Р Е Ш Е Н И Е  № 179

гр. Варна, .08.07.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Д.Ч.                                  

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 288/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Община Балчик, чрез кмета Н А, против решение № 25 от 08.03.2016 г., постановено по търг. дело180/2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ТЕРМИКС ЕС” ООД – гр. Пазарджик, с ЕИК 112524570, сумата от 34 831.32 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за СМР № 516 от 25.10.2013 г. с предмет „Полагане на хидроизолация на покрива на МБАЛ – гр. Балчик”, съгласно фактура № 424 от 15.01.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 07.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага, че окръжният съд при постановяване на решението си не обсъдил разпоредбите на чл. 260 от ЗЗД, чл. 261 от ЗЗД и чл. 265 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Моли въззивния съд да разгледа направеното пред първоинстанционния съд в условията на евентуалност възражение за прихващане. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото „ТЕРМИКС ЕС” ООД – гр. Пазарджик, в който се сочат аргументи за правилността на решението, като се оспорват твърденията, изложени от въззивника в жалбата. Също претендират разноски.

Настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Производството пред Добричкия окръжен съд е образувано по предявен иск от „ТЕРМИКС ЕС” ООД срещу Община Балчик за осъждането й да заплати сумата от 34 831.32 лева, представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по Договор за СМР № 516 от 25.10.2013 г. с предмет „Полагане на хидроизолация на покрива на МБАЛ – гр. Балчик”, съгласно фактура № 424/15.01.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 07.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, по твърдение, че въпреки приемането на извършената работа от възложиштеля с протокол от 11.12.2013 г., същият не е заплатил договореното възнаграждение в размер на претендираната сума.

В писмения си отговор по чл. 367 от ГПК ответникът Община Балчик заявява становище за неоснователност на иска, като въвежда две възражения в защитата си по същество. Първото възражение е за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 от ЗЗД /уточнено като размер в допълнителния отговор на исковата молба/, аргументиращо се с това, че окончателното плащане не се дължи, доколкото работата, приета с протокола от 11.12.2013 г., подписан с 25-дневно закъснение от уговорения срок, е проявила недостатъци, а именно поява на течове, за което възложителят е уведомил изпълнителя с писма от 03.04.2014 г. и 24.09.2014 г. Излага се твърдение, че изпълнителят е отговорил на първото писмо, като е посочил единствено причините за течовете, но не е предприел действия по отстраняването им, което е довело до сключването от възложителя на друг договор със същия предмет като процесния с изпълнител „Сградостроене Варна Груп” ЕООД. Второто възражение е за прихващане с оглед твърдяно вземане за неустойка в полза на ответника съгласно чл. 10.3 от процесния Договор № 516/25.10.2013 г. за неотстраняване на открити недостатъци в гаранционния срок след изтичане на 10-дневния срок от уведомяването, в размер на 31 784 лв., представляващо двойния размер на разноските, необходими за отстраняване на недостатъците. Останалите оспорвания са общи и не се включват в предмета на доказване.

В допълнителната искова молба ищецът навежда довод за преклудиране на възможността на ответника да излага конкретни възражения в своя защита, доколкото в отговора на исковата молба не могат да се изведат каквито и да е противопоставящи се твърдения, факти или обстоятелства.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът изрично заявява, че не оспорва съществуването на облигационната връзка между страните, но оспорва искът, доколкото твърди, че не е налице забавено плащане. Потвърждава, че процесната фактура е предявена за плащане, но счита, че не дълже плащане по нея, доколкото е налице неизпълнение на задълженията на ищеца-изпълнител по договора, т. е. по същество се уточнява възражените по чл. 90 от ЗЗД за неизпълнен договор. Освен наведеното в отговора възражение за прихващане за вземането по чл. 10.3 от договора, предявява и още вземане за неустойка по чл. 10.2 от договора в размер на 1 741.57 лева, както и вземане за неустойка по чл. 10.1, ведно със законната лихва върху тях от момента на възникване на задължението за тях до окончателното им изплащане /окончателно конкретизирани с молба – л. 80/.

Съдът съобрази следната фактическа установеност:

По делото не е спорно, че на 25.10.2013 г. страните са сключили договор № 516/25.10.2013 г. с предмет извършване на СМР „Полагане на хидроизолация на покрив на МБАЛ гр. Балчик” със срок за изпълнение до 20 календарни дни от сключването на договора срещу възнаграждение в размер на 69 662.64 лева с вкл. ДДС при уговорено авансово плащане от 34 831.32 лева с вкл. ДДС. Няма спор, че авансът е платен по фактура № 419/25.10.2013 г. Спорът е относно неплащането на фактура № 424/15.01.2014 г. за окончателно плащане по договора, т. е. за остъка от 34 831.32 лева с вкл. ДДС. Видовете и количествата СМР, както и начина на изпълнение са предварително уточнени в количествено – стойностна сметка (КСС), която представлява неразделна част от договора и според която следва да се извършат следните работи: 1. грундиране с готов битумен грунд; 2. хидроизолация два пласта на газопламъчно залепване; 3. обшивка бордове с поцинкована ламарина 0.5 мм; 4. обшивка отводнение с поцинкована ламарина 0.5 мм; и 5. обшивка улами с поцинкована ламарина 0.5 мм. Изрично в т. 1.3 от договора е посочено, че същият включва всички възможни СМР за нормалното функциониране на обекта. Описаните СМР са обхванати от гаранционен срок от 60 месеца. В част „Неизпълнение. Отговорност” отговорността на изпълнителя включва: в т. 10.1 е уговорена възможността да се търси обезщетение за вреди от неизпълнението на договора; в т. 10.2 е уговорена неустойка за забава в размер на 0.1 % от общата цена за всеки просрочен ден, като възложителят има право да задържи и внесената банкова гаранция за изпълнение; в т.10.3 е предвидено ако не бъдат отстранени откритите недостатъци в 10-дневен срок от уведомлението на възложителя, изпълнителят да заплати неустойка по ал. 1 от договора (такава обаче като конкретен размер не е предвидена в посочената разпоредба), както и неустойка в размер на удвоения размер на разноските за отстраняването на недостатъците. 

Не се спори относно факта, че обектът е предаден от изпълнителя на възложителя на 11.12.2013 г. с приемо – предавателен протокол, със закъснение от 25 дни. Протоколът е двустранно подписан – за възложителя Община Балчик от инж. П Т /работещ като старши специалист „Конструкторска дейност и контрол” в Община Блачик, видно от показанията му като свидетел по делото/, а за изпълнителя от С Г – л. 100 от делото.

Спорът е относно дължимостта по фактура № 424/15.01.2014 г. за окончателно плащане по договора.

След изпълнение на договора е настъпило протичане на покрива, за което възложителят е уведомил изпълнителя с писмо от 03.04.2014 г., като е изразил предположение, че се касае до недостатъци в работата поради неуплътнени метални поли от поцинкованата ламарина, недобре закрепени краища на хидроизолацията и неплътно полагане на хидроизолация около металната конструкция. Определил е срок за отстраняване на недостатъците от 7 дни.

С писмо от 20.06.2014 г. на „ТЕРМИКС ЕС” ООД до Община Балчик в отговор на изпратеното до него писмо за уведомяване за откритите недостатъци изпълнителят уточнява, че според него се касае до проблеми относно плитко изградените седящи /коритообразни/ улуци, които при по силен дъжд водят до теч. Заявява, че това не е следствие на лошо изпълнена работа, поради което не се обхваща от гаранционната отговорност, а е в резултат на пропуски при възлагането на ремонтните работи и които не се обхващат от сключения между страните договор.

Последва второ писмо от 24.09.2014 г. от възложителя до изпълнителя, съгласно което първият определя 26.09.2014 г. 14.00 часа за запознаване на място от страна на представител на изпълнителя с констатираните дефекти.

По делото е приет договор от 09.10.2014 г. между „МБАЛ БАЛЧИК” ЕООД с ЕИК 124504885 и „Сградостроене Варна Груп” ЕООД с предмет „Ремонт на покрив на МБАЛ гр. Балчик” при възнаграждение от 57 564 лева с вкл. ДДС. Видно от КСС част от работите се припокриват с тези по процесния договор от 25.10.2013 г. Не се спори по делото, че едноличен собственик на „МБАЛ БАЛЧИК” ЕООД е Община Балчик.

От приетата ССчЕ се установява, че спорната фактура № 424/15.01.2014 г. за окончателно плащане по договора е осчетоводена в счетоводството на ответника като доставка на извършена услуга, но по същата няма отразено плащане. Размерът на сумата е 34 831.32 лева.

От показанията на свидетеля П Т, работещ като старши специалист „Конструкторска дейност и контрол” в Община Блачик, се установява, че след възникване на процесните течове по покрива, изпълнителят ги е отстранявал, но впоследствие е спрял да отговаря на уведомленията от представителите на общината. Установило се в процеса на кореспонденция, че проблемите са вследствие на недостатъчния брой воронки по покрива /воронката е изделие от специален синтетичен каучук; предназначена е за вертикално отвеждане на дъждовна вода от плоски покриви, обитаеми тераси и т. н./.

От показанията на свидетеля д-р И В се установява, че преди ремонта е имало теч от покрива, но незначителен, което е довело до извършването на процесните СМР от ищцовото дружество. След приключването на ремонта обаче се получило много голямо наводнение на седмия етаж, което наложило да се премести хирургично отделение на друго място. Свидетелят твърди, че идвалите на място представители на ищеца заявили, че са си свършили работата. Впоследствие „Сградостроене Варна Груп” ЕООД е повторила раментните дейности и течовете спрели.

От показанията на свидетеля А П – технически ръководител на „Сградостроене Варна Груп” ЕООД се установява, че проблемните течове са вследствие на воронките, както и вследствие на табела, която е пречела за правилно изпълнение на работата. Свидетелят посочва, че запушените воронки не касаят качеството на работата, т. е. дали същата е добре свършена, а представлява допълнителна работа. Проектното решение, което е изпълнявано от ищцовото дружество е било неефективно, тъй като то е поставяло ламарината на по-ниско ниво от самия отток, т. е. била е необходима реконструкция, каналите да се повдигнат на по-високо ниво, за да може водата да се оттича. Заявава, че хидроизолацията е погрешно поставена. „Сградостроене Варна Груп” ЕООД е направила 16 воронки, както и поставяне изцяло на хидроизолация.

От показанията на Д К – технически ръководител на ищцовото дружество се установява, че процесните СМР са извършени от ищеца без проект, предложен от възложителя – община Балчик, а по преценка на изпълнителя. Потвърждава, че проблемите са вследствие на воронките, чиито ремонт не е бил в предмета на дейността на изпълнителя. Заявява, че още преди започване на изпълнението по договора е констатиран проблемът с повредените воронки, но от общината са заявили, че няма възможност за финансиране. Твърди, че е разговаряно с г-н Тодоров, представителя на общината, за недостатъчния брой воронки /три броя за покрив от 350 кв. м. са недостатъчни според свидетеля/, като счита, че не е могло да бъдат поправени без наличие на проект, възложен от общината.

Показанията на свидетеля К Д – работещ също като технически ръководител при ищеца са в насока, че проблемът не е в броя на воронките, а в поддръжката им – същите са запушени. Заявява, че в договора не се е включвало и ремонт на воронките, като ако е имало и такова задание, най-вероятно е щяло да се предложи смяна на същите, тъй като са били плътно запушени.   

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ. За да се уважи този иск е необходимо установяване на следния фактически състав при кумулативно дадени предпоставки: 1) валиден договор между страните; 2) надлежно изпълнение на задълженията на изпълнителя; 3) неизпълнение на задълженията на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение.

Договорът е действителен, доколкото страните не въвеждат в предмета на делото пороци при неговото сключване, а съдът не следи служебно за евентуалната му недействителност.

По отношение на надлежното изпълнение на задължението на изпълнителя:

Безспорно се установява, че работата, предмет на процесния договор от 25.10.2013 г. е предадена от изпълнителя на възложителя без забележки, видно от приемо-предавателния протокол от 11.12.2013 г.

Възникналите впоследствие течове по своя характер представляват скрити недостатъци, за което възложителят е уведомил изпълнителя своевременно съгласно чл. 264 от ЗЗД.

Направените от възложителя възражения, основани на разпоредбите на чл. 260 от ЗЗД /неподходящ проект или материал, предоставен от възложителя/ и чл. 261 от ЗЗД /работата не е годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение/ са преклудирани съгласно чл. 370 от ГПК, доколкото същите не са въведени в срока на отговор на исковата молба /така т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Изведеното от отговора на исковата молба възражение е такова за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 от ЗЗД и касае възможността на възложителя да отложи плащането до надлежно изпълнение на работата от страна на изпълнителя. По този въпрос настоящият състав на съда приема следното:

Възражението за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 от ЗЗД е неприложимо в отношенията между страните, когато се касае за договор за изработка. Това е така, тъй като не е възможен условен диспозитив при евентуално осъждане /ако приемем, че възражението по чл. 90 от ЗЗД е приложимо/, понеже, за да се снабди с изпълнителен лист за дължимото възнаграждение, изпълнителят ще има нужда от съдействие на възложителя за представяне на доказателства за отстранените недостатъци /напр. протокол за приемане на работата/, което поставя изпълнилата задължението си страна /изпълнителя/ в позиция на зависимост от поведението на насрещната /възложителя/, което при условното осъждане не може да се приеме. С оглед на това следва да се заключи, че разпоредбата на чл. 90 от ЗЗД е обща и е дерогирана от специалната норма на чл. 265 от ЗЗД /в този смисъл е и Решение по в. т. д. № 382/2012 г. на Апелативен съд – Варна/.

От друга страна, недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД (така Решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о.). Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 от ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците без заплащане; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. В настоящия случай възражението на възложителя по – скоро следва да се тълкува в насока на желание за отстраняване на недостатъците от изпълнителя без допълнително заплащане на разходите за тях – чл. 265, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Във всички случаи тази законова възможност не води до освобождаване от задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, в конкретния случай до заплащане на остатъка от него – т. е. за процесната сума от 34 831.32 лева.

С оглед на това и при липса на доказателства за заплащане на остатъка от възнаграждението от възложителя /така и заключение на вещото лице, според което процесната фактура за остатъка от възнаграждението № 424/15.01.2014 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника като доставка на извършена услуга, но по същата няма отразено плащане/, същият следва да бъде осъден да го заплати. Респективно главния иск е основателен до размер от 34 831.32 лева.

По отношение на възраженията на възложителя за прихващане с вземания по т. 10.1, т. 10.2 и т. 10.3 следва да се посочи, че анализът на отговора на исковата молба сочи, че на иска е противопоставено само възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 от ЗЗД и възражение за прихващане на основание т. 10.3 от договора, уточнен впоследствие с молба – л. 80, досежно размера на сумата от 31 784 лв., представляваща двойния размер на разноските, необходими за отстраняване на недостатъците.

По възражението по т. 10.3 от договора:

Възражението е неоснователно. Представеното от възложителя писмено доказателство – вторият договор за СМР от 03.10.2014 г. със „Сградостроене Варна Груп” ЕООД е правно ирелевантен за настоящия спор, тъй като, от една страна, не се касае до идентичен предмет с процесния договор /има частично съвпадение на извършените СМР/, а от друга страна възложител по него /МБАЛ гр. Балчик/ е правен субект, различен от претендиращия разноските /Община Балчик/. Обстоятелството, че МБАЛ гр. Балчик е с едноличен собственик на капитала – Община Балчик не води до идентичност на правните субекти. От това следва, че не може направените от МБАЛ гр. Балчик разноски /по отстраняване на недостатъци върху собственото му имущество/ да се признаят като изразходени от възложителя по процесния договор.

Останалите две възражения – по т. 10.1 /обезщетение за неизпълнение/ и т. 10.2 /неустойка за забава/ се навеждат едва в допълнителния отговор на исковата молба. Следва да се уточни, че материалноправното изявление за прихващане се извършва с ликвидно /безспорно/ вземане, а в случая доколкото вземането е спорно, срокът за предявяване на възражението за прихващане изтича с отговора на исковата молба, а не с допълнителния отговор, освен в хипотезите на чл. 371 от ГПК – когато възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

В настоящия случай за доказването на вземането за обезщетение по т. 10.1 е необходимо събиране на нови доказателства /т. е. не са достатъчни представените в производството/, поради което същото не следва да се разглежда от съда по същество, поради настъпила преклузия по чл. 370 от ГПК.

Относно доказването на вземането за неустойка поради забава в изпълнението по т. 10.2 – за доказване на същото не е необходимо събиране на нови доказателства, тъй като по отношение на факта на предаване на работата не се спори между страните – това е 11.12.2013 г., размерът на неустойката за забава е конкретно определен в договора – 0.1 % от 69 662.64 лева за всеки ден забава, ищецът не е оспорил твърдяното забавяне от 25 дни в допълнителната искова молба съгласно чл. 372, ал. 2 от ГПК, респективно същото е допустимо да бъде разгледано от съда на основание чл. 371 от ГПК, доколкото е въведено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Същото настоящият състав на съда изчислява на сума в размер на 1 741.57 лева. До този размер възражението е основателно.

Възражението за прихващане по чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е евентуално и съдът го разглежда само, ако уважи претенцията на ищеца. В този случай по силата на съдебното решение настъпва и материалноправният ефект на компенсацията, защото вземането става ликвидно по силата на това решение (така Решение № 3289/15.12.78 г., по гр.д. № 2496/78 г., на І г.о.).

В обобщение може да се изведе като извод, че предявеният иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ е неоснователен за сумата над 33 089.75 лв. с ДДС до 34 831.32 лв. с ДДС, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Община Балчик /за сумата от 1 741.57 лева/, представляваща неустойка за забава, дължима от ищеца на основание т. 10.2 от сключения между страните договор за СМР № 516 от 25.10.2013 г.

Предвид основателността на главния иск до размер на сумата от 33 089.75 лева, основателна е и законновата претенция за законната лихва върху главницата.

По разноските:

И двете страни са претендирали разноски, като са представени необходимите докозателства за реалното им заплащане от страна на въззивамия, а въззивникът не дължи представяне на такива, доколкото претендира юрисконсултско възнаграждение; останалите съдебно – деловодни разноски обхващат изплатените от съответната страна такси.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 25 от 08.03.2016 г., постановено по търг. дело № 180/2015 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е уважен искът на „ТЕРМИКС ЕС” ООД, със седалище в гр. Пазарджик, с ЕИК 112524570, срещу Община Балчик, с идентификатор № 000852544, за сумата над 33 089.75 лева с вкл. ДДС до 34 831.32 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за СМР № 516 от 25.10.2013 г. с предмет „Полагане на хидроизолация на покрива на МБАЛ – гр. Балчик”, съгласно фактура № 424 от 15.01.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 07.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Община Балчик е осъдена да заплати на „ТЕРМИКС ЕС” ООД сумата над 2 967.09 лева до 3 123.25 лева, съдебно – деловодни разноски, направени пред първоинстанционния съд, като:

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искът на „ТЕРМИКС ЕС” ООД, със седалище гр. Пазарджик, с ЕИК 112524570, срещу Община Балчик, с идентификатор № 000852544, за сумата над 33 089.75 лева с вкл. ДДС до 34 831.32 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за СМР № 516 от 25.10.2013 г. с предмет „Полагане на хидроизолация на покрива на МБАЛ – гр. Балчик”, съгласно фактура № 424 от 15.01.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 07.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на Община Балчик за сумата от 1 741.57 лева, представляваща неустойка за забава, дължима от ищеца на основание т. 10.2 от сключения между страните договор за СМР № 516 от 25.10.2013 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 08.03.2016 г., постановено по търг. дело № 180/2015 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е уважен искът на „ТЕРМИКС ЕС” ООД, със седалище в гр. Пазарджик, с ЕИК 112524570, срещу Община Балчик, с идентификатор № 000852544, до сумата от 33 089.75 лева с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за СМР № 516 от 25.10.2013 г. с предмет „Полагане на хидроизолация на покрива на МБАЛ – гр. Балчик”, съгласно фактура № 424 от 15.01.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 07.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Община Балчик е осъдена да заплати на „ТЕРМИКС ЕС” ООД сумата от 2 967.09 лева – съдебно-деловодни разноски, направени пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА Община Балчик, с идентификатор № 000852544, да заплати на „ТЕРМИКС ЕС” ООД, със седалище в гр. Пазарджик, с ЕИК 112524570, сумата от 1 368 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТЕРМИКС ЕС” ООД, със седалище в гр. Пазарджик, с ЕИК 112524570, да заплати на Община Балчик, с идентификатор № 000852544, сумата от 113.58 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                    2.