счетоводно отразено като задължение към въззиваемия в счетоводството на Община Дългопол.

Единственото възражение на Община Дългопол направено в отговора на исковата молба и предмет на разглеждане във въззивното производство е възражението за изтекла погасителна давност на основание чл.110 от ГПК. Спорът между страните във въззивна инстанция се свежда до въпроса прекъсната ли е на основание чл.116 б.а от ЗЗД давността с изпращането на молба за потвърждение от 23.01.2014г. от Община Дългопол до „М.Н.Строй” ООД и потвърждение от Община Дългопол на писмо от „М.Н.Строй” ООД за размера на задълженията на общината от 06.11.2014г.

Като доказателства по делото са представени молба за потвърждение изх.№ 2600-32 от 23.01.2014г. от Община Дългопол до „М.Н.Строй” ООД, изготвена във връзка с годишно счетоводно приключване, в която е посочено, че съобразно счетоводните документи задълженията на общината към въззиваемото дружество към 31.12.2013г. са в размер на сумата 221 648.79лв. Писмото е адресирано до кредитора „М.Н.Строй” ООД и доколкото е представено по делото от него, съдът приема, че е установено получаването му от кредитора. Представено като доказателство по делото е и потвърдително писмо с вх.№ 2600-725 от 03.11.2014г. при Община Дългопол, което е съставено във връзка с провеждане на инвентаризация на активите и пасивите на „М.Н.Строй” ООД съобразно чл.22 от ЗСч. Същото е изпратено до Община Дългопол като негов контрагент за потвърждаване на задължения на общината към търговеца в размер на 186 213.16лв. Писмото е върнато от Община Дългопол с потвърждение от 06.11.2014г., че посочената сума е вярна. И двете писма са подписани от служител на общината на длъжност „Началник отдел Финанси” и са с положен печат на общината. Качеството на служителя и компетентността му да действа от името на общината съобразно длъжностната му характеристика не са оспорени от Община Дългопол в отговора на исковата молба. Поради което и въззивният съд приема, че изявленията и в двете писма от 23.01.2014г. и от 06.11.2015.4г. изхождат от въззивника Община Дългопол.

На основание чл.116 б.А от ЗЗД признанието на вземането от длъжника прекъсва давността. Признанието е едностранно волеизявление, с което длъжникът заявява че има задължение към кредитора. За да е налице признание на вземането по смисъла на чл.116 б.А от ЗЗД то трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само за фактическия състав, от който то е произлязло. Не е необходимо волеизявлението да се извърши в някаква форма, нито да включва готовност или намерение да се изпълни, но то трябва да бъде ясно и категорично относно дължимостта и основателността на задължението.

Съобразно разрешенията, дадени в задължителната съдебна практика на ВКС по решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието длъжник текущо счетоводство, тъй като не са адресирани до кредитор или негов представител, не съставляват признание за счетоводното вземане, водещо до прекъсване на погасителната давност /в този смисъл решение № 98 по търг.дело № 851/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. Писмото – потвърждение, изготвено по реда на чл.22 от ЗСч., чието съдържание възпроизвежда салда по разчетни сметки в предприятията на кредитора и длъжника, обаче е адресирано от длъжника до неговия кредитор. То съдържа ясно и категорично изявление за съществуване на задължението, поради което и въззивният съд приема, че когато е направено в рамките на давностния срок представлява признание на задължението по смисъла на чл.116 б.А от ЗЗД.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема, че с изпращането на молбата за потвърждение на задълженията изх.№ 2600-32 от 23.01.2014г. изходяща от Община Дългопол и адресирана до кредитора „М.Н.Строй” ООД, давностният срок, започнал да тече на съответно на 01.07.2009г. за частта от сумата в размер на 11 523.45лв. по фактура № 922 от 01.07.2009г. и на 03.11.2009г. за частта в размер на 73 609.28лв. по фактура № 1020 от 03.11.2009г., и двете по договор за СМР от 25.08.2008г., е прекъснат и на основание чл.117 ал.1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност. Новият давностен срок също е прекъснат - с признанието на длъжника от 06.11.2014г. Поради което и към датата на предявяване на иска 03.08.2015г. петгодишният давностен срок не е изтекъл. Предвид на това възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно.

С оглед на така изложеното, съдът намира предявеният осъдителен  иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен. Предвид на това и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 3 500лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 140 от 24.02.2016г. по търг.дело № 1264/15г. по описа на Варненски ОС.

ОСЪЖДА Община Дългопол, с адрес гр.Дългопол, ул.”Г.Димитров” № 105, да заплати на „М.Н.Строй” ООД със седалище гр.Дългопол, ЕИК 103126934, сумата 3 500лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: