Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №180

 

Гр.Варна, 19.07. 2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                          ЖЕНЯ Д.

          

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 287 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Застрахователно компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 103 от 14.02.2018г. по търг.дело № 938/17г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Й.Т.Н. *** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за обезвреда на претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баща и Т И Н, починал вследствие на ПТП, настъпило на 11.06.2015г. в с.Йерусалимово, община Любимец, на път 111-809, по вина на водача на л.а.“Форд Куга“ с ДК № ХХ ХХХХ ХХВ М Х, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 22115000009767, издадена от ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.06.2015г., за размера над 70 000лв. до присъдените 120 000лв.

Във въззивната жалба се твърди че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че решението при определяне на размера на обезщетението по справедливост е недостатъчно мотивирано относно приложените критерии при определяне на сумата. Излага че съдът е бил длъжен не просто формално да изброи фактите, на база на които е изградил своята преценка, а е трябвало да ги анализира, обосновавайки размера на присъденото обезщетение. Сочи че обективните обстоятелства, влияещи върху преценката  по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва да се ценят както поотделно, така и в съвкупност като се направи преценка на приноса спрямо увреждането. Твърди че в решението липсва анализ на фактите и доказателствата, основаващи счетения за справедлив размер 120 000лв.

Оспорва извода на съда, че направеното от застрахователя възражение за съпричиняване е недоказано. Твърди че в хода на производството възражението за съпричиняване е доказано, като в заключението на приетата по делото комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза е прието че пострадалият не е бил с поставен обезопасителен предпазен колан, както и че при поставен обезопасителен колан, тежестта на уврежданията би била значително по-малка. Твърди също така че от експертизата може да бъде направен и извод, че пострадалият е шофирал автомобила си с по-висока скорост.

Оспорва извода на съда, че изживеният стрес и страдания от ищцата се установяват от назначената по делото комплексна експертиза и от показанията на свидетелите.

Твърди че претендираните от ищцата неимуществени вреди са силно преувеличени, както и че изводът за съществуващата връзка между баща и дъщеря е необоснован. Твърди че не може да бъде направен извод, че ищцата не може да забременее от преживения стрес от смъртта на баща и. Твърди че по делото е установено, че контактите между баща и дъщеря са били сравнително ограничени и са се свеждали до кратки телефонни разговори. Твърди че присъденото обезщетение в размер на 120 000лв. е прекомерно завишено и не кореспондира с реално причинените вреди, изразяващи се в душевна болка и страдания, и не е съобразено с конкретните икономически условия.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което предявения срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страни Й.Т.Н. в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Й.Т.Н. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Т И Н при пътно-транспортно произшествие на 11.06.2015г., причинено виновно от В М Х, при управление на лек автомобил с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата над 70 000лв. до 120 000лв., ведно със законна лихва. В останалите му части първоинстанционното решение е влязло в сила.

Не е спорна пред въззивна инстанция следната фактическа обстановка:

С влязла в сила присъда по НОХД № 414/16г. по описа на Окръжен съд – Хасково В М Х е признат за виновен в това, че на 11.06.2015г. при управление на лек автомобил „Форд Куга“ с рег.№ ХХ ХХ ХХ ХХнарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т И Н.

Ищците Й.Т.Н. е наследник по закон на Т И Н – негова дъщеря.

Между ответника ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от В Х вреди при управлението на лекия автомобил

Спорни пред въззивния съд са размера на обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Любомир Злататанов Иванов и Илиана Красенова Костова, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията им съдът приема за установено, че родителите на Н. са били разведени, като бащата на въззиваемата е живял в друго населено място. Съобразно показанията на Иванов, живеещ на семейни начала с въззиваемата, Н. е поддържала постоянни контакти по телефона с баща си, двамата често са се търсили по телефона и са споделяли за случващото се с тях. Между свидетелят и въззиваемата е била планирана сватба около 20 юли 2015г., която не се е състояла след смъртта на баща и. Посочено е от свидетеля, че въззиваемата е желаела да го запознае с баща си, както и да му поискат своеобразно съгласие за предстоящата сватба. Внезапната и неочаквана смърт на Н се е отразила много зле здравословно, емоционално и психически на дъщеря му. Н. се е затворила, предпочитала е да стои сама, престанала е да помага на приятеля си в работата, спряла е отговаря и да се среща с приятели, както и да излиза с приятеля си. След посещения при лекари във връзка с оплаквания са установени пристъпи на паник – атаки, които продължават и към момента, макар и по-рядко. Свидетелите сочат на желанието и опити да има дете, които към момента са неуспешни.

Като доказателство по делото е приета комплексна съдебно – психиатрична и медицинска експертиза, обективно и компетентно дадена, и кредитирана от съда изцяло. От заключението и от обясненията на експертите, дадени в съдебно заседание, въззивният съд приема за установено, че след внезапната смърт на баща и при претърпяно ПТП дъщеря му Н. и към настоящия момент е в емоционално нестабилно психическо състояние. Диагностицира се емоционална лека потистнатост, леко нарушение на позитивните процеси. Посочено е от експерта, че емоцията владее психиката и за определен период от време и емоцията въздейства с определена сила върху когнитивно, емоционално и социалното и функциониране и цялостното и поведение. Установено е че у Н. се диагностицират специфични по вид и интензитет негативни последици, като несигурност в ежедневието, затруднение в бита и самообслужването си. От експерта акушер-гинеколог е посочено, че няма причини от медицинско естество, които да препятстват възможността на Н. да забремеенее. Посочено е в експертизата, че в специализираната медицинска литература на стреса е отреден 1 % тежест като причина за неуспех при опит за забременяване. Обяснено е от експерта – психиатър, че процентът отреден на стреса е много минимален и занижен, но винаги следва да се преценява конкретното състояние на лицето. Загубата на близък човек, какъвто е бащата, представлява за въззиваемата значима психотравма и 100 % емоционален стрес за нея.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Тодор Н е починал на 60г. в резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 11.06.2015г. тежки травми, Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговата дъщеря Й. са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След внезапната му и неочаквана смърт дъщеря му е претърпяла морални болки и страдания с висок интензитет, отразили се на цялостния и живот, като болката от загубата на баща и внезапно и при трагични обстоятелства, ще остане завинаги в живота на Н.. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от Й.Т.Н. неимуществени вреди от смъртта на нейния баща е в размер на 120 000лв.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалия Т И Н, въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият Н е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като е пътувал без поставен предпазен колан, с което свое поведение се е поставил в риск, доколкото наличието на поставен предпазен колан би могло да предотврати и ограничи травмите, както и се е движил със скорост, по-висока от допустимата.

В тежест на застрахователното дружество - въззивник е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

От първоинстанционния съд е прието заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертизи, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло. От заключението на експертиза и от обясненията на експертите, дадени в съдебно заседание, въззивният съд приема за установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: Ударът между двата леки автомобила – лек автомобил „Форд Куга“, управляван от В Х и лек автомобил „Форд Фиеста“, управляван от пострадалия Н е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил „Форд Фиеста“. При достигане на десен завой автомобилът, управляван от Х навлиза в насрещната пътна лента и се удря в насрещно движещия се лек автомобил, управляван от Н. Ударът е челен кос под ъгъл приблизително 25 градуса в ляво. Контактната площ на съприкосновението на автомобилите е почти по цялата им предна част  с по-ярко изразена деформация в предната лява част на автомобила, управляван от Н. Посочено е от експертите, че скоростта на движение на автомобилите е от порядъка на 50 – 55 км.ч. за автомобила „Форд Фиеста“, като към момента на удара е намалена до около 40 км.ч. чрез предприето екстремно спиране. С оглед локализацията и тежестта на получените от Н увреждания експертите приемат че по време на удара Н е бил без поставен обезопасителен предпазен колан. С оглед механизма и вида на пътно-транспортното произшествие експертите дават заключение че при поставен обезопасителен колан тежестта на уврежданията би била значително по-малка, но с оглед механизма и вида на пътно-транспортното произшествие и силата на удара и при поставен обезопасителен колан би настъпил смъртен изход.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване за недоказано.  Пострадалият е управлявал автомобила „Форд Фиест“  в своята пътна лента, с разрешена и съобразена с конкретната пътна-обстановка скорост. Ударът между двата автомобила е настъпил по вина на управлявания от Х лек автомобил, който се е движил с несъобразена с пътната обстановка, с релефа на местността, състоянието на пътя и конкретните условия скорост, в резултат на което при навлизането в десен завой е навлязъл в лявата пътна лента, където се е движил автомобилът на пострадалия Н.

Установено е по делото че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, което представлява нарушение на чл.137а от ЗДвП. Но съобразно установеното от експертите с оглед механизма на пътно-транспортното произшествие и спецификата на удара и неговата сила, дори водачът да е бил с поставен обезопасителен колан това не би предотвратило смъртния изход. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП водач е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, каквито доказателства в настоящето производство не са събрани.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че възражението за съпричиняване е недоказано.

Поради което и предвид ненедоказаността на направеното от въззивника – застраховател възражение за съпричиняване, въззивният съд намира, че следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в приетия от съда за справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата по 120 000лв.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемата Н. следва да бъдат присъдени направените по делото за въззивна инстанция разноски в размер на сумата 700лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за плащане. Уговореното и заплатено за въззивна инстанция адвокатско възнаграждение е в размер под минималния, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението за намаляването му поради прекомерност е неоснователно.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 103 от 14.02.2018г. по търг.дело № 938/17г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Й.Т.Н. *** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за обезвреда на претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баща и Т И Н, починал вследствие на ПТП, настъпило на 11.06.2015г. в с.Йерусалимово, община Любимец, на път 111-809, по вина на водача на л.а.“Форд Куга“ с ДК № ХХ ХХХХ ХХ, В М Х, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 22115000009767, издадена от ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.06.2015г., за размера над 70 000лв. до присъдените 120 000лв.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Черни Връх“ № 53 Д, ЕИК 121130788, да заплати на Й.Т.Н. ***, ЕГН ********** сумата 700лв. /седемстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: