Р Е Ш Е Н И Е

 

204/гр.Варна, 08.08.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, търговско отделение  в  публично съдебно  заседание  на  12.07-2016 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

при участието на секретаря Д.Ч.

         като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в. т. д.№ 287/2016 год. по описа на ВАС, намира следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Кооперация Черни Лом” – с.Гърчиново, Община Опака срещу Решение № 19/01.04.2016 год., постановено по т.д.№ 114/2015 год. по описа на ТОС, с което е отхвърлен предявения от кооперацията против „Агроконтакт – Георгиеви” ЕООД – Добрич иск за заплащане на сумата от 81 444 лева, представляваща неплатено възнаграждение за произведени слънчогледови семена по Договор № AG 02/2013 за сдружение за производство на незаготвени семена от хибриден слънчоглед и по дебитно известие № 3178/17.02.2015 год., на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 286ТЗ, ведно с претендираното обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 4 712, 31 лева за периода от 01.03.2015 год. до 24.09.2015 год., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 294, ал.1 ТЗ.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Предявената въззивна жалба изхожда от легитимирана страна и има за предмет подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

ТОС е бил сезиран с предявена от   „Кооперация Черни Лом” – с.Гърчиново, Община Опака  против „Агроконтакт – Георгиеви” ЕООД – Добрич искова молба за заплащане на дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за производство на незаготвени семена от хибриден слънчоглед  в размер на 81 444 лева.

Сумата се претендира при следния начин на изчисляване на исковата претенция:

Ищецът твърди, че в изпълнение на сключения договор, предал на ответника хибриден слънчоглед с бункерно тегло  86 920 кг. Не оспорва, че предаденото количество след грубото почистване на семената възлиза на 67 102, 24 кг, а остатъкът съставлява технологичен отпадък.  Не оспорва и че след фино почистване и заготовка, крайното количество на предадения хибриден слънчоглед възлиза на  54 296 кг.

Твърди, че посоченото количество от 54 296 кг следва да му бъде заплатено при цена от 3 лв/кг, а най-високата цена на зърноборса стоков слънчоглед е в размер на 0,50 ст/кг /така и уточнения във въззивната инстанция/ 

Претендираната цена, съпоставена с договорните разпоредби, съвпада с уговорената цена  по чл. 9, ал.1-4, ведно с т.н. бонус – доплащане по чл. 9, ал.8. Паричната претенция е обоснована с твърдения, че третото за спора лице Синжента Франция САС е  приело и одобрило предаденото количество хибриден слънчоглед.

Поддържа, че ответникът е заплатил сумата от 81 444 лева, за които е издадена фактура и последващо дебитно известие. Процесната сума е обективирана в последващо издадено дебитно известие № 3178/17.02.2015 год. на стойност 81 444 лева.

Между страните е сключен договор, който съдържа съществените белези на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД.

Ответникът «Агроконтакт – Георгиеви» ЕООД  е възложил на кооперацията – ищец  производството на незаготвени семена от хибриден слънчоглед с генетичен /родителски/ материал на Синжента, Франция с изричната уговорка, че получената реколта е собственост на третото лице. Изпълнителят е поел задължение да произведе договорената продукция и да предаде същата на възложителя. Последният е поел насрещна парична престация за заплащане на възнаграждение, дължимо в сроковете и при условията на чл. 9.

Анализът на подписаните договорни уговорки, сочи, че основната цел на сключения договор е  възлагането на възмездно производство на семена, предназначени за износ, одобрение и приемане от трето лице.  Сочената обусловеност на облигационната връзка от правоотношенията между възложителя и третото лице е многократно обективирана в сключения договор – в разпоредбите касателно правото на намаление на договореното възнаграждение /чл. 6/; относно заплащането на т.н. бонуси /чл.9, ал.8/; относно определянето на приетото количество /чл.10/; относно счетоводното оформяне на дължимото възнаграждение /чл.15/ и др.   Формулираната от съда основна цел на сключения договор се признава от страните в производството.

В разпоредбата на чл. 9, ал.1-4, страните са приели, че предадените незаготвени семена ще бъдат заплащани при цена за тон, формирана от трикратно завишения размер на  най-високата цена на Зърноборса стоков слънчоглед  за м.септември 2014. Страните не спорят, че базата за определяне на цената е борсовата стойност от 0,50ст/кг и че уговорената в чл. 9 цена на незаготвени семена възлиза на 1,50 лв/кг. Страните са приели, че сочената цена следва да се заплати от възложителя при следните модалитети:

- първо авансово плащане по чл.9, ал.2, дължимо непосредствено след жътвата в размер равен на цялото ожънато количество по най-високата борсова цена, т.е. по 0,50 лв/кг;

- второ авансово плащане по чл. 9, ал.3, дължимо през м.ноември 2014 год., съставляващо 50% от уговорената цена с приспадане на първата авансова вноска;

- плащане през м.февруари 2014 год. в размер на 50% от уговорената цена.

Уговорките в чл.9, ал.1, че цената се дължи за получени незаготвени семена, отговарящи на изискванията на чл.7 сочи, че същата се изчислява според ожънатото количеството след т.н. бонификация – т.е. след грубото почистване и изсушаване до 7% влага /чл.7, ал.4 вр. чл. 12 от раздел II/. 

Ищецът изрично е признал в исковата молба, а ответникът не оспорва, че визираната в чл.9, ал.1-4 цена следва да се изчисли при база от предадено количество незаготвено семе от 54 296 кг. В този смисъл са и издадените от страните неоспорени счетоводни документи – фактура № 3157/16.12.22014 год. и дебитно известие № 3169/31.12.2014 год.

При така формираните изводи относно релевантното количество и единична цена, визираните в чл.9, ал.1-4 плащания, дължими от възложителя са както следва:

- първо авансово плащане по чл.9, ал.2, дължимо непосредствено след жътвата в размер на 27 148 лева;

- второ авансово плащане по чл.9, ал.3, дължимо през м.11.2014 год. в размер на 13 574 лева;

- трето плащане по чл.9, ал.4 в размер на 40 722 лева;

Общата стойност на предвидените в чл.9, ал.1-4 плащания възлиза на 81444 лева. Не се спори, че същите са изцяло платени от възложителя.

Наведените пред въззивната инстанция твърдения от ищеца за друг механизъм на определяне на ожънатото количество, респ. на ценообразуване,  не променят основанието на предявения иск, който е заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка. Същите нямат обаче обвързващо съда значение, доколкото касаят единствено начина на изчисляване на претенцията.

Спорът между страните е съсредоточен върху това коя е окончателната цена по договора и кое е окончателното плащане по смисъла на чл. 15. Според становището на ищеца, окончателната цена по сделката се определя след приемането на незаготвеното семе от третото лице и съставлява цената по чл.9, ал.1-4, ведно с доплащане в размер, равен на произведението от одобреното количество от третото лице и цената до 3лв/кг – чл.9, ал.8. Според становището на ответника окончателната цена и дължимите авансови и окончателни плащания са визирани в чл.9, ал.1-4 от договора. Предвидената чл.9, ал.8 потенциална възможност за увеличение на цената намира приложение единствено при наличие на предпоставките, визирани в чл.9, ал.5 и постигането на качествени и количествени показатели на реколтата, надхвърлящи стандартните такива по чл. 7.

Следователно - основният предмет на спора, вкл. и пред въззивната инстанция е сведен до тълкуване на договорната разпоредба на чл. 9 и в частност до предпоставките, при които се дължи предвиденото в ал.8 т.н. бонус – доплащане. Възраженията на ответника, основани на действителния смисъл и съдържание на чл.9 съставляват правни доводи против основателността на иска, които не се преклудират с изтичането на срока за отговор. Следва да се има предвид и че неподаването на писмен отговор по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска, вкл. да наведе възражения, че претендираното спорно право произтича от различен фактически състав, предпоставките за установяване на който са в тежест на ищеца.

На първо място, съдът следва да отчете, че разпоредбата на чл.9, ал.8 не кореспондира с предвиденото право на увеличение по чл.9, ал.5. Нормата на чл.9, ал.8 визира «високи качествени и количествени резултати» на продукцията, а разпоредбата на чл.9, ал.5 касае спазването на предписанията, обективирани в технологичната карта за целите на производствения процес. Нормата на чл.,9, ал.5 вр. чл.13 не може да служи като източник на тълкуване.

Тълкуването на чл. 9, ал.8 при спазване на законовите тълкувателни правила, уредени в чл.20 ЗЗД, обуславя извода за основателност на тезата на ищеца по следните съображения:

-   Разпоредбата на чл.9, ал.8 гласи, че възложителят ще заплати бонус/доплащане/ за «постигнати високи качествени и количествени резултати» до 3 000 лв/тон общо «за признати за плащане от западната компания готови семена». Изречение второ пояснява, че възложителят представя справка от западната компания за приетите количества семена по партидата на изпълнителя.

Съвкупното тълкуване на двете изречения сочи, че доплащането е предвидено в хипотезата на осъществено последващо приемане на произведеното зърно от третото лице.  Одобрението на изработеното и приемането му от крайния получател е юридическия факт, който поражда правото, респ. насрещното задължение за доплащане. Последното не е обусловено от осъществяването на допълнителни предпоставки.

Соченото тълкуване на чл.9, ал.8  съответства на основната цел на сключения договор, която е сведена до възмездното производство на семена, но в конктекста на съществуващо основно правоотношение между възложителя и крайния получател. На посоченото основание, т.н. бонус съставлява  доплащане, в случай, че крайната цел на договора е постигната.

-     Характерна особеност на сключения договор е стремежът на двете страни по правоотношението да опишат детайлно правата и задълженията, вкл. документалния начин на тяхното отчитане. Страните са предвидили подробен регламент за документите, които страните са длъжни да представят във всички фази от производствения процес и във всички етапи на договорно развитие.

В разпоредбата на чл.9, ал.8 страните са предвидили, че правото на доплащане, респ. насрещното задължение, възниква с представянето на  справка за приетите количества семена от крайния получател. В контекста на подробните и изчерпателни уговорки на договора, това означава, че с  одобрението на стоката от западната компания възниква по право и  уговореното парично задължение.

-  Соченото от съда тълкуване се подкрепя изрично и от предприетите от страните действия в изпълнение на договорната връзка, който могат да служат като източник на тълкуване /така    Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК;

Между страните не се спори, че цялото количество зърно в размер на 54 296 кг е одобрено и прието от крайния получател. По делото е представена e-mail кореспонденция, в която на 23.12.2014 год. ответникът уведомява ищеца, че резултатите от второто залагане на семената са положителни, т.е. същите са одобрени от получателя. Писмото е съпроводено с изрична инструкция за издаване на дебитно известие за увеличение на данъчната основа по първоначално издадената фактура чрез доплащане до 3 000 лева /тон. Писмото обектира и разделяне на цената на три суми, които събрани сочат, че същата възлиза на 162 880 лева.

Представената кореспонденция не е оспорена от ответника по реда на чл. 184, ал.1 ГПК.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че при осъществено одобрение  от крайния получател, уговорената цена на изработеното семе възлиза на 162 880 лева. Ответникът дължи непогасената разлика от 81 444 лева. Предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претендираното обезщетение за забавено плащане в претендирания размер, считано от 01.03.2015 год. /предвиден падеж съгласно чл. 9, ал.8/.

Разноски: В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в двете инстанции съдебни и деловодни разноски в общ размер от 9039,39 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 19/01.04.2016 год., постановено по т.д.№ 114/2015 год. по описа на ТОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Агроконтакт – Георгиеви” ЕООД – Добрич, бул.”25-ти септември” № 92, представлявано от Р Ж Г ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация „Черни лом”, ЕИК 835033384 със седалище и адрес на управление с.Гърчиново, Община Опака, Област Търговище сумата от 81 444 лева, представляваща неплатено възнаграждение за произведени слънчогледови семена по Договор № AG 02/2013 за сдружение за производство на незаготвени семена от хибриден слънчоглед и по дебитно известие № 3178/17.02.2015 год., на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 25.09.2015 год. до окончателното погасяване на задължението; ведно с претендираното обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 4 712, 31 лева за периода от 01.03.2015 год. до 24.09.2015 год., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 294, ал.1 ТЗ, както и сумата от 9039, 39 лева – сторени разноски при двуинстанционното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ