Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   №198./гр. Варна,  19.10.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№286/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА ООД ЕИК 148059422, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя И П срещу решение №180/10.03.2017 година по описа на ОС - Варна, постановено по т.д. №1037/2016 година, с което дружеството е прекратено на основание чл.517, ал.3 от ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, с молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Депозиран е писмен отговор от МОТО - ПФОЕ ЕООД ЕИК 000646811, със седалище гр.София, в който се изразява становището за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че МОТО - ПФОЕ ЕООД, ЕИК 000646811, със седалище гр.София е взискател по изп.дело №20138400401433 по описа на ЧСИ с рег.№840, образувано срещу „ТРИЕРА 55“ ЕООД ЕИК 103940694, със седалище  с.Кичево, въз основа на изпълнителен лист, изд. по гр.д.№12039/2013г. на РС Варна за заплащане на сумите от 11011.24 лева – главница, ведно със законната лихва от 18.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 700.25 лева, съдебни разноски.

Установява се, че „ТРИЕРА 55“ ЕООД е съдружник в „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД, като по искане на взискателя е наложен запор  върху притежаваните от длъжника дялове във въззивното  дружество, вписан в Търговския регистър на 20.02.2014 г., а на 26.10.2015 г. на третото задължено лице е връчено изявление  за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Тъй като в предвидения в чл.517, ал.3 ор ГПК срок, плащане не е извършено, по искане на взискателя ЧСИ е издал постановление от 12.07.2016 г. за овластяването му да предявяви иск за прекратяване на дружеството, в което съдружник е длъжника „ТРИЕРА 55“ ЕООД.

Предмет на предявения по реда на чл.517, ал.3 от ГПК иск е за прекратяване на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяване на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищеца има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял /в този см. Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., Решение № 146/7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о./.

Въззиваемото дружество е кредитор на юридическо лице  - съдружник в ООД, наложен е запор на 20.02.2014 г. върху дружествените дялове на длъжника, съдебният изпълнител е връчил на 26.10.2015 г. на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД, взискателят е овластен с постановление от 12.07.2016 г. от съдебния изпълнител за предявяването на иска, длъжникът „ТРИЕРА 55“ ЕООД, не е погасил задължението си към взискателя и същият притежава дружествени дялове в „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД.

Представените доказателства, за осъществяване на фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл.517, ал.3 от ГПК, обуславят допустимостта на предявената конститутивна претенция.

Правните последици от упражняване на самостоятелното потестативно право на взискателя са свързани с удовлетворяване на кредиторите от ликвидационния дял на длъжника в търговското дружество. Тази цел се постига в изпълнителното дело чрез предаване от ликвидатора на съдебния изпълнител на стойността на ликвидационния дял. Съответно предмет на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора - ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ.

Съдът може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице /така Решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о./. В хипотезата, разглеждана от настоящата съдебна инстанция, не е налице нито една от тези алтернативно посочени предпоставки.

Независимо от горното, искът би бил основателен само при условие, че към датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството, съдружникът – длъжник е титуляр на вземане срещу търговеца с произход – чл.125, ал.3 от ТЗ и последният бездейства във връзка с неговото погасяване. Горният извод следва от правилото, че разглежданият иск е способ за съдебно изпълнение на взискателя върху вземане на длъжника от трето лице и че спрямо това трето лице, взискателят не може да разполага с повече права от тези, които притежава действителният титуляр на вземането.

Следователно ако стойностното изражение на дела  на длъжника „ТРИЕРА 55“ ЕООД към датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството – 26.10.2015 г. е отрицателна величина, той няма да разполага с вземане спрямо дружеството, произтичащо от прекратеното му членствено правоотношение.     

От своя страна, липсата на вземане на длъжника спрямо дружеството с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ, би обусловило извод за неоснователност на предявения иск, тъй като взискателят с неудовлетворено притезание би могъл да инициира прекратяване на търговеца единствено в случаите, когато последният е задължен спрямо длъжника по вземане с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и последното не е удовлетворено. Изпълнителният способ по чл. 517 ТЗ има за предмет удовлетворяване чрез вземане на длъжника–съдружник срещу ЮЛ по чл. 125, ал. 3 ТЗ и производното вземане за ликвидационен дял.

При въведеното с отговора възражение, че стойностното отражение на дела на съдружника е отрицателна величина, изцяло в тежест на ответника е да установи твърдяния от него факт, тъй като това възражение е насочено към изключване на претендираното от ищеца право.

Единствените доказателства в тази насока са договор за заем от 05.06.2012 г., по силата на който въззиваемото дружество се е задължило да предостави на „ТРИЕРА 55“ ЕООД паричен заем в размер на 8200 лева за срок до една година от датата на получаване, а именно до 31.03.2012г., както и на изявление за извънсъдебно прихващане, обективирано в нотариална покана рег.№8678 от 31.10.2016 г. на Нотариус №116 на НК до представляващия  „ТРИЕРА 55“ ЕООД.

Съдът намира, че представената нотариална покана, не само не установява, че стойностното отражение на дела на съдружника е отрицателна величина, а напротив, от съдържанието на поканата, изходяща от въззиваемото дружество се установява, че към 31.10.2016 г., т.е. повече от година след датата на връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството, стойността на притежаваните от „ТРИЕРА 55“ ЕООД дружествени дялове в „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД е в размер на 10 387.43 лева.

С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че всички подлежащи на доказване предпоставки, водещи до основателност на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК са налице. Първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №180/10.03.2017 година по описа на ОС - Варна, постановено по т.д. №1037/2016 година, с което КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА ООД ЕИК 148059422 със седалище гр.Варна е прекратено на основание чл.517, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА  „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА ООД ЕИК 148059422 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тракия” №12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Ивелина Драганова Петрова ДА ЗАПЛАТИ на МОТО - ПФОЕ ЕООД ЕИК 000646811 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Люлин”, бул. „Сливница” №444, представлявано от управителите Атанас Иванов Фурнаджиев и Димчо Славов Николов, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: