Р Е Ш Е Н И Е

201/01.08.2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  19.06.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 286  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение № 440/30.06.2017год. по т.д. № 1893/2015год на ВОС, съдът е:  Отхвърлил предявените от „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 103905818, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Миладинови“ № 24, офис 6 срещу У.Р.С., род.на *** год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок, Артидилън роуд 24 и М.Е.С., род.на *** год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок, Артидилън роуд 24 искове за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т, нотариус с район на действие Районен съд Варна, вписана под № 214, договор за продажба на недвижим имот, поради липса на предмет, с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД и в евентуалност - за прогласяване нищожността му, поради липса на основание, с правно основание чл.26, ал.2 предл.четвърто ЗЗД, като неоснователни.

Оъдил е У.Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 103905818, със седалище и адрес на управление гр.Варна сумата от 364 800 лева с ДДС, съставляваща продажна цена на прехвърлените с нотариален акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, начиная  от датата на исковата молба /04.12.2015 год./ до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата от 15 969.81 лева, 56.24 евро и 90 брит.паунда, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Недоволни от решението са останали страните по делото.

Постъпили са въззивни жалби от същите, като ищеца го обжалва в неговите отхвърлителни части, а ответникът в частите с които исковете и акцесорните претенции са уважени.

Считат решението за неправилно - поради  незаконосъобразност и необоснованост на същото и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което според жалбата на ищеца исковете да бъдат уважени изцяло, съответно отхвърлени изцяло според жалбата на ответника по,  изложени съображения.

В жалбата на ищеца се твърди, че съдът правилно е установил, че не е вземано решение за правене на допълнителни парични вноски и че У С. не е имал вземане срещу ищеца, срещу което да му бъде прехвърлено правото на собственост върху процесните имоти. Излага, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата по делото и на твърденията на ищеца, и не е достигнар до правилния извод, че сделката е даване вместо изпълнение, а не покупко-продажба. И съответно, след като няма основание за изпълнение,  няма основание и за даване на процесните имоти, посочени в нот.акт и се прави извод, че сделката е извършена без основание или при невъзможен предмет. Или-фактически не съществува заедължение, което да бъде изпълнено чрез прехвърляне правото на собственост върху процесните имоти. За това изразява становище за за основателност на исковете за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т, нотариус с район на действие Районен съд Варна, вписана под № 214, договор за продажба на недвижим имот, поради липса на предмет, с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД и в евентуалност - за прогласяване нищожността му, поради липса на основание, с правно основание чл.26, ал.2 предл.четвърто ЗЗД, като се иска решението в тази част да бъде отменено и постановено ново с което исковете да бъдат уважени.

В жалбата на ответника У Р.С. се оспорва твърдението, че същият не е участвал с парични средства в дейността на дружеството. Същият многократно е внасял суми, с които съдружникът Ж лично е оперирал за периода 2004-2010год., както със сметки на дружество „Лигъл енд ланд сървисиз“ООД, така и с тези на други дружества.   Страните със споразумение през 2010год са уредили отношенията си именно във връзка със съвместно извършваната от тях дейност, включително  и относно прехвърлени дружествени дялове с договора от 21.06.2010год.  Със споразумението страните окончателно са уредили имуществените си отношения, във връзка с съвместното търговско дружество, с което са съдружници, до 2010год. като са заявили, че нямат претенции едни към други. За това в производсството пред окръжния съд са настоявали да бъдат взети в предвид действията и отношенията на двамата съдружници като съвкупност от отношения.  За това счита, предявеният иск за заплащане на сума в размер на 364 800лв. с ДДС, съставляваща продажната цена на прехвърлените с н.а. Х ХХ/2011год. на осн.чл.79 ЗЗД се явяват неоснователни и следдва да бъдат оставени без уважение. За това се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. 

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

С писмени отговори на процесуални представители на страните, жалбите се оспорват като неоснователни, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез  процесуалните представители на страните. Представени са писмени бележки от пълномощниците на страните.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваната част от постановеното решение: Производството пред окръжния съд е образувано по искове, предявени от „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД срещу У.Р.С. и М.Е.С. както следва:

Иск с правно основание чл.26, ал.2 предл.първо ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът е продал на първия ответник по делото, по време на брака му с втората ответница по делото, недвижими имоти, съставляващи апартамент Ж ХХ и две паркоместа /описани подробно в нотариалния акт/ поради липса на предмет:

В евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.2 предл.четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът е продал на първия ответник по делото, по време на брака му с втората ответница по делото, недвижими имоти, съставляващи апартамент Ж ХХ и две паркоместа,  поради липса на основание:

В евентуалност, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на първия ответник по делото да заплати на ищцовото дружество сумата от 364 800 лева, съставляваща цената на продадения имот.

Исковете са основани на твърденията, че на 15.02.2011 год., между страните е бил подписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Х ХХ, том N, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. по описа на нотариус Ж Т, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника У.С. по време на брака му с втората ответница описания в нотариалния акт недвижим имот – апартамент Ж ХХ, находящ се в гр.Варна, ул.“Н В“ № 3, вх.Б, на шести етаж, ведно с подземно паркомясто № 6 и подземно паркомясто № 15, срещу прихващане на цената на имота с вземане, което е посочено, че приобретателят има и съставляващо допълнителни парични вноски. Излага, че главното отношение не е възникнало поради липса на взето решение на ОС на съдружниците в ищцовото дружество по реда на чл.134 ТЗ за предоставяне на допълнителни парични вноски, такива не са и предоставяни, за да подлежат на връщане. Сочи, че след като даденото вместо изпълнение е без основание-поради несъществуване на главното правоотношение, обективираната в нотариалния акт сделка е нищожна поради липса на основание. В евентуалност, поради това, че процесният нотариален акт има за предмет погасяване на задължение, което никога не е възникнало се твърди обективираната в него сделка да е нищожна поради изначална липса на предмет. В евентуалност, при отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, претендира осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сума в размер на 364 800 лева, съставляваща продажната цена на прехвърлените имот и паркоместа, която сума се претендира ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Основание за така предявения иск е обстоятелството че погасяване на цената чрез извършване на прихващане на насрещни задължение не е могло да бъде извършено поради липса на възникнало ликвидно и изискуемо вземане на приобретателя от купувача, с което да бъде извършено прихващане и да бъде извършено погасяване на договорната цена.

Ответникът У.Р.С. в писмен отговор оспорва претенциите като като неоснователни. Твърди  наличието на предходно водено дело между страните, завършило с влязло в сила решение, образувано по предявен от ответника иск с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, във връзка с техни имуществени отношения и споразумение от 17.12.2010 год. и анекс № 1 от 15.02.2011 год. Излага се, че по посоченото дело /гр.д. № 2817/2013 год. на ВОС/, водено от ответника срещу В Б Ж се касае за същите правоотношения, като съдът подробно в мотивите си е обосновал своите правни изводи. В евентуалност, се оспорва иска по основание. Излага, че във връзка с извършвана съвместна дейност между страните, участие в общи търговски дружества, извършвани преводи, плащания, закупуване на имоти, представляващи активи на дружества, в които притежават дялово участие и други техни лични и фирмени отношения, страните са били в правоотношения в периода 2004 – 2010 год., които са приключили с нотариално заверено споразумение от 17.12.2010 год. С последното ответникът и В Ж са уредили окончателно отношенията си, като с т.6 от споразумението е поето задължението за прехвърляне на посочените недвижими имоти. Твърди извършеното прехвърлянне  да е именно в изпълнение на посоченото споразумение, което е действително. Това следва и от воденото съдебно производство, приключило с влязло в сила решение, по което съдът е зачел материалните последици на постигнатото между страните споразумение. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Варненският апелативен съд, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори относно следното:

С договор по Нотариален акт за продажба на недвижим имот Х ХХ, том N, рег. Х ХХХХ, дело № 42/2011 год. на нотариус Ж Т, нотариус с район на действие – РС – Варна, сделка – покупко-продажба на недвижим имот, ищцовото дружество е продало на У.Р.С. следните недвижими имоти:  – апартамент Ж ХХ с идентификатор № 10135.2562.198.1.13 в гр.Варна, подземно паркомясто № 6 в сграда с идентификатор 10135.2562.198.1.69 и подземно паркомясто № 15 в сграда с идентификатор 10135.2562.198.1.60 /подробно описани в титула/ за сумата от 304 000 лева, без ДДС. Според т.2 на нотариалния акт, договорената между страните продажна цена ще бъде платена като се прихване вземането на купувача У.С. от продавача – ищцовото дружество, произтичащо от предоставени на дружеството средства като допълнителни парични вноски. 

Не се спори и относно факта, че към датата на изповядване на сделката, приобретателят С. е бил в брак с ответницата М.С., с която са се разпоредили с придобитите недвижими имоти въз основа на обективирана в нотариален акт № NN, том Х, рег. № ХХХХ, дело № ХХХ/ХХХХгод. на нотариус Ж Т, нотариус с район на действие – РС – Варна покупко-продажба.

Прието е като доказателство споразумение от 17.12.2010 год., подписано от В Б Ж - лично и в качеството му на съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД и У.Р.С. лично и в качеството му на съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, както и като едноличен собственик на капитала и управител на „С. голфинг”ЕООД и „С. Девелопмънтс” ЕООД, както и всички други дружества, в който У.С. е управител, едноличен собственик на капитала, съдружник или в които участва дружество, контролирано от него. Със същото, страните по споразумението по повод сключен договор от 21.06.2010 год., с който У.С. прехвърля на В.Ж 50% дялове от капитала на „Лийгъл енд ланд сървисиз”ООД, като по този начин В.Ж придобива качеството едноличен  собственик на капитала и за който договор У.С. е заявил искова претенция, образувана в гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС, т.к. счита, че сделката е засегната от порок и следва да се прогласи недействителността й, са се споразумели, че В.Ж в качеството му съдружник в „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД се задължава да прехвърли собствеността върху описаните движими и недвижими вещи, собственост на дружеството /общо 6 бр./, включително имотите – предмет на нотариален акт Х ХХ, том N, рег. Х ХХХХ, дело № 42/2011 год. на нотариус Ж Т, нотариус с район на действие – РС – Варна

 Със споразумението У.С. е поел задължение да се откаже от исковете, предявени по гр.д.№19263/10г. по описа на ВРС, като е прието и че с описаното в споразумението отношенията между страните по повод съсобствеността в „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД ще се счита за окончателно уредена, като У.Сойър няма да има никакви претенции към В.Ж за действията му като управител на „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД и като негов пълномощник и пълномощник на всички свързани с него лица, като е запознат, одобрява и приема всички извършени от В.Ж до настоящия момент действия и няма претенции, както и че няма претенции във връзка с плащанията, извършвани по повод дружествата, както и относно всички действия, които са извършвани от В.Ж от името на У.С. като негов пълномощник и за негова сметка във връзка с дейността, извършвана в България, вкл. разпоредителни сделки и банкови операции. Споразумението е с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№12096/17.12.2010г. на нотариус с рег. №194.

На 15.02.2011г. е подписан анекс №1 към споразумението от 17.12.2010г. също с нотариално заверени подписи на страните- рег.№1098/15.02.2011г., съгласно част от договореното в който т.6 от споразумението се променя като страните се договарят, че вместо доставката на техническо оборудване-телевизионна станция В.Ж се задължава да заплати на У.С. сумата от 30 000 евро в срок до 31.12.2011г., като вземането на У.С. за тази сума ще бъде обезпечено с ипотека върху недвижим имот, собственост на „Лийгъл енд ланд сървисиз”ЕООД и представляващ магазин №6, с площ от 40 кв.м., с адм. адрес гр.Варна, ул.”Братя Миладинови” №24, партер. В т.4 на анекса, У.С., лично за себе си и като едноличен собственик, съдружник и/или управител на всичките юридически лица, които са изцяло негова собственост или в които той участва или които са свързани пряко или косвено с него, или в които упражнява контрол, е заявил, че споразумението от 17.12.2010 год., изменено с настоящия анекс, е изпълнено изцяло и точно и той и свързаните с него лица нямат няма да имат каквито и да е претенции към В.Ж или „Лийгъл енд ланд сървисиз” ООД с изключение на правото му да се удоволетвори предпочитателно от ипотекирания имот вслучай, че В Ж не погаси задължението си по анекса

С влязло в сила решение № 91 от 08.06.2015 год., постановено  в.гр.д.№178/15 год. на Варненски Апелативен съд, е отменено решение № 95/22.01.2015г., постановено по гр.д.№2817/13г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:  1/ са отхвърлени исковете, предявени от У.Р.С. срещу В Б Ж за заплащане на сумата от 30 000 евро в изпълнение на анекс №1 от 15.02.2011г., нотар.заверен от нотариус Ж Т, вписана под рег.№214, към споразумение, сключено на 17.12.2010г., нотар.заверено на същата дата от нотариус А Г, вписан по рег.№194, на осн. чл.79 от ЗЗД и сумата от 10 065, 80лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на горното задължение в периода от 01.01.2012г. до датата на завеждане на иско -вата претенция пред съда - 03.09.2013г., на осн. чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба пред съда - 03.09.2013г. до окончателното й изплащане; 2/ У.Р.С. е осъден да заплати на В Б Ж сумата, представляваща разликата над 0, 13лв. до 3 150лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, и вместо него В Б Ж Е ОСЪДЕН да заплати на У.Р.С., сумата от 30 000 евро, в изпълнение на анекс №1 от 15.02.2011г., нотар.заверен от нотариус Ж Т  към споразумение, сключено на 17.12.2010г., нотар. заверено на същата дата, на осн. чл.79 от ЗЗД,  както и сумата от 10 065, 80лв., представляваща обезщетение за забава при изпълнение на горното задължение за заплащане на главница от 30 000 евро в периода от 01. 01.2012г. до 02.09.2013г., вкл., на осн. чл.86 от ЗЗД.

Не е спорно, че до 06.2010 год., когато е взето решение за продажба на дружествени дялове, съдружници в ищцовото дружество са В Ж и ответникът У.С. с равни дялове в дружествения капитал. Сочи се от вещото лице на ССЕ, че за периода на съдружие 01.11.2004 – 21.06.2010 год. са налице превеждани лични парични средства от двамата съдружници на каса и по банкова сметка ***, но без да са представени документи – протоколи от ОС на съдружниците с решения за внасяне на допълнителни парични вноски. Такива надлежно осчетоводени допълнителни парични вноски по реда на чл.134 ТЗ в периода 2013-2016 год. са внесени от едноличния вече собственик на капитала В.Ж. Според изготвеното заключение, както и съобразно дадените дадените разяснения от вещото лице, на 15.02.2011год. с протокол за прихващане от 15.02.2001год. по сметка 102 –доп. капитал е осчетоводено прихващане със сумата от 304 000лв. внесена от У. Сойръс.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски апелативен съд формира следните изводи:

Не се оспорва, че страните са обвързани от облигационно отношение - договор за продажба на недвижим имот, по която дружеството ищец е изпълнило задълженията си чрез прехвърляне на собствеността върху посочени недвижими имоти. Спорна е насрещната престация по която /заплащането на продажната цена/ е била договорена за изпълнение чрез прихващане с вземане към ищцовото дружество, което купувачът не е притежавал към момента на компенсацията поради липса на взето решение на ОС на съдружниците по реда на чл.134 ТЗ за предоставяне на допълнителни парични вноски. С тези твърдения предявява исковете си за прогласяване нищожността на сделката в хипотезите на чл.26, ал.2 предл. първо ЗЗД, евентуално на чл.26, ал.2 предл.четвърто ЗЗД.

Следва да се отбележи, че съдружник може да внася парични вноски и без решение на ОС, като същите подлежат на връщане. Този извод следва и от съдебната практика. … „Ако извън задължението си за внасяне на дела в капитала на дружеството и без решение на общото му събрание съдружник предостави на дружеството парични средства, или извърши с лични средства плащания към трети лица за задължения на дружеството,  дружеството по общите правила на  закона-неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие-дължи връщане на съдружника на паричните средства-Решение № 645 от 11.07.2000год. на ВКС по гр.д. Ж ХХ31/99год., Vг.о. Безспорно, вещото лице е установило, че за периода 2004-2010год. съдружникът У С. е внасял парични вноски, без за това да е било взето решение от ОСС. Самото дружество-ищец е осчетоводило извършеното прихващане в размер на 304 000лв. Следователно, съобразно счетоводните записвания на ищеца, същото е дължало на ответника сума в размер на 304 000лв., под формата на получени от него суми. Това е така, понеже  счетоводните записвания /до евентуалното им сторниране, което не е налице/, са доказателство за истинност на отразеното /когато е неблагоприятно за страната/.  За това и договорът не е нищожен, поради липса на насрещна престация, обстоятелство, на което се основават твърденията на ищеца.  В обобщение, следва да се отбележи следното: Въпреки че не е  взето решение  по реда на чл.134 ТЗ, направените парични вноски от съдружника С. подлежат на връщане. За това, у дружеството-ищец е възникнало задължение за връщане на дадените суми, което е осъществено по реда на чл.65 ЗЗД чрез прехвърляне на процесните имоти и е намерило счетоводен израз в осчетоводеното прихващане в счетоводството на ищеца.  За това сключения договор по реда на чл.65 ал.2 ЗЗД, чрез който са прехвърлени процесните имоти, не е без основание, а чрез него са погасени реални задължения на дружеството към ответника.

Конкретно относно исковете по чл.26 ЗЗД:- и двата иска за нищожност-поради липса на предмет и на основание се основават на твърдения за липсата на задължение за връщане на парични вноски: Поради направения по-горе извод за наличието на  задължения на дружеството към ответника, само на това основание същите се явяват неоснователни.

В допълнение, дори и да не се споделят изложените съображения, съдът намира да отбележи следното:

Според чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. По смисъла на цитираната разпоредба, невъзможен предмет ще е налице, ако към момента на сключването на договора вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или правно, т.е. когато липсва вещ като обект на гражданския оборот.

Подобна фактическа или правна невъзможност, видно от обстоятелствата на които се основава претенцията, не се твърди, а и не е налице. Предмет на продажбата са недвижими имоти-индивидуано обособени. Последното обуславя и извода за недоказване на твърдението за нищожност на договора поради липса на предмет-т.е. за липсата на основанието по чл.26, ал.2, предл.първо ЗЗД.

Следващото основание, на което се твърди от ищеца за нищожност на договора, е липса на основание за сключване на сделката. Липсата на основание се обосновава с това, че прехвърлянето на описаните в договора недвижимости е с оглед погасяване на дълг на ищцовото дружество към У.С., който не е възникнал.

При така въведеното основание, преценката за валидността на договора следва да се извърши с оглед съответствието на клаузите му с типичната му цел /основанието/, като чл.26, ал.2, изр.второ ЗЗД установява оборимата презумпция, че основанието  се предполага. В случая, типичното основание за сключване на оспорената каузална сделка е валидно разпореждане с правото на собственост от страна на продавача срещу посочена насрещна престация за купувача. Видно от договора за продажба-цитирания  нотариален акт, страните по него са постигнали пълно съгласие относно предмета на сделката – налице е точно описание на имотите, които ищцовото дружество продавана ответника С., за сумата 304 000лева без ДДС. И след като недвусмислено в договора е посочено основание продажба и е определена дължима цена, сделката има основание и е действителна /така и решение № 1023/98 год. на II г.о. на ВКС/.  Доводите на ищеца относно уговорения начин на изпълнение на задължението на купувача за заплащане на продажната цена и тези за липса на дълг на ищцовото дружество, с който да бъде извършено прихващане, като доводи за нищожност на сделката на посоченото основание, биха имали значение, ако се твърди симулативност на сделката-т.е. ако и двете страни са знаели за липсата на задължение и въпреки това, са сключили сделката при тези условия. Такива твърдения не са въведени в процеса, за това следва да се направи извод, че сделката е действителна и е произвела своето действие. В допълнение следва да се отбележи и следното:

Договореното по т.2 относно начина на плащане на продажната цена е относимо към изпълнението на сделката, а не към нейната кауза /основание/ при сключването й. За това и неплащането на цената по договорения начин, не е основание за нищожност на сделката, нито я лишава от основание, а същото би имало отношение към основанието за разваляне на същата.  Тя поражда правни последици, поради изразеното съгласие към момента на сключването собствеността на имота да се отстъпи срещу точно определена цена. За това следва да се направи извод за неоснователност на предявените искове за нищожност, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на ВОС, относно исковете за нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД, които споделя.

 С оглед направените изводи, съдът следва да разгледа и да се произнесе по предявения от „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД срещу първия ответник евентуален иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцовото дружество сумата от 364 800 лева, съставляваща цената на продадения имот.

Както се посочи по-горе, ищцовото дружество е продало на ответника С. процесните недвижимости за сумата от 304 000 лева, без ДДС, за която сума не е налице спор, че не е заплатена от ответника. Последното е видно и от т.2 от нотариалния акт, в който е посочено, че договорената продажна цена ще бъде платена като се прихване вземането на купувача У.С. от продавача, произтичащо от предоставени на дружеството средства като допълнителни парични вноски, каквото прихващане е отразено в счетоводството на ищцовото дружество от същата дата /15.02.2011 год./

Съдът по твърдението за прихващане, намира да отбележи следното: Възникването и надлежното упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане е предпоставено от наличието на предвидените в разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗЗД предпоставки за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да бъде извършено прихващане. Съобразно текста на разпоредбата, първата предвидена предпоставка е наличието на – две насрещни задължения, без оглед на основанието за възникването им, но е въведено изискване-двете лиза да си дължат взаимно пари, или еднородни  и заместими вещи.   В конкретния случай, паричното задължение на дружеството ищец, което според договора по н.а. е имало към ответника, е погасено срещу прехвърлянето на собствеността   на процесните имоти на ответника. Следователно, така описаното правоотношение изобщо не носи характеристиките на хипотезата на чл.103 ЗЗД. Това е така, защото едно парично задължение е погасено срещу прехвърляне на недвижим имот-т.е. индивидуално определена вещ, което не е възможно, по изложените по-горе съображения /прихващат се задължения в пари, или еднородни и заместими вещи/. За това, въпреки че в договора за продажба е използван термина прихващане, не е налице прихващане по см. на чл.103 ал.1 ЗЗД, понеже предпоставки за да възникне прихващане е две лица да си дължат взаимно пари, или заместими вещи. В процеса е  установено, че към момента на сключване на договора за прехвърляне на имота, ответникът е нямал задължение към дружеството. 

Според сключения договор, ответникът е бил кредитор на дружеството, предвид внесени допълнителни парични вноски. Срещу дължимите и признати от дружеството към момента на сключване на договора парични вноски, ответникът срещу връщане на предоставените на дружеството суми, се е съгласил вместо дължимите от ищеца парични суми, да получи собствеността върху процесния апартамент и две паркоместа. Тази уговорка, този начин на погасяване на задължението не е недействителна, а е уредена и регламентирана в закона-чл.65 ЗЗД и е наименована „даване вместо изпълнение“. Следователно, не съществува никакава законова пречка, кредиторът да приеме друго:-вместо първоначално дължимото  по договора за заем под формата на парична сума, погасяването на съществуващия дълг да се осъществи чрез даване вместо изпълнение /арг. Чл.65 ал.2 ЗЗД/, представляващо в случая прехвърлянето на собствеността върху процесния апартамент и двете паркоместа. Единствената предпоставка за валидност на договора, е наличието на съгласие на кредитора-в случая ответника, да получи нещо различно, от това което му се дължи, което очевидно с подписване на договора от негова страна е налице.  За това, съдът приема, че с нот. акт  за продажба на недвижим имот Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т са прехвърлени недвижими имоти на ответника в процеса У Р.С. при условията на чл.65 ал.2 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че по приложението на чл.65 ал.2 ЗЗД е формирана трайна съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че даването вместо изпълнение е ново съглашение, което се постига в хода на изпълнението на съществуващ договор, по силата на което кредиторът се съгласява да получи  нещо друго вместо дължимото. 

Задълженията на страните по една облигационна връзка отпадат едва с прекратяваненто й. В процеса ищецът не е предявил иск за разваляне на тази нова облигационна връзка. Предявеният в условията на евентуалност иск по чл.79 ал.1 ЗЗД не е за разваляне на договора и за връщане на собствеността. Чрез иска се претендира директо заплащане на цената срещу прехвърлената собственост, с аргумента, че погасяването на цената не е могло да бъде извършено, тъй като ответника не е имал възникнало ликвидно и изискуемо вземане, с което да бъде извършено прихващане. 

А видно е, че по това ново съглашение ответникът не е поел задължение да заплаща цената на имота, а ищецът чрез прехвърляне на собствеността, е погасил свое задължение към ответника. В тази хипотеза и при твърденията на ищеца за неизпълнение на договора, поради липса на изискуемо вземане което да бъде погасено, както се посочи по-горе, задължението на ищеца по договора  да прехвърли собствеността ще отпадне едва с неговото прекратяване. Не е предявен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения договор поради неизпълнение от страна на ответника, респективно за възстановяванне на правото на собственост. Освен това, понеже неизпълнението на договора има за последица възстановяването на собствеността, е недопустимо да бъде претендирана равностойността на вещта, а не самата вещ.

В обобщение на изложеното следва да се отбележи, че при установеното  прехвърляне на собствеността-при условията на чл.65 ЗЗД, за да се търсят евентуални последици от неизпълнението на договора за продажба,  облигационната връзка следва да бъде прекратена. В процеса искане за това ищеца не е отправил, поради което и същата все още е действителна и обвързва страните.

За това  и претенцията за заплащане на цената на прехвърлените имоти, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД-поради неизпълнение на задълженията от ответника по договора, сключен по н.акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т, към настоящия момент се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Като е стигнал до обратен извод, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази част.

Предвид изложеното до тук, следва да се направи извод, че искът по чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 364 800лв., ведно със законната лихва считано от завеждането на иска до изплащането на сумата е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в посочената част.  С оглед изхода на спора, на ответника  следва да бъдат присъдени разноски:

 За окръжния съд не са представени доказателства за валидно извършени разноски, поради което такива не се присъждат. Разноски пред ВАпС: Претендират се разноски в размер на 7296лв. представляващи заплатена държавна такса, поради което следва да се присъдят в претендирания размер. По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 440 от 30.06.2017 г. постановено по т.д.№ 1893/2015  г. по описа на Варненски  окръжен съд  В ЧАСТТА с  която ОСЪЖДА У.Р.С., род.на *** год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок, Артидилън роуд 24 ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 103905818, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Миладинови“ № 24, офис 6 сумата от 364 800 лева с ДДС, съставляваща продажна цена на прехвърлените с нотариален акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т недвижими имоти, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, начиная  от датата на исковата молба /04.12.2015 год./ до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД и В ЧАСТТА. С която ОСЪЖДА У.Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 103905818, със седалище и адрес на управление гр.Варна, сумата от 15 969.81 лева, 56.24 евро и 90 брит.паунда, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 103905818, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Миладинови“ № 24, офис 6 срещу У.Р.С., род.на *** год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок, Артидилън роуд 24 и М.Е. СОЙРС, род.на *** год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок, Артидилън роуд 24 иск за заплащане на сумата сумата от 364 800 лева с ДДС, съставляваща продажна цена на прехвърлените с нотариален акт Х ХХ, том Х, рег. Х ХХХХ, дело ХХ от 2011 год. на нотариус Ж Т недвижими имоти, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, начиная  от датата на исковата молба /04.12.2015 год./ до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 103905818, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Братя Миладинови“ № 24, офис 6 да заплати на  У.Р.С., род.на *** год. в Омаг, Великобритания, с пост.адрес: Великобритания, гр.Корелейн, Касълрок, Артидилън роуд 24 сумата от 7 296 лв.-разноски за производството пред ВапС, разноски в производството пред двете иннстанции, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал. 1 и ал.2 ГПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.